РЕШЕНИЕ
№ 18534
гр. С., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110143315 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЕС с адрес: гр. С., п.к. ****, СО -
район "С", ж.к. "М 1" (( М )), бл. **А, съдебен адрес: гр. С., бул. "А С" № ***, ет.*, ап. **,
чрез адв. З. Д., срещу "ТС"ЕАД, ЕИК *********. с адрес на управление: гр. С., ж.к. КС,
улица "Я" № **Б, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищцовата ЕС
-8 000, 00 лева - обезщетение за ползване за периода 13.06.2020 год. -13.06.2025 год. на
енергиен обект за доставка на топлинна енергия - абонатна станция, за жилищна сграда в
режим на ЕС, находяща се в УПИ IV -1209, кв. 39, ж.к. "М 1", бл. **А, м. „( М )“, СО - район
С.", ведно със законната лихва от 13.06.2025 год. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата;
-381,64 лева - законна лихва върху главницата от 8 000,00 лева за периода от
07.02.2020 г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 12.06.2025 г. (денят, предхождащ
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №35117/2025
г. на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че е собственик на енергиен обект за доставка на топлинна енергия -
абонатна станция, за жилищна сграда - ЕС, находяща се в УПИ IV - ****, кв.**, ж.к. "М 1",
бл. **А, м. „( М )“, СО - район "С".
Обектът е изграден изцяло със средства на ищеца, след съгласуване на проектната
документация с „Т С." ЕАД, въз основа на издадено от СО - район "С" Разрешение за строеж
на благоустройствени обекти № 49 от 27.10.2003 год. Абонатната станция е приета с
Протокол за установяване годността за ползване на строежа (Акт образец 16) от 05.03.2004
год., въз основа на който е издадено и Разрешение за ползване № 110-ПК-71/16.03.2004 год.
Жилищната сграда - ЕС, за която е изградено енергийното съоръжение, е
присъединена към преносната и разпределителната мрежа, за което са издадени абонатни
номера/кодове на платец за индивидуалните обекти в нея. В определения в Закона за
1
енергетиката срок ответникът необосновано е отказал да изкупи енергийното съоръжение,
поради което със Заявление - Покана, рег. индекс № Г-20699/06.11.2024 год., ищецът го е
поканил да заплаща цена за предоставен достъп и ползване на същото в размер, изчислен
съгласно методика, одобрена от ДКЕВР.В предоставения му с поканата срок ответникът не е
заплатил дължимото за ползване на абонатната станция обезщетение
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който искът се оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан.
Твърди се, че етажната собственост не е самостоятелен субект на правото и притежава
ограничена процесуална легитимация. Поддържа се, че Етажната собственост не може да
има качеството на ищец в настоящия правен спор, като това качество могат да имат само
клиентите на топлинна енергия и в този смисъл следва да се отбележи, че самото понятие
„клиенти на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 137 от ЗЕ означава собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, които биха били процесуално легитимирани за завеждане
на исковата претенция, а не Етажната собственост като режим на съвместно управление с
ограничена процесуална легитимация.
Излагат се доводи, че от представените документи поотделно и в тяхната съвкупност
не може по никакъв начин да се направи извод, че ищецът е собственик на енергийния обект
Сочи се, че за да възникне основание за заплащане на обезщетение за ползване на
енергийни обекти, е необходимо да се реализират редица юридически факти, които в
настоящия случай не са се осъществили. На първо място, следва не е налице сключен
договор за изкупуване на енергийния обект /§4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ/. Поддържа се, че не е
доказана по несъмнен начин собствеността на енергийния обект, както и че ищецът е
възложил изграждането на процесното съоръжение по правилата на ЗУТ. За да бъде
осъществено плащане, за купувача следва да е налице сигурност, че продавачът е собственик
на вещта. За целта е необходимо предоставянето на редица документи, сред които договор за
възлагане на строителството. Тъй като до момента такИ. не са представени, то процедурата
по изкупуване все още се намира на етап събиране и предоставяне на документи от страна
на клиента, което не може да се определи като необоснован отказ за извършване на
изкупуването.
Сочи се и, че размерът на претендираното обезщетение за цена за ползване на
енергийните обекти в размер на 8000лв не е бил обект на реални експертни изчисления,
съгласно методиката, одобрена от ДКЕВР.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл.
137, ал. 2 от ЗЕ.
За да бъде уважен искът по чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване по делото, че е изградил и е собственик на процесното съоръжение,
изградено с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване жилищна сграда, находяща се в в УПИ IV -****, кв.**, ж.к. "М 1", бл. **А,
м. „( М )“, СО - район С., както и че същото е пуснато в експлоатация, че за периода от
13.06.2020 г. до 13.06.2025 г. съоръжението се ползва от „Т С.“ ЕАД, вследствие на което
2
ответното дружество се е обогатило, както и че по този начин е настъпило обедняване за
ищеца, както и наличие на причинна връзка между обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца, при липса на правно основание за разместване на благата.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице се е
запознало с приложените по делото документи, Данни за месечни показания на общия
топломер в абонатната станция сградата-ЕС за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2025г. -
предоставени от "Т С. „ ЕАД - ТР „С. – И“ и публично достъпни документи: Методика за
определяне на цените на предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие
от потребители чрез собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ, одобрена от ДКЕВР с решение по протокол
№27/04.02.2008г., както и нормативни документи в областта на енергетиката, действащи
през процесния период.
Вещото лице сочи, че оценявания обект представлява „външен топлопровод и
абонатна станция“ (за жилищна сграда), находящ се в урегулиран поземлен имот,
представляващ п. УПИ IV1209, кв.39, по плана на гр. С., м. "М 1" с административен адрес
на сградата : ж.к. "М", бл.**А. Район С." - СО. Топлопроводът e предназначен да пренесе
гореща вода към консуматорите. Топлопроводът е от стоманени тръби с топлоизолация, а
циркулиращия флуид оборотен по същестуващ топлопровод Ф108 х 4, който се
реконструира на Ф 114/от ППУ. Топлопроводът е изпълнен с ППУ тръби Ф 76,1/140.
Присъединява се към съществуващ топлопровод. Начинът на полагане е безканално. За
точка на присъе-диняване се приема съществуващ топлопровод захранващ в бл. 82 с нова
шахта. Спазени са всички изисквания на изпълнение на строителството, технологията на
монтаж и топлозахранване и абонатна станция. Абонатната станция е с Топлинна мощност :
Отопление 250 kW; БГВ 125 kW. В съответствие с Договор РО-56-173 /22.10.2003г. между
Район "С", представляван от кмета К.А. в качеството си на Възложител и ЕС на бл.**А,
представляван от В.Найденов в качеството си на изпълнител за изграждане на съоръжението
е изграден „външен топлопровод и абонатна станция" (за жилищна сграда), находящ се в
урегулиран поземлен имот, представляващ п. УПИ IV-1209, кв.39, по плана на гр. С., м. "М
1" с административен адрес на сградата : ж.к. "М", бл. **А. Район "С" – СО; Издадено е
разрешение за ползване на ДНСК № 110-ПК-71/16.03.2004г. на строеж „външен топлопровод
и абонатна станция“ ( за жилищна сграда), находящ се в урегулиран поземлен имот,
представляващ п. УПИ IV-1209, кв.39, по плана на гр. С., м. "М 1" с административен адрес
на сградата : ж.к. "М" бл. **А, Район "С" – СО. Съгласно представените по делото
документи стойността на проектирането, изграждането, узаконяването и пускане в
експлоатация на „външен топлопровод и абонатна станция“ ( за жилищна сграда), находящ
се в урегулиран поземлен имот, представляващ п. УПИ IV-****, кв.**, по плана на гр. С., м.
"М" 1“ с административен адрес на сградата : ж.к. "М", бл. **А, Район "С" - СО е в размер
на 5000 лв (цитиран в Договора от 22.10.2003г. – 10% в размер на 500 лв. и Декларация от
В.К.-упълномощен представител на собствениците на ЕС от 22.10.2003г., отностно
стойността на Съоръжението е в размер на 5 000 (пет хиляди ) лв.
Вещото лице е направило извод, че в съответствие с разрешение за ползване на ДНСК
№ 110-ПК-71/16.03.2004г. на строеж „външен топлопровод и абонатна станция“ ( за
жилищна сграда), находящ се в урегулиран поземлен имот, представляващ п. УПИ IV-1209,
кв.39, по плана на гр. С., м. "М" 1 с административен адрес на сградата : ж.к. "М", бл. **А,
Район "С" - СО на МРРБ-ДНСК е узаконено ползването на абонатната станция в
съответствие с действащата нормативна база. Съоръжението е въведено в експлоатация от
м.03.2004г. Съоръжението е изградено за сметка на Ищеца, като са изпълнени всички
технически изисквания и предписания на ответника, които са отразени в коригиран проект.
3
Съоръжението се ползва от Ответника от м.03.2004 г.
ТР „С.-И “ са предоставили на вещото лице информация за постьпилата, отчетената и
разпределената топлинна енергия в процесната абонатна станция за периода от
м.01.06.2020г. до 30.06.2025г., с цел пресмятане цената за ползване на съоръжението за
процесния период от 13.06.2020г. до 13.06.2025г. по определените цени на КЕВР. Вещото
лице като използва получената информация за доставена и разпределена ТЕ за СЕС през
периода от 13.06.2020г. до 13.06.2025г. и след изчисленията по горните формули, определени
в Методиката за определяне на цените за предоставен достъп, вещото лице получи следните
цени за ползване на съоръженията абонатна станция и външно захранване (топлопровод) е
изчислило, че размерът на цената за ползване на съоръжението /абонатната станция/ за
периода от 13.06.2020г. до 13.06.2025 г. по определените цени на КЕВР е в размер на 2 465,
97 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ законът дава възможност изграждането
на съоръжението да се извърши от потребителите, като след съгласуване с топлопреносното
предприятие, последното да заплаща цена за ползване на съоръжението. Така се урежда
преодоляване на хипотезата на неоснователно обогатяване, т. е. на разместване на
имуществени блага, до което се стига, когато обектът, който е следвало да се изгради за
сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост,
съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗЕ, е изграден за сметка на потребителите.
От представените строителни книжа се установява, че Етажната собственост е
изградила и въвела в експлоатация процесната абонатна станция.
Ответникът не доказва да е използвал станцията в процесния период на валидно
правно основание, което да доведе до извод, че искът е неоснователен, не доказва обективна
причина за неизпълнение, както и не доказва да е заплатил на ищеца обезщетение за
процесния период.
Съгласно гореизложеното съдът приема, че по делото е установено по безспорен
начин изграждане на съоръжението от ищеца и за негова сметка. Правото на собственост
принадлежи на ищеца, като до подаване на исковата молба, включително и към момента, не
е уреден въпросът с изкупуването му. Установено е още, че след въвеждане в експлоатация
на сградата, абонатната станция и топлопровода са приети от ответника, въведени в
експлоатация и той ги ползва според тяхното предназначение с доставка на топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на абонатите в сградата. В този
смисъл Решение № 3682 от 08.12.2022 г. по в. гр. д № № 20221100505469/2022 СГС.
Следователно и в съответствие с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ ответникът дължи на ищеца цена
за ползването, по същество представляваща обезщетение за ползването съизмеримо с
ползите, които извлича за себе си за сметка на собственика. От заключението на вещото лице
по СТЕ се установява, че размерът на обезщетението за ползване на съоръжението за
периода е в размер на 2 465, 97 лева.
Паричното обезщетение по чл.59 от ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият
чужд имот несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик възниква
ежедневно - „ден за ден“. Неизпълнението на това парично задължение поражда друго
акцесорно задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва, което възниква от деня на забавата.Тъй като този ден на забавата няма
как да бъде определен, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава за това
свое акцесорно задължение от деня на поканата. Иск за лихва с правно основание чл.86 ал.1
от ЗЗД, произтичащ от неизпълнение на задължение за заплащане на паричното обезщетение
по чл.59 от ЗЗД, не може да бъде уважен без отправена покана от ищеца до ответника./
Решение № 217 от 08.10.2013 г. по гр. д. № 1290/2013 г. на Върховен касационен съд/. В
процесния случай такава покана е отправена едва на 06.11.2024 г. за дължимата сума до 2024
г вкл., т.е. за сумата от 2090.45 лева се дължи лихва от 06.11.2024 г. до 12.06.2025 г. или
4
сумата от 166.89 лева.
Частичната основателност на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя
закономерна последица и частичната основателност на претенцията за законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът дължи
на ищеца съразмерно сторените в производството разноски в размер на 679.96 лева от пълен
претендиран размер от 2164.63 лева/ в т.ч. 164.63 лева държавна такса, 600 лева –депозит за
вещо лице и 1400 лева- адвокатско възнаграждение/. Съдът намира, че такова
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС./
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва
да се присъдят разноски-319.66 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част в размер на 137.18 лева от пълен претендиран размер от 200 лева-
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо "ТС"ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. С., ж.к. КС, улица "Я" № **Б, по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
с правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ и 1л. 86 ЗЗД от ЕС с адрес: гр.
С., п.к. ****, СО - район "С", ж.к. "М 1" (( М )), бл. **А, че ответникът дължи на
ищцовата ЕС
-2164.63 лева - обезщетение за ползване за периода 13.06.2020 год. -13.06.2025 год. на
енергиен обект за доставка на топлинна енергия - абонатна станция, за жилищна сграда в
режим на ЕС, находяща се в УПИ IV -****, кв. **, ж.к. "М 1", бл. **А, м. „( М )“, СО - район
"С", ведно със законната лихва от 13.06.2025 год. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата;
-166.89 лева - законна лихва върху главницата от 2164.63 лева за периода от 06.11.2024
г. до 12.06.2025 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №35117/2025
г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница над уважения размер от
2164.63 лева до пълния предявен размер от 8000 лева, ведно със законната лихва върху
неоснователния размер на главницата и иска за мораторна лихва над уважения размер от
166.89 лева до пълния предявен размер от 381.64 лева
ОСЪЖДА „Т С.” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ЕС с адрес: гр. С., п.к. ****,
СО - район "С", ж.к. "М 1" (( М )), бл. **А , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
679.96 лева- съдебно-деловодни разноски и сумата от 319.66 лева- разноски по ч.гр.д.
№35117/2025 г. на СРС.
ОСЪЖДА ЕС с адрес: гр. С., п.к. ****, СО - район "С", ж.к. "М 1" (( М )), бл. **А,
да заплати на „Т С.” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
137.18 лева- съдебно-деловодни разноски
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6