РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Казанлък, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101973 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано от Б. К. К., ЕГН **********
чрез адв. Б. Й., САК срещу: „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ********************,
представлявано от Р. Г. А..
Цена на исковете: 319,36 лева
Правно основание: чл. 26 ЗЗД.
Процесуалният представител на ищеца сочи, че Б. К. К., ЕГН
********** сключил договор за кредит № ******** с „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК ******** със следните основни условия по договора:
сума на кредита: 1 999.38 лева; период на кредита: 12 месеца; фиксиран
годишен лихвен процент: 3.00 %; обща сума на лихвите за периода: 32.63
лв.;такса за разглеждане: 319.36 лв.; Годишен процент на разходите: 35.81 %;
Месечно договорно възнаграждение: 0.00 лв.; Общ размер на всички
плащания: 2 351.37 лв.
Кредиторът посочил в договора за кредит действителния общ размер на
всички плащания, както следва: размер на кредита: 1999,38 лева; лихви:
32,63.00 лева; такса за разглеждане: 319,36 лева и общ размерна всички
плащания: 2351,37 лева
Годишният процент на разходите, посочен в Договора за кредит, бил в
размер на 35.81 %., следователно ГПР бил посочен според нормите на ЗПК,
тъй като към ******** г. основният лихвен процент на БНБ бил 3.78.
следователно максимално допустимият ГПР е бил 68.90%
Таксата за разглеждане се дължала в деня на подписване на
1
индивидуалния договор за кредит в размер 319,36 лева, като същата бивала
„възстановена“ от клиента с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план, като те били в месечен размер: 11мес. по 195.96 лева, с
изключение на 12-ти месец, която е в размер на 195.81 лева.
Твърди, че клаузата в договора за кредит, регламентираща заплащането
на такса за разглеждане на кредита е нищожна поради заобикалянето на
закона. Тази такса като начален етап от сключването на договора
представлявала дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе
под дефиницията „допълнителна услуга“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК.
Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на такса за
разглеждане, в общ размер на 319,36 лв. в договора за кредит №: ********,
сключен на ******** г. между Б. К. К., ЕГН ********** с адрес: гр.
******************** и „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ********************, представлявано от Р.
Г. А..
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответното дружество „ЮтеКредит България" ЕООД.
Постъпила е молба от ответното дружество с признание на иска по
основание и размер. Моли съда да присъди решение по реда на чл. 237 от
ГПК по делото.
Моли съда при присъждане на разноски на ищеца да се съобрази с
Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС (задължително за
всички съдилища на основание чл. 633 ГПК), с което било прието, че Наредба
№ 1 за минималните размери за адвокатските възнаграждения (Наредбата)
противоречи на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС.
Националният съд не бил длъжен да се съобрази с предвидения в
Наредбата размер на възнаграждението за съответното процесуално действие,
както и със заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. То служило
само като ориентир на съда при присъждане на размера на съдебните разноски
по делото. Съдът бил този, който преценявал вида на спора, интереса, вид и
количество на извършената работа, фактическата и правна сложност на
делото.
Настоящото дело било без правна и фактическа сложност. Адвокатът на
ищеца подал бланкетна искова молба, подготвена за идентични дела.
Моли съда да вземе предвид, че ако бъде присъдено възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата в претендирания размер от 420.00 лева,
ще се стигне до нарушаване на баланса между справедливостта на съдебния
акт и добросъвестността на участниците в производството, тъй като за вземане
от 319.36 лева, ищецът или процесуалният представител ще получи около
възнаграждение в по-голям размер (при ДТ – 50.00 лв., адв. възнаграждение –
420.00 лв.). Това би довело до злоупотреба с право, имащо за цел единствено
обогатяване на ищеца и на упълномощен от него представител. Моли съда при
присъждане на възнаграждение на адвоката на ищеца, същото да бъде
значително под минималния праг на Наредбата и да е не повече от 100.00
лева.
2
В съдебно заседание ищецът не се явява, не изпраща представител.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Ответникът изрично признава предявения иск по основание.
Като писмени доказателства са приети приложените документи към
исковата молба, които подкрепят изложените от ищеца твърдения.
С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани
допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден
ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до
съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона
изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито
такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради
което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това
основание.
По въпроса за разноските по делото:
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
За да се приложи хипотезата чл.78, ал.2 от ГПК е необходимо наличието
на две кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал с поведението си
повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В настоящия
случай безспорно е налице втората предпоставка - признание на иска в хода на
производството по делото, но липсват доказателства, от които може да се
направи извод, че ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. С
оглед на горното съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски. Ответникът е навел своевременно
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съобразно Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело
C- 438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер /арг.
чл.633 от ГПК/, предвиденото с Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения минимуми, не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от
съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
от ГПК, но без да са обвързващи за съда. В т.3 на Тълкувателно решение №6
от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че при
разглеждане на искане по чл.78 от ГПК съдът следва да извърши преценка на
фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски
3
хонорар. Същият критерий е посочен и в определение №50015/16.02.2024 г. по
т.д.№1908/2022 г. на ВКС, I т.о.
С оглед изложеното съдът счита, че в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за процесуално представителство в размер на 420,00 лв.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е взел
предвид положения от пълномощника на ищеца труд, изразяващ се в
подаването на исковата молба, съдържаща съображения по съществото на
спора, обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в
което страните и техните процесуални представители не са присъствали и не
са извършвали процесуални действия по събиране на допълнителни
доказателства, както и че делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност с оглед и трайната и безпротиворечива съдебна практика досежно
потребителските договори.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 50,00 лв. държавна такса и 420,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на такса за разглеждане, в
общ размер на 319,36 лева, предвидена в договор за кредит № L********,
сключен на ********г. между „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ********************,
представлявано от Л.Л. и Б. К. К., ЕГН ***********, с адрес: гр.
********************, представляван от адв. Б. Й., САК, като
противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ********************, представлявано от
Л.Л. да заплати на Б. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, представляван от адв. Б. Й., САК, направените по
делото разноски в размер на 470,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4