Решение по дело №998/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София против решение № 270 от 02.07.2024г., постановено по а.н.д. №353/24г. по описа на РС-Пазарджик.
С решението е отменен ЕФ №********** на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на „ПИМК“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Родопи, с. Марково, местност „Захаридево“ № 43А, представлявано от управителя А. И. Й. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно отменен и издаденият електронен фиш.
В срока по чл.213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В писмено становище по същество оспорва жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че касационната инстанция следва да отмени решението на Районен съд – Пазарджик и да определи пропорционална санкция.
Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.
За да отмени обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 16.06.2021г.,в 11:57 часа е установено нарушение № C5AB3DB2D4A52332E053021F160A691C, с ППС влекач Ивеко АС440СТ П ЦНГ ЛС,регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2,екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643. В съответствие със събраните писмени доказателства е прието, че дружеството – жалбоподател е ползвател на процесното МПС, надлежно вписан в СРМПС. За извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на „ПИМК“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел, че наложената с ЕФ санкция е непропорционална/съразмерна. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.
Единственото, което следва да се допълни по отношение на наложената с ЕФ санкция и нейната несъразмерност/непропорционалност е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което установеното изискване за съразмерност в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в случая в размер на 420 лв. с включено ДДС. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено дори под минимално предвидения в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.2 от НМРАВ размер.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270 от 02.07.2024г., постановено по АНД № 353/24 г. по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на „ПИМК“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Родопи, с. Марково, местност „Захаридево“ № 43А, представлявано от управителя А. И. Й., разноски пред касационната инстанция в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева.
Решението е окончателно.