№ 856
гр. Варна, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100501022 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №481/12.02.2025г. по гр.д.№ 8409/2024г. по описа на ВРС е
прието за установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, ДЪЛЖИ да върне на „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН
КОМПЛЕКС Г.О.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Горна Оряховица, бул. „Македония“ № 66, сумата от 7848,00 лв. /седем
хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ - представляваща платена на
20.09.2022 г. без основание стойност за съгласуване условията за
присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,07 MW, находяща се в ПИ 16359.511.75/УПИ XXIII,
кв. 50/, гр. Горна Оряховица, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново,
ПВИ - 2176, поръчка № **********, което плащане е направено по проформа
- фактура № **********/15.09.2022 г. , издадена от „Електроразпределение
север“ АД, а след заплащане на сумата и издадена фактура №
**********/20.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 11.04.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4429/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 12 състав, като със същото
решение е уважен предявения срещу „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН
ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
1
София, бул. „Цар Борис III“ № 201/ трето лице-помагач на страната на
ответника/ осъдителен обратен иск, предявени от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, за сумата от
7848,00 лв. / - представляваща платена на 27.09.2022 г. без основание стойност
за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно
напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,07 MW, находяща се в
ПИ 16359.511.75/УПИ XXIII, кв. 50/, гр. Горна Оряховица, общ. Горна
Оряховица, обл. Велико Търново, ПВИ - 2176, поръчка № **********, за
което е издадена фактура № **********/27.09.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, ПРИ УСЛОВИЕ, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД изпълни постановеното срещу
него установително решение по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 11.04.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Срещу така постановено решение е постъпила въззивна жалба вх.№
19956/05.03.2025г., подадена от „Електроразпределение север“ АД, чрез адв.
Б., в частта, в която е уважен предявения срещу ответника/ сега въззивник/
установителен иск с правно осн.чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се оспорват изводите на ВРС, че процесната сума е заплатена
при начална липса на основание. Същата е заплатена за извършено проучване
на условията за присъединяване обекта на ищеца към
електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение. Конкретният
размер на дължимата такса е определен от „ЕСО“ ЕАД. Акцентира, че
съгласувателната процедура между операторите на разпределителната и
преносната мрежи по съществото си представлява проучване за
присъединяване на обекта, за което е дължима такса в размер на 7748 лева,
съгласно чл. 2.1. от Решение № Ц-27/2016г. на КЕВР. Поддържа, че
дружеството е изпълнило задълженията си за извършване на проучване за
присъединяване, съответно е издадено положително становище за
присъединяване. Въз основа на изложеното се настоява, че въпросната сума не
е заплатена без основание. Настоява за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения срещу страната иск. Претендира разноски за двете
инстанции.
В постъпилия в срока по чл. 263 от ГПК отговор от насрещната страна
„Търговско-логистичен комплекс Г.О.“ АД, чрез адв. Д., се настоява за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. Акцентира върху законосъобразните
изводи на първата инстанция за това, че дейностите по съгласуване и
проучване на присъединяването са различни по естеството си. Такса за
проучване за присъединяване на ел. централи от ВЕИ се дължи само ако
централата разполага с мощност от 15 МВ, какъвто не е случаят. Счита, че
2
процедурата по съгласуване е единствено с цел информиране „ЕСО“ ЕАД за
задължението му за присъединяване, и за нея не е предвидена такса.
Претендира разноски.
По делото е постъпила и въззивна жалба вх.№ 23333/14.03.2025г. от
ответника по обратния иск „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
ЕИК145201304, със седалище гр. София, чрез юк. А., който обжалва
решението в цялост. Оспорват се изводите на съда за това, че таксата е
недължимо платена. Сочи, че съдът не е приложил действащата
материалноправна уредба. Счита, че в процесния случай се е искало
присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа по
чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 отм., а именно присъединителен
електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на
разпределителната мрежа, присъединен към преносната, а не на обект на
производител. Сочи, че когато мощността на централата е под 5MW, тя се
присъединява към разпределителната мрежа, а „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД присъединява електропровода, чрез който се осъществява
присъединяването на централата. В случая се присъединяват производствени
мощности, които предстои да работят в паралел с електроенергийната
система, поради което и на осн. чл. 102, ал. 4 от посочената наредба
процедурата по присъединяване не се изчерпва само със съгласуване по реда
на чл. 53,ал. 2 от Наредбата, а се извършва и проучване. Именно за целите на
проучването е заплатена процесната такса съгл. чл. 2.1. от Решение № Ц-
27/2016г. на КЕВР. Поддържа и че присъединяването на обекта изисква
сключване на предварителен договора между двата мрежови оператора.
Въпросното договаряне следва при всички случаи да се предхожда от
определяне условията за присъединяваме, извършвано на етапа на проучване.
Въз основа на изложеното счита, че таксата е заплатена именно за изготвено
проучване. Заплатената цена за услугата съответства на действително
извършените от оператора разходи за проучване. В заключение се настоява за
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
Постъпил е в срока по чл. 263 от ГПК отговор от „Електроразпределение
север“ АД, чрез адв. Б.- ищец по обратния иск. С отговора се споделят
аргументите по жалбата.
Постъпил е отговор и от въззиваемия „Търговско-логистичен комплекс
Г.О.“ АД. Въззиваемият намира за законосъобразни изводите на съда за това,
че проучване е извършено от електроразпределителното дружество, а не от
оператора на мрежата. Акцентира, че не е налице равнозначност на термините
по чл. 56 от Наредба № 6 отм. „съгласуване“ на условията за присъединяване
и „проучване“ на тези условия. Намира за неотносимо обстоятелството за
това, че ищецът е сключил предварителен договор за присъединяване към
ФвЕЦ, доколкото това действие касае следващ етап от процеса на
присъединяване. Настоява за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
3
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалните си
представители, поддържат становищата си по спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Въззивните жалбите са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК,
подадени са в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е сезиран с предявен от „Търговско-логистичен комплекс Г.О.“ АД срещу
„Електроразпределение север“ АД по реда на чл.422 ГПК с правно основание
чл. 55, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи да върне
сумата от 7848,00 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ -
представляваща заплатена от заявителя на длъжника сума на 20.09.2022 г. без
основание за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на
фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), към електроразпределителната
мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,07 MW,
находяща се в ПИ 16359.511.75 (УПИ ХХІІІ, кв. 50) гр. Горна Оряховица, обл.
Велико Търново, ПВИ – 2176, поръчка № **********, което плащане е
направено по проформа фактура № **********, към която е издадена фактура
№ **********/20.09.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. 4429/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди, че започнал процедура по присъединяване на ФВЕЦ
към електроразпределителната мрежа, по време на която платил процесната
сума за съгласуване условия за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД към
електроразпределителната мрежа средно напрежение на фотоволтаична
електрическа централа /ФЕЦ/ с инсталирана мощност 0,7 МW, находяща се
ПИ 16359.511.75 / УПИ XXIII, кв.50/, гр. Горна Оряховица, общ. Велико
Търново, ПВИ 2176, поръчка **********. Счита, че сумата е била недължима.
Излага, че с действията си по събиране на сумата ответникът въвежда
ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД,
която не се следва за централи до 5 МВч, тъй като не е нормативно
определена. Сочи, операторът на електропреносната мрежа няма право да
откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа
енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната
способност на мрежата. Счита, че събраната така за съгласуване на условията
за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД се явява втора такса по платена услуга и не
съставлява проучване за условията за приесъединяване на ФЕЦ.
Съгласуването на операторите на разпределителните мрежи с оператора на
преносната мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към
разпределителната мрежа средно не представлява проучване на
присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на включените по
4
количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1.
проучване за присъединяване на ел. централи от Ви с обща инсталирана
мощност до 15МВ вкл.“ на стойност 7848 лв. и за съгласуването не е
предвидена такса.
Ответникът „Електроразпределение Север“ АД в срока по чл. 131 ГПК е
оспорил иска. Въз основа на детайлно изложената хронология на събитията по
подаденото искане за присъединяване на ФвЕЦ и съгласуването му с
„Електроенергиен системен оператор” ЕАД ответникът поддържа, че с оглед
конкретиката на присъединяването, на основание чл. 53, ал. 2 Наредба № 6 е
бил длъжен да го съгласува с електропреносното дружество, като поддържа и
че това по съществото си представлява проучване, за което се дължи такса за
сключване на договор за проучване. На база тези аргументи поддържа, че
сумата не е била платена без основание. Относно размера й пояснява, че той е
бил определен от КЕВР. Освен това заявява, че самият той не дължи сумата,
доколкото тя не е останала в неговия патримониум, а е била преведена на
„Електроенергиен системен оператор” ЕАД.
С отговора на исковата молба, на основание чл. 219, ал. 1 и съответно чл.
219, ал. 3 ГПК ответникът е поискал привличването на „Електроенергиен
системен оператор” АД като трето лице помагач на своя страна и е предявил
срещу него обратен иск. Поставяйки като вътрешно-процесуалното условие
уважаването на главния иск срещу него, „Електроразпределение север” АД
заявява, че изисканата от „Електроенергиен системен оператор” АД такса, при
уважаване на главния иск, би се явила платена при начална липса на
основание, поради което счита, че тя следва да бъде върната обратно в неговия
патримониум. В срока по чл. 131 ГПК от ответника по обратния иск
„Електроенергиен системен оператор” ЕАД е постъпил отговор, с който
претендира за неговото отхвърляне. По същество поддържа, че в настоящия
случай е било поискано присъединяването на обект на оператора на
разпределителната мрежа, а именно присъединителен електропровод високо
или средно напрежение, собственост на „Електроразпределение север” АД,
присъединен към преносната мрежа, което той е бил длъжен да стори съгласно
чл. 116а ЗЕ. Акцентира, че се касае се за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на електропроизводствени мощности, които
да работят в паралел с електроенергийната система, а именно фотоволтаична
централа следователно е било необходимо извършването не само на
съгласуване, но и на проучване съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6, доколкото
тази разпоредба изисква, представянето и на документи по реда на Част трета
от Наредба № 6. Именно поради необходимостта и от проучване, което твърди,
че е било извършено от него, ответникът по обратния иск счита за дължима
таксата от 7848 лв. на основание чл. 51, ал. 6 от Част трета от Наредбата.
Твърди се, че тъй като едно от изискванията за присъединяване на ФвЕЦ е
сключването на предварителен договор между двата мрежови оператора за
присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа
към елекетропреносната такава, то това би било невъзможно без определяне
5
на относимите условията, което се извършва на етап проучване и евентуално
бива последвано от сключването на договора при необходимост от изменение.
Решението е валидно по критериите, възприети с ТР от 10.02.2012г. по
тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, като
произнасянето на първоинстанционния съд съответства на сезирането с иск на
търговско предприятие за възстановяване на заплатена при начална липса на
основание такса за съгласуване на условията за присъединяване на
фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа.
Тези твърдения съответстват на дадената от съда квалификация на иска
съгласно чл. 55, ал. 1 , предл. 1 от ЗЗД. Произнасянето по обратния иск също
съответства на сезирането с евентуална претенция, при уважаване на главния
иск, за връщане на даденото срещу лице, краен получател на таксата. Налице
са всички предвидени от закона предпоставки за допустимост и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск.
Досежно релевантните за спора факти спорът не е пренесен пред
настоящата инстанция, поради което настоящият състав препраща на
основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение
досежно установената фактическа обстановка, доколкото същите са
формирани след правилен и всестранен анализ на доказателствения материал.
Спорът между страните е правен и се свежда до това коя е приложимата
процедура за присъединяване на процесната ФвЕЦ към разпределителнaта
мрежa.
Процедурата по присъединяване на обект на производител на ел.
енергия към електрическата мрежа е регламентирана в чл. 116, ал. 1 ЗЕ, която
предвижда задължение на операторите на електропреносната и
електроразпределителна мрежа да присъединят всеки обект на производител
на електрическа енергия, разположен на тяхна територия, а условията и редът
за присъединяване се определят с наредба, приета от КЕВР. В случая
приложима е Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, издадена от КЕВР /Наредбата/ (отм.,
бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г.), действала към датата на подаване
на искането за проучване на условията за присъединяване - 17.06.2022г.
Регламентацията на процедурите е диференцирана в Част трета от Наредба №
6, в която е предвидено, че писмено искане за проучване на условията и
начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата
мрежа се подава до 1. оператора на преносната мрежа, когато общата
инсталирана електрическа генераторна мощност е над 5 МW; и 2. оператора
на разпределителната мрежа по местонахождението на електрическата
централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е
равна на или по-малка от 5 MW. Според чл. 51, ал. 6 Наредба № 6 всяко
6
проучване се заплаща по ценоразписа на услугите на съответния мрежови
оператор, утвърден от КЕВР. Съгласно чл. 53, ал. 1 Наредба № 6 мрежовият
оператор – в случая „Електроразпределение Север” АД, определя условията за
присъединяване на електрическата централа към съответната електрическа
мрежа – в настоящия спор - електроразпределителната такава, а според ал. 2
този оператор съгласува с оператора на преносна мрежа – в конкретния случай
- „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, условията за присъединяване на
електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение.
След съгласуването операторът на преносната мрежа подготвя предварителен
договор за присъединяване и изпраща писмена покана до оператора на
разпределителната мрежа за сключването му – чл. 53, ал. 3 Наредба № 6.
В аргументите си, ответникът по обратния иск се позовава на чл. 116а
ЗЕ, според която разпоредба операторът на електропреносната мрежа е
длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна
мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на
електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на
обекти на производители, съоръжения за съхранение на електрическа енергия
и клиенти на електрическа енергия.Част четвърта на Наредбата,
„Присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към
преносната мрежа”, Глава шеста „Ред за присъединяване”, Раздел I „Искане за
проучване за присъединяване” на Наредба № 6, в своя чл. 102, конкретизира
обектите, които следва да бъдат присъединявани по реда на чл. 116а ЗЕ. Едни
от тях са присъединителните електропроводи високо или средно напрежение,
собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединени към
преносната мрежа. За проучване на условията и начина за присъединяване на
обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа
операторът на разпределителната мрежа подава писмено искане до оператора
на преносната мрежа при изграждане на нов обект, като според чл. 102, ал. 3
Наредба № 6 проучването се заплаща по утвърден от КЕВР ценоразпис на
услугите на оператора на преносната мрежа. Чл. 102, ал. 4 Наредба № 6 пък
предвижда, че когато към обекта се присъединяват и електропроизводствени
мощности, които ще работят в паралел с електроенергийната система, освен
искането по чл. 102, ал. 1 се подават и документи по реда на Част трета от
Наредбата.
Анализът на цитираната правна уредба налага изводът, че действията по
„проучване“ на условията и начина на присъединяване на електрическа
централа към електрическата мрежа и действията по „съгласуване“ с
оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване на
електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение, по
съществото си представляват различни етапи на процедурата по
присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електрическата мрежа. В този смисъл не е налице равнозначност между
понятията „съгласуване“ на условия за присъединяване на електрическа
централа и „проучване“ на условията и начина за това, както неправилно
7
поддържат въззивниците. В Наредба № 6 не е предвидено задължение за
заплащане на определена такса за действията по съгласуване, а само за тези по
проучване. Такава цена не е определена и от КЕВР. В случая, доколкото
заявената за присъединяване ФвЕЦ е с обща инсталирана електрическа
генераторна мощност от 0,7 MW, то проучването правилно е било заявено към
и извършено от електроразпределителното дружество съгласно чл. 51, ал. 1, т.
2 от Наредбата. Именно на него е дължима и съответната такса за проучване
по утвърдения от КЕВР на основание чл. 51, ал. 6 от Наредбата ценоразпис.
Такова възнаграждение не се дължи втори път на дружеството, собственик на
преносната мрежа – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, тъй като в
конкретния случай то извършва действия само по съгласуване, а не по
проучване, проектиране и присъединяване. Да се приеме обратното, би
означавало да се допусне двукратно заплащане на възнаграждение за една и
съща дейност.
В случая видно от подаденото заявление ищецът е завил
присъединяване на присъединяването на фотоволтаична електрическа
централа, а не на присъединителен електропровод, каквито аргументи
ответникът по обратния иск е развил в жалбата си. По делото не се твърди и
установява ищецът да отговоря на критериите за „оператор на
разпределителна мрежа“, описани в легалната дефиниция на § 34б б. "а" от ДР
на ЗЕ. Налага се изводът, че процедурата по Част четвърта, Глава шеста и в
частност чл. 102 от Наредба № 6 е неотносима към процесния спор, тъй като
урежда присъединяването към електропреносната мрежа на обекти на
оператори на разпределителните мрежи, а не на производители на
електрическа енергия. Изложеното прави ирелевантни аргументите на
въззивника относно значението на предварителното проучване по чл. 104, ал.
1 от Наредбата и неравнопоставеността на участниците в електроенергийния
пазар, конкуренцията помежду им и нарушаването на стабилността на
енергийния пазар, до които би се достигнало ако не се заплаща такса за
съгласуването. С оглед формирания извод за неоснователност на депозираните
въззивни жалби и съвпадение в изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия “ ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О.“ АД следва да
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на
1100 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. Възражението за
прекомерност, въведено от въззивника "Електроенергиен системен оператор“
ЕАД, е неоснователно. Делото се отличава с правна сложност, а отделно от
това заплатено възнаграждение не превишава минималните размери на адв.
възнаграждения по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Въззивникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД възразява и по
8
отношение разноските за процесуално представителство в размер на 2592
лева, заплатени от „Електроразпределение Север” АД. Съставът на въззивния
съд намира това възражение за частично основателно, доколкото самото
въззивно производство е протекло в едно съдебно заседание, в рамките на
което не са събирани доказателства. Същевременно, като отчита, че делото е
сложно от правна страна, счита, че възнаграждението не следва да се намалява
значително, а само до размер от 1800 лева.
Водим от горното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №481/12.02.2025г. по гр.д.№ 8409/2024г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс – Е” и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 201, да заплатят разделно при равни квоти на ТЪРГОВСКО-
ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Горна Оряховица, бул. „Македония“ № 66, сумата от 1100
(хиляда и сто) лева, представляваща сторени във въззивното производство
разноски, на основание чл. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, да
заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс – Е”, сумата от 1800(хиляда и осемстотин) лева, представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9