ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
24.02.2016г.
град Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 24.02.2016г.
като разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гражданско дело № 125 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от „Д. и у. х.“ЕООД-гр. П. с
ЕИК *********, представлявано от Управителя Т. Б. срещу Г.Д.В. с ЕГН **********
с адрес: *** и Р.Б.С. с ЕГН ********** с адрес *** за заплащане в условията на
солидарност на сумата от 164936,26 лева, представляваща вреди от извършени от
ответниците престъпления-длъжностно присвояване в големи размери, за което е
постановена влязла в сила присъда по наказателно от общ характер дело
01347/2015г на П. районен съд.
С исковата молба се представят писмени
доказателства-заверен от ищеца препис от Присъда N. 789/22.10.2015г. по НОХД 01347/2015г.; Протокол 3/18.02.2016г. за
заседание на Общински съвет гр. П. - принципал на ищеца; Нотариален акт за
покупко продажба на недвижим имот, вписан в АВ –Перник под Акт ***, том***.
Направени са доказателствени искания.
Направено е особено искане за допускане на обезпечение
на исковете черз налагане на запор върху вземания на ответника Р.Б.С. от ищеца
за трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 221, ал. 1 и 224, ал. 1 от
Кодекса на труда и за налагане на възбрана върху недвижим имот на ответника Г.Д.В..
По искането с правно основание чл. 389 от ГПК- за
допускане на обезпечение съдът намира същото за допустимо, но частично
неоснователно.
Иска се допускане на обезпечение чрез налагане на
обезпечителна мярка запор върху вземания, които ответника Р.С. има към самият
ищец за неизплатено трудово възнаграждение и за обезщетения по чл. 221, ал. 1 и
224, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съобразно чл. 444 от ГПК трудовото възнаграждение и
всяко друго възнаграждение за труд (каквито по своя характер са заместващите
обезщетения по чл. 221, ал. 1 и 224, ал. 1 от КТ) са частично несеквестируеми и
запор върху тях съобразно т. 1 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е недопустим. В
искането на ищеца не е посочено какъв е размерът на неговите задължения към
ответника и за съда е невъзможно да определи каква част от тях е секвестириуема
и може да е обект на принудително изпълнение по смисъла на чл. 393, ал. 2 от ГПК, който урежда недопустимост на обезпечаване на искове за парични вземания
(какъвто е настоящият иск) чрез запор върху вземания, които не подлежат на
принудително изпълнение. Следва да се отбележи, че в конкретния случай ищецът
като длъжник по вземанията, чието запориране се иска знае техния размер и е
могъл да го посочи и да представи доказателства за него, но не го е направил.
Поради горното искането за обезпечаване на иска в тази
му част е неоснователно и ще следва да се отхвърли.
Искането за
обезпечение на иска чрез възбрана върху недвижим имот на другият ответник Г.В.
съдът намира за основателно. Предявения
иск е допустим, а от представената с исковата молба присъда следва извод за
вероятна основателност на иска с оглед задължителната сила на присъдата съобразно
чл. 300 от ГПК по отношение на гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието. В обезпечителното производство не се изследва титулярството на правото на
собственост върху вещите, предмет на обезпечението (т. 5 от ТР 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС).
Налице е хипотезата на чл. 391, ал. 1. Т. 1 от ГПК. Искането е подкрепено с
убедителни писмени доказателства-влязла в сила присъда на наказателен съд.
Обезпечителната нужда се предполага, а ако не се допусне исканата възбрана
ответника би могъл да се разпореди с недвижимия имот и така съществено да
затрудни изпълнението на евентуално решение в полза на ищеца предвид
обстоятелството, че недвижимият имот не
може да бъде укрит, както парична сума от неговата реализация, която освен това
до момента на пристъпване към изпълнение на евентуално благоприятно за ищеца
решение по делото би могла да бъде изразходвана.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от „Д. и у.
х.“ЕООД-гр. П. с ЕИК *********, представлявано от Управителя Т. Б. иск срещу Г.Д.В. с ЕГН ********** с адрес: *** и Р.Б.С. с ЕГН ********** с адрес *** за заплащане в условията на
солидарност на сумата от 164936,26 лева, представляваща вреди от извършени от
ответниците престъпления - длъжностно присвояване в големи размери, за което е
постановена влязла в сила присъда по наказателно от общ характер дело
01347/2015г на П. районен съд ЧРЕЗ
НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА ВЪЗБРАНА ВЪРХУ СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ, собственост
на Г.Д.В. съгласно Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот, вписан
в АВ –П. под Акт N. ***, том *** от 2011г., а
именно: АПАРТАМЕНТ
***, , състоящ се от стая, хол, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 60,43 кв. м., заедно с принадлежащите
му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ N.5 (пет)-2 (два)броя с площ 6,54
кв.м.; ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ N. 5 (пет)- 2
(два) броя с площ 27,15 кв.м. , както и 3,760% идеални части от от общите части
на сградата при съседи на жилището: от Изток – двор; от Запад – стълбище; от
юг-апартамент 4, от север-апартамент N. 6; при
граници на избеното помещение-първо: от изток – двор, от запад – коридор; от
север-мазе; от юг – мазе и граници на второ: от изток – коридор; от
запад-улица; от юг – мазе; от север-стълби и граници на таванското
помещение-първо; от изток-двор, от запад-коридор; от юг – таван, от
север-преградна стена и граници на второ: от изток-двор, от запад-стълбище; от
юг и север- таван, КОЙТО ИМОТ ПО
КАДАСТРАЛНАТА КАРТА и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***. на
изп.директор на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** с адрес: ***, който обект се намира в сграда N. ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта:1, с площ 60,34
кв.м., прилежащи части: Мазе 5 с площ 6,54 кв.м., таван 5 с площ 27,15 кв.м. и
3,76 % идеални части от общите части на сградата при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същият етаж обект с идентификатор 55871.505.735.1.6 и
обект с идентификатор 55871.505.735.1.4, под обекта-обект с идентификатор
55871.505.735.1.3, обект с идентификатор 55871.505.735.1.2 и обект с
идентификатор 55871.505.1.1 и над обекта- обект с идентификатор
55871.505.735.1.9, обект с идентификатор 55871.505.735.1.8 и обект с
идентификатор 55871.505.1.7
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД НА ИЩЕЦА за вписване на възбрана.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху вземания на Р.Б.С. от ищеца-молител
за трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 221, ал. 1 и 224, ал. 1 от
Кодекса на труда.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в частта,
с която не е допуснато обезпечение пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
В частта, с която е допуснато обезпечение на иска чрез
налагане на възбрана върху недвижим имот определението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд от Ответника Г.Д.В. в едноседмичен срок от деня на
връчването на съобщение за наложената възбрана от службата по вписванията.
С-я: