Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3597 16.12.2019
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На втори декември две хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Марина Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5846 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от С.Ч.К., с
ЕГН **********с адрес ***, чрез адвокат Е.Д. ***, с адрес на кантората: ****,
срещу Главна дирекция „Национална
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1000, бул.
Александър Малинов № 1, представлявана от директора гл. комисар Х.Т., за заплащане
на сумата от 828.00 лева, от която 738.00 лева-главница, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, в размер на 123 часа,
за периода от 22.07.2016 год. до 22.07.2019 год., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143 и сумата от 90.00 лева-обезщетение за
забавено плащане на главницата/лихва/, за периодите от падежа на съответното трудово
възнаграждение, при сумирано тримесечно отчитане, до подаването на исковата
молба-22.07.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването
на исковата молба-22.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Позовава
се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, за съответното работно
място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 02.12.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е
прието увеличение на осъдителните искове по делото-по главния иск от
първоначално предявения размер от 738 лева, за положен извънреден труд от 123
часа, до размера от 1405.25 лева за положен извънреден труд от 202.21 часа, а
по акцесорният иск от първоначално предявения размер от 90 лева до размера от
159.18 лева, за периода 30.10.2016 г.- 22.07.2019 г.
Обективно съединените искове
са процесуално допустими и с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187,
ал. 5, т. 2, чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени
са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като
исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от
Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът Главна дирекция „Национална полиция”-МВР, своевременно с
отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за
неоснователност на исковете. Твърди, че е налице специална нормативна уредба по
отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по
чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за
заплащане на допълнителното възнаграждение по КТ, за работници и служители на
трудово правоотношение, на който ищцовата страна се позовава. Ангажира
доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителните искове са основателни, поради
следното:
С определението на съда
по чл. 140 от ГПК, по което няма възражения, е прието, че не се нуждаят от
доказване по делото фактите и обстоятелствата, че ищецът С.Ч.К. е държавен
служител, в служебно правоотношение с Главна дирекция „Национална полиция”-МВР,
като служител на Зонално жандармерийско управление-Бургас, на длъжност „старши
полицай“ в група 01 „Патрулно-постова дейност“, сектор „Опазване на обществения
ред в железопътния транспорт“/държавен служител, по смисъла на чл. 142, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР/, който за процесния период от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г. е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно месечни
графици, при сумирано отчитане на положения труд, на 3-месечен период. На
доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките
между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца К. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, с което се
разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на
допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен
труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22.00
до 06.00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, по предвиждането на чл. 140, ал. 2
от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането на чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно, процесният
нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически, допълнителното
възнаграждение на ищеца К. за началото на процесния период е било начислено и
изплатено по реда на Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., която с нормата на чл. 31, ал. 2 е предвиждала
умножаване на общия брой часове нощен труд за отчетния период по коефициент
0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия
отчетен период. В останалата част на процесния период, за всеки отработен час
или за част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните служители и
служители на МВР, включително на ищеца К. е било изплащано допълнително
възнаграждение за нощен труд, в размер на 0.25 лева на час, на основание Наредба
№ 8121з-592/25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 40 от
2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение № 8585 от 11 юли 2016 г.
по административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС, ДВ, бр. 59/2016 г., в сила от
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., след отмяната на Наредба
№ 8121з-592 от 25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, действала от 29.07.2016
г.(отмяната с решение на ВАС) до 02.08.2016 г.-влизането в сила на сега
действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи(обн. ДВ,
бр. 60 от 2 август 2015 г.). Всички те предвиждат, че за процесния период
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1(8 часа нощен труд, равни
на 8 часа дневен труд). Видно от събраните по делото писмени доказателства и заключението
на неоспорената счетоводна експертиза по делото, нощният труд е отчитан от
работодателя с представените по делото протоколи за отчитане на нощен труд.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът приема, че е налице колизия между нормите на чл. 179,
ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в
процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители
от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията
на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочените наредби на министъра на вътрешните
работи, за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд
определят по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно наредбата която
е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното
време, на тримесечие. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва
да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл.
188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на 12-часови
работни смени на ищеца К., с включен нощен труд, императивно нормата на 187,
ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на тези държавни служители се
изчислява сумирано за тримесечен период. От заключението на допуснатата,
изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът
установява, че за процесния период от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г. ищецът К. е
положил нощен труд, както следва: за 2016 година-255 часа, за 2017 година-315 часа,
за 2018 година-536 часа, за 2019 година-308 часа, общо: 1414 часа нощен труд,
реално положен. Преизчислен с коефициент 1.143 нощният труд възлиза на 1616.21
часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд
е 202.21 часа, за целия период. Съгласно методиката, по която се изплаща
извънредния труд при ответника, за него се дължи по години следното възнаграждение:
за 2016 година-222.10 лева; за 2017 година-277.96 лева; за 2018 година-551.11 лева
и за 2019 година-354.08 лева. Общият размер на трудовото възнаграждение за неплатения
извънреден труд от 202.21 часа възлиза на 1405.25 лева, до който размер е увеличен
главният осъдителен иск по делото, поради което, като основателен доказан,
следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на
главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за лихва. Поканата
за плащане, предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е необходима,
защото се касае за срочно задължение-плащане на трудово възнаграждение. Срокът
кани длъжника за изпълнение. В срока на забавата кредиторът неоснователно е бил
лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетението/лихва/
за забавеното плащане на допълнителното трудовото възнаграждение, за периода от
30.10.2016 г. до 22.07.2019 г., съдът кредитира неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която установява, че той възлиза
на стойност от 159.18 лева. Ето защо, приема, че акцесорният иск по делото,
като основателен и доказан, в увеличения размер, следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищеца К., съобразно събраните доказателства, в размер на 350.00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 336.21
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета
на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 230.00
лева и държавна такса за производството от 106.21 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1000,
бул. Александър Малинов № 1, да заплати
на С.Ч.К., с ЕГН **********с адрес ***,
сумата от 1564.43 лева(хиляда петстотин шестдесет и четири лева
и четиридесет и три стотинки),
от която 1405.25 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително
възнаграждение за положен 202.21 часа извънреден труд, в периода от 22.07.2016
год. до 22.07.2019 год., на изпълняваната длъжност „старши полицай“ в група 01
„Патрулно-постова дейност“, сектор „Опазване на обществения ред в железопътния
транспорт“ при Зонално жандармерийско управление-Бургас, в структурата на
Главна дирекция „Национална полиция”-МВР и 159.18 лева-обезщетение за
забавеното плащане на главницата/лихва/, за периода от 30.10.2016 г. до
22.07.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния
иск-22.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1000,
бул. Александър Малинов № 1, да заплати на
С.Ч.К., с ЕГН **********с адрес ***, направените по делото разноски, в
размер на 350.00(триста
и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1000,
бул. Александър Малинов № 1,
да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 336.00(триста тридесет
и шест) лева, от които
230.00 лева- изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза и 106.21 лева-държавна
такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Бургас.
Районен съдия: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД