Р Е Ш Е Н И Е
№ 260416
гр. Пловдив 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯ КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД №
2384/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-002160/11.03.2020
г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, с
което на С.А.Х. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение
по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДВП, както и е
постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Жалбоподателят С.А.Х. не се явява в съдебно заседание.
Чрез упълномощен процесуален представител и по съображения, изложени в жалбата,
се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се съставомерността на нарушението по чл.174 ал.3
пр.1 от ЗДВП.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“при ОД на
МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят С.А.Х. *** е правоспособен водач на
моторни превозни средства от 2014 г. с придобита категория „В”. До м. февруари
2020 г. спрямо него били издадени две наказателни постановления за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Около 1.00 ч. на 26.02.2020 г. автопатрул към Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, в чийто състав бил свидетелят Т.Т. –
***, извършвали обход в гр. Кричим като видели автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с
рег. № *** да криволичи по пътя. Автомобилът „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ бил последван
от полицейските служители. След като водачът спрял на кръстовището на бул. „Св.
Марина“ с ул. „Ангел Кънчев“ полицаите го приканили да му се извърши проверка –
документална и проверка за алкохол чрез техническо средство – алкотест дрегер.
Автомобилът „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № *** бил собственост на „М. Комерс -2“
ЕООД гр. София, с регистриран ползвател Н. С. Х. ***, а към момента се
управлявал от жалбоподателя С.Х.. С.Х. отказал да му бъде извършена проверка за
алкохол с техническо средство – алкотест дрегер 7510 с № ARDM-0249, заради който отказ св. Т. съставил на жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение – АУАН № 492800/26.02.2020 г.,
за прието за извършено административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП, като
освен нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП в АУАН било вписано още едно прието за
извършено от нарушителя Х. нарушение с дадена му правна квалификация по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДВП, изразяващо се според актосъставителя в непредставяне на
свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон. Издаден
бил и талон за изпращане на медицинско изследване – в изпълнение на изискванията
на чл.3А т.1 вр. чл.3 ал.2 т.1 вр. ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
/понастоящем заглавието на Наредбата е изменено с ДВ бр.81/02.10.2018 г. на
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или
техни аналози/. В талона било вписано, че Х. отказва да даде кръв. При
предявяване на АУАН нарушителят не направил възражения по констатациите в акта,
възражения не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка
било издадено Наказателно постановление № 20-1030-002160/11.03.2020 г. от
наказващият орган – Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Пловдив, с което били наложени административни наказания за нарушения на
правилата за движение по пътищата с дадени в постановлението правни
квалификации като тези в АУАН – по чл.174 ал.3 от ЗДВП и по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДВП. В НП в неговата описателна част административно – наказващият орган
вписал, че водачът не е дал кръвна проба.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. Т., АУАН, талон за
медицинско изследване, оправомощителни заповеди, справка за нарушител/водач,
справка за регистрирано моторно превозно средство.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Т. като
обективни и последователни, кореспондиращи си с писмените доказателства по
делото, дадени от лице незаинтересовано от изхода на производството, неоспорени
от страните.
По отношение на АУАН № 492800/26.02.2020
г., съставен от св. Т., съдът счита същият за годно писмено доказателство –
като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно
чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване
на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в
съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател
доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на
вписаните в АУАН обстоятелства на процесните нарушения.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие, че жалбоподателят С.А.Х. с поведението си на 26.02.2020 г. около 1.00
часа е осъществил състава на административното нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДВП, тъй като като водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „Мерцедес
Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***, в гр. Кричим е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол – с техническо
средство дрегер. Това нарушение според настоящата инстанция е подведено
правилно към уреждащата го правна норма както в акта от актосъставителя, така и
в наказателното постановление от административно – наказващият орган.
За да приеме съдът, че е бил налице такъв отказ на К.
за изпробване с техническо средство, се ползваха обективните и кредитирани
показания на свидетеля Т., неоспорени от страната жалбоподател чрез
процесуалния представител на жалбоподателя, от писмените доказателства по
делото – АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2
от ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни доказателства
констатации, талон за изследване. Следва да се отбележи, че от страна на
наказаното лице не се ангажираха каквито и да било доказателства, внасящи
съмнение в обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП и които съдът прие
за случили се в обективната действителност. Напротив и гласните, и писмените
доказателства са категорични, че С.Х. е бил водач на лек автомобил „Мерцедес Ц
220 ЦДИ“ с рег. № *** и като такъв е отказал изпробване за алкохол с техническо
средство.
Обстоятелството дали лицето е било употребило алкохол
или не е без значение за съставомерността на административното нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДВП, така както е без значение и това, че на отказалия пробата
с техническо средство за алкохол водач е бил издаден талон за медицинско
изследване.
При всички случаи на отказ от извършване на тест с
техническо средство съответното длъжностно лице от службата за контрол /в
случая това е служителят на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив св.
Т.Т./ е длъжно да издаде талон за медицинско изследване с оглед извършване на
лабораторни изследвания за установяване концентрацията на алкохол в кръвта у
водача на моторното превозно средство /по аргумент от чл.3А т.1 от Наредба №
1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско изследване не се
елиминира възможността за осъществяване на състав на административно нарушение
по см. на чл.174 ал.3 от ЗДВП, изразяващо се в отказ на водач на моторно
превозно средство да му бъде извършена проверка чрез тест с техническо средство
за установяване употребата на алкохол.
Административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП е
пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от
актосъставителя, така и от административно – наказващият орган. Нарушителят е
бил наясно още от самото начало на административното производство за вмененото
му за извършено нарушение – в случая това по пункт І – ви от НП. Това, че
наказващият орган е цитирал в обжалваното наказателно постановление текста на
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДВП, като да е допълнил, че водачът не е дал
кръвна проба, не поставя нарушителят Х. в състояние на невъзможност от
разбиране на вмененото му за осъществено административно нарушение /така както
се насочва съда с подадената жалба против атакуваното наказателно
постановление/ – доколкото и в описателната част на наказателното постановление
са изложени всички обстоятелства от значение за преценката за съставомерността
от обективна и субективна страна на процесното нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДВП.
Правилно според съдебния състав е приложена и
санкционната разпоредба на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП с наложени съответно
предвидени наказания по вид и размер за процесното административно нарушение по
пункт І – ви от НП. Следва да се посочи, че предвидените административни
наказания са конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не би
могъл да промени същите в насока евентуално на тяхното намаляване. Няма
допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на нормата на чл.174
ал.3 от ЗДВП – и като нарушена, и като предвиждаща съответната за уреденото нарушение
санкция, доколкото това е предвиден от самия законотворец подход в една и съща
разпоредба да са уредени и елементите от състава на нарушението, и предвиденото
наказание, намиращ приложение и при много други административни нарушения по
ЗДВП. Пак с оглед преценката на съда, че санкционираното лице не е било
ограничено в правото си на защита и на информираност за това за какво следва да
носи ангажираната спрямо него административна отговорност е и цитирането от
административно-наказващият орган на конкретното предложение в нормата на
чл.174 ал.3 от ЗДВП, а именно пр.1 на ал.3 на чл.174 от ЗДВП, свеждащо
съставомерността на нарушението само до отказ за извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, а не до това дали е
било изпълнено предписанието за изследване за лабораторно изследване на проби
кръв.
В съответствие с изискванията на Наредба № І з –
2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, на водача С.А.Х. е постановено да се отнемат 12 к. т. за нарушението
по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Според настоящата инстанция обаче, в хода на
административното производство – при издаване на обжалваното наказателно
постановление от административно – наказващият орган, е допуснато съществено
процесуално нарушение – само в частта, касаеща излагане на обстоятелствата по
пункт ІІ – ри от НП – относно административното нарушение с дадена му правна
квалификация по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП. Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДВП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1.
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория
и контролния талон към него;”. Изпълнителното деяние на това административно
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, състоящо се в неносене на определения от
законодателя документ /в случая свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него/, не е посочено
нито от актосъставителя в АУАН, нито от административно – наказващият орган в
НП. Според изложеното в обстоятелствените части в АУАН и в НП това нарушение се
състои в това, че жалбоподателят не е представил свидетелство за управление на
моторно превозно средство и контролен талон. Непредставянето на свидетелство за
управление и на контролен талон не е изпълнителното деяние, не е елемент от
обективната страна на нарушението, а и не всяко непредставяне означава и
неносене на такива свидетелство за управление и контролен талон. Липсата на
изложение на обстоятелства от съществено значение за обективната съставомерност
на едно деяние като административно нарушение е неизпълнение в пълен обем на
задълженията на актосъставител по чл.42 т.4 от ЗАНН и на административно –
наказващият орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което се преценя за съществено
процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице.
Допускането на съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на
наказания, но само досежно ангажираната му с обжалваното НП административно –
наказателна отговорност за нарушението по пункт ІІ – ри – по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДВП, дава основание на съда да отмени НП само в тази му част като
незаконосъобразно.
Не може според съда случаят да се квалифицира и като
маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото както се и посочи и по – горе от
справката за нарушител/водач се установява, че до извършването на нарушението
от 26.02.2020 г. по чл.174 ал.3 от ЗДВП жалбоподателят С.Х. е санкциониран за
нарушения на правилата за движение по пътищата – с 2 на брой наказателни
постановления. В случая процесното административно нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДВП, характеризиращо се и с по – висока степен на обществена опасност в
сравнение с множеството други нарушения на правилата за движение по пътищата,
не се явява инцидентна, изолирана проява от страна на Х. като водач на пътно
превозно средство. Освен това по делото няма и не са и ангажирани от страната
жалбоподател доказателства за някакви многобройни или изключителни смекчаващи
административната отговорност обстоятелства, които да омаловажават деятелността
на нарушителя към 26.02.2020 г. до степен да не следва да носи никаква
административна отговорност за незаконосъобразното си и общественоопасно
поведение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В хода на
административното производство съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление изцяло и
да налагат пълната му отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед на горното настоящата инстанция прие, че
наказателното постановление следва да бъде изменено като се отмени в частта по
пункт ІІ – ри /за наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.
за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2
от ЗДВП/ и се потвърди в останалата му част – по пункт І – ви /за наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца за нарушението по
чл.174 ал.3 от ЗДВП на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и за
постановеното отнемане на контролни точки – на 12 /дванадесет/ контролни точки
на основание Наредба № Із-2539/2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение/, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-002160/11.03.2020
г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, с
което на С.А.Х. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение
по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДВП, както и е
постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, като ОТМЕНЯ Наказателното постановление в частта, с която на С.А.Х. с
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 10
/десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.1, 2 от ЗДВП, и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му
част – с която на С.А.Х. с ЕГН ********** са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение
по чл.174 ал.3 от ЗДВП на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е
постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.