РЕШЕНИЕ
№ 21185
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110151755 по описа за 2022 година
Ищецът Р. Г. П. твърди, че на 03.09.2021 г. е сключил
договор за паричен заем № ...с „И. А. М.” АД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 700.00
лева, видът на вноската е двуседмичен, посочено е ГПР в
размер на 49 %, ГЛП в размер на 40 %, а размерът на
месечния лихвен процент не е посочен.
В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител,
който отговаря на описаните в текста му условия.
На датата на сключване на договора между „И. А. М.”
АД, ищецът и ответното дружество сключили договор за
предоставяне на поръчителство № ..., по силата на който „Ф.
Б." ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „И. А. М."
АД задълженията на заемателя. Въз основа на сключения
договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати
на гарантиращото дружество сума в размер на 350 лева, която
е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по
договора за кредит и се събира от кредитора.
1
Ищецът погасил изцяло сумата по сключения договор.
Ищецът посочва, че договорът за поръчителство е
акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит,
то действието на поръчителството е предпоставено от
валидното съществуване на главното правоотношение.
Недействителността на целия или части от главния договор се
отразяват на валидността на акцесорния, поради което иска
съвместно разглеждане на
двете правоотношения.
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в
тежест за заемателя да осигури едно измежду три
обезпечения, за които било ясно, че са неизпълними ог
длъжника. Кредиторът целял да го „насочи" към единствената
форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл
да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от
заемодателя „И. А.М. АД дружество - ответника, който бил и
свързано лице с кредитора по договора за заем, тъй като
заемодателя е собственик на капитала на дружеството-гарант.
Кредиторът не включил възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като по този начин заобиколил
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът също счита, че самият
договор за предоставяне на поръчителство № 4252793 бил
изначално лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставяла услуга.
Повдига и възражение за нищожност на договора за
поръчителство, поради противоречие с чл. 138 -148 ЗЗД.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил
нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото
сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на
повече от половината от сумата по отпуснатия заем.
Ищецът предявява кумулативно обективно съединени
искове срещу ответното дружество на основание чл. 26 ал. 1
ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.55, ал. 1, предл. от ЗЗД за
претърпените имуществени вреди в размер на сумата 350
2
лева, платено по договор за поръчителство. Моли съда да
осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в
размер на 10 лева частичен иск от общо 350 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство № 4252793, сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът оспорва допустимостта и основателността
на иска. Прави искане за присъединяване на настоящото
производство към по-рано заведено производство. Предлага
тълкуване на понятието „добри нрави“. Посочва, че
гаранционната сделка има основание - услуга предоставена
на кредитора за сметка на заемателя, като предоставянето на
такива услуги е предмет на дейността на „Ф. Б." ЕООД.
Възразява, че действителността на договора за поръчителство
е нищожен на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като
договорът не е за потребителски кредит. Моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди сторените разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства, намира иска за неоснователен. Както
правилно е посочил ищеца, договора за поръчителство или
гаранция на договор за потребителски кредит е акцесорен. За
да се установи недействителност на договор за
поръчителство във връзка с недействителна клауза на
потребителски договор, следва като предмет на иска да е
въведен потребителския договор. В случая ищецът не оспорва
договора си с „И. А. М.” АД. Съдът не може да се произнася
по валидността на правоотношения със страни, които не
участват в спора, независимо какви са отношенията между
участващите и неучастващите лица.
Съдът не намира и никакви противоречия на оспорения
договор с нормите на ЗЗД уреждащи поръчителството.
Договорът е сключен между правоспособни и дееспособни
лица и има ясно посочен предмет, права и задължения.
3
Обстоятелството, че цената на договора е непропорционално
голяма част от размера на обезпечаваните задължения
изисква обсъждане на правоотношение, което не е предмет на
иска със страна, която не участва в делото.
Искът следва да се отхвърли, като ищецът бъде осъден да
заплати на ответника 360 лева юристконсултско
възнаграждение в исковото производство и 300 лева разноски
в обезпечителното производство по ч.гр.д. №.../22г. на СРС
...с-в.
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на Р. Г. П. ЕГН********** за
осъждане на „Ф. Б." ЕООД ЕИК....да му заплати сумата в
размер на 10 лева частичен иск от общо 350 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство № ..., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 660 лева
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4