РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. К., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря К.а Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500035 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260254/29.11.2021 г. по гр.д. № 166/2021 г. по описа на
РС- К., е признато за установено спрямо ответниците Г. Я. П. с ЕГН
********** и Я. Г. П. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в гр. К.,
общ. К., ж.к “В.“ **, вх. *, ет.*, ап.** че К. К. К., с ЕГН **********, с адрес
гр. К., бул."Б." №** е собственик на недвижим имот, представляващ:
едноетажна масивна сграда със застроена площ 25.125 кв.м., построена в
северозападната част на ПИ с идентификатор № 40909.**.* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., с адрес в гр. К., местност
„К.д.“ с обща площ 1637 кв.м., с начин на трайно ползване „за друг вид
застрояване“, при граници на имота: ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с
идентификатор № 40909.**.*, ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с
идентификатор № 40909.**.* и ПИ с идентификатор № 40909.**.* на
основание покупка и извършено строителство.
Със същото решение е отхвърлен предявеният насрещен иск за
признаване на установено спрямо К. К. К. с адрес, гр. К., бул. „Б." **, с ЕГН
1
**********, че Г. Я. П. с постоянен адрес гр. К., ж.к. „В.“ **, вх. *, ет.*, ап.
**, с ЕГН **********, е собственик на имот: едноетажна стопанска постройка
с площ от 35 кв.м. в поземлен имот с идентификатор № 40909.**.*, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., в местността „К.д.“, с
начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“, при граници на имота:
ПИ с идентификатор № 40909.**.*; ПИ с идентификатор № 40909.**.*; ПИ с
идентификатор № 40909.**.*; ПИ с идентификатор № 40909.**.*; ПИ с
идентификатор № 40909.**.*; построен през 2013 г. върху имот целият с
площ 1637 кв.м, на основание покупка на земята и извършено строителство
въз основа на разрешение за строеж № *** от 04.07.2013 г. на Община К.,
като неоснователен.
С решението Г. Я. П. и Я. Г. П. са осъдени да заплатят на К. К. К.
разноски в размер на 1 616 лв. за направените в хода на производството, както
и Г. Я. П. е осъден да заплати на К. К. К. разноски за отхвърления насрещен
иск в размер на 1200 лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Я.
Г. П. и Г. Я. П., представлявани от процесуалния си представител - адв. Д. П.,
които го обжалват като неправилно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че
ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да обоснове
твърденията си. Неправилно съдът дал превес на показанията на свидетелите
на ищеца, един от които съпруга на същия и пряко заинтересована от изхода
на делото. От показанията на свидетеля Г.Р. се установявало, че през 2013 г.
същият, заедно с баща си и ответника - Я. П., изградили постройка с
фундамент и бетонови колони, състояща се от две стаи и коридор, а отсреща
тоалетна и баня и покрив с ондолин. Това се потвърждавало и от свидетелите
А. П., Р.М. и П. П., като последните двама потвърждавали, че изградената
през 2013 г. постройка е била около 30-35 кв.м. Всички свидетели
потвърдили, че преди покупко-продажбата на 500/1637 кв.м. в имота е имало
сграда. Описаните дейности били извършени в изпълнение на одобрен проект
и издадено разрешение за строеж на Г. П. през 2013 г. След сключване и във
връзка с предварителния договор от 08.08.2017 г. Г. П. подал коригираща
декларация към данъчна декларация с вх. № ****/29.10.2010 г., в която
включил изградената от него през 2013 г. процесна постройка от 35 кв.м.
Нотариалният акт за покупко-продажба на 500/1637 кв. бил сключен на
2
21.08.2017 г. Видно от приложените дубликати за документи за платени
данъци Г. П. заплатил дължимите данъци за постройката за период 2013- 2019
г., като нямал неплатени задължения за МДТ. От друга страна К. К. също
декларирал процесната постройка, но едва на 30.01.2018 г. На 11.09.2017 год.
Г. П. сключил предварителен договор № ******* с „Електроразпределение
Юг“ ЕАД за присъединяване на процесната стопанска сграда към
електроразпределителната мрежа. На 19.10.2017 г. въз основа на
предварителен договор № *******/11.09.2017 г. К. К. сключил окончателен
договор с „Електроразпределение Юг“ ЕАД без съгласието на ответника Г. П..
В показанията си свидетелят Т.С. твърдял, че процесната постройка от 35
кв.м. е изградена през 2017 год. Видно от заповед № */13.03.2018 г., К. К. бил
вписан като възложител в Разрешение за строеж № ***/04.07.2013 год. за
процесната постройка през 2018 година. Съгласно разрешението за строеж
било предвидено едно застроително петно, а не две строителни петна. Твърди,
че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, тъй
като било необходимо реализираното или съответното строителство в имота
да е определено точно, за всички съсобственици, а именно: застроена площ и
разгъната застроена площ, определени според градоустройствените
показатели по подробния устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ)
за имота, което в конкретния случай не било извършено. Г. П. не се
съгласявал К. К. да изгражда нова постройка в имота, нито да бъде включван
в разрешението за строеж, като включването му в същото било на база
заявление по чл.154, ал.5 от ЗУТ, с цел „промяна на собствеността на
водомер“. В случая липсвало нотариално заверено съгласие на собственика
Г. П., а и самото строителство било вече реализирано. Счита, че заповед №
7/13.03.2018 г. на Главен архитект на Община К. е незаконосъобразна и моли
на основание чл.17, ал.2 от ГПК да бъде извършен косвен съдебен контрол на
административния акт като съдът обяви същия за
нищожен/незаконосъобразен, в следствие на което да не признае черпените от
административния акт права. Сочи се, че липсвало каквото и да било
доказателство, че К. К. е построил сградата, с изключение на вписването му в
разрешението за строеж едва през 2018 г. или след предполагаемото
изграждане на постройката. Счита, че от събраните по делото доказателства
може да се направи обоснован извод, че процесният имот е изграден от Г. П.
през 2013 година; че в изградения от него имот се е самонастанил ищецът К.
3
К. след закупуване на 500 кв. метра от поземления имот, съсобствен на
страните; че в последствие същият е разрушил югоизточната стая и на нейно
място е изградил с тухлени стени строеж върху основните на изградената от
Г. П. постройка съгласно одобрен проект. Моли съда да отмени обжалваното
решение на РС- К. като постанови друго, с което да отхвърли първоначалния
иск и да уважи насрещния. Претендира разноски. В съдебно заседание,
процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата. Представя
писмена защита.
Въззиваемият К. К. К. е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от
ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В жалбата се
излагат съображения за неоснователност на доводите на жалбодателите за
недоказаност на обстоятелството, че въззиваемият е изградил едноетажна
масивна сграда. В тази насока по делото били разпитани свидетели и приети
съдебно-технически експертизи, сочещи по категоричен начин, че именно
въззиваемият е изградил построената в северозападната част на ПИ постройка
със свои средства и за себе си. Изграденото от К. К. отговаряло на
строителните правила и норми, представлявало недвижим имот и можело да
бъде самостоятелен обект, който да бъде нанесен в КККР. Имотът бил
деклариран в съответната данъчната служба по местонахождението му от
ищеца, който заплащал дължимите данъци и такси за него. В
електроразпределителното дружество доставчик на ток, както и в
дружеството което водоснабдява имота, били открити партиди за
собствеността на името на К., а дължимите такси за ел. енергия и вода били
заплащани и от него. Неоснователни били твърденията, че съдът е дал превес
на показанията на свидетелите на ищеца без да е кредитирал показанията на
свидетелите при режим на довеждане от ответника. Сочи, че искането за
косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК било недопустимо и
неоснователно. В производството по делото, ответниците не направили
твърдения за нищожност на заповед № */13.03.2018 г., алтернативно не били
налице законовите условия при които да бъде прогласена нищожността на
акта. Във въззивната жалба липсвали твърдения за нищожност и основания за
възникването й. Счита първоинстанционното решение за правилно,
обосновано и мотивирано. Моли съда да постанови решение, с което
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния
съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски. В съдебно заседание,
4
лично и чрез своя процесуален представител, поддържа становището си,
изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лица, имащи
правен интерес, а по съществото разгледана е частично основателна.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен
първоначален иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото
на собственост върху едноетажна масивна сграда с площ от 25.125 кв.м. (след
направено уточнение във въззивнвата инстанция), построена в
северозападната част на поземления имот, граничеща с обект от дървена
конструкция с площ 10 кв.м. Ищецът сочи, че закупил от въззиввника Г. Я. П.
500/1624 идеални части от поземлен имот с идентификатор 40909.**.* с
уговорката да построи за себе си масивна сграда с площ 35 кв.м. съгласно
издадено разрешение за строеж. С тази уговорка ищецът построил масивна
сграда с площ от 25.125 кв.м., която обитавал и ползувал. Сочи, че със
закупуването на поземления имот се договорил да закупи и находящата се в
имота дървена барака с площ 9 кв.м.
Ответниците по първоначалния иск оспорват същия като сочат, че в
имота съществувала едноетажна стопанска постройка, построена от Г. Я. П..
След закупуване на идеалните части от поземления имот, ищецът разрушил
половината от стопанската постройка и без съгласието на ответниците на
нейно място построил масивна постройка.
Предявен е и насрещен иск от Г. Я. П. против К. К. К. с правно
основание чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост върху част
от едноетажна стопанска постройка със застроена площ 24.80 кв.м. и дървена
барака на един етаж със застроена площ 10.85 кв.м. (след направено
уточнение във въззивнвата инстанция). В насрещната искова молба се сочи,
че в поземления имот съществувала едноетажна стопанска постройка,
построена от Г. Я. П.. След закупуване на идеалните части от поземления
имот, ответникът по насрещния иск разрушил половината от стопанската
5
постройка и без съгласието на ищеца по насрещния иск построил масивна
постройка.
Ответникът по насрещния иск оспорва същия като недопустим и
неоснователен. Недопустимостта са обосновава с твърдения, че първоначално
ищецът претендирал една постройка, а в последствие претендирал две
постройки. По същество излага съображения, ме в имота е съществувала
дървена барака от 10.85 кв.м., която била предмет на сделката с поземления
имот.
От представените като доказателства по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **/07.06.1999 г., том I, рег. № ****,
дело № **/1999 г. на Нотариус М. Д., с район на действие РС- К., вписана в
регистъра на Нотариалната камара – София под № *** и нотариален акт за
продажба на недвижим имот № **/26.10.2010 г., том 6, рег. № ******, дело №
***/2010 г. на Нотариус К.Д., с район на действие РС- К., вписан в регистъра
на Нотариалната камара – София под № ***, се установява, че Г. Я. П. е
закупил и е станал собственик на недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 40909.**.* по КККР на гр. К., с площ 1637.50 кв.м., а
по документ за собственост 1637 кв.м. по кадастрална скица, с
административен адрес: гр. К., местност „К.д.“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползуване: за друг вид застрояване,
при граници на имота: ПИ № 40909.**.*, ПИ № 40909.**.*, ПИ № 40909.**.*,
ПИ № 40909.**.* и ПИ № 40909.**.*.
Със скица-виза на основание чл.2, ал.1, т.1 от Наредба № 2 за
застрояване в земеделски земи, с дата 18.06.2012 г. и разрешение за строеж №
***/04.07.2018 г., издадени от Главен архитект на Община К., на Г. Я. П. било
разрешено проектиране и изграждане, съгласно приети проекти на основание
чл.145 от ЗУТ, на едноетажна стопанска постройка до 35 кв.м. в поземлен
имот с идентификатор 40909.**.*, в местността „К.д.“, гр. К.. Съгласно
одобрените проекти, сградата е следвало да бъде изградена със
стоманобенонни основи.
Видно от представената декларация по чл.14 от ЗМДТ, Г. Я. П.
декларирал притежавани от него недвижими имоти - селскостопанска сграда
с площ 35 кв.м. и земя с площ 1637 кв.м.
С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с
6
дата 08.08.2017 г., Я. Г. П. се задължил да продаде на К. К. К. 500 кв.м. ведно
със застроена ½ едноетажна стопанска постройка в имот 40909.**.* за
съхраняване на селскостопанска продукция.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №**/21.08.2017 г., том
*, рег. № *****, дело № ***/2017 г. на Нотариус К.Д., с район на действие РС-
К., вписан в регистъра на Нотариалната камара – София под № ***, Г. Я. П.
продал на К. К. К. 500/1637 идеални части от поземлен имот с идентификатор
40909.**.* по КККР на гр. К., с площ 1637 кв.м., с административен адрес: гр.
К., местност „К.д.“, с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползуване: за друг вид застрояване, при граници на имота:
ПИ № 40909.**.*, ПИ № 40909.**.*, ПИ № 40909.**.*, ПИ № 40909.**.* и
ПИ № 40909.**.*.
Във връзка с подадено заявление от К. К. К. за промяна собствеността
на водомер, същият бил вписан като възложител в разрешение за строеж №
*** от 04.07.2013 г., въз основа на заповед № */13.03.2018 г. на Главен
архитект на Община К..
Видно от представената декларация по чл.14 от ЗМДТ, К. К. К.
декларирал притежаван от него недвижими имоти - селскостопански обект с
площ 35 кв.м. и земя с площ 500 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № **/22.08.2018 г., том
I, рег. № ****, дело № **/2018 г. на Нотариус К.З., с район на действие РС- К.,
вписана в регистъра на Нотариалната камара – София под № ***, Г. Я. П.
дарил на баща си Я. Г. П. 437/1637 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 40909.**.* по КККР на гр. К., местност „К.д.“, с площ 1637
кв.м. по скица, а по нотариален акт 1637.50 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползуване: за друг вид застрояване,
номер по предходен план *****, при граници на имота: ПИ № 40909.**.*, ПИ
№ 40909.**.*, ПИ № 40909.**.*, ПИ № 40909.**.* и ПИ № 40909.**.*.
По делото са представени като доказателства договор за
присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение юг“ ЕАД с дата, 19.10.2017 г., сключен с К. К. К. и
предварителен договор за присъединяване обекти на клиент към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение юг“ ЕАД с дата,
19.10.2017 г., сключен с Г. Я. П..
7
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели А.И.К и Т.В.., се установява, че след закупуването на процесния
имот, К. К. построил една къща, състояща се от стая, тоалетна с баня и малко
коридорче. Сградата била построена от свидетеля Т. С. с колони от бетон и
тухли, с покрив от дървена конструкция. В имота имало и дървена барака,
която била разположена непосредствено до новоизградената къща.
Свидетелката Л.Р. - К.а – съпруга на К. К., сочи в показанията си пред
първоинстанционния съд, че двамата със съпруга си закупили от Я. П. земя с
площ от 500 кв.м., ведно с една барака. В последствие построили в имота
тухлена сграда, тъй като бараката не била пригодена за живеене.
Свидетелката З.И.К. сочи, че тя изготвила предварителния договор за
покупка на процесния имот и съдействала на страните за сделката. Когато
посетила имота, в същия имало и дървена барака.
Свидетелите Г.М. Р. и Р.Р.М. сочат в показанията си, че през 2013 г. по
възложение на Я. П. построили в имот, находящ се в местността „К.д.“,
дървена барака с площ около 35 кв.м.
Свидетелят П. Г. П. сочи, че в имота на П.и в местноснтта „К.д.“ имало
малка постройка, изградена от дървени материали и USB плоскости.
Свидетелят А. Я. П. – син на Я. П. и брат на Г. П. сочи, че през 2013 г. в
процесния имот била построена селскостопанска постройка.
От писменото заключение на вещото лице инж. В.В.Д., както и от
разпита на същата пред първоинстанциония съд, които и настоящата
инстанция приема, се установява, че в процесния имот има построена
едноетажна стопанска постройка и дървена барака. Дървена постройка -
дървена барака и тухлена постройка - едноетажна стопанска постройка са
налични в имота и същите представляват отделни постройки.
От писменото заключение на вещите лица Е.Я., Д.Д. и Т. Г., по
назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същите
пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че в поземлен имот с идентификатор 40909.**.* има изградени
сграда и постройка, както следва:
-масивна сграда с квадратура 25.125 кв.м., с ивични стоманобетонови
основи, състояща се от дневна, баня с тоалетна и коридор, с дървена
8
покривна конструкция, двускатен покрив,у покрит с вълнообразен ондулин,
вход с 4 стълби от запад и стоманобетонова стълбищна площадка;
-паянтова едноетажна стопанска постройка с квадратура 10.714 кв.м.,
изградена от дървени основи с дървени колони фундирани н 10 литрови
бутилки от минерална вода, под – дървена конструкция покрит с фазерни
плоскости и на места с дъсчено покритие, стени – дървени от външна страна,
гипскартон от вътрешна страна, с разстояние 4-5 см. между тях, дограма
дървена на единично стъкло 3 мм, таван дъсчена обшивка, боядисване по
обшивка, дървена покривна конструкция, двускатен покрив, покрит с
вълнообразен ондулин. Паянтовата стопанска постройка според характера на
изграждането е строеж по смисъла на закона, а изграждането отговаря на
строителните правила и норми. Технологично тя е свързана нетрайно със
земната основа и не е изпълнена така, както и дадено по проект, липсват
масивни ивични стоманобетонови основи. Паянтовата стопанска постройка
представлява самостоятелен обект.
От писменото заключение на вещото лице Д.М.П., както и от разпита на
същия пред първоинстанциония съд, които и настоящата инстанция приема,
се установява, че в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 08.08.2017 г. не се установяват поправки, добавки, зачерквания и
манипулации по съдържанието. Ръкописният текст, започващ след
отпечатаното представляващ“ и завършващ до отпечатаното „по документ за
собственост“ и този в точка 3 в същия чл.1, са написани от едно и също
лице.Ръкописните текстове в точки 1 и 2 в чл. от договора са написани от
друго лице. Саморъчният подпис срещу „продавач/и/:1“ в договора е положен
от Я. Г. П.. Саморъчният подпис срещу „купувач/и/:1“ в договора е положен
от К. К. К..
При така установените данни, съдът съобрази следното:
I.По първоначалния иск.
От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от
страните, че съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор
40909.**.* са Г. Я. П., притежаващ 700/1637 идеални части, К. К. К.,
притежаващ 500/1637 идеални части и Я. Г. П., притежаващ 437/1637 идеални
части. Установява се също така, че през 2013 г. въз основа на издадено
разрешение за строеж и одобрени архитектурни проекти Г. Я. П. е построил
9
селскостопанска постройка с дървена конструкция. В последствие, след
закупуване на своите идеални части през 2017 г., К. К. е построил в имота
масивна сграда, състояща се от една стая, баня с тоалетна и коридор, в която
същият живеел.
От писменото заключение на вещите лица Е.Я., Д.Д. и Т. Г., по
назначената съдебно-техническа експертиза, се установява, че в поземлен
имот с идентификатор 40909.**.* са изградени сграда и постройка, както
следва: масивна сграда с квадратура 25.125 кв.м., с ивични стоманобетонови
основи, състояща се от дневна, баня с тоалетна и коридор, с дървена
покривна конструкция, двускатен покрив, покрит с вълнообразен ондулин,
вход с 4 стълби от запад и стоманобетонова стълбищна площадка и паянтова
едноетажна стопанска постройка с квадратура 10.714 кв.м.
Ищецът по първоначалния иск К. К. е изградил масивна сграда с
квадратура 25.125 кв.м., която сграда по силата на приращението - чл.92 от
ЗС, е станала съсобствена на всички собственици на земята, тъй като не се
установява да е уговорено друго от доказателствата по делото. В тази връзка в
случая е неприложима разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, тъй като не са
налице предвидените в този текст хипотези, а именно: съсобствениците на
поземления имот не са реализирали, започнали са или имат права за
съответното строителство в имота. Що се отнася до вписването на К. К. в
разрешението за строеж на селскостопанска сграда, издадено на Г. П., то това
не е станало на основание чл.183, ал.4 от ЗУТ, поради което не може да бъде
изключено приложението на чл.92 от ЗС. Поради това с изграждането на
масивна сграда с квадратура 25.125 кв.м., К. К. е станал собственик на
500/1637 идеални части от тази сграда, до който размер е основателен този
иск.
II.По насрещния иск.
Предявеният насрещен иск с правно основание чл.124 от ГПК за
установяване правото на собственост върху едноетажна стопанска постройка
със застроена площ от 25.125 кв.м. (съгласно заключението на вещите лица), е
основателен и доказан до размера на 700/1637 идеални части. С изграждането
на масивната сграда с площ 25.125 кв.м. от един от съсобствениците без
съгласието на останалите съсобственици, новоизграденият недвижим имот, по
силата на приращението – чл.92 от ЗС, е станал собственост на
10
съсобствениците на поземления имот, съобразно притежаваните от тях
идеални части. Поради това ищецът по насрещния иск Г. Я. П. е станал
собственик на 700/1637 идеални части от тази сграда, до който размер е
основателен този иск.
Що се отнася до предявения насрещен установителен иск в частта
относно паянтова едноетажна стопанска постройка с квадратура 10.714 кв.м.,
следва да се посочи, че в тази част искът е недопустим поради липса на
правен интерес. Ищецът по първоначалния иск не претендира и не оспорва
правото на собственост върху паянтова едноетажна стопанска постройка с
квадратура 10.714 кв.м. и поради тази причина не е налице спор за
материално право на собственост. Освен това съгласно заключението на
вещите лица Е.Я., Д.Д. и Т. Г. паянтовата стопанска постройка технологично
е свързана нетрайно със земната основа и не е изпълнена така, както и дадено
по проект, липсват масивни ивични стоманобетонови основи.
Предвид изложеното, следва първоинстанционното решение да бъде
отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на Г. Я. П.
и Я. Г. П., че К. К. К. е собственик на недвижим имот, представляващ
едноетажна масивна сграда със застроена площ 25.125 кв.м., построена в
северозападната част на ПИ с идентификатор № 40909.**.*, за разликата над
500/1637 идеални части от тази сграда. Искът в останалата му част и за
разликата над 500/1637 идеални части до пълния му предявен размер следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Също така решението следва да бъде отменено и в частта, с която е
отхвърлен предявеният насрещен иск за признаване на установено спрямо К.
К. К., че Г. Я. П. е собственик на имот едноетажна стопанска постройка с
площ от 35 кв.м. в поземлен имот с идентификатор № 40909.**.*, вместо
което да бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено по
отношение на К. К. К., че Г. Я. П. е собственик на 700/1637 идеални части от
масивна сграда с квадратура 25.125 кв.м., построена в имот с идентификатор
40909.**.*, като искът в останалата му част и за разликата над 700/1637
идеални части до пълния му предявен размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Предявеният насрещен установителен иск в частта относно
паянтова едноетажна стопанска постройка с квадратура 10.714 кв.м., следва
да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а производството по
11
делото в тази част следва да бъде прекратено.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като
такива следва бъдат присъдени съразмерно на уважените, респ. отхвърлените,
части от исковете, както следва: в полза на въззивниците сумата в размер на
1 611.19 лв. от които 1 172.13 лв. за първа инстанция и 439.06 лв. за въззивна
инстанция; в полза на възззиваемия сумата в размер на 1 226.67 лв., от които
826.67 лв. за първа инстанция и 400 лв. за въззивна инстанция.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
I.ОТМЕНЯ решение № 260254/29.11.2021 г. по гр.д. № 166/2021 г. по
описа на РС- К., В ЧАСТТА, с която е признато за установено спрямо
ответниците Г. Я. П. с ЕГН ********** и Я. Г. П. с ЕГН **********, и двамата
с постоянен адрес в гр. К., общ. К., ж.к “В.“**, вх. *, ет.*, ап.** че К. К. К., с
ЕГН **********, с адрес гр. К., бул."Б." №** е собственик на недвижим имот,
представляващ: едноетажна масивна сграда със застроена площ 25.125 кв.м.,
построена в северозападната част на ПИ с идентификатор № 40909.**.* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., с адрес в гр.
К., местност „К.д.“ с обща площ 1637 кв.м., с начин на трайно ползване „за
друг вид застрояване“, при граници на имота: ПИ с идентификатор №
40909.**.*, ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с идентификатор №
40909.**.*, ПИ с идентификатор № 40909.**.* и ПИ с идентификатор №
40909.**.*, за разликата над 500/1637 идеални части от тази сграда, вместо
което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. К. К., с ЕГН **********, с адрес гр. К.,
бул."Б." №** против Г. Я. П. с ЕГН ********** и Я. Г. П. с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес в гр. К., общ. К., ж.к “В.“**, вх. *, ет.*, ап.**
установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ:
едноетажна масивна сграда със застроена площ 25.125 кв.м., построена в
северозападната част на ПИ с идентификатор № 40909.**.* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., с адрес в гр. К., местност
„К.д.“ с обща площ 1637 кв.м., с начин на трайно ползване „за друг вид
12
застрояване“, при граници на имота: ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с
идентификатор № 40909.**.*, ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с
идентификатор № 40909.**.* и ПИ с идентификатор № 40909.**.*, за
разликата над 500/1637 идеални части от тази сграда, като носнователен.
II.ОТМЕНЯ решение № 260254/29.11.2021 г. по гр.д. № 166/2021 г. по
описа на РС- К., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск за
признаване на установено спрямо К. К. К. с адрес, гр. К., бул. „Б." **, с ЕГН
**********, че Г. Я. П. с постоянен адрес гр. К., ж.к. „В.“ **, вх. *, ет.*, ап. **,
с ЕГН **********, е собственик на имот: едноетажна стопанска постройка с
площ от 35 кв.м. в поземлен имот с идентификатор № 40909.**.*, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., в местността „К.д.“, с
начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“, при граници на имота:
ПИ с идентификатор № 40909.**.*; ПИ с идентификатор № 40909.**.*; ПИ с
идентификатор № 40909.**.*; ПИ с идентификатор № 40909.**.*; ПИ с
идентификатор № 40909.**.*; построен през 2013 г. върху имот целият с площ
1637 кв.м, на основание покупка на земята и извършено строителство въз
основа на разрешение за строеж № *** от 04.07.2013 г. на Община К., като
неоснователен, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. К. К. с адрес, гр. К., бул.
„Б." **, с ЕГН **********, че Г. Я. П. с постоянен адрес гр. К., ж.к. „В.“ **,
вх. *, ет.*, ап. **, с ЕГН **********, е собственик на 700/1637 идеални части
от едноетажна масивна сграда със застроена площ 25.125 кв.м., построена в
ПИ с идентификатор № 40909.**.* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., общ. К., с адрес гр. К., местност „К.д.“, целият с площ 1637
кв.м., с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“, при граници на
имота: ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с идентификатор № 40909.**.*,
ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с идентификатор № 40909.**.* и ПИ с
идентификатор № 40909.**.*, като ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск за
разликата над 700/1637 идеални части до пълния му предявен размер, като
неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Г. Я. П. с постоянен
адрес гр. К., ж.к. „В.“ **, вх. *, ет.*, ап. **, с ЕГН ********** против К. К. К. с
адрес, гр. К., бул. „Б." **, с ЕГН **********, насрещен иск за установяване
правото на собственост върху паянтова едноетажна стопанска постройка с
13
квадратура 10.714 кв.м., построена в ПИ с идентификатор № 40909.**.* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., с адрес гр. К.,
местност „К.д.“, целият с площ 1637 кв.м., с начин на трайно ползване „за друг
вид застрояване“, при граници на имота: ПИ с идентификатор № 40909.**.*,
ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с
идентификатор № 40909.**.* и ПИ с идентификатор № 40909.**.*, като
недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
III. ОТМЕНЯ решение № 260254/29.11.2021 г. по гр.д. № 166/2021 г. по
описа на РС- К., В ЧАСТТА за разноските, с която Г. Я. П. и Я. Г. П. са
осъдени да заплатят на К. К. К. разноски в размер на 1 616 лв. за направените в
хода на производството, както и Г. Я. П. е осъден да заплати на К. К. К.
разноски за отхвърления насрещен иск в размер на 1200 лв., вместо което
постановява:
ОСЪЖДА Г. Я. П. с ЕГН ********** и Я. Г. П. с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес в гр. К., общ. К., ж.к “В.“**, вх. *, ет.*, aп.54, да
заплатят на К. К. К. с адрес, гр. К., бул. „Б." **, с ЕГН **********, разноски за
двете инстанции в размер на 1 226.67 лв.
ОСЪЖДА К. К. К. с адрес, гр. К., бул. „Б." **, с ЕГН **********, да
заплати на Г. Я. П. с ЕГН ********** и Я. Г. П. с ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес в гр. К., общ. К., ж.к “В.“**, вх. *, ет.*, aп.54, разноски за
двете инстанции в размер на 1 611.19 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличие
на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14