Решение по дело №124/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. И. И., чрез адв. М. Я., ДАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) № 25-1717-000047 от 23.02.2025 г., издадена от Началник Сектор в ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, против Д. И. И., [ЕГН], с която спрямо нея на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателката не е съгласна с издадената заповед и я оспорва в цялост като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява. В Становище с вх. № 1568/ 22.05.2025 г., чрез адв. Я., поддържа жалбата и иска отмяна на наложената принудителна мярка. Сочи в Становището, че в ЗППАМ и в АУАН, въз основа на който е издадена, не е отразена месторабота на нарушителя, което счита за съществено процесуално нарушение. Изтъква, че липсват мотиви за продължителността на срока на мярката, поради което не може да се направи преценка за съответствието ѝ с целта на закона.

Ответникът по жалбата, Началник Сектор към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, при изпращане на жалбата с преписката към нея представя Становище (л. 15), в което оспорва жалбата като неоснователна. Счита заповедта за правилна и законосъобразна и моли тя да бъде потвърдена. Прави възражение за прекомерност, ако са налице доказателства за платено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

По делото е приложена преписката по издаване на оспорения акт, вкл. Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОД МВР – Добрич, обосноваваща компетентността на органа, издал ЗППАМ (л. 13).

От страните не са направени искания за събиране на други доказателства извън тези, представени с административната преписка.

При така събраните доказателства съдът приема от фактическа страна следното:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена по повод съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1378486 от 23.02.2025 г., с който актосъставителят констатирал извършено от жалбоподателката нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта с над 1.2 на хиляда, установено с техническо средство ARPL - 0259.

Според съдържанието на АУАН жалбоподателката е спряна за проверка на 23.02.2025 г. около 19:11 ч. в гр. Добрич, ул. Любен Каравелов № 17, когато управлявала лек автомобил „Хюндай“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Камут-Еко“ ЕООД, ЕИК *********, по ул. „Любен Каравелов“ в посока ул.„Св. Св. Кирил и Методий“, в близост до у-ще „П.Р. С.“, след употреба на алкохол. При проверката е изпробвана с техническо средство ARPL – 0259, което отчело 1.91 промила в издишания от водача въздух. Бил издаден талон за изследване № 0170979 от 23.02.2025 г. Водачът дал биологични проби в СОМБАЛ с номер на Протокол 42.

При тези фактически установявания е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000047/ 23.02.2025 г. на Началник сектор към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, с която е наложено временно отнемане на СУМПС на водача (собственик на автомобила) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена на 24.02.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена на 10.03.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от активно легитимирано за това лице, адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок, срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, оправомощен със Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Добрич.

Заповедта отговаря на изискванията за форма. В нея се съдържат фактическите и правните основания за издаването ѝ, които позволяват да се извърши проверка за законосъобразност.

Събраните по делото доказателства категорично сочат, че жалбоподателката е имала качеството на водач на съответния лек автомобил в деня и часа на проверката. Тези обстоятелства не се и оспорват от нея. Не се оспорва и констатацията за управление на МПС след употреба на алкохол, както е установено с техническото средство.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП. Неоснователни са възраженията, свързани с липсата на посочване месторабота на лицето и срок на мярката. Както АУАН, така и ЗППАМ съдържат основните реквизити, относими към мястото, времето, авторство и признаци на деянието. Продължителността на срока е определена от закона и с оглед на това не е налице необходимост от мотиви, тъй като последните са преценени от законодателя при предвиждане на такъв срок, а именно – до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е съобразена с материалния закон.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Една от тях е тази, предвидена в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая правилно е приложена принудителната мярка, регламентирана в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, тъй като е надлежно установено, че жалбоподателката, в качеството си на водач на МПС, е управлявала същото след употреба на алкохол и то в случая много над 1.2 на хиляда. Няма изложени твърдения, нито представени доказателства, че при дадена кръвна/биологична проба е установен различен от резултата по техническото средство, респ. по – нисък от 0.5 на хиляда.

Оспорената заповед е съответна на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на алкохол над 0.5 на хиляда.

С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 5 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д. И. И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата № 25-1717-000047 от 23.02.2025 г., издадена от Началник Сектор в ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.