Р Е Ш Е Н И Е
№ 4926/14.11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 8336 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от К.Т.Х., ЕГН ********** и Ю.А.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. В. Т., ул. „Ю.Г.“ № * срещу „С.Ж.Е.” АД (в хода на делото фирмата е променена на „Е.” АД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците
не дължат
на ответника сумата от 21462,55 лв., по изпълнителен
лист от 24.10.2011 г. издаден въз основа
ч.гр.дело № * г. на ВТРС, ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението - 19.10.2011 г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата
си молба ищците К.Т.Х., ЕГН ********** и Ю.А.Х., чрез адв. А.С. от ВТАК, излагат, че са солидарно
задължени с дружеството „М."
ЕООД, ЕИК * по изпълнителен
лист от 24.10.2011 г. издаден по ч.гр.дело
№ *г. по описа на ВТРС да заплатят
на „С.Ж. Е." АД следните
суми: 80000,00 лв. главница, 19466,27 лв. договорна лихва за периода от
01.03.2010 г. до
17.10.2011 г., ведно със законната лихва от 19.10.2011 г. до окончателното изплащане и 1989,33
лв разноски. За събиране на
вземането било образувано ИД №* по описа на ЧСИ Д.К., с район на действие
ВТОС, като изпълнителните действия били насочени
само срещу кредитополучателя „М." ЕООД, гр.
В. Т. В хода на делото било продадено
имуществото, с което кредитът бил обезпечен,
като непогасеният остатък възлизал на 21462,55 лв., съгласно заключението на ССчЕ изготвено
в хода на образуваното между същите страни т.д.
№ * г. на ВТОС, прекратено поради липса на
подадено възражение срещу заповедта издадена по ч.гр.дело
№ * г. по описа на ВТРС. Твърдят, че от 2011 г. до
30.09.2016 г. против ищците
не са предприемани
изпълнителни действия, поради което ИД било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление от 28.09.2016 г., като след влизането му в сила банката
образувала ново ИД при ЧСИ Д. К. под № *. Поддържат, че към
датата на образуване на новото
ИД – 29.10.2016 г. задължението им
било погасено по давност поради
изтичане на петгодишна давност, на основание на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, започнала
да тече от
датата на издаване на изпълнителния
лист - 24.10.2011 г. Излага,
че с погасяване на главното задължение
се погасява и акцесорното за законна лихва. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба,
в който не оспорва предявените искове по основание
и размер. Прави възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение заплатено от ищеца
поради липсата на проц. действия,
сложност и оспорване на иска.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло
предявените искове по основание и размер, признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния
представител на ищеца, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
По разноските:
С оглед изхода на делото страната имаща право на разноски
са ищците, които в случая са доказали действително сторени такива от общо 2409,00
лв. - 859,00 лв. за платена държавна такса и 1550,00 лв. за адвокатско
възнаграждение. Последното следва да се редуцира до размер от 1200,00 лв., близък
до нормативно изчисления по реда на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004
г. минимум от 1173,88 лв., доколкото релевираното
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за неговата прекомерност се явява частично основателно.
Това е така поради обстоятелството, че адвокатът-довереник на ищците е
осъществявал общо процесуално представителство за двамата в производството,
каквато е била и изричната им воля, видно от пълномощно и договор за правна
защита и съдействие на л. 3 и л. 4 от приобщеното гр.д. № 3632/2018 г. на ВТРС.
Наред с това делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, белег
за което е и направеното от ответника признание на иска. В обобщение съдът
намира, че с решението на ответника следва да бъдат възложени в тежест разноски
от общо 2059,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.Т.Х., ЕГН **********
и Ю.А.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. В.Т., ул. „Ю.Г.“ № *, не дължат солидарно на „Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 21462,55 лв., по изпълнителен лист от 24.10.2011 г. издаден въз основа ч.гр.дело
№ * г. на ВТРС, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 19.10.2011 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати К.Т.Х., ЕГН **********
и Ю.А.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. В. Т., ул. „Ю.Г.“ № *, сумата 2059,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: