Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ловеч,18.12.2018 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Ловешкият окръжен съд гражданска
колегия в публичното
заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА и
в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдията ДАНКОВА гр.Д N 454 по описа
за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази :
Производството с
правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Със съдебно решение № 367/02.08.2018 г.
постановено по гр.д. № 2620/2017 г., Районен съд – Ловеч е признал за
установено по отношение на В.Б.Б., че С.С.Б. са собственици по силата на
наследствена правоприемство на 1/4 ид. част /или по 1/8 ид. част всяка/ от
правото на собственост върху следните недвижими имоти:, предмет на сделка
покупко - продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижими имоти № 149, том 5-ти, рег. № 8494, н. дело №
962/2017 г., сключен между В.Н.Д. и В.Б.Б.. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 191, ал. 1 ЗЗД, В.Н.Д. е осъден да заплати на В.Б.Б.
сумата от 548,30 лв.– цена по сделката и разноски по изповядването й и 660,00
лв.– разноски в производството по съдебна евикция, ведно със законната лихва от
22.02.2018 г. до изплащане на вземанията.При действие на чл. 78, ал. 1 ГПК В.Б.Б.
е осъден да заплати на С.С.Б. сумата от 360,00 лв. - разноски, а в полза на Б.Б.И.
сумата от 300,00 лв. - сторени разноски. ЛРС е присъдил по чл. 78, ал. 1 ГПК В.Н.Д., да заплати на В.Б.Б.
сумата от 50,00 лв. - разноски.
Подадена е въззивна жалба №
8785/16.08.2018 г. от В.Н.Д., против съдебно решение №
367 от 02.08.2018 г. по гр.д.№ 2620/2018г по описа на Районен съд-Ловеч в
частта, с която е уважен предявеният обратен иск от ответника В.Б..Твърди, че е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със
събраните доказателства по делото.Моли въззивният съд да постанови да го отмени
,в частта в която е уважен предявеният обратен иск срещу него на основание
чл.55, ал. 1, пр.1 вр. чл. 189, ал.1, вр. чл.191, ал.1 от ЗЗД за сумата от
548,30 лв. цена на сделката и разноски по изповядването и обективирана в
нотариален акт № 149, том V, рег.№ 8494. дело № 692 от 2017г., както и съдебни
разноски в размер на 660 лв.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от В.Б.Б., , в който счита, че въззивната жалба на В.Н.Д. срещу
Решение № 367/02.08.2018г. по гр.д. № 2620/2017г. на PC Ловеч е
неоснователна. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба на В.Н.Д.
срещу Решение № 367/02.08.2018
г. по
гр.д. № 2620/2017г. на PC Ловеч, и да потвърди
същото.
В съдебно заседание В.Д., редовно призован не се
явява .
В.Б., редовно призован се явява лично. Изтъква,че
атакуваното съдебно решение е правилно и моли да бъде потвърдено.
От представените доказателства по гр.д. 2620/2017г.
на ЛРС, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Предвид искането и доводите по въззивната жалба
настоящето въззивно производство се развива по отношение на съдебно решение № 367/02.08.2018 г. по
гр.д. № 2620/2017 г. на Районен съд – Ловеч, само
в частта, в която на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 191, ал. 1 ЗЗД, В.Н.Д. е осъден да заплати на В.Б.Б. сумата от 548,30 лв. – цена по
сделката и разноски по изповядването й и 660,00 лв. – разноски в производството по съдебна евикция,
ведно със законната лихва от 22.02.2018 г. до изплащане на вземанията.
Спорът между страните е
свързан с качеството им на наследници на Б.Б.. По удостоверение за наследници №
8/10.01.2017 г., издадено от община Летница, с. Кърпачево се установява, че Б. К.
Б. е починал на 08.09.1986 г. и оставил за свои наследници по закон съпруга – Н.
В. Б./ починала на 24.05.1990 г./,В.Б.Б.-син и Д. Б. К.-син. Д. К. е починал на
24.11.1975 г.,преди общия наследодател и по право на заместване по чл. 10 от ЗН,
негови наследници са Б. Д.Б.-син и Н. Д.Б.-син. Б. Д.Б. е починал на 10.07.2005
г. и има за законни наследници - съпруга С.С.Б. и дъщеря Б.Б.И.. Н. Д.Б. е
починал на 24.04.2016 г. и негов единствен наследник е В.Н.Д.. В.Н.Д. се е
отказал от наследството, останало след смъртта на Н. Д.Б., като отказът е
вписан под №108/ 28.04.2016 г. в
обособената книга за отричане от наследство при Районен съд-Русе -
удостоверение по ч. гр. д. № 2347/2016 г. на РС Русе.
С Решение № 24/02.12.1993 г. по
преписка №3630 на наследници на Б. Б. по ЗСПЗЗ и решение № 7/17.07.2000 г. по преписка 3738/08.12.1998 г. по ЗВСГЗГФ на
Общинска служба „Земеделие“ Летница на наследниците на Б. К. Б. е
възстановено правото на собственост върху процесните недвижими имоти находящи
се в землището на с. Кърпачево:поземлен имот с идентификатор № 40943.317.22, с
адрес в с. Кърпачево, общ. Летница, обл. Ловеч, находяща се в местността
„ПАЗАРСКИ ПЪТ", с площ от
Настоящата инстанция обсъди представения н.акт №126/26.08.2015 ,вписан под
№177,т.12,н.д. 2472 в СВ при АВ-София, с който наследниците на Б. К. Б. са признати
за собственици по наследство и давностно
владение на жилищна сграда и дворно място в с. Кърпачево и счита, че е
неотносим към делото. Тези имоти не са предмет на настоящето производство и не
следва се обсъждат.
Съдът констатира по вложения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти – земеделска земя № 140, том 3, рег. 1234, дело № 100 от 2017
г. на нотариус №481 с район на действие
Районен съд –Ловеч , че на 24.03.2017 г. М. В. И., Д. Г. В., действаща
чрез пълномощника си М. В. И., В.Б.Б., С.С.Б., чрез пълномощника си И. Г. И. и Б.Б.И.,
действаща със съгласието на родителите си С.С.Б. и И. Г. И. и с разрешение от
РС – Русев, в качеството на продавачи са продали на на „БАЛДЖИЕВ“ ООД- гр.Севлиево-купувач
земеделски земи,възстановени по решение
№24/02.12.2993 г. по преписка №3606/1992 г. на ОСГ-Летница за сумата 8942
лева-изплатена напълно и в брой. Сделката е изповядана пред нотариус, който е
запознал страните със съдържанието на акта, представено е удостоверение за отказ
от наследство № 108/28.04.2016 г. на РС- Русе и като продавач не е участвувал
единия от наследниците на Б.Б.-В.Б.. Ловешки окръжен съд кредитира показанията
на И. И. в съдебно заседание на 30.07.2018 г., тъй като те са ясни, конкретни,
възпроизвеждат непосредствено възприетите от него факти. От тези гласни
доказателства съдът приема, че страните по сделката,в т.ч. В.Б. са били
уведомени и лично са възприели кръга на участващите наследници, причините за
неучастие на В.Д. поради отказ от наследство, представителството на Б.И.
предвид недееспособността поради
възраст. И.И. категорично заявява, че всички са били уведомени за обстоятелствата
и страните по покупко-продажбата:”Бяхме уведомили всички и знаеха, че като се
запролети малко ще се направи сделката….Преди
да стане сделката бяха уточнени всички страни, т.е. кой кого
представлява…Представихме отказ от наследство и всъщност от тази част няма кои
да участва и участвахме само ние…Всички бяхме наясно, че наследниците на
човека, който наследяваме са Н. и Б..Предварително сме се разяснили с В.,че в
продажбата ще участват С. ,Б., той и Н..След това му разяснихме защо на
сделката вместо Н. не участва никой…”/К.ц./ .
Няколко месеца по-късно, а именно на 14.11.2017 г. е изповядана втора
сделка за покупко-продажба на ¼ ид. част от имотите реституирани по решение № 24/02.12.1993 г. по преписка №3630
на наследници на Б. Б. по ЗСПЗЗ и
решение № 7/17.07.2000 г. по преписка
3738/08.12.1998 г. по ЗВСГЗГФ на Общинска служба „Земеделие“ Летница. По
силата на този акт В.Б.Б. е договарял сам със себе си. В.Н.Д. е упълномощил В.Б.
по две пълномощни, които не са представени по делото и съдът не може да определи
обема на представителната власт. Фактът на изготвянето им и последващото им
използване за реализиране на траслативни сделки не е спорен между страните,спорно
е съдържанието им. По силата на покупко-продажбата по нотариален акт № 149, том
V, рег. № 8494, дело № 692/2017 г. В. Н. Д. е
продал чрез пълномощника си В.Б.Б. на В.Б.Б. 13 бр. земеделски земи в землището на с.Кърпачево,
община Летница. Посочено е, че В. Н. Д., чрез пълномощника си В.Б.Б. продава
¼ д. част от описаните недвижими имоти за сумата 420 лева , която сума
продавача чрез пълномощника, заявява, че е получил напълно в брой от купувача,
преди подписването на договора. Сделката е изповядана пред помощник –нотариус
по заместване Св.К. при Анна Ценкова-нотариус ,вписан в регистъра с №565с район
на действие Районен съд-Ловеч. Настоящата инстанция счита,че към момента на сделката
14.11.2017 г. В.Б. е знаел за отказа от наследство на В.Д., тъй като е участвал
в прехвърлянето на 24.03.2017г.,прочетен му е нотариален акт № 140, том 3, рег. 1234, дело № 100 от 2017
г. на нотариус №481 с район на действие
Районен съд –Ловеч / в който изрично е посочен отказа от наследство
№108/28.04.2016 г. като приложение/ и са
му били разяснени причините за неучастие
на В.Д.. Нещо повече,той е договарял в покупко-продажбата на 14.11.2017 г. сам
със себе си въз основа на дадените му пълномощни и дори е посочил,че като
представител е платил сам на себе си сумата по сделката. Всички тези
обстоятелства, ведно с гласните доказателства –св. показания на Ил.И.
обосновават изводите на съда, че В.Б. е знаел за направения и вписан отказ от
наследство на В.Д. и същевременно, че липсват надлежни доказателства, да е
заплатил на В.Д. посочената в нотариалния акт сума от 420 лева.
Съдът намира,че иска с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за присъждане
на сумата 548.30 лева –цена по сделката и разноски по изповядването и 660 лева разноски по съдебна евикция за
неоснователен и недоказан. При
реституцията на даденото по нищожен договор се дължи връщане на даденото при
начална липса на основание. Главният иск по чл. 124,ал.1 от ГПК за собственост
е уважен, а предмет на настоящия въззивен контрол е само обратния иск,предявен
от В.Б. против В.Д. по чл. 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД. Основният аргумент на
настоящата инстанция за неоснователност на иска се извежда от не представянето
на надлежни доказателства, че В.Б. е бил упълномощен от В.Д. да договаря сам
със себе си и е заплатил на В.Д. посочената сума по сделката от 14.11.2017 г.-
цена на имотите- в размер на 420 лева.С подробен писмен доклад по чл. 140от ГПК в определение от 26.06.2018 гпо
гр.д. 2620/2017 г. районния съд е указал доказателствената тежест за В.Б.- да
докаже, че между него и В.Д. е постигнато съгласие за сключване на договор за покупко-продажба
по н.акт №149/2017 г. и е заплатил на ответника сумата 420 лева-цена по
сделката и разноски в размер на сумата 128.30 лева. В делото не са вложени
пълномощните от ищеца по обратния иск - В.Б., за да се приеме спрямо
покупко-продажбата на 14.11.2017 г. приложението на чл. 38 от ЗЗД и да се установи
обема на делегирана му представителна власт. Договарянето сам със себе си се
извършва при отклонение в стандартния обхват на представителната власт и поради
това е въведено законовото изискване, за него да има изрично дадено съгласие на
представлявания. В този ред на мисли съдът обсъжда и категоричната позиция на
В.Д. още в отговора на исковата молба, че пълномощните не са били подписани с
оглед покупко-продажба, а процесуално представителство по дела със С.С..
Съдът преценява, че нотариалният акт
в частта, съдържаща изявление относно цената, платена от купувача/В.Б./ и получена от продавача /В.Б./ е частен
свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на
своя издател за даден факт. В този смисъл доказването на този факт на основание
чл. 154,ал.1 от ГПК е в тежест на страната, която го е представила и се
позовава на него. В казуса липсват доказателства,представени от В.Б. относно заплащането
на цената по сделката, още повече, че е посочено,че то я предхожда и не е
изяснено кога, по какъв начин и къде е извършено.
Няма
спор между страните, че В.Д. е направил отказ от наследството на Б. Б.,починал
на 08.09.1986 г.,който е вписан под №108/28.04.2016 г.в РРС. По същество се
касае до едностранен акт, строго формален, имащ за последица отричане на наследствените
права, не подлежащ на оттегляне или последващо приемане на наследството.
Извършилият отказа от наследство се изключва от кръга на наследниците и се
уголемяват дяловете на останалите наследници с неговите идеални части. Съществено
е, че се уголемяват частите не на всички наследници, а само тези от коляното на
отказалия се. Предвид на това в казуса са се уголемили дяловете на С.Б. и Б.И., но не и на В.Б.. По-горе в
мотивите,беше изяснено, че настоящия състав приема за доказано, че В.Б. е знаел
за отказа от наследство на В.Д.. Това обстоятелство обаче не повлиява на
основния извод по казуса относно липсата на надлежни доказателства относно
заплащане на сумата по сделката от 14.11.2017 г. в размер на 420 лева и неоснователността на
претенцията.
Ловешки окръжен съд намира,че предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от В.Б.Б. с ЕГН ********** с адрес *** против В.Н.Д. с ЕГН ********** с
адрес *** за заплащане на сумата от
548,30 лв. /петстотин и четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/ – цена по
сделката и разноски по изповядването й и сумата 660,00 лв. /шестстотин и
шестдесет лева/ – разноски в производството по съдебна евикция, ведно със
законната лихва от 22.02.2018 г. до изплащане на вземанията е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При така изложените съображения Ловешки окръжен съд намира,че
атакуваното съдебно решение № 367/02.08.2018 г. постановено по гр.д. № 2620/2017 г.,
Районен съд – Ловеч е незаконосъобразно,в атакуваната част и следва
да бъде отменено в посочения по-горе смисъл.
С
оглед изхода от настоящето производство въззиваемия В.Б. следва да заплати на
въззивника сумата 26.13 лева –държавна такса за въззивна инстанция. В първа
инстанция разноски не са претендирани и доказани от В.Д., а във въззивна
инстанция са заявени разноски в размер на 660 лева, но не са доказани и не се
дължат.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно съдебно решение № 367/02.08.2018 г. постановено
по гр.д. № 2620/2017 г.на Ловешки районен съд, частта в
която на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 191, ал. 1 ЗЗД е осъден В.Н.Д. с ЕГН **********
с адрес *** да заплати на В.Б.Б. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 548,30
лв. /петстотин и четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/ – цена по
сделката и разноски по изповядването й и 660,00 лв. /шестстотин и шестдесет
лева/ – разноски в производството по съдебна евикция, ведно със законната лихва
от 22.02.2018 г. до изплащане на вземанията, както и сумата 50 лева разноски по
делото и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска предявен с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от В.Б.Б., ЕГН ********** с адрес *** против В.Н.Д.,ЕГН **********, адрес ***
за заплащане на сумата от 548,30 лв.
/петстотин и четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/ – цена по сделката и
разноски по изповядването й и сумата 660,00 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ –
разноски в производството по съдебна евикция, ведно със законната лихва от
22.02.2018 г. до изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА В.Б.Б.,с горните данни да заплати на В.Н.Д.,с
горните данни сумата 26.13 лева-държавна такса за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280 от ГПК по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.