Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 29.07.2020година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 132 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Осъдителен иск с правно осн. чл.45 ЗЗД, вр.чл.288, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на ищеца "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4, представляван от
изп.директори Б.М. и С.С., със съд. адрес ***, адв. кантора „ М. и Николова“,
срещу Д.Р.Х., род. на ***г. – гражданин на Ирак, с неизвестен постоянен адрес и
настоящ адрес ***.
Предявени са осъдителни
искове по чл.45 ЗЗД, вр.чл.288, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД за заплащане сума
от 3 062.91лв., представляваща обезщетение изплатеното от Гаранционен фонд по
щета №110010/10.01.2014г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение но щета № 210321/15
и 111049/15 г. ведно със законната лихва от предявяване на иска – 01.02.2019г.
до окончателното плащане.
Ищеца
Гаранционен фонд твърди, че на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ от Кодекса за
застраховане (отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б."а" от КЗ е изплатил по
щета №110010/10.01.2014г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 3
062.91лв. за увреден при ГТП, настъпило на 30.12.201Зг., в гр.Стара Загора,
л.а. “Деу Нубира“ с ДКН СТ 6211 АМ, собственост на Христо Иванов Христов.
Твърди още, че виновен за катастрофата е бил
ответникът Д.Р.Х., който управлявайки л.а. “Митсубиши Балант“, собственост на
Алеси Ахмед Ахмед, с ДК № РВ 4631 РА, при движение в гр.Стара Загора на
кръстовището между ул.“Августа Траяна“ и ул.“Цар Иван Шишман“, при наличие на
пътен знак „Б1“ (..пропусни движещия се по пътя с предимство“), не пропуска
правомерно движещото се по пътя с предимство МПС-2, удря го и така причинява
процесното ПТП.
Твърди също, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.)
сега чл. 490 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
С регресна покана № 587/16.10.2014г. ищеца поканил
ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не
било погасило задълженията си.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска да бъде осъден ответника да
запрати на ГФ, сумата от 3 062.91лв., представляваща обезщетение изплатеното от
Гаранционен фонд по щета №110010/10.01.2014г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от назначения от съда по реда на чл.47, ал.6
особен представител на ответника -адв.Л.З..
В него счита исковата молба за процесуално допустима, но по същество изцяло
неоснователна по следните съображения: Образувана е щета в Гаранционен фонд
№110010/07.01.2014 г. за събитие настъпило на 30.12.2013г., съгласно Протокол
за ПТП №1471585/30.12.2013г. По тази щета е извършен доклад и техническа
експертиза на 07.01.2014г. А искът е заведен на 01.02.2019г., след изтичане на
5- годишния давностен срок, поради което се явява неоснователен и като такъв
следвало да се отхвърли.
Възражение с правна квалификация чл.110 от ЗЗД.
В о.с.з. ищецът, чрез
пълномощника си адв.М., с писмена молба подържа
исковете и иска уважаване на същите, оспорва
вазражението на ответника за изтекла давност, като и заявява желание делото да
се гледа в отсъствие на ищеца.
В о.с.з. ответникът, чрез
особения си представител адв.Л.З., оспорва иска по основани е и размер, по
съображения да е неясен механизма на настъпване на ПТП-то, а от тук и намира да
не е възможно да настъпят повреди едновременно в предната и задната част на
автомобила управляван от Христов.
Съдът, като разгледа събраните по делото
доказателства, представени от ищеца, заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От протокол за ПТП № 1471585/30.12.2013г. е видно
да е настъпило на настъпило ПТП на 30.12.2013г. в 22,00 часа, в гр.Стара Загора
на кръстовището между ул.“Августа Траяна“ и ул.“Цар Иван Шишман“, при което л.а
„Део Нубира“ с ДКН СТ 6211 АМ, собственост на Христо Иванов Христов е било
ударено от л.а.“Митсубиши Балант“, собственост на Алеси Ахмед Ахмед, с ДК № РВ
4631 РА и Въпросното ПТП е настъпило в резултата на движение на управляваното
от ответника управляван от ответника Д.Р.Х. МПС, като е навлязъл в
кръстовището, без да спази пътен знак „Б1“ и да пропусне правомерно движещ се
по пътя с предимство автомобил „Део Нубира“ и по този начин е нанесъл щети
върху него.
От същия протокол за ПТП се установява, че към
момента на настъпване на ПТП-то за л.а. „Део Нубира“ има действаща застраховка ГО, а за л.а.“Митсубиши
Балант“ няма активна застраховка ГО, както и Свидитилството за управление на
МПС на водача Д.Р.Х. да е било с изтекъл срок.
От представената застрахователна полица „ГО“
/л.7/, като и от справка на ищеца от информационен фонд „ГО“ /л.5/ се
установява, че за МПС - л.а.“Митсубиши
Балант“ с ДК № РВ 4631 РА е имало
сключена „ГО“ ЗП № 22113001148797 на 19.04.2013г. в 11,53 часа със срок на
покритието до 18.04.2014г., която е била прекратена на 04.11.2013г.
При което безспорно се установява, че и към
момента на настъпване на ПТП - 30.12.2013г. -за управлявания от ответника л.а.“Митсубиши Балант“ не е имало действаща
застраховка ГО.
По повод на това ПТП, след подадено уведомление
за причинени имуществени вреди от ПТП от увреденото лице Христо Иванов Христов е
образувана преписка щета № 110010/07.01.2014г. при ищцовото дружество „Гаранционен
фонд“, по която след техническа експертиза, заключение по техническа експертиза
и доклад по щета е установена стойност на нанесените имуществени вреди в размер
на 3062,91лв., като и разходи в размер на общо 13,00лв.
С платежно нареждане от 25.04.2014г. ищеца „Гаранционен фонд" е изплатил на
собственика Христо Христов на увреденото МПС сумата от 3062,91лв.– застрахователно
обезщетение. На 21.10.2014г. на ответника Д.Р.Х. е връчена чрез писмо с обратна
разписка регресна покана от ищеца за заплащане на сумата от общо 3075,91лв. в
едно месечен срок.
Всъщност горната фактическа обстановка не и
оспорена от ответника. Единствените възражения са две – неясен механизъм на
настъпване на ПТП от което да са произлезли щети едновременно в предната и
задната част на л.а. „Део Нубара“, както и изтекла в негова полза погасителна
давност.
По делото е разпитан по делегация от РС Стара
Загора, свидетеля Христо Иванова Христов. От показанията на този свидетел се
установява следното: На 30.12.2013г. в гр.Стара Загора е управлявал собствения
си автомобил „Део Нубира“ с ДКН СТ 6211 АМ. Докато го управлявал и се движел по
ул.“Августа Траяна“ в посока запад достигнал до кръстовището с ул.“Цар Иван
Шишман“. Тогава от дясната му страна дошла кола, която се движела по ул.“Цар Иван Шишман“ посока юг направо. На
улицата по която се движела тази кола имало знак „Стоп“, но водача не спрял на
знака и по този начин го ударил, като му отнел предимството. Удара Настъпил в
предната дясна част на автомобила управляван от свидетеля. При удара обаче
автомобила му се завъртял и затова настъпил удар и задната му дясна част. В
последствие автомобила на свидетеля бил отремонтиран и му било изплатено
обезщетение в размер около 3000лв.
По делото е приета неоспорена от страните САвТЕ
изготвена от в.л. М., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна.
Видно от заключение по СТЕ се установява
следното: Произшествието се е развило по следния начин (механизъм): Лекият
автомобил „Деу Нубира“ № СТ 6211 АМ се е движел направо по улицата с предимство
- „Августа Траяна“. В един момент, когато бил в кръстовището с ул. „Цар Иван
Шишман“, от дясно навлязъл без да спре на знак Б2 (Спри! Пропусни движещия се
по пътя с предимство!) лекият автомобил „Митсубиши Балант“ № РВ 4631 РА и го
ударил в предната дясна част. При удара под въздействие на създалия се въртящ
момент автомобилът „Митсубиши“ се е завъртял по часовниковата стрелка, около
предния десен ъгъл на автомобила „ДЕУ" до степен, че със задният си ляв
край е блъснал вторично задния десен край (калник) на „ДЕУ“. От своя страна
л.а. Деу също се е завъртял в съответна степен, но обратно на часовниковата
стрелка. От
техническа гледна точка, всички изброени в „Техническа експертиза по щета №11-
0010/07.01.2014“, повредени детайли и разположението на контактните повърхности
по Деу Нубира“ (СТ 6211 АМ), описани в Протокол за ПТП, са получени в резултат
на процесното ПТП. Размерът
на дължимото обезщетение за получените в резултата на ПТП вреди е 3062.91лв.
Както вече бе посочено по-горе към момента на
настъпване на ПТП-то управлявания от ответника автомобил „Митсубиши Балант“ №
РВ 4631 РА не е имало действаща застраховка ГО. При което и за Гаранционен фонд
е възникнало задължение да обезщети увреденото лице за претърпените имуществени
вреди. А това е и направено с заплащането на обезщетението. Тоест налице е
правен интерес у ищеца да търси връщане на платното от него от ответника.
Неоснователно съдът намира и възражението за
изтекла в полза на ответника погасителна давност, поради следното: Едва със
заплащане на обезщетението за имуществените вреди, което е станало на 25.04.2014г.
за ищеца „Гаранционен фонд" е
възникнала възможност да иска от ответника, като виновник за ПТП-то и
настъпилите от него вреди заплащане на платеното обезщетение, тъй като едва с
плащането му за него възниква право на регрес. Съгласно чл.110 от ЗЗД давността
е 5 годишна и при извършено плащане на 25.04.2014г. изтича на 25.04.2019г.
Искова молба е постъпила в съда на 01.02.2019г., при което към тази дата не изтекла
предвидената 5 годишна погасителна давност. При което и вземането е изискуемо.
Предвид горните
констатации и по изложените съображения съдът намира, че предявеният от ищеца осъдителен
иск е не само допустим, но и основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сума от 3062,91лв.,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110010/07.01.2014г. обезщетение, ведно със законната лихва върху
нея от завеждане на искова молба – 01.02.2019г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски в настоящото производство, претендирани са такива и е представляван от
адвокат. Представени са доказателства за направени разноски в размер на общо 931,92лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Ето защо и на
ищеца ще се присъдят разноски в размер на 931,92лв., която сума ще се осъди
ответникът да му заплати. Предвид изхода от спора ответника няма право на
разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.Р.Х., род. на ***г. – гражданин на Ирак, с неизвестен
постоянен адрес и настоящ адрес ***, да
заплати на "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4, следните суми: СУМАТА от 3062.91лв.
/три хиляди шестдесет и два лева и 91ст./ – главница, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по щета №110010/10.01.2014г. на собственика на
застрахованото увредено МПС „Део Нубира“ с ДКН СТ 6211 АМ, за вреди настъпили в
резултата на настъпило ПТП на 30.12.2013г. в 22,00 часа, в гр.Стара Загора, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г. до окончателното
изплащане, както и СУМАТА от 931,92лв.
/деветстотин тридесет и един лева и 92ст./
представляваща разноски, направени за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)