РЕШЕНИЕ
№2094/19.11.2019г.
Година
2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На двадесет и осми октомври Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 4188 по описа на съда за
2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „ Ж.”
ЕООД, представлявано от Л.С.П., против
Наказателно Постановление № 458151-
F 5001115 / 19.08.2019г. на Началника
на Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на на НАП
, с което на „ Ж.” ЕООД е наложена "Имуществена
санкция" в размер на 650 лева
на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС
.
В жалбата декларативно се сочи, че е
налице особено съществено нарушение на материалния закон, че не е налице
обективната страна на нарушението и че неговото установяване не е подкрепено с
доказателства. Поради това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната
страна, редовно призована ,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. И.З. отново
пледира, че случаят следва да бъде приет за маловажен , тъй като е с по-ниска
степен на обществена опасност, нарушението е извършено за първи път и от него
не са произлезли вреди за Държавата.Той изтъква и наличието на процесуални
нарушения, свързани с това, че
представените от нарушителя писмени доказателства не са били надлежно описани в
акта.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2019г., в 17,10 часа,
служители на ТД-НАП , един от които св. С.Г., в
изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в обект пица „ Лучано“, намиращо се в гр.Варна, на ул.“ Русе“ № 13 и
стопанисван от „ Ж. ” ЕООД . Данъчните служители първоначално консумирали в заведението и след
като заплатили сметката си, обявили започването на проверката.При нея следвало
да се направи засичане на касовата и фактическа наличност на пари в обекта. Бил
направен опис на наличните парични средства, които били в размер на 205,30лв. В
изведения дневен финансов отчет обаче била отразена сумата от 272,20 лв.По този
начин била установена разликата между разчетената касова и фактическа наличност
, която данъчните служители изчислили, че е в размер на - 66,90лв. Служителката, направила описа, посочила, че разликата се дължи на платени суми за
стока. Всички констатации били описани в протокол № 0351635,
към който били приложени и иззетите писмени доказателства.При приключване на
проверката възражения не били вписани.
Тъй като установената разлика между
касовата и фактическата наличност не била отразена по съответния начин и ред,
на 22.07.2019г. против „ Ж.” ЕООД представлявано от въз. Петрова
, бил съставен акт за установяване на административно нарушение F 501115. В
него било описано установеното нарушение,
което било квалифицирано като
такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 /13.12.2006г. на Министъра
на финансите .Актът бил предявен на въз. Петрова, която посочила, че има
възражения, тъй като разликата се дължи на заплатена стока, за което
представила документи- стокова разписка и фактури. В срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били
депозирани възражения.
Въз основа на съставеният акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в него фактическа
обстановка, както и правната
квалификация на нарушението- на чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 / 2006г. на
Министъра на финансите. За
него, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС наложил на „ Ж.”
ЕООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 650 лв. .
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан С.Г. -актосъставител, чиито показания съдът
кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.От тях стана
ясно, че данъчните служители са установили отрицателна разлика в касовата и
фактическа наличност, т.е. наличните парични средства са били по-малко от показанията
на фискалното устройство, като тази разлика не е била документирана по
съответния ред. Свидетелят поясни, че стоковата разписка и фактурите са били
представени при съставяне на акта .
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното производство , от събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 458 151- F 501 115 / 19.08.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17 /17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Постановлението съдържа
пълно описание на нарушението, датата ,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата,
които го потвърждават Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на нарушителя, което е упражнено с подаването на
жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Направеното при акта
възражение е било разгледано и прието за неоснователно, което е посочено в
постановлението.Представените от въз.Петрова документи действително не са били
описани в акта, но същите се
съдържат в преписката. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Въз основа на акта за нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, като
административно-наказващият орган е възприел изцяло описаните в него
обстоятелства.Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението като
такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 /2006 г. на Министъра на финансите . Съгласно тази норма извън случаите на
продажби / сторно операции, всяка промяна в касовата наличност / начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство се
регистрира във фискалното устройство чрез операциите „ служебно въведени“ или „
служебно изведени“ суми.
В настоящият казус от събраните по
делото доказателства- протокол за извършена
проверка , опис на парични средства,
дневен финансов отчет, както и от показанията на св. Г. ,
се установява че в обекта е била
установена разлика между фактическата и касовата наличност в размер на 66,90
лв., като отчетената касова наличност е била по-голяма от фактическата.Тази
сума не е била отразена по предвидения в наредбата ред-
регистриране във фискалното устройство, което на свой ред, видно от показанията
на св. Г. , е притежавало съответните
функции за служебно въвеждане и извеждане.Обстоятелството, че неотразената сума
е била използвана за закупуване на стока, за което са били представени
доказателства, не води до отпадане на административно-наказателната отговорност
на търговеца. Поради това съдът намира
, че описаното в постановлението нарушение безспорно е било допуснато.
Правилно наказващият орган е
приложил и санкционната норма, тъй като именно в чл.185 ал.2 от ЗДДС е
предвидена санкция за лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането
на чл.118 от ЗДДС, което не е довело до неотразяване на приходи, както е в
случая.
Съобразно събраните по делото
доказателства обаче, съдът намира че
административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и
проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не
може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите,
така и по правото, от които зависи изходът на делото.
За да се установи дали случая е
маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на
извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност.В конкретния случай, видно от съдържанието на постановлението, е че
нарушението е извършено за първи път, т.е. налице е инцидентен случай.От друга
страна неотчетена сума е в минимален размер.На следващо място самото
обстоятелство, че не фактическата, а отчетената чрез фискалното устройство
касова наличност е по-голяма, безспорно води до извод, че допуснатото
нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от този вид
и че с него не е бил нарушен грубо и в съществена степен предвиденият в
закона ред за деклариране и
отчитане на доходи. С оглед на това, съдът намира че нарушението е с явно незначителна обществена
опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление.В този
смисъл са и решения по к.а.д. № 38/2017г. и по к.а.н.д № 3504/2017г. на
Административен съд-Варна. Поради
това съдът намира, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
Постановление № 458151- F 5001115 / 19.08.2019г.
на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна при ЦУ на на НАП , с което на „ Ж.” ЕООД е наложена "Имуществена
санкция" в размер на 650 лева
на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС
.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред Административен Съд –Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: