РЕШЕНИЕ
№3
гр.Добрич, 08.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на тринадесети декември през 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря П. ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №545 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№6127/10.10.2016г.
от Л.Х.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв.П.Г.-ВАК, с която срещу К.Д.С. с ЕГН **********
***.С.”№**, е предявен иск за връщане при отпаднало основание на сумата от 146
000евро, заплатена по развален предварителен договор от 12.11.2006г. за
покупко-продажба на недвижим имот в с.Б., общ.Б.- дворно място с площ
5906кв.м., представляващо ПИ с идентификатор **** по КК, ведно с построените н
имота едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка.
Твърди се от ищеца, че на
12.11.2006г. е сключил с ответника предварителен договор за покупко- продажба
на застроено с едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка дворно място в
с.Б., общ.Б.. Окончателен договор следвало да бъде сключен до 30.06.2007г. при
платени до тази дата 110/150части от уговорената продажна цена от
150 000евро. Ищцата- купувач изпълнила задължението си като съпругът и ***А.,
гражданин на Франция, през сметката на *** Co, привел по банков път по сметка
на Д. К. С.-баща на ответника-продавач сумата от общо 116000евро, или съгласно
уточненията в първото по делото съдебно на 14.11.2006г.- 26 000евро, на 19.02.2007г.- 20 000евро, на
05.06.2007г.- 20 000евро, на 05.07.2007г.- 50 000евро. Сумите били
превеждани по сметка на Д. К. С. като лице, недвусмислено овластено да получи
изпълнението по причина, че към датата на сключване на договора продавача бил
20-годишен, неженен и живеел в общо домакинство с родителите си.
Семейството на ищцата и
семейството на родителите на продавача били тогава в приятелски отношения.
Майката на продавача била и управител на ЕООД „***”, едноличен собственик на
капитала на което бил съпругът на ищцата. Известно било на ищцата, че имота бил
прехвърлен на ответника от родителите му
само за да бъде изтеглен кредит, който да бъде използван за погасяване на
просрочените задължения на родителите му към ПИБпо ипотечен кредит от 2004г.
Многократно по взаимно съгласие отлагали окончателното прехвърляне на имота с
цел да се заличи вписаната на 18.07.2007г. ипотека. Като жест на добра воля и
независимо от липсата на насрещно изпълнение по предварителния договор, ищцата
превела още 30 000евро като част от продажната цена, а именно на
19.10.2007г.- 15 000евра, на 07.05.2008г.- 5 000евро, на 15.11.2010г.
-6 000евро и на 02.12.2010- 4 000евро. През 2012г. по повод възникнал
проблем с осигуровките на майката на ответника, постигнали съгласие за
прехвърляне на имота след уреждането му, за което било образувано
съдебно-административно производство. След постановяване на решение от
07.07.2015г. на ВАС по адм.д.№3056/2015г., ищцата отправила нотариална покана
от 11.07.2016г. с рег.№**, т.*, акт ** на нотариус с рег.№*** на НК, по повод
на която бил съставен протокол от 27.07.2016г., че адресата отказва контакт. Вземането
и по договора се признавало с конклудентни действия от ответника и неговите
родители, израз на които била проявената от тях незаинтересованост по отношение
поддръжката на имота- бил в запуснатото състояние с неплатените данъци, както и
изявленията на г-н С. пред свидетели в началото на 2012г.
Поради неизпълнение на поетото с
предварителния договор задължение за прехвърляне собствеността на свободен от
тежести имот, с исковата молба ищцата заявява, че разваля предварителния
договор от 12.11.2006г. и иска осъждането на насрещната страна да и върне
заплатената продажна цена от 146000евро ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В отговор на исковата молба от ответника
К.Д.С. е заявено становище за неоснователност и недоказаност на претенцията, с
доводи за липсата на предпоставките за разваляне на договора от страна на ищеца/
липсата на изпълнение от страна на ищцата на поетото от нея с договора
задължение за плащане на продажната цена/, за погасяване по давност на
волеизявлението за разваляне.
Ответникът излага, че от 18.07.2006г. е собственик
на имота в с.Б., за който на 12.11.2006г. е сключил с ищцата предварителен
договор за покупко -продажбата му, като оспорва възникването на задължението му
да прехвърли собствеността, тъй като ищцата като купувач не изпълнила
задължението си за плащане на продажната цена. Не спори относно фактите и
обстоятелствата за наличие на приятелски отношения между родителите му и
семейството на ищцата. Твърди наличието и на други отношения между тях- по
повод полагани от родителите му грижи за домакинството на ищцата, майка и,
децата и; бизнес отношения между съпруга на ищцата и баща му, във връзка с
които и м.11.2007г. било регистрирано търговско дружество, от името на което да
извършват търговска дейност; служебни отношения между майка му и регистрираното
търговско дружество в периода м.09.2008г-края на 2011г. Не спори и относно
наличие на финансови затруднения на баща му Д. С., като излага и, че във връзка
със същите е изтеглил кредит, обезпечен с вписана върху имота на 18.07.2006г.
законна ипотека, като не оспорва и информираността на ищцата за това. Признава,
че и понастоящем ипотеката не е заличена поради не изпълнение на задълженията
му по кредита. Оспорва твърденията на ищцата за изпълнение на поетите от нея
задължения за плащане на продажната цена. Не бил получил и уговореното капаро
от 30000евро. Доколкото обаче самият договор
служел за разписка, то до датата 30.06.2007г., уговорена като краен срок
на договора, погасено се явявало единствено това задължение. Нито по силата на
закона, нито от него, третото лице Д. С. бил овластен да получава плащания по
договора, а той като кредитор не се бил и възползвал от тези средства. Оспорва
плащането на продажната цена по твърдяния от ищцата начин, както и погасяването
на задължението и. Счита, че младата му възраст, липсата на семейна
обвързаност, живеенето в едно домакинство с родителите, обстоятелства, които не
са били пречка за сключване на договора, не правят баща му лице, недвусмислено
овластено да получи плащане от негово име. Твърди, че от 2011г. не живее на
територията на страната, по която причина не му е връчена нотариалната покана
от 11.07.2016г. Каквито и изявления да били правени от лица, които не са страна
по договора не можели да го обвържат.
Изложените в исковата молба
обосноваващи обстоятелства и формулираното искане, дават основание да се
приеме, че е предявен облигационен, осъдителен иск по чл.55, ал.1 ,пр.3 от ЗЗД
от ЗЗД – връщането на сумата от 146 000евро, заплатена по предварителен договора
от 12.11.2006г. за покупко-продажба на застроено дворно място в с.Б., се
претендира на отпаднало основание с оглед едностранното разваляне на
предварителния договор поради виновно неизпълнение на задължение на ответника
за прехвърляне собствеността на освободен от тежести имот.
Тъй като с предварителният
договор не се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права
върху недвижим имот, по аргумент на чл.87 ал.3 от ГПК, развалянето на същия се
извършва без съдебна намеса. Изявление за разваляне ищцата прави с предявяване
на исковата молба/изрично заявено в нея/. Вън от горното представената
нотариална покана от 11.07.2016г. с рег.№** по регистъра на нотариус с рег.№***
на НК/л.5/, адресирана до ответника, дори и да му беше връчена/няма данни за
това/, няма и характер на изявление за разваляне на предварителния договор.
За да претендира връщане на
даденото при отпаднало основание поради разваляне на предварителния договор заради
виновно неизпълнение на задължение на ответника, за което той отговаря, ищцата
следва да установи, че е възникнало правото и едностранно да го развали, т.е.
да установи, че е изпълнила задължението, за което тя отговаря и, че е налице
виновно неизпълнение на поетото от ответника задължение.
Няма спор между страните относно
валидно възникналото облигационно правоотношение по силата на сключения на 12.11.2006г.
в писмена форма предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в с.Б.,
представен по делото. Спорен е въпроса относно плащането от ищцата, съответно
получаването от ответника на договорената продажна цена.
От съдържанието на процесния предварителен
договор се установява, че е сключен между ищцата като купувач и ответника като продавач.
Страните са договорили/чл.1/ покупко-продажба на собствения на ответника-продавач
недвижим имот в с.Б., общ.Б.- дворно място с площ 5906кв.м., представляващ ПИ с
идентификатор **** по КК, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда
и стопанска постройка, за сумата от 150 000евро. Съгласно чл.3 от договора
плащането на договорената цена е следвало да се извърши на четири вноски – първата
в размер на 30 000 евро, на която е предадено значение и на задатък по смисъла
на чл.93 от ЗЗД – при сключване на предварителния договор, остатъкът до пълния
размер - на три вноски по 40 000евро, като първата до 10.02.2007г., втората
до 10.05.2007г. и третата „до 30.06.2007г. при сключване на договора”.
Договорен е краен срок за сключване на окончателния договор до
30.06.2007г./чл.4/ , т.е. след окончателното плащане на договорената цена
съобразно постигнатото съгласие за сроковете на плащане. Не е уговорен начин на
плащане/по банков път, чрез трети лица или др./.
Ответникът оспорва, но не опровергава факта, че купувачката
е платила 30 000евро в деня на подписване на предварителния договор, който
в тази си част служи за разписка/така и изрично клаузата на чл.3 от договора/.
Останалата част е дължима и не е доказано от ищцата плащането и нито към датата
30.06.2007г., договорена като краен срок за изпълнение, нито след това по твърдяния
от нея начин – чрез трето лице при условията на чл.75, ал.2 от ЗЗД.
По данни от извлечението ***/л.175/в търговския регистър на Франция на 21.06.2006г. е вписано
Гражданско дружество за управление на недвижими имоти Б./ *** Co/ със съдружници ***А., гражданин на Франция и Л.Х. Д., български
гражданин, двамата съпрузи от 2004г./удостоверение за сключен граждански брак
л.1**/.
От представените доказателства/банкови отчети и
известия л.18-32/, заключението на вещото лице Е.Й. по назначената съдебно-икономическа
експертиза, се установява извършването на банкови трансфери от сметка на същото
френско дружество *** Co по сметка в *** на Д. К. С.-баща на ответника, на 14.11.2006г.-
26 000евро, на 19.02.2007г.-
20 000евро, на 05.06.2007г.- 20 000евро, на 05.07.2007г.-
50 000евро, на 19.10.2007г.-
15 000евра, на 07.05.2008г.- 5 000евро. По сметка на Д. К. С. в
ПИБАД на 16.11.2010г. е постъпила и сумата
от 6 000евро, а на 03.12.2010- сумата от 4 000евро, наредител на
които трансфери е ***, усвоени в деня на постъпването
им за погасяване на кредитно задължение на самия Д. С. към *** АД/така
заключението на вещото лице/. Общо постъпилите по сметката на Д. С. суми
възлизат на 146 000евро, всички според ищцата платени за погасяване на
задължението и по предварителния договор с К.С. в размер на 150 000евро.
Няма данни/не се и твърди/ плащане по сметка
или по друг начин пряко на кредитора –ответника К.С., изключая сумата от
30 000евро, платена при сключване на предварителния договор.
Достоверността на собствените твърдения на ищцата,
че всички преведени от френското дружество по сметка на бащата на ответника по
банков път суми са в изпълнение на задължението и по предварителния договор се
разколебава от факта, че сборът от общо преведените 146 000евро и
платената при сключване на договора сума от 30 000евро надхвърля
значително договорената цена от
150 000 евро. Няма данни за основанието/данни,
индивидуализиращи договора, по който се плаща/ на нито един от паричните
трансфери от френската фирма по сметка на Д. С. . При това положение, при
наличието и на други отношения /приятелски и служебни/ между ищцата и
родителите на ответника/съобразно писмените доказателства относно управителни
функции в периода 2008-2012г. на майката на ответника по отношение на
регистрираното на 12.11.2007г. ЕООД „А.А.Т.Б.”, едноличен собственик на
капитала на което е съпруга на ищцата, и показанията на св.Д. Д.Г. и св.В. И. И.
за отношения на дългогодишно приятелство, доверие и взаимопомощ/, липсата на
съответствие между уговорено и платено,
не може да се приеме за установено, че е налице плащане по предварителния
договор от 12.11.2006г., нито, че това плащане е довело до погасяване на
задължението на ищцата по същия договор.
Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД, изпълнението трябва да бъде направено на
кредитора или на овластено от него, от съда, или от закона лице. В случая плащането на сумата от
общо 146 000евро не е извършено на пълнолетния и дееспособен кредитор, а
на трето лице- неговия баща. Нито младата възраст/роден на ***г./ и семейното
положение/неженен/ на ответника като кредитор,
нито живеенето му/в периода до 2011г./ в едно домакинство с родителите му, са
обстоятелства по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗЗД, които да разкриват основание
ищцата да счита баща му за овластен да получи изпълнението, дори и да се
приеме, че сумите са платени по предварителния договор. Обстоятелството, че
бащата на ответника е имал авторитарно поведение /според св.Д. Д.Г. и св.В. И. И.-
в къщи той казвал къде, какво, кой да прави/също не го прави лице,
недвусмислено овластено от обстоятелствата да получи плащания по договор от
името на сина си. На следващо място изпълнението на некредитор има погасително
действие , ако кредитора го потвърди или се възползва от него. Данни за това по
делото също няма. Единствено установен паричен превод в полза на ответника К.С.
от баща му Д. С. от разплащателна сметка в лева **** в *** АД на бащата, по сметка на К.С. в *** /прил.1 към експертизата/ в
размер на 50500лева м.септември 2008г., по която сметка на Д. С. обаче няма
постъпили валутни транфери от френското дружество *** Co, а средствата са от усвояване на
кредитна линия-овърдрафт.
Ангажираните от ищцата гласни доказателства чрез
разпита на св.Д. Д.Г. и св.В. И. И. не съдържат информация, която да обоснове
извод и, че между бащата и сина е съществувало вътрешно договаряне в какъвто и
да е смисъл, че действителната воля на бащата и сина, обективирана в нотариален
акт №***/2006г., легитимиращ ответника-продавач като собственик на имота в с.Б.,
предмет на предварителния договор, не е целяла прехвърляне на собствеността, в
който смисъл са наведени от ищцата твърдения, при липсата на такива за
симулирана предварителна покупко-продажба - че истинският кредитор по
предварителния договор не е сина, а бащата, поради което е престирала на него.Твърденията
на ищцата са за погасяване на задълженията и по действителен предварителен
договор към кредитора К.С. чрез плащане на трето лице-неговия баща Д. С., при
условията на чл.75, ал.2 от ЗЗД, които твърдения не са категорично установени с
ангажираните доказателства.
Правото да
се развали договора възниква за изправната страна, т.е. изпълнилата на сто
процента или в значителна с оглед интереса на кредитора част/по аргумент на
чл.87, ал.4 от ЗЗД/задължението си по договора страна, а ищцата не е доказала
качеството си на такава, респ. титулярството си на потестативното право на
разваляне на предварителния договор. След като не е установено да е възникнало в
полза на ищцата правото на разваляне на договора, безпредметно се явява
обсъждането на възражението на ответната страна за погасяването му по давност.
Щом като договорът не е развален, и установеното частично плащане от ищцата на
сумата от 30 000лева при сключването му не е извършено при отпаднало
основание и не подлежи на връщане. Предявеният иск е изцяло неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на съдебно-деловодни разноски
в удостоверения размер от **50лева платено адвокатско възнаграждение .
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Х.А. с ЕГН ********** ***, срещу К.Д.С. с ЕГН ********** ***.С.”№**,
иск за връщане при отпаднало основание на сумата от 146 000евро, заплатена по развален
предварителен договор от 12.11.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот в с.Б.,
общ.Б. - дворно място с площ 5906кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ****
по КК, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда и стопанска
постройка.
ОСЪЖДА Л.Х.А.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.С. с ЕГН ********** ***.С.”№**,
съдебно-деловодни разноски в размер на **50/седем хиляди двеста и петдесет/
лева платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: