Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2679
гр. Пловдив, 28.07.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори граждански състав, в публичното заседание на втори
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря
Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
14347 по описа на съда за 2019г..,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от М.А.У. с ЕГН: **********, с адрес ***
против Д.Б.Б. с ЕГН: **********, с адрес ***, с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 415, ал.3, във вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. с чл. 228 и чл.
232 ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата от
общо 4400 лева, представляваща, частичен иск от общо дължимата сума от 7700
лева, представляваща сбор от неплатени наемни вноски за периода от 18.04.2018г.
до 17.12.2018г. от общо претендираните наемни вноски за периода от 18.04.2018г
до 17.06.2018г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че
страните сключили на ***** договор за наем на недвижим имот, представляващ
апартамент, състоящ се от три стаи, находящ се в гр. П., р. Т., с нотариална
заверка на подписите с рег. № ****/***** по регистъра на **** И. И.. За
ползването на имота бил уговорен месечен наем в размер на 550 лева, платим на
20-число, предхождащо месеца на ползване. Със съгласието на двете страни
договорът бил продължен за срок от една година. Твърди се, че на *****
договорът бил прекратен едностранно от ответната страна, като останал неплатен
наема за периода от 18.04.2018г. до 18.06.2019г., т.е за 14 месеца.
Ищцата твърди, че от датата на
сключване на договора до датата на подаване на исковата молба в съда, ответната
страна заплатила 4 месечни вноски в размер на по 550 лева или общо –сумата от
2200 лева от дължимите общо 9900 лева и към настоящия момент неплатените месечни
вноски възлизали на 7700 лева. Поради
липсата на доброволно плащане ищцата подала Заявление до РС-Пловдив за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 11877/2019г. по описа на ПРС, 1-ви
брачен състав, по което с Разпореждане съдът оставил без уважение
искането.
На ищцата било указано на
основание чл. 415,ал. 3 от ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземането
си в едномесечен срок от получаване на съобщението. В изпълнение на указанията
на съда ищцата е предявила настоящия осъдителен иск. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
от ответната страна Д.Б. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено
становище по основателността на иска.
В проведеното на 02.07.2020г.
открито съдебно заседание, ищцата се явява лично и признава предявения иск по
основание и размер.
В същото заседание ищецът, чрез
пълномощника си- адв. Ц. моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание
на иска. В проведеното
на 02.07.2020г. открито заседание съдът е уважил искането за постановяване на
решение при признание на иска, тъй като са налице предпоставките за това.
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, които се констатираха от съда в
размер на общо 658 лева, от които – внесена държавна такса в размер на 242
лева, от които 88 лева ДТ по настоящото дело и в размер на 154 лева по
заповедното производство и адвокатско възнаграждение в размер на 416 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Б.Б. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на М.А.У. с ЕГН: **********,
с адрес *** сумата от 4400 лева
/четири хиляди и четиристотин лева/, представляваща, частичен иск за периода от 18.04.2018г
до 17.06.2018г. вкл., от общо
дължимата сума от 7700 лева неплатени наемни вноски за периода от 18.04.2018г.
до 17.12.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от подаване на исковата молба в съда – 04.09.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.Б.Б. с ЕГН: **********, с адрес
*** да заплати на М.А.У. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от общо 658 лева /шестотин петдесет и осем
лева/, от които 88 лева ДТ по настоящото дело, ДТ по заповедното производство в
размер на 154 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 416 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.