Определение по дело №113/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 365
Дата: 10 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20234400500113
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365
гр. Плевен, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско
дело № 20234400500113 по описа за 2023 година
Депозирано е възражение по чл.423 ГПК от Ц. Г. Ч., чрез пълномощник,
срещу който са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.05.2017
г. и изпълнителен лист от 24.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 3070/2017 г. по описа на
ПлРС, по силата на които е осъден да заплати посочените суми в полза на
„***“ЕАД.За издадената заповед за изпълнение е узнал чрез пълномощника
си на 18.11.2022 г. по образуваното изпълнително дело № 326/2018 г. по
описа на ЧСИ Кирилова.Заповедта за изпълнение е връчена на 12.05.2017 г.
на майка му, т.е. заповедта не му е връчена лично, а в периода 01.02.2017 г. -
31.12.2017 г. е имал обичайно местопребиваване в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, където е живеел и работил, т.е. имал е
обичайно местопребиваване там, поради което не е било възможно да узнае за
заповедта.Прави се искане да се приеме депозираното възражение по чл.423
ГПК срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1962/02.05.2017 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 3070/2017 г. по описа на ПлРС в полза на „***“ЕАД,
като се присъдят и направените разноски в настоящето производство.
Депозиран е отговор на възражението от заявителя „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД със седалище гр.С., чрез пълномощник, в който е изразено
становище, че счита възражението за неоснователно и недоказано.Прави се
искане да се отхвърли изцяло като неоснователно и недоказано възражението
по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение № 1962/02.05.2017 г. по ч.гр.д.№
1
3070/2017 г. по описа на ПлРС, като бъдат присъдени и разноските за
настоящата инстанция.
Съдът намира за установено следното.
Възражението е депозирано в преклузивния срок, от надлежно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустимо, а по същество е
основателно.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ на 02.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 3070/2017 г. по описа на ПлРС, с която
е разпоредено Ц. Ч. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
посочените суми, като вземането произтича от задължение по договор за
паричен заем, сключен на 03.02.2016 г. с №2485942 между „***“ АД и Ц. Ч.,
като впоследствие вземането е прехвърлено от страна на „***“ АД в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ООД, правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД по силата на Приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г.
Заповедта за изпълнение е връчена на 12.05.2017 г., видно от приложеното
съобщение, на А. Ч.а -майка на Ц. Ч..
На 24.01.2018 г. е издаден изпълнителен лист.
Към заявлението са приложени договор за гарантиране на краткосрочно
наемане настоящото споразумение от 01.02.2017 г., договор за работа между
***, работодател, и Ц. Ч., служител, от който е видно, че длъжността на
служителя е монтажник на кабели, а трудовото правоотношение е започнало
на 27.02.2017 г., 8 бр. извлечения за плащане на трудово възнаграждение за
периода 30.04.2017 г. - 29.12.2017 г., писмо от Електорални услуги на
Лондонски квартал Ричмънд-Ъпон-Темз до Ц. Ч. във връзка с молбата му да
бъде добавен в избирателния регистър от 10.06.2017 г.
Молителят се позовава на съдебна практика и на чл.48, ал.7 от КМЧП, в
който е дадено определение на понятието „обичайно местопребиваване“,
според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално
2
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки.
С оглед на представените от молителя Ц. Ч. писмени доказателства в
настоящето производство следва да се приеме, че към релевантния момент -
връчването на заповедта за изпълнение на 12.05.2017 г., заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването й той не е
имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, а на територията на
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Подаденото възражение от Ц. Ч. се явява основателно с оглед на чл.423,
ал.1, т.2 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена
лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на РБ и като такова то следва да бъде прието от съда.
На основание чл.423, ал.3, изр. 2-ро от ГПК следва да се спре
изпълнението на издадената заповед № 1962 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК от 02.05.2017 г. по ч.гр.д.
№ 3070/2017 г. по описа на ПлРС.
Съгласно чл.423, ал.4 от ГПК делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за даване на указания по реда на чл.415, ал.1 от
ГПК.
При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът по
възражението да заплати на Ц. Ч. разноски по делото за настоящето
производство на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 25 лв.-заплатена
държавна такса, а на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. в полза на процесуалния му представител адв.Г..
Водим от горното, съдът




ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА на основание чл.423, ал.1, т.2 от ГПК възражение с вх. №
262797/15.12.2022 г., депозирано от Ц. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр.Плевен, жк ***, № ***, вх.Б, ет.5, ап.14, чрез пълномощник, срещу Заповед
№ 1962 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.410 ГПК от 02.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 3070/2017 г. по описа на Плевенски
районен съд.
Спира изпълнението на заповед № 1962 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК от 02.05.2017 г. по ч.гр.д.
№ 3070/2017 г. по описа на Плевенски районен съд.
Връща делото на Плевенски районен съд за продължаване на
разглеждането му с указания по чл.415, ал.1 от ГПК.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул. „***“ №***, офис сграда ***, ет.2, офис 4, да
заплати на Ц. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.Плевен, жк ***, № ***, вх.Б,
ет.5, ап.14, разноски по делото за настоящето производство в размер на 25 лв.
Осъжда на основание чл.38 от ЗА „Агенция за събиране на вземания“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „***“ №***, офис
сграда ***, ет.2, офис 4, да заплати на адв.Л. А. Г. -САК, ЕГН **********,
личен №***, съдебен адрес: гр.С., ул.“***“№ 38, ет.1, ап.1, адвокатско
възнаграждение за настоящето производство в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4