Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.03.2023
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на двадесет и трети март през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4617 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 7441 от 10.01.2020
г. СРС, 32 с-в, по гр.д.№ 19209/2019 г. е признал за установено, че И.Х.К. дължи на „Т.Б.“ ЕАД сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2967/2018 г., а
именно: 39,47 лв.-главници по договори за далекосъобщителни услуги от
30.11.2015 г. за периода 01.05.2017 г.-31.07.2017 г. със законната лихва от
18.01.2019 г. до изплащане на вземането и е осъдил И.Х.К. да плати на „Т.Б.“
ЕАД сумата от 145,83 лв.-неплатени лизингови вноски по договори за лизинг от
30.11.2015 г. за мобилно устройство марка Леново модел А600 Блак за периода
след м.08.2017 г. до 10.02.2017 г. и по договор за лизинг от 03.08.2016 г. за
мобилно устройство марка Леново модел 6010 Блак за периода след м.08.2017 г. до
м.07.2018 г.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от И.Х.К. с
оплаквания, че
същото е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е анализирал в
пълнота становищата и оспорванията на ответника относно представените от ищеца
доказателства и на приетата по делото
съдебна експертиза, както и относно недоказаност на твърденията на ищеца в
исковата молба.Твърди, че по делото не е доказано качеството му на потребител и
клиент на ищцовото дружество, нито размера на претенциите.Моли съда да отмени
решението и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „Т.Б.“ ЕАД /сега
„Йеттел България“ ЕАД/ оспорва същата.Твърди, че решението на СРС е правилно и
законосъобразно, и че въззивната жалба е бланкетна и съдържа оплаквания, които
нямат общо с първоинстанционното производство.Изразява становище, че по делото
е установено наличието на облигационно правоотношение между страните, както и
размерът на потребените, но незаплатени мобилни услуги.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.79,
ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Т.Б.“ ЕАД /сега
„Йеттел България“ ЕАД/ твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Х.К., въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№ 2967/2019 г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 185,30 лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги, връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.Ищецът твърди, че ответникът е
абонат на дружеството по сключен договор за мобилни услуги от 30.11.2015 г. с
клиентски № ******** и титуляр на мобилен номер ********с избрана абонаментна
програма НонСтоп 29,99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца, т.е. до
30.11.2017 г.На тази дата ответникът е сключил и договор за лизинг, като е взел
на изплащане мобилно устройство марка Леново модел А6000 Blac на изплащане
посредством 23 месечни вноски в размер на 3,99 лв.На 03.08.2016 г. абонатът е
сключил договор за мобилни услуги за мобилен номер ********с абонаментен план
Онлайн 14,99 лв. със срок до 03.08.2018 г.На 03.06.2016 г. абонатът е сключил и
договор за лизинг, като е взел на изплащане мобилно устройство марка Леново
модел А6010 Blac посредством 23 месечни вноски в размер на 9,99
лв.Въз основа на сключения договор ответникът е ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като за потребените услуги за периода 01.05.2017
г.-31.07.2017 г. е издадена фактура № **********/01.06.2017 г. за отчетния
период на потребление 01.05.2017 г.-31.05.2017 г. с начислена сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 60,46 лв., от които: за мобилен № ********,49
лв. /без ДДС/-за абонаментен план Онлайн 14,99 лв. /без ДДС/-доп.пакет SMS/MMS в мрежата на
Теленор, 9,99 лв.-вноска лизинг; за мобилен номер ********лв. /без ДДС/-за
абонаментен план НонСтоп 29,99 лв.-вноска лизинг.Дължимата сума е платима в
срок до 16.06.2017 г., като към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера.Абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 191,93 лв., фактурирани за два последователни
отчетни месеца-за м.06.2017 г.С кредитно известие № **********/01.07.2017 г. е
извършена корекция на дълга, като е сторнирана сумата в размер на 13,94 лв. с
ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 13,98 лв. с отразен
незаплатен баланс в размер на 129,43 лв. за предходния отчетен период, при
което задължението възлиза на сумата от 129,47 лв. Неизпълнението на абоната да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 129,47 лв. е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75 вр. чл.19 б. „в“ от ОУ на мобилния оператор,
ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и е издал
крайна фактура № ********** с начислена сума в размер на 578,77 лв., в която е
включена и неустойка за предсрочно прекратяване на мобилни услуги в размер на
303,47 лв., лизингови вноски съгласно погасителен план в размер на 145,83 лв. и
сума за потребени мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на
129,47 лв. След издаване на крайната
фактура № **********/01.08.2017 г. за незаплатени лизингови вноски в
размер на 145,83 лв. и потребени мобилни услуги от предходни отчетни периоди в размер на 129,47 лв. е постъпило
плащане от страна на абоната, с което е покрито част от задължението, при което
неплатената сума за мобилни услуги е в размер на 39,47 лв.Ищецът твърди, че
абонатът е в неизпълнение и на договора си за мобилен номер ********до
30.11.2017 г. съгласно договор за мобилни услуги от 30.11.2015 г. и на
абонамент Онлайн 14,99 лв. с мобилен номер ********до 03.08.2018 г. съгласно
договор за мобилни услуги от 03.08.2016 г.Поради прекратяване на договора за мобилни
услуги и преустановяване на предоставяните услуги на основание т.12, ал.2 от ОУ
към лизинговия договор дължимите месечни вноски за предоставените на абоната
мобилни устройства марка Lenovo модел А6000 Blac и Lenovo модел А6010 Blac са обявени за предсрочно
изискуеми.Поради неизпълнението на абоната да заплати в срок дължими към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на
абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл.12, ал.2 от ОУ към договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими след м.08.2017 г., когато е издадена крайната
фактура № **********/01.08.2017 г. съгласно уговорения погасителен план, както
следва: за устройство марка Lenovo модел А6000 Blac, взето във връзка
с мобилен номер ********се дължи цена в размер на 15,96 лв. след м.08.2017 г.
до м.10.2017 г., за устройство марка Lenovo модел А6010 Blac, взето във връзка
с мобилен номер ********се дължи цена в размер на 129,87 лв. след м.08.2017 г.
до м.07.2018 г.Съгласно чл.49 от ОУ ищецът има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място.Според чл.71 потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези ОУ, а именно-в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й.Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото
на ищеца /чл.75 ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
ответника.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в
размер на 39,47 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********
за периода 01.05.2017 г.-31.07.2017 г. със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата и
да осъди ответника да му заплати сума в размер на 145,83 лв.-незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 30.11.2015 г. за мобилно устройство
марка Lenovo модел А6000 Blac за периода
м.08.2017 г.-м.10.207 г. и по договор за лизинг от 03.08.2016 г. за мобилно
устройство марка Lenovo модел А6010 Blac от м.08.2017 г. до
м.07.2018 г. с абонатен № ********.
С отговора на
исковата молба ответникът е оспорил наличието на облигационно правоотношение с
ответника и дължимостта на претендираните суми и е направил възражение за
погасителна давност.
Със заявление вх.№ 3004190/18.01.2019 г. „Т.Б.“
ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.Х.К. за сумата от 185,30 лв.-незаплатени далекосъобщителни услуги
по договор от 30.11.2015 г. за периода 01.05.2017 г.-31.07.2017 г.На 25.01.2019
г. СРС, 32 с-в, по ч.гр.д.№ 2967/2019 г. е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за сумите по заявлението.Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.На 05.03.2019
г. „Т.Б.“ ЕАД е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземането си.Исковата молба е подадена на 02.04.2019 г. /в срока по чл.415,
ал.4 ГПК/.
На 30.11.2015 г. е
подписан договор за мобилни услуги, предоставяни от „Т.Б.“ ЕАД с потребител И.Х.К. за мобилен номер ********с
избрана абонаментна програма НонСтоп 29,99 лв. за срок от 24 месеца.На същата
дата ответникът е сключил и договор за лизинг за срок от 24 месеца, като е взел
на изплащане мобилно устройство марка Леново модел А6000 Blac на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 3,99 лв.
На 03.08.2016 г. страните
по делото са подписали договор за
мобилни услуги за мобилен номер ********с абонаментен план Онлайн 14,99 лв. за
срок от 24 месеца.На 03.06.2016 г. абонатът е сключил и договор за лизинг, като
е взел на изплащане мобилно устройство марка Леново модел А6010 Blac посредством 23 месечни вноски в размер на 9,99 лв.
С подписването на
договорите потребителят е декларирал, че е получил екземпляр и е съгласен да
спазва Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги на оператора /чл.11/.
В чл.4 от договорите за лизинг страните са
посочили, че с подписването на договора лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация.
Съгласно чл.26 от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения
с потребители на мобилни телефонни
услуги в сила от 10.09.2010 г. при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя.При сключване на индивидуален договор
всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура.Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т.27 от тези ОУ /чл.71/, т.е. в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й.Съгласно чл.19б, б.“в“ Теленор
има право да откаже сключването на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор или безсрочен, в случай че потребителят не е
платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане на индивидуалния
договор, съответно тези ОУ.
Представена е фактура №
**********/01.06.2017 г., издадена от „Т.Б.“ ЕАД за предоставени услуги на И.Х.К.
за периода 01.05.2017 г.-31.05.2017 г. с клиентски № ******** на стойност 191,93 лв. с ДДС /46,48 лв.-месечни
такси,13,98 лв.-лизингови вноски и 131,47 лв.-задължения от предходен период/
със срок за плащане-16.06.2017 г.Към фактурата е приложена и извадка за месечно
потребление за мобилен номер ********-
абонаментен план Онлайн 14,99 лв. на стойност 23,73 лв. без ДДС /12,49 лв. без
ДДС-абонаментен план, 9,99 лв. без ДДС-лизингова вноска и 1,25 лв.-допълнителен
пакет SMS/MMS/ и за мобилен номер ********с
избрана абонаментна програма НонСтоп на стойност 28,98 лв. без ДДС /24,99 лв. без
ДДС-абонаментен план и 3,99 лв. без ДДС-лизингова вноска/.
С кредитно известие №
**********/01.07.2017 г. е извършена корекция на дълга, като е приспадната
сумата от 13,94 лв. с ДДС /месечни такси, от които 3,75 лв. без ДДС за мобилен
номер ********и 7,50 лв. без ДДС за
номер ********/,0,37 лв.-допълнителен
пакет SMS/MMS, 13,98 лв. -вноска
лизинг /9,99 лв. за номер ********и
3,99 лв. за номер ********начислена е дължима лизингова вноска от 13,98 лв. и е
отразен неплатения баланс от 129,43 лв. /след приспадане на сумата от 62,50
лв.-внесени плащания/ и е отразена обща сума за плащане с ДДС-129,47 лв.
Видно от фактура №
**********/01.08.2017 г. за периода 01.07.2017 г.-31.07.2017 г. са начислени
като баланс от предходен период дължими неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги в размер на 303,47 лв., вноска лизинг /след 01.01.2014
г./-145,83 лв., задължения от предходен период с ДДС-129,47 лв. със срок за
плащане-16.08.2017 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на установителния
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за претендираната
сума за предоставени далекосъобщителни услуги и същият се явява допустим, тъй като
длъжникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.4 ГПК.
За да уважи предявените искове първоинстанционният съд е
приел, че страните са сключили договори за мобилни услуги с избрана абонаментна
програма, както и договори за лизинг за предоставяне на мобилни устройства на
изплащане посредством 23 месечни вноски.По отношение на размера на
предоставените услуги съдът се е позовал на представените фактури с извлечение
от детайлна справка на месечното потребление на услугите.Приел е, че към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК срокът на договорите е изтекъл и не е
установено плащане на лизинговите вноски от страна на потребителя, както и че
възражението за погасителна давност е неоснователно.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
От събраните по делото доказателства се установи, че
страните по делото са в облигационни правоотношения по договори за
далекосъобщителни услуги и договори за лизинг, като размерът на месечните абонатни,
съответно лизингови вноски, е определен от страните в самите договори.Липсват
доказателства за отправяне на изявление от страна на оператора към потребителя
за прекратяване на договорите на осноавние чл.19, б. „в“ от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.Срокът на
договорите обаче е изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-на 30.11.2017 г., съответно
на 03.08.2018 г., като ответникът не е представил доказателства за извършени
плащания на процесните суми, представляващи месечни абонаментни вноски по
договорите за далекосъобщителни услуги, респ. лизинговите вноски по договорите
за лизинг съгласно чл.342, ал.1 ТЗ вр. чл.345 ТЗ вр. чл.232, изр.2 ЗЗД, нито за
връщане на предоставените мобилни устройства.
Поради изложените съображения неоснователни са оплакванията
на въззивника за липса на качеството на потребител и за стойността на
предоставените услуги.Следва да се добави, че с извършеното частично плащане
въззивникът е признал наличието на облигационни правоотношения с ищеца.
Други мотивирани оплаквания не се съдържат във въззивната
жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото в нея.Решението е постановено след обсъждане на
относимите към предмета на спора доказателства и не противоречи на императивни
материалноправни норми.
Съдът не следва да обсъжда оплакванията във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил с оспорването на изслушаната
съдебна експертиза, тъй като такава не е допускана и приемана в
първоинстанционното производство.Несъстоятелни са и доводите за липса на
доказателства за ползвана електрическа енергия в процесния имот и за размера на
потребената топлинна енергия, тъй като те не са относими към предмета на спора, с който е сезиран съда в
настоящото производство и който касае неплатени задължения за ползване на
предоставени мобилни услуги и за изплащане на лизингови вноски за предоставени
мобилни устройства.
Неотносимо към предмета на спора е и оплакването на
въззивника, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за
прихващане, тъй като такова не е заявено от ответника.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемата страна за настоящата
инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства
такива да са направени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7441 от
10.01.2020 г. на СРС, 32 с-в, по гр.д.№ 19209/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.