№ 507
гр. Кърджали, 09.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100750 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от Д. М. Н.р
ЕГН ********** с адрес гр. Кърджали, *****, чрез ЕАД Д.М., представлявано
от адв. Д.М. със служебен адрес *** срещу „Фератум Бълагария“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 за сума в размер на 1 (един) лев, като
частичен от сума в размер на 148,50 (сто четиридесет и осем лева и петдесет
стотинки) лева недължимо платена сума по сключен между страните Договор
за предоставяне на потребителски кредит *****, за който с влязло в законна
сила Решение ***** по гр. дело ***** по описа на PC Кърджали, I с-в е
постановена недействителността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Ищецът твърди, че на ***** с ответното дружество сключили Договор
за предоставяне на потребителски кредит *****, съгласно който отпуснатият
заем е бил в размер на 500 лева. Заявява, че в чл. 5 от договора е уговорено, че
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено oт ***** в полза на
дружеството ответник, като никъде не е посочено в съдържанието на договора
какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от
свързано на кредитора дружество. Ищецът сочи, че след като усвоила сумата
от 500 лв. установила, че освен заемната сума от 500 лв. са й начислили такса
за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на
„Фератум България“ ЕООД, в размер на 133,28 лв. Заявява, че с влязло в
законна сила Решение ***** по гр. дело ***** по описа на PC Кърджали, I с-в,
е постановена недействителността на договора на основание чл. 22 във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други
разходи по кредита.
1
С разпореждане ***** съдът е оставил исковата молба без движение и е
дал указания на ищеца да уточни начинът на сформиране на иска в размер на
148,50 лева, като посочи основанието (лихви, неустойки, такси и др.) и
размерът им, както и да формулира надлежно петитума на исковата молба,
като уточни изрично какво представлява сумата, която претендира като
заплатена без основание.
В изпълнение на указанията ищецът е депозирал молба, с която заявява,
че сумата в размер на 148,50 лева представлява платена без основание такса за
поръчителство начислена съгласно чл. 5 от процесния договор, като в тази
връзка уточнява и петитума на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Фератум Бълагария“ ЕООД, ЕИК *********, в който посочва, че
ищецът е предявил иск по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на чл. 5
от Договор за потребителски кредит *****, като оспорва така предявения иск
по основание. Излага подробни съображения, че чл. 5 от процесния договор за
кредит не нищожен и разходът по договора за гаранция не следва да се
включва в ГПР.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, депозирана е молба, с
която не възразява да бъде даден ход на делото, моли да се приемат
процесните договори и приложения към тях представени от ответника, които
не оспорва, моли на основание чл. 214 от ГПК да се допусне изменение в
размера на предявения иск чрез неговото увеличаване, като същият се счита за
предявен за сумата от 133,28 лева, който иск вече не е частичен, а
представлява пълният размер на вземането, заявява, че няма да сочи
доказателства и няма доказателствени искания, претендира разноски,
съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК и приложени доказателства към
него. Ответникът не изпраща представител, представя молба, в която която
моли да се даде ход на делото, да бъде приет за окончателен проекта за доклад,
да се приеме справка за получени плащания по процесния кредит, както и че
няма доказателствени искания, развива съображение по същество на спора.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение ***** в което е обиктиварн проект за доклад по делото,
приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е
приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и
обстоятелства: че с влязло в законна сила Решение *****. по гр. дело ***** по
описа на PC Кърджали, I с-в е постановена недействителността на основание
чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор
за потребителски кредит *****, по силата на който на ищеца е отпусната и
съответно усвоена от него заемна сума в размер на 500 лева със срок на
договора от 30 дни, при ГПР от 49,85%, лихвен месечен процент от 3,38%,
която лихва в случая възлиза на 16,90 лева и такса по чл. 5 от договора в
размер на 148,10 лева, като общо платената от ищеца сума по договора е
648,50 лева.
С протоколно определение от ***** съдът е допуснал на основание чл.
214, ал.1 от ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск от ищеца
от сумата 1 лев, като частичен от сума в размер на 148,50 лева, като същият се
счита за предявен за сумата в размер на 133,28 лева, която сума представлява
2
пълния размер на вземането.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде
обезпечен с поръчителство, предоставено от ***** в полза на дружеството -
ответник. Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно
от края на работния ден. Страните не спорят, че вземането на заемодателят
срещу заемателя е обезпечено с поръчителство, предоставено от „Фератум
Банк“, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. По делото
не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за
поръчителство е в размер на 148,10 лева.
Видно от приложеното влязло в сила Решение ***** по гр. дело *****
по описа на PC Кърджали, I с-в, с което е постановена недействителността на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните
Договор за потребителски кредит *****, че разходът за възнаграждение на
гаранта за обезпечаване вземанията на „Фератум България“ ЕООД по
процесния договор, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на описаното в исковата молба плащане, както и че не съществува
основание за плащане или същото е недействително. Ответникът следва да
установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън
това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ищецът е
платил недължима сума в размер на 148,10 лева представляваща такса по чл. 5
от договора. Ответникът следва да бъде осъден да върне исканата сума в
размер на 133,28 лева, която е събрал от ищцата. Тъй като сумата е получена
пряко от ответника въз основа на договор, който не обвързва ищцата, няма
значение, че сумата в последствие е била евентуално изплатена на друго лице.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД предвижда връщане на предадените
фактически суми, а не дали лицето, което ги е получило, се е обогатило с тях,
каквото изискване съществува при общия иск за неоснователно обогатяване
по чл. 59 ЗЗД. Това е така, тъй като ищцата е осъществила плащане на
ответника и няма как да знае какво е станало по-нататък с платеното. Съдът
приема, че сумата в размер на 133,28 лева, представляваща такса за гаранция е
заплатена от ищеца като възнаграждение по Договор за гаранция, сключен с
трето лице. Ирелевантно се явява обстоятелството, дали ответното дружество
в последствие е заплатило на дружеството-гарант „*****“/„М.Б.“ платената от
ищеца такса за гаранция, тъй като за наличие на неоснователно обогатяване е
достатъчно и необходимо да се установи липса на правно основание за
разместване на блага между правните субекти, без значение от
облигационните отношения на страните с трети лица. Без значение се явява
обстоятелството, че впоследствие сумата е била зачислена/наредена на друго
лице, дори и същото твърдение да бе доказано от ответника в настоящия
процес. Ответникът не ангажира никакви доказателства относно наличие на
основание да получи сумата.
При първоначално частично предявен иск претенцията за присъждане на
законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по отношение на
3
предявената част от вземането за главница, която част представлява предмет
на делото. Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора
и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е налице искане
за присъждане на законната лихва върху увеличената част - в този смисъл
Решение ***** по т. дело ***** на I т. о. на ВКС, произнесено по реда на чл.
290 ГПК. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения размер от
1 лева следва да бъде присъдена считано от подаването на исковата молба до
погасяването, а върху увеличения размер от 132,28 лева от подаването на
молбата по чл. 214 ГПК, а именно – ***** до погасяването.
По разноските:
При този изхода на спора право на разноски има ищецът. Претендира се
платената държавна такса в размер на 53 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС, за което е представен договор за
правна защита и съдействие от *** фактура и касов бон. Ответникът не е
направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Настоящият състав намира, че делото е с изключително ниска степен на
фактическа и правна сложност, поради което съгласно установената съдебна
практика /формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022на
СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на
възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като определящи са
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
действително извършената работа от процесуалните представители. В случая
по делото, извън исковата молба от процесуалния представител на ищеца е
депозирани молба по хода на делото, в която не са изложени и съображения по
същество на спора. Съобразявайки тези факти, както и размерът на иска,
включително, че договорът е признат за нищожен с влязло в сила решение,
настоящият състав намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение за ищеца възлиза на 200 лева с ДДС. Настоящият състав
счита, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на
принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително
извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият
състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно
материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с
право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА е регламентирано, че
уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и
обосновано. В случая съдът приема, че уговореното в договора
възнаграждение е в пряко противоречие с чл. 36, ал. 2 от ЗА. Това е така,
доколкото уговореният размер на адвокатското възнаграждение не е нито
справедлив, нито обоснован.
По отношение за искането за присъждане като разноски на заплатените
куриерски такси по подаване на молбите по делото в размер на 15 лева,
посочени в списъка на разноски по чл.80 ГПК, следва да се отбележи, че
4
съгласно константната практика на ВКС /Определение № 1105 от 12.03.2024 г.
по ч.гр.д. № 151/2024 г., III ГО на ВКС, Определение № 348 от 04.02.2025 г. по
ч.гр.д. № 2737/2024 г., I ГО на ВКС и мн. др./ по реда на ангажиране на
отговорността за разноски се покриват само тези, които по естеството си са
необходими за движението на процеса – нормативно предопределени или
свързани с процесуално действие, указано от съда, поради което не са в
дискреция на страната /напр. дали да изпрати исковата молба по пощата, чрез
куриер или да се депозира лично в съда, дали да се ползва с определен вид
превоз, вкл. за процесуалния представител на страната/. Връзката на
направените разноски с конкретното съдебно производство, свежда
присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски за
производството като възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за
участие на преводач и тълковник. С оглед изложеното не се дължат от
ответника разноските за куриерски такси в размер на 15 лева и 1,68 лева –
банкова такса, доколкото по своята същност не представляват разноски по
делото, а израз на волята на страната по какъв начин ще достигат
волеизявленията му до съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Фератум
Бълагария“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ
на Д. М. Н. ЕГН ********** с адрес гр. Кърджали, *****, чрез ЕАД Д.М.,
представлявано от адв. Д.М. със служебен адрес *** сума в размер на 133,28
лева възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на поръчителство,
ведно със законна лихва върху първоначално предявения размер от 1 лева
считано от подаването на исковата молба – 29.05.2025 г. до окончателното
плащане, а върху увеличения размер от 132,28 лева от подаването на молбата
по чл. 214 ГПК, а именно – ***** до окончателното плащане, въз основа на
влязло в законна сила Решение ***** по гр. дело ***** по описа на PC
Кърджали, I с-в, с което е постановена недействителността на основание чл.
22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за
потребителски кредит *****
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Фератум Бълагария“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Н.
ЕГН ********** с адрес гр. Кърджали, *****, чрез ЕАД Д.М., представлявано
от адв. Д.М. със служебен адрес *** направените по делото разноски за
платена държавна такса в размер на 53 лева и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5