Р
Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2019 г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при секретар Доника
Христова
като разгледа докладваното
от съдия Христова
гражданско
дело № 330 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от С.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес: ***
срещу Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша
№ 2 осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане
на ответника да заплати сумата от 62 000 лева, представляваща обезщетение
за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение пред обществото и
колегите, страх, ограничаване на социалните контакти, влошено здравословно
състояние, вследствие на неправомерно привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, наказателното производство, по които е приключило с
оправдателна присъда, влязла в сила на 19.02.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 19.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: с
Постановление от 18.07.2008 г. на прокурор при ВРП срещу ищеца било образувано
ДП № 392/2008 г. п о описа на СИП – ОДП – Варна за престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на
същата дата била наложена забрана за напускане пределите на страната без
разрешение на наблюдаващия прокурор. С тези действия на Прокуратурата били
причинени на ищеца неудобства, срам и страхове, били препятствани контактите с
дъщеря му, която по това време живеела и учела в Германия, като не могъл да й
осигури необходимите подкрепа и помощ. Ищецът станал неспокоен, загубил съня
си, влошило се здравословното му състояние. На 01.08.2008 г. била издадена
обезпечителна заповед, с която е наложена възбрана върху собствени на ищеца
недвижими имоти. С постановление от 12.11.2008 г. ищецът бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК и по чл. 217, ал. 2 от НК. Производството било прекратено само
в частта по обвинението по чл. 217, ал. 2 от НК. С постановление от 07.07.2009
г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 09, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му била
определена мярка за неотклонение „подписка“. На 29.07.2009 г. пред Варненски
районен съд бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 4182/2009 г., производството
по което е прекратено с определение от 22.03.2010 г. и делото върнато на ВРП за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения. По обвинителния акт
впоследствие е образувано НОХД № 2615/2010 г. по описа на ВРС. Производството
продължило над две години, като приключило с Присъда № 21/18.01.2012 г. по
същото дело, съдът е признал ищеца за виновен по повдигнатото обвинение и му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което отложил с
изпитателен срок от пет години. Ищецът счел присъдата за позоряща и крайно
несправедлива, поради което обжалвал същата, като считал, че още пред
първоинстанционния съд са събрани доказателства за невинността му, но пред
въззивната инстанция поискал събирането на допълнителни доказателства. Представител
на прокуратурата поддържал обвинението и претендирал да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда. С Присъда № 23/12.03.2013 г. по ВНОХД № 220/2012
г. същият бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Срещу присъдата бил внесен
касационен протест от прокурор при ВОП. С Решение № 343/19.02.2014 г. по КНД №
1067/2013 г. Върховният касационен съд оставил в сила въззивна присъда №
23/12.03.2012 г. по ВНОХД № 220/2012 г. на ВОС. Ищецът се позовава на
продължителност на процеса извън разумните срокове по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ.
През този период от време същият изпитвал страх от влизане в сила на
несправедлива присъда, изпитвал напрежение и притеснения от близки, приятели и
колеги, тъй като същите знаели за процеса срещу него. Поради наложената забрана
за напускане на страната, били наложени ограничения във трудовите функции на
ищеца, който по това време изпълнявал длъжността „заместник-директор на КРЗ
Флотски арсенал“, като същият не бил допускан до граничната зона на територията
на завода. Претендира, че понесените вреди са пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на РБ и моли за ангажиране
отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата на РБ за репариране на
понесените вреди и за постановяване на осъдително решение по делото.
В
отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск по
основание и по размер. Излага съображения за прекомерност на претендираното
обезщетение и несъобразеност с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика. Оспорва факта на понасяне и размера на претендираните неимуществени
вреди, както и пряката причинна връзка между тях и наказателното преследване на
ищеца. Сочи, че досъдебната била приключила в разумни срокове, а по отношение
на съдебната фаза органите на Прокуратурата нямали ръководни функции. Твърди,
че вредите били причинени от конституираните от съда частни обвинители.
Воденото наказателно производство не било огласено от Прокуратурата, поради
което същото, ако е станало достояние на трети лица, това не било по вина на
ответника. Направено е възражение за погасяване по давност на претенцията за
законна лихва за периода от 19.02.2014 г. до 18.02.2016 г. Отправено е искане
искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът след като се запозна предявените
искове, материално правните норми регламентиращи процесните отношения,
становищата на страните, събраните доказателства, приема за установено
следното:
На
18.07.2008 г. с постановление на прокурор при ВРП е образувано досъдебно
производство срещу С.Д.Д., за това, че: за периода
от 07.05.2008 г. до 27.05.2008 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Г.Д.
К. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в особено големи размери –
като полномощник на Г.К. на 16.05.2008 г. с НА № 185/08 г. продал сам на себе
си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 95, с
клауза за безвъзмездно пожизнено право на ползване от страна на Д. върху имота,
а на 27.05.2008 г. с НА 27/08 г. дарил сам на себе си недвижим имот с пл. №
834, находящ се в землището на с. Осеново, м-ст „Сухата чешма, обл. Варна –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1 НК; на 01.07.2008 г. в гр. Варна, като пълномощник на Г.Д. К., съзнателно
действал против законните интереси на своя представляван – депозирал декларация
в Служба по вписванията от името на Д. за отказ от пожизнено право на ползване
върху собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк“ № 95, описан в НА 185/08 г. – престъпление по чл. 217, ал. 2 от НК.
На
18.07.2008 г. с постановление на прокурор при ВРП е наложена забрана на С.Д.Д.
да напуска пределите на Р. България без разрешение на наблюдаващия прокурор при
ВРП. Приложени са доказателства, установяващи уведомяването на надлежните
органи за предприемане на действия по привеждането й в изпълнение.
Представена
е служебна бележка, изх. № 451/01.07.2011 г., с която „Терем – КРЗ Флотски
арсенал – Варна“ ЕООД уведомява, че С.Д.Д. е служител на дружеството, който
поради естеството на служебните задължения има необходимост за достъп до
ремонтиращи се или предстоящи за ремонт кораби, намиращи се на територията на
Пристанище Варна или Варна – Запад.
По
искане на ВРП с Определение № 11171/31.07.2008 г., постановено по ч. гр. дело №
5858/2008 г. е допуснато обезпечение на конфискация по досъдебно производство №
329/2008 г. по описа на СИП – ОДП – Варна, по което е привлечен в качеството на
обвиняем С.Д.Д. за извършени престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
и чл. 217, ал. 2 от НК чрез налагане на възбрана до 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти, собственост на С.Д.Д.,
а именно: 1. апартамент, находящ се в гр. Варна, бул.
„Осми Приморски полк" № 95, ет. 1, с обща застроена площ от 106,55 кв.м.,
при граници: ул. „Димитър Благоев" и ул. „Паренсов", двор и Никола
Желязков, заедно с две избени помещения с обща квадратура от 32,57 кв.м.,
заедно с две тавански стаи с обща площ от 39,28 кв.м., заедно с 1/8 от ид.ч. от
общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ от 480 кв.м.,
представляващо ПИ № 135, идентичен с имот VIб – стар, в кв. 702, с граници, подробно описани
в НА 185, т. II, нот. Дело № 363/2008 г. на нотариус Павлина Симеонова, който акт е
вписан под № 76, т. XL, вх. рег. № 13116/17.05.2008 г. на СВ – Варна; 2. 600 кв.м. ид.ч. от
място, представляващо имот с пл. № 834, находящо се в с. Осеново, общ.
Аксаково, обл. Варна, м-ст „Сухата чешма“, при граници имот пл. № 841, имот пл.
№ 826, имот пл. № 835 и път, на основание чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 390 от ГПК, вр- чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въз основа на определението е издадена
обезпечителна заповед на 01.08.2008 г. Допуснатото обезпечение е отменено по
реда на чл. 402, ал. 2 от ГПК с определение на от 13.03.2014 г.
Съгласно
постановление от 12.11.2008 г. С.Д.Д. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 2 от НК, като му взета мярка за неотклонение „подписка“.
С
постановление от 07.07.2009 г. С.Д.Д. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му взета мярка за неотклонение „подписка“.
С
обвинителен акт, изготвен на 24.07.2009 г., е повдигнато обвинение на С.Д.Д.,
за това, че: в периода от 07.05.2008 г. до 30.06.2008 г. в гр. Варна, в
условията на продължавано престъпление, с цел да набавя за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение в Г.Д. К. на 81 години, посредством
манипулиране волята на последния и използвайки настъпилите характерни за
възрастта му промени в паметта, когнитивността и екзекутивните функции, като го
мотивирал да подпише пълномощно със съдържание различно от действителната му
воля; да изготви саморъчно завещание за разпореждане след смъртта си със
собствените си недвижими имоти, без да е разбирал свойството, значението и
правните последици на този акт, както и да подпише Декларация по чл. 100 от ЗС
за отказ от право на ползване върху недвижим имот - апартамент, находящ се в
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк № 95, ет. 1, в който живеел, без да е
разбирал смисъла, значението и правните последици на този акт и с това му причинил
имотна вреда в големи размери на обща стойност 232 800 /двеста тридесет и две
хиляди и осемстотин/ лева, използвайки следните документи и извършвайки
следните правни действия, а именно: на 07.05.2008 г. с нотариално заверено
пълномощно под per. №
8619/07.05.2008 г. /за заверка на съдържание/ и per. №
8620/07.05.2008 г. /за заверка на подпис/, изготвени от нотариус А. Г. с район
на действие PC-Варна,
per. № 194 на
Нотариалната камара е бил упълномощен от Г.Д. К. да го представлява, подписва
пред нотариус, ЮЛ, ФЛ, компетентни държавни, общински, съдебни органи,
организации, служба по вписвания, агенция по кадастър, кметства, технически
служби да подава молби за снабдяване с необходими документи и получи такива
след изготвянето на които да извърши действия на разпореждане /продаде, дари,
замени/ при условия и на цена каквито договори, включително и при условията на
договаряне сам със себе си, на собствените му недвижими имоти, като пълномощник
на същият извършил действия на разпореждане, както следва: на 16.05.2008 г. в
гр. Варна, лично и в качеството си на пълномощник на Г.Д. К. по пълномощно per. № 8619,
8620/07.05.2008 г. продал сам на себе си с нотариален акт № 185, том II, per. № 5640 hot. дело № 363
от 16.05.2008 г. на С. М., помощник - нотариус по заместване на нотариус П.С.,
с район на действие PC -
Варна с per. №
335 на Нотариалната камара, недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Варна,
бул. "Осми Приморски полк" № 95 без посочен номер по документ за
собственост, находящ се на първи етаж с обща застроена площ 106.55 кв.м., в
едно с две избени помещения и две тавански стаи, заедно с 2,7 ид.ч. от общите
коридори и тераса на сградата, заедно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и
от дворното място, като стойността на имота е в размер на 215 000 /двеста и
петнадесет хиляди/ лева с клауза за безвъзмездно пожизнено ползване върху
гореописания имот; на 27.05.2008 г. с нотариален акт № 27, том III, вх. per. № 6115, hot. дело № 402
от 27.05.2008 г. на нотариус П. С. с район на действие PC - Варна, с per. № 335 на
Нотариалната камара, лично и в качеството си на пълномощник по пълномощно per. №№ 8619 и
8620/07.05.2008 г., дарил сам на себе си недвижим имот, находящ се в землището
на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варненска, м-ст „Сухата чешма“, с площ 600
кв.м. идеални части от място, цялото с площ от 850 кв.м., представляващо имот с
пл. № 834 съгласно протокол от 17.02.1992 г. на ПК, като стойността на имота е
в размер на 17 800 /седемнадесет хиляди и осемстотин/ лева; на 06.06.2008 г. в
гр. Варна, лично и като пълномощник на Г.Д. К. по пълномощно per. № № 8619, 8620/07.05.2008
г. депозирал за пазене и съхранение пред С. М., помощник -нотариус по
заместване на нотариус П. С., с район на действие PC - Варна с per. № 335 на
Нотариалната камара саморъчно завещание от 26.05.2008 г. на Г.Д. К. от гр.
Варна, ЕГН ********** и за същото от помощник - нотариуса по заместване е бил
съставен протокол за приемане, съхранение и пазене, подписан от същия и
приносителя, вписано на 10.06.2008 г. в книгата на завещанията при служба по
вписванията - Варна по силата на което Г.Д. К., завещал недвижимите имоти които
притежавал, след неговата смърт на С.Д.Д., негов племенник; на 30.06.2008 г. в
гр. Варна, лично дал възможност да бъде съставена и подписана декларация чл.
100 от ЗС, нотариално заверена под per. № 10613 на О. С., нотариус per. № 196 на
Нотариалната камара и район на действие PC - Варна за отказ на Г.Д. К. за
запазено право на ползване на недвижим имот описан в нотариален акт № 185, том
II, per. № 5640, hot.
дело № 363 от
16.05.2008 г. на С. М. - помощник -нотариус по заместване на нотариус П. С.,
нотариус с район на действие PC - Варна с per. № 335 на
Нотариалната камара, представляващ апартамент находящ се в гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ № 95 без посочен номер по документ за собственост на първи етаж
с обща застроена площ 106.55 кв. метра, ведно с две избени помещения и две
тавански стаи, заедно с 2,7 ид.ч. от общите коридори и тераса на сградата,
заедно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място – престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По
НХОД № 2615/2010 г. по описа на ВРС е постановено Присъда № 21/18.01.2012 г., с
която е признат подсъдимият С.Д.Д., за виновен в това, че: в периода от
07.05.2008 г. до 30.06.2008 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набавя за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение в Г.Д. К. на 81 години, посредством манипулиране волята на
последния и използвайки настъпилите характерни за възрастта му промени в
паметта, когнитивността и екзекутивните функции, като го мотивирал да подпише
пълномощно със съдържание различно от действителната му воля; да изготви
саморъчно завещание за разпореждане след смъртта си със собствените си
недвижими имоти, без да е разбирал свойството, значението и правните последици
на този акт, както и да подпише Декларация по чл. 100 от ЗС за отказ от право
на ползване върху недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк № 95, ет. 1, в който живеел, без да е разбирал смисъла,
значението и правните последици на този акт и с това му причинил имотна вреда в
големи размери на обща стойност 232 800 /двеста тридесет и две хиляди и
осемстотин/ лева, използвайки следните документи и извършвайки следните правни
действия, а именно: на 07.05.2008 г. с нотариално заверено пълномощно под per. №
8619/07.05.2008 г. /за заверка на съдържание/ и per. №
8620/07.05.2008 г. /за заверка на подпис/, изготвени от нотариус А. Г. с район
на действие PC-Варна,
per. № 194 на
Нотариалната камара е бил упълномощен от Г.Д. К. да го представлява, подписва
пред нотариус, ЮЛ, ФЛ, компетентни държавни, общински, съдебни органи,
организации, служба по вписвания, агенция по кадастър, кметства, технически
служби да подава молби за снабдяване с необходими документи и получи такива
след изготвянето на които да извърши действия на разпореждане /продаде, дари,
замени/ при условия и на цена каквито договори, включително и при условията на
договаряне сам със себе си, на собствените му недвижими имоти, като пълномощник
на същият извършил действия на разпореждане, както следва: на 16.05.2008 г. в
гр. Варна, лично и в качеството си на пълномощник на Г.Д. К. по пълномощно per. № 8619,
8620/07.05.2008 г. продал сам на себе си с нотариален акт № 185, том II, per. № 5640 hot. дело № 363
от 16.05.2008 г. на С. М. помощник - нотариус по заместване на нотариус Павлина
Симеонова, с район на действие PC - Варна с per. № 335 на
Нотариалната камара, недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Варна, бул.
"Осми Приморски полк" № 95 без посочен номер по документ за
собственост, находящ се на първи етаж с обща застроена площ 106.55 кв.м., в
едно с две избени помещения и две тавански стаи, заедно с 2,7 ид.ч. от общите
коридори и тераса на сградата, заедно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и
от дворното място, като стойността на имота е в размер на 215 000 /двеста и
петнадесет хиляди/ лева с клауза за безвъзмездно пожизнено ползване върху
гореописания имот; на 27.05.2008 г. с нотариален акт № 27, том III, вх. per. № 6115, hot. дело № 402
от 27.05.2008 г. на нотариус Павлина Симеонова с район на действие PC - Варна, с per. № 335 на
Нотариалната камара, лично и в качеството си на пълномощник по пълномощно per. №№ 8619 и
8620/07.05.2008 г., дарил сам на себе си недвижим имот, находящ се в землището
на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варненска, м-ст „Сухата чешма“, с площ 600
кв.м. идеални части от място, цялото с площ от 850 кв.м., представляващо имот с
пл. № 834 съгласно протокол от 17.02.1992 г. на ПК, като стойността на имота е
в размер на 17 800 /седемнадесет хиляди и осемстотин/ лева; на 06.06.2008 г. в
гр. Варна, лично и като пълномощник на Г.Д. К. по пълномощно per. № № 8619, 8620/07.05.2008
г. депозирал за пазене и съхранение пред С. М., помощник -нотариус по
заместване на нотариус П. С., с район на действие PC - Варна с per. № 335 на
Нотариалната камара саморъчно завещание от 26.05.2008 г. на Г.Д. К. от гр.
Варна, ЕГН ********** и за същото от помощник - нотариуса по заместване е бил
съставен протокол за приемане, съхранение и пазене, подписан от същия и
приносителя, вписано на 10.06.2008 г. в книгата на завещанията при служба по
вписванията - Варна по силата на което Г.Д. К., завещал недвижимите имоти които
притежавал, след неговата смърт на С.Д.Д., негов племенник; на 30.06.2008 г. в
гр. Варна, лично дал възможност да бъде съставена и подписана декларация чл.
100 от ЗС, нотариално заверена под per. № 10613 на Орлин Стефанов, нотариус per. № 196 на
Нотариалната камара и район на действие PC - Варна за отказ на Г.Д. К. за
запазено право на ползване на недвижим имот описан в нотариален акт № 185, том
II, per. № 5640, hot.
дело № 363 от
16.05.2008 г. на С. М. - помощник -нотариус по заместване на нотариус П. С.,
нотариус с район на действие PC - Варна с per. № 335 на
Нотариалната камара, представляващ апартамент находящ се в гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ № 95 без посочен номер по документ за собственост на първи етаж
с обща застроена площ 106.55 кв. метра, ведно с две избени помещения и две
тавански стаи, заедно с 2,7 ид.ч. от общите коридори и тераса на сградата,
заедно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място – престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложена наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
сила.
С
Присъда № 23/12.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 220/2012 г. по описа на ВОС
подсъдимият С.Д.Д. е признат за невинен в това, че: в периода от 07.05.2008 г.
до 30.06.2008 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, с цел
да набавя за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение в Г.Д. К.
на 81 години, посредством манипулиране волята на последния и използвайки
настъпилите характерни за възрастта му промени в паметта, когнитивността и
екзекутивните функции, като го мотивирал да подпише пълномощно със съдържание
различно от действителната му воля; да изготви саморъчно завещание за
разпореждане след смъртта си със собствените си недвижими имоти, без да е
разбирал свойството, значението и правните последици на този акт, както и да
подпише Декларация по чл. 100 от ЗС за отказ от право на ползване върху
недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк №
95, ет. 1, в който живеел, без да е разбирал смисъла, значението и правните
последици на този акт и с това му причинил имотна вреда в големи размери на обща
стойност 232 800 /двеста тридесет и две хиляди и осемстотин/ лева, използвайки
следните документи и извършвайки следните правни действия, а именно: на
07.05.2008 г. с нотариално заверено пълномощно под per. №
8619/07.05.2008 г. /за заверка на съдържание/ и per. №
8620/07.05.2008 г. /за заверка на подпис/, изготвени от нотариус А. Г. с район
на действие PC-Варна,
per. № 194 на
Нотариалната камара е бил упълномощен от Г.Д. К. да го представлява, подписва
пред нотариус, ЮЛ, ФЛ, компетентни държавни, общински, съдебни органи,
организации, служба по вписвания, агенция по кадастър, кметства, технически
служби да подава молби за снабдяване с необходими документи и получи такива
след изготвянето на които да извърши действия на разпореждане /продаде, дари,
замени/ при условия и на цена каквито договори, включително и при условията на
договаряне сам със себе си, на собствените му недвижими имоти, като пълномощник
на същият извършил действия на разпореждане, както следва: на 16.05.2008 г. в гр.
Варна, лично и в качеството си на пълномощник на Г.Д. К. по пълномощно per. № 8619,
8620/07.05.2008 г. продал сам на себе си с нотариален акт № 185, том II, per. № 5640 hot. дело № 363
от 16.05.2008 г. на С. М., помощник - нотариус по заместване на нотариус П. С.,
с район на действие PC -
Варна с per. №
335 на Нотариалната камара, недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Варна,
бул. "Осми Приморски полк" № 95 без посочен номер по документ за
собственост, находящ се на първи етаж с обща застроена площ 106.55 кв.м., в
едно с две избени помещения и две тавански стаи, заедно с 2,7 ид.ч. от общите
коридори и тераса на сградата, заедно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и
от дворното място, като стойността на имота е в размер на 215 000 /двеста и
петнадесет хиляди/ лева с клауза за безвъзмездно пожизнено ползване върху
гореописания имот; на 27.05.2008 г. с нотариален акт № 27, том III, вх. per. № 6115, hot. дело № 402
от 27.05.2008 г. на нотариус Павлина Симеонова с район на действие PC - Варна, с per. № 335 на
Нотариалната камара, лично и в качеството си на пълномощник по пълномощно per. №№ 8619 и
8620/07.05.2008 г., дарил сам на себе си недвижим имот, находящ се в землището
на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варненска, м-ст „Сухата чешма“, с площ 600
кв.м. идеални части от място, цялото с площ от 850 кв.м., представляващо имот с
пл. № 834 съгласно протокол от 17.02.1992 г. на ПК, като стойността на имота е
в размер на 17 800 /седемнадесет хиляди и осемстотин/ лева; на 06.06.2008 г. в
гр. Варна, лично и като пълномощник на Г.Д. К. по пълномощно per. № № 8619, 8620/07.05.2008
г. депозирал за пазене и съхранение пред С. М., помощник -нотариус по
заместване на нотариус П. С., с район на действие PC - Варна с per. № 335 на
Нотариалната камара саморъчно завещание от 26.05.2008 г. на Г.Д. К. от гр.
Варна, ЕГН ********** и за същото от помощник - нотариуса по заместване е бил
съставен протокол за приемане, съхранение и пазене, подписан от същия и
приносителя, вписано на 10.06.2008 г. в книгата на завещанията при служба по
вписванията - Варна по силата на което Г.Д. К., завещал недвижимите имоти които
притежавал, след неговата смърт на С.Д.Д., негов племенник; на 30.06.2008 г. в
гр. Варна, лично дал възможност да бъде съставена и подписана декларация чл.
100 от ЗС, нотариално заверена под per. № 10613 на Орлин Стефанов, нотариус per. № 196 на
Нотариалната камара и район на действие PC - Варна за отказ на Г.Д. К. за
запазено право на ползване на недвижим имот описан в нотариален акт № 185, том
II, per. № 5640, hot.
дело № 363 от
16.05.2008 г. на С. М. - помощник -нотариус по заместване на нотариус П. С.,
нотариус с район на действие PC - Варна с per. № 335 на
Нотариалната камара, представляващ апартамент находящ се в гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ № 95 без посочен номер по документ за собственост на първи етаж
с обща застроена площ 106.55 кв. метра, ведно с две избени помещения и две
тавански стаи, заедно с 2,7 ид.ч. от общите коридори и тераса на сградата,
заедно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, поради
което и на основание чл. 304, ал. 1 от НПК, същият е оправдан по обвинението по
чл. 210, ал. 1, т. 5, чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С
Решение № 343/19.02.2014 г., постановено по НД № 1067/2013 г. по описа на ВКС е
оставена в сила въззивна присъда № 23/12.03.2013 г. на ВОС, постановена по
ВНОХД № 220/2012 г.
Представено
е удостоверение за раждане, издадено на 23.10.2014 г., от което се установя, че
С.Д.Д. е баща на Д. С. Д., родена на *** г. в гр. Варна. Представена е и немска
лична карта на Д. С. Д., родена на *** г.
От
представения екземпляр от допълнително споразумение № 133/06.03.2006 г. се
установява, че С.Д.Д. е назначен безсрочно от длъжност „Ръководител техническа
група – инженер по вибродиагностика“ на длъжност „заместник-началник по
техническите въпроси“.
С
допълнително споразумение № 779/01.11.2007 г. С.Д.Д. е назначен безсрочно от
длъжност „заместник-началник по техническите въпроси“ на длъжност „ръководител
обособено производство – механична част“.
На
23.05.2018 г. с допълнително споразумение № 672/23.05.2018 г. С.Д.Д. е назначен
безсрочно от длъжност „заместник-директор производство механична част“ на
длъжност „технически директор“.
Представени
са медицински документи, удостоверяващи извършени морфологични изследвания на кръв
на 25.07.2008 г., на 21.05.2011 г. и на 26.05.2011 г., извършени изследвания на
урина на 21.05.2010 г. и на 26.05.2010 г., изготвени електрокардиограми на
04.06.2008 г., на 05.07.2008 г., на 21.05.2011 г.
Представена
е рецептурна книжка на хронично болния, издадена на С.Д.Д., заварена на
24.09.2014 г., с посочени заболявания хипертонична болест и тревожно депресивно
разстройство.
Представени
са амбулаторни листи от 08.10.2013 г., 19.03.2013 г., 25.10.2012 г., 17.05.2012
г., 21.08.2018 г., 16.05.2017 г., 15.09.2016 г., 22.0.2015 г. и 02.07.2014 г.,
от които се установява, че при снета анамнеза на пациент С.Д.Д. се е установило
обективно състояние на тревожност и потиснатост, нарушения на съня, мисли за
безперспективност, депресивни изживявания и др., наложили медикаментозна
терапия.
Видно
от етапна епикриза от 08.08.2014 г. на С.Д.Д. са поставени диагнози „Смесено тревожно-депресивно
разстройство“ и „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“.
Представени
са два броя болнични листи, издадени на С.Д.Д. за домашно лечение от 17.10.2011
г. до 20.10.2011 г. и от 16.09.2014 г. до 29.09.2014 г.
Представени
са пет броя рецептурни бланки за предписани на С.Д. медикаменти.
От
получена справка от ОД на МВР – Варна, се установява, че за лицето С.Д.Д. е
регистрирано задгранично пътуване – излизане от Република България на
21.12.2012 г., а за лицето Д.С.З. (Д.) са регистрирани задгранични пътувания,
както следва: излизане от Република България на 05.08.2009 г., на 27.05.2010
г., на 27.07.2012 г. и на 22.08.2013 г., а влизане в Република България на
01.08.2012 г. Направено е уточнение, че данните за пътувания на българските
граждани са непълни след дата 01.01.2007 г. Посочено, че С.Д.Д. е имал наложена
забрана за напускане на пределите на Република България от 21.07.2008 г. до
19.08.2011 г.
От
събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства – показанията
на свидетелите И. Д., М.С., К. М. и К. К., които съдът кредитира като основани
на непосредствени впечатления, се установява, че след започването на
наказателното производство С.Д. изпитвал срам от факта, че е обвиняем/подсъдим,
поради което ограничил контактите си с близки, приятели и колеги, станал
потиснат и затворен в себе си, имал притеснения да не загуби работата си,
тормозел се, че поради забраната за напускане на страната, не може да изпълнява
родителските задължения по отношение на дъщеря си, която учела в Германия.
От
показанията на свидетелката В. К., които съдът кредитира като основани на
непосредствени впечатления, се установява, че С.Д. бил видимо отслабнал,
стресиран, страдал от безсъние, изпитвал дискомфорт. Състоянието му наложило
консулт с психиатър, който поставил диагноза „тревожно разстройство“. Лечението
било свързано с постоянен прием на медикаменти в продължение на 2-3 години.
Започнало покачване на границите на кръвното му налягане, отключил
пиелонефритен синдром.
Комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която съдът кредитира, разкрива
отраженията на събитията свързани с повдингатото обвинение. Според вещите лица С.Д.
страда от Посттравматично стресово разстройство, за което е провеждано
амбулаторно лечение от психиатър. До провеждането на експертизата, същият не е
бил в състояние да преработи рационално психотравмата и постепенно да се
освободи от въздействието й, поради което е установено наличието на свръхценна
разработка на събитията. Актуалното психично състояние на ищеца, според вещите
лица, включва: депресивност, емоционална реакция при разговор за инцидента,
удължено реактивно време при интервюто, психосоматични оплаквания. Воденото
производство срещу него има ролята на психотравма. Независимо от прилаганото
системно медикаментозно лечение и към настоящия момент, същият продължава да е
с клиника на посттравматичен стрес – потиснато настроение, дистимни емоции,
намалена волева активност, затруднени социални контакти, непрекъсната
нерационална преработка на психотравмата. Според експертите посттравматичното
стресово разстройство при ищеца не е отзвучало, персистира със същата
симптоматика и трайно се е фиксирало, като дава отражение върху целия му живот.
От
заключението по съдебномедицинската експертиза, която съдът кредитира, се
установява, че до 2008 г. С.Д. нямал регистрирани хронични соматични или
психични заболявания, като към датата на експертизата същият страда от
Постравматично стресово разстройство (от 2014 г.), Хипертонична болест II- III ст. Умерено
висока степен СМФ (от 2009 г.) и Захарен диабет тип 2 (от 2019 г.). За
посочените заболявания, вещото лице, че се провежда лечение с медикаменти. Възникването
и прогресията на хипертоничната болест, според вещото лице, могат да се свържат
с хроничния стрес преживян за значителен период от време (2008 – 2014 г.).
Съдът
приема за неотносими към предмета на спора представените копия от служебна
бележка за облагаем доход за 2009 г. и внесени данъци, ведно с превод на немски
език, както и копие от протокол от открито съдебно заседание, проведено на
17.04.2014 г. по гр. дело № 880/2011 г. по описа на ВОС, за одобрена от съда
спогодба между страните, поради което не цени същите по същество на спора.
При тази
фактическа установеност, съдът извежда следните прави изводи:
Предявеният
иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В настоящия
случай воденото срещу ищеца наказателното производство е приключило с постановяването
на оправдателна присъда, което попада в приложното поле на цитираната
разпоредба. Това обосновава отговорността на Държавата в лицето на
Прокуратурата на Република България за причинени на С.Д. вреди в резултат на
незаконно повдигнато обвинение.
Установи се, че
наказателното производство е продължило в период от пет години и седем месеца
(от 18.07.2008 г. до 19.02.2014 г.), като спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение „подписка” и наложена забрана за напускане на страната, продължили
през целия този период. Поради тези действия на Прокуратурата, ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силен страх, негативни психически и
емоционални изживявания, страдания поради влошени социални и трудови контакти,
невъзможност за нормални контакти с детето му в чужбина, влошаване на здравословното
му състояние.
Размерът
на претендираното обезщетение следва да бъде определен по справедливост, като
се съобразят установите по делото факти. При определянето на размера, следва да
бъде преценена тежестта на повдигнатото обвинение, вида и продължителността на
наложените мерки за неотклонение и процесуална принуда, данните за личността на
обвиняемия, доколко повдигнатото обвинение се е отразило негативно на
физическото и психическото здраве на лицето, на възможностите за упражняване на
трудова дейност и други.
Претендираното
обезщетение е в размер на 62 000 лева съдът приема за съответстващо на вредите
и справедливо възмездяващо за нарушенията на здравето на ищеца, за отраженията
върху начина на живот, отношенията с неговите близки. Размерът на обезщетение
съдът съобразява и с продължителната висящност на наказателното производство и
продължителния период на търпяната мярка за процесуална принуда.
Съобразно
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в производството. Съдът приема за
неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение,
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Дължимото възнаграждение за адвокатска защита по
настоящото дело, според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 2390 лева.
Заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 2400 лева не е прекомерно,
съобразно фактическата и правна сложност на спора, продължителността на процеса
и обема на извършените процесуални действия. В производството пред ВОС ищецът е
ангажирал доказателства за извършени разноски в общ размер на 3420 лева,
включващи: държавна такса 10 лева, такси за издаване на съдебни удостоверения
20 лева, внесени депозити за експертизи 990 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение 2400 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
сумата от 62 000 (шестдесет и две
хиляди) лева, представляваща обезщетение
за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение пред обществото и
колегите, страх, ограничаване на социалните контакти, влошено здравословно
състояние, вследствие на неправомерно привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, наказателното производство, по които е приключило с
оправдателна присъда, влязла в сила на 19.02.2014 г. на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, както и законната лихва върху главницата считано от 18.02.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД, като отхвърля
претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 19.02.2014 г. до
18.02.2016 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
сумата от 3 420 (три хиляди
четиристотин и двадесет) лева, представляваща направени разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: