№ 598
гр. Пазарджик, 14.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
частен характер № 20215220201405 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Частният тъжител Г. К. Г. се явява лично и с повереника си адв.П.П.,
надлежно упълномощен.
Подсъдимата П. ИВ. ИВ. се явява лично и със защитника си адв.П. П.,
надлежно упълномощена.
Явяват се свидетелите Г. Ив. Ц. и Ив. Г. Ив. – редовно призовани.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Г. Ив. Ц. – на 35 години, от гр.Септември, обл.Пазарджик, българка,
българска гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана, без
родство с подсъдимата.
1
Ив. Г. Ив. – на 40 години, от с.Драгор, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, съпруг на
подсъдимата.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ. И.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят И. напусна залата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г.Ц.:
СВ. Ц.: Не помня датата. Беше преди повече от две години, защото
магазините не съществуват. Въпросната сутрин аз бях в моя обект, който
беше за чайове и кафета. В съседство на моя обект е обект за дограма, след
който следваше обектът на Г., който беше за фрешове и сандвичи. Аз си
работех и дойде Г.. Поздравихме се за добро утро и тя отиде в своя магазин.
Продължих да работя, нямах клиенти и си подготвях неща. Мина известно
време и се чу шум, но не му обърнах внимание. Аз не виждам и не знам за
какво става въпрос. След малко Г. дойде изплашена и разтревожена. Влезе
при мен. Попита за номер на полицията, за да звънне. Каза, че П.И. е дошла,
спречкали се, разхвърлила е магазина, натиснала я е някак и я удряла. Каза, че
са се спречкали нещо. Натиснала я е, хванала я за врата ли май. Това е, което
си спомням. Тя започна да звъни на тел.112. Аз отидох и видях, че П. тъкмо
качваше една малка хладилна витрина в колата. Аз заключих вратата на
магазина отвътре и останахме вътре. Инстинктивно заключихме вратата на
магазина. Г. показа, че има рана на врата и в този момент й изпадна
синджирчето. Златно ли беше то нямам спомен. Когато ми показваше
одраното, то изпадна. Явно от дрехите се е било задържало. П. дойде до
вратата. Видя, че е заключено и повика Г.. Тя отказа да излезе и П. си тръгна.
Г. после отиде в своя обект и аз останах в моя. Полиция дойде по-късно при
Г.. Аз си останах вътре. По-късно излезнах и видях, че е разхвърляно. Не съм
видяла тези неща лично аз. Не съм наблюдавала ситуацията между Г. и П.,
когато са били в магазина на Г.. Нейният обект беше малко по-навън от моя и
не бяхме на една линия. Видимостта по принцип е по-трудна, трябва да се
излезе.
2
В началото се чу шум, но аз нямам представа от какво е бил. Шум
отвсякъде може да дойде. В този момент не съм обърнала внимание. Не мога
да го оприлича на нещо този шум. Не му обърнах внимание, защото шумове
се чуват постоянно. Г. дойде бързо след този шум. Може би 5-10 минути след
това. Не беше много дълго време. Не мога да кажа в момента с точност.
Скоро след това беше. Те нещо са се спречкали вътре, разхвърляли са и от
там е дошъл шумът. Със сигурност е имало падане, защото бяха разхвърлени
стелажи. Аз не съм присъствала на самата случка. Знам това, което тя ми
разказа, само. Не съм била там. Г., като влезе, беше разтревожена и
изплашена. Искаше да звънне на полицията. Каза какво се е случило,
трепереше, уплашена беше.
Сутринта, когато отивах да отворя магазина, се видях с Г.. Аз отивам
най-рано - може би около 7 ч. да съм ходила. Г. идваше след мен, но преди 8
часа е било, когато ме е поздравила. Аз идвах първа там и след мен тя идваше.
Към този момент, когато тя ме поздрави, аз не съм видяла П.И.. Самото
пристигането на г-жа И. аз не съм го видяла. Г-жа И. беше дистрибутор на
фирма „Девин“. Сега нямам представа дали е. Тя идваше с брандиран
автомобил фирмен. Този фирмен автомобил преди Г. да влезе в магазина не
съм го забелязала отпред. Ние нямаме обща стена с магазина на Г.. Преди да
видя, че П. носи витрината към колата тя не е идвала в моя магазин. Дойде
след това, когато беше заключено. Когато видях П., витрината беше на земята
и аз заключих инстинктивно и тя тогава дойде. Като видя, че е заключено и
каза на Г. да излезе да си поговорят, Г. не иска и П. си тръгна. Не е имало
моменти П. да напъва да влиза. П. като дойде не мога да си спомня какви са
били точните й думи. Не е използвала обиди тогава към Г.. Г. когато влезе в
магазина ми, ми показа одраскване на шията, но от коя страна не си спомням.
Освен това одраскване не съм забелязала друго нараняване. Самото
одраскване не мога да го опиша. Беше хладно и мисля, че валеше и Г. беше с
по-есенни дрехи. Не се е виждало добре одраскването. Видях, че е одраскано,
но колко голямо не мога да кажа. Г. беше с дълъг ръкав и с елече мисля. Не
си спомням дали дрехата е била с деколте или поло. В моя магазин се проведе
разговорът с полицията. Г. се обади на полицията. Не си спомням какво каза
тя на полицията тогава по телефона. В моя магазин към онзи момент имаше
монтирана камера и беше работеща. Тя заснемаше вътре в магазина. Ние
записи никога не сме гледали. Ние ги гледахме в реално време. Съпругът ми
3
каза, че се пазели 30 дни, защото камерата е за домашна употреба. Няма по-
специални функции камерата и хващаше точно до вратата. Навън изобщо не
се виждаше. Не се пазят записите. Когато дойдоха после полицаите, попитаха
за тази камера разследващите. Не са взети записите. Ние гледаме на телефона
само. Няма такава функция да запазва и пази на карта с памет. Ако има карта
се пазят до 30 дни, но никога не сме слагали карти и затова няма съхранение
на такива записи. Просто я сложихме, за да гледаме за момента.
Не съм разбрала от страна на Г. да е имало някаква реакция по
отношение на П.. Преди този инцидент с Г. се познаваме покрай обектите. От
там се запознахме. Познавахме се може би от около година преди тази случка
или по-малко. Нямам представа с точност. Не съм сигурна кога тя си отвори
обекта. Аз съм влизала в нейния обект. В нейния обект не съм броила колко
хладилни витрини има и не съм ги запомнила. Мисля, че предходни дни П. не
е взимала друга витрина. Аз поне не знам.
Аз моя обект го държах под наем на името на моя фирма. Обектът, в
който беше Г., го държеше под наем Г. със собствена фирма. Моят обект го
затворих, защото нямаше достатъчно клиенти. Работих по много часове и не
издържах. Декември месец затворих. Ние затворихме с Г. горе-долу по едно и
също време. Тя мисля, че и преди мен си тръгна. Ние преди това си
говорехме, че просто няма достатъчно работа и смятаме и имаме намерение
да затваряме. Споделяли сме си така. Г. казваше, че не й се идва след
случката. Може би заради самата случка. Не ми е споделила с подробности.
Не си спомням и не мога да кажа със сигурност.
Между моя и на Г. магазина имаше 3-4 метра разстояние. Не мога да
преценявам много разстоянието. Една клетка разстояние имаше между нас.
Между нас двете имаше друг магазин. Отпред пред моя магазин няма нищо.
Има празно място между моя обект и на Г..
Пристъпи се към разпит на свидетеля И.И.:
СВ. И.: Всичко се случва ноември месец 2019 между 8 и 10 часа. Не
мога да кажа точен час. Обажда ми се мъжът на Г.Г. и ме попита какво е
направила П.. Мислел, че нещо е станало между двете на работното място на
Г.. При което аз се обадих на П. и попитах какво става. Тя не знаеше за какво
става въпрос. Каза, че е на обект в другата част на града. Аз бях тръгнал за
4
работа по магистралата и се върнах в Пазарджик. Върнах се, за да видя за
какво става въпрос. Нищо не е станало, обаче аз се върнах. Отидох на мястото
на магазина на Г. при спортното училище. Имаше полиция на място. Дойде и
П. тогава и видях в самия магазин, че бяха бутнати някакви стелажи и от там
разбрах, че П. е обвинена, че е нанесла побой на Г.. Така казаха полицаите.
Аз с Г. не съм говорил тогава. Просто я видях. Тя не ми е казвала какво се е
случвало. Коментирахме с П., при което П. каза, че не е направила такова
нещо. Това знам аз.
Нищо друго не е споделила с мен. Като ученичка мисля, че П. е
спортувала. Не мога да Ви кажа какво. Не е спортувала силов спорт или
бойно изкуство. Бокс скоро започна да играе, преди година и нещо сигурно
като любител. След случая мисля, че започна. Не съм чул за друг подобен
инцидент между П. и друг неин клиент.
П. е ходила в този обект. Доколкото знам трябваше да си вземе някаква
хладилна витрина. Това вземане на витрината не мога да кажа дали е било
уговорено предварително или не.
Преди тази ситуация нашите отношения бяха приятелски. Влошиха ни
се отношенията, защото аз бях причината. Бях обвинен, че съм взел
неправомерно определена сума пари от тях. Правих им парното, при което
бях обвинен, че съм взел повече пари, отколкото струва. Това влоши
отношенията ни. Не съм чувал за разговор, при който Г. да е звъннала на П. и
да й каже, че повече няма да работи с нея с девинската вода. Разбрах, че
трябва да си вземе витрините, но че прекратява работата си с нея. Това не съм
го разбрал.
Като отидох на място, видях Г. от 3-4 метра. Не ми е направило
впечатление за някакво видимо нараняване. Не съм чул тя да обяснява на
някой, че има нараняване. Не съм разбрал за синджирче нищо.
ДОКЛАДВА СЕ изпратения по делото от Регионален център на тел.112
- Кърджали втори брой компакт диск, съдържащ аудиозапис на телефонно
повикване.
Страните /поотделно/: Да се приеме.
5
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като веществено доказателство по делото: 1 брой компакт
диск, съдържащ аудиозапис на телефонно повикване на тел.112.
ПРИСТЪПИ СЕ към оглед на вещественото доказателство посредством
възпроизвеждане на записаните в него файлове.
Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля Ц.:
СВ. Ц.: Чух записа. Не си спомням дали това беше разговорът. Сега ми
излизат някакви спомени. Смисълът на разговора беше това, но вече самите
думи не мога да ги кажа.
АДВ. П.: Поддържам искането за СМЕ. Искам да бъдат назначени и
трите експертизи от ДП, а пък и ние сме преминали към частно производство.
Искам да бъдат назначени за вещи лица д-р Б.П., д-р П. М. и д-р Т., който пък
е автор на амбулаторния лист. Ще ги разпитаме за обстоятелствата за
документите, които са издали, но ми се иска да ги чуем непосредствено,
защото могат да възникнат и други въпроси към тях.
АДВ. П.: Не чух на практика формулирано искане за назначаване на
СМЕ с определен характер на нея и формулирани въпроси към нея. Както
разбирам, колегата иска разпит. Според мен съдържанието на искането касае
изискването на трима свидетели с поставени задачи като свидетели на това
какво са възприели. Ако е това, възразявам да бъдат разпитани в това им
качество. Ако искате да формулирате въпроси към експертиза, то обяснете
какви са те и какво ще докажете с нея.
АДВ. П.: Искам да се назначи СМЕ със следните задачи: като изходи от
наранявания на пострадалата да се отговори с какъв характер е телесната
повреда и да се опишат отделните наранявания и с какъв характер е
причинено. От д-р Т. е издаден амбулаторен лист и искам да го прегледа и
даде заключение дали е била по време на прегледа в някакво психическо
напрежение, какво е констатирал той, предписал ли е лекарства, за каква
употреба, какви са и колко време ги е ползвала и по възможност какви
6
разходи е направила за закупуването на тези лекарства, тъй като са взети от
аптеката на МБАЛ - Пазарджик. Другото вещо лице, на мен специално ми се
иска да бъде назначен д-р П. М. и да даде заключение, като съобрази
анатомичното мястото и вида на телесните повреди, да каже възможно ли е
пострадалата да се е самонаранила или това негово мнение изключва този
вариант и защо.
АДВ. П.: Уважаеми господин съдия, моля, да не допускате така
поисканата експертиза, която доколкото разбирам, се формира като три
експертизи. С първата на практика се поставят въпроси, за чиито отговор не е
необходимо допускането на експертиза, тъй като отговорите се съдържат в
СМУ, което е издадено. Въпросите към д-р Т. касаят въпроси относно това
какво е констатирал в състоянието на пострадалата, което е описал в самия
амбулаторен лист, който е представен. Всички останали въпроси са
неотносими, както прегледът, извършен от него, а и неговата компетенция за
разходи и продължителност на лечение според мен. Единственият въпрос
според мен, който се явява допустим, е към д-р П. М. дали е възможно да има
такова самонараняване, но прецените Вие в тази насока. За мен не е
необходимо допускането на СМЕ и прецените дали искането е формулирано в
допустим вид към съда.
Съдът намира, че не е необходимо да допуска изготвяне, било то на
единична или на тройна, СМЕ със задачите, формулирани от повереника, тъй
като по настоящото дело са налични и приети като писмени доказателства
СМУ № 341/2019г., издадено от съдебен лекар, на пострадалата, както и
амбулаторен лист, издаден от психиатър д-р Т. на пострадалата, като тези два
медицински документа са от деня, следващ инкриминираната дата и от
тяхното съдържание могат да се изведат отговорите, за което бе поискано
назначаване на експертиза.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частното обвинение за
назначаване на СМЕ.
7
АДВ. П.: Бих помолил за вещото лице поне д-р П. М. да даде
заключение, изхождайки от СМЕ на д-р П., дали е възможно, с оглед на
анатомичните места, където са нараняванията, да има самонараняване. Това
има значение за делото и за евентуалните твърдения на противната страна и с
оглед отказа на подсъдимата изобщо да е наранявала моята доверителка.
Други въпроси нямам.
АДВ. П.: Считам, че няма основание за преразглеждане на
определението на съда в този смисъл. Няма нови обстоятелства, които да
навеждат на извод за отмяна на определението на съда.
Съдът не намира основание да ревизира определението си, с което
отказва назначаване на СМЕ, още повече, че обективно по това дело никога
никой и по никакъв повод не е отправял твърдения, че описаните в СМУ
наранявания на пострадалата са причинени по механизма на самонараняване.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частното обвинение в горния
смисъл.
АДВ. П.: След като отхвърлите исканията ми нямам други такива.
АДВ. П.: Моята подзащитна иска да даде обяснения за това какво се е
случило.
Пристъпи се към изслушване на подсъдимата П.И.:
ПОДСЪДИМАТА: Дълги години сме били приятели. Конфликтът
почна, както се изрази пред Вас все още съпругът ми Иван, на дата 10-ти
ноември. Бяхме поканени в техния дом на гости и всичко беше точно. Това
беше ден събота. Съпругът ми работеше у тях на приятелски начала. При
което при закупуване на материали бил оставил касова бележка на голямото
им дете М.. Тях ги е нямало вкъщи и да мина по-късно следобяд да взема
парите като друг път, защото съответно на него му се налага да отиде някъде
с приятели. Когато по-късно в неделята се чух с Г., отидох до тях, те се
8
прибираха в същото време, да взема въпросните пари те ме пресрещнаха на
пътя с ругатни и нападки по адрес н съпруга ми. Няма да цитирам и влизам в
подробности, че в случая той е мошеник и т.н. и аз като търговски
представител приятелството ни приключило като семейство и да приключва
отношението ни между нас като фирма. Аз като длъжностно лице на фирма
„Девин“, където й бях предоставила две хладилни витрини, да отида да си ги
прибера в понеделник на дата 11.11.2019г. По-късно вечерта в неделята се
опитах да обясня на съпруга ми какво става. Той беше в шок. От днес за днес
какво се е променило просто така. В понеделник на дата 11-ти ноември,
когато отидох да си прибера първата по-голямата витрина, бих казала, че
отново навлезнахме в пререкание. Тя започна с нападки по адрес на съпруга
ми, после и към мен, пред бих казал клиенти в обекта и комшиите. Едно от
момчетата, което разтоварваше стока в съседен обект, ми помогна да
натоварим по-голямата хладилна витрина и трябва да взема и другата. В нея
се съхраняваха други неща и тя ми отговори, че на другия ден ще ми я върне с
караоке тонколона, която бяхме дали за рождения ден на голямото им дете М.
преди това. Въпросната малка витрина остана да я върне на другия ден вкъщи
и не мога да й пусне приемо-предавателен протокол към фирмите, че всичко е
приключило и т.н. Не съм влизала в пререкания, нито обиди по никакъв
повод. На датата 12-ти ноември – вторник, й бях изпратила съобщение по-
късно вечерта около 20 ч. от служебния телефон, че не ми е върнала
витрината и какво се случва и как да процедираме и тя ми отговори, че имало
някакъв забравен материал техен относно парното вкъщи и че когато
съпругът ми го върне, тогава щяла да върне караокето и витрината. Показах
на съпруга си отговора за това нещо, при което той отиде да им върне
някакъв разширителен съд, който е останал в нашия дом понеже се монтирало
накрая, като се приключи на парното инсталацията. Двамата мъже са се
разбрали на другия ден да отида аз в сряда сутринта да си прибера малката
витрина и да се приключат нещата. Това и стана. Сутринта на въпросната
дата 13-ти ноември, буквално беше преди 8 ч. да се изразя така, аз отидох към
обекта. Г. в същото време отиваше и отключваше обекта. Както каза по-рано
днес разпитаната г-жа Ц., нея не съм я видяла, че е била там. Поздравихме се
за добро утро с Г.. Влезнахме в обекта. Витрината стоеше в дъното на обекта.
Не беше почистена и не беше оправена. Помолих я да отмести два стола,
защото пречат като зад барплот и да ми помогне да я изтегля. Справих се и
9
сама, защото тя излезе от обекта и не искаше да ми помогне. От там нататък
бях вътре сама. В обекта нямаше никой. Това е всичко. За качването дори си
подместих колата, влачейки си витрината през тротоара и тревната площ,
буквално казано. След като си натоварих витрината се върнах до обекта, в
който бяха те двете и бяха заключили. Опитах да й пусна приемо-
предавателен протокол и разбрах, че са заключени и не мога влезна. Изчаках
отвън няколко минути, защото не знаех какво се случва и тръгвах към
първите си обекти по район до ЖП гарата. Стигайки до ЖП гарата в час все
още преди 08 ч., получих обаждане от съпруга си г-н И., че М. се е обадил на
В. и е обяснил, че съм й била посягала и че съм потрошила магазина, което не
беше вярно и че е извикала полиция. Съпругът ми беше тръгнал на работа,
защото работи в Пловдив и му казах, че не е имало такова нещо и ще се
върна да видя какво се случва. Връщайки се, позвъних на колежката си Д.Ч.
да обясня какво се случва, защото не знаех вече какво мога да очаквам.
Връщайки се към обекта, видях патрулката, че беше паркирана. Бях
задръстила пътното платно, защото нямаше къде да се паркира и да обясня
коя съм и да питам какво се случва и те да ми кажат обвинението към мен.
Аз в обекта на Г. не съм я хващал за гушата. Не съм я драла. Не съм я
блъскала с гърба към стена или мивка.
Когато отидох там, Г. беше при полицаите. По време на престоя при
полицаите, когато се върнах аз, имаше така да се изразя малко ругатни, при
което полицаите ни разделиха и единият остана при нея, а другият мен ме
помоли да преместя колата да не пречи на платното и останахме при моята
кола. Когато се върнах и полицаите бяха там вече там, може би съм стояла 30-
40 минути. В тези 30-40 минути Г. не е посочила на полицаите някакви
наранявания. Аз не съм забелязала по нея да има наранявания.
За скъсано синджирче разбрах в последствие на този ден. За него
разбрах и че има наранявани, когато ме извикаха на по-късен етап в
кварталното управление да дам показания. От полицаите го разбрах това.
Според мен не мога да кажа защо тя ги твърди тези неща. Нямам
обяснения. До този момент Г.Ц. съм я виждала, защото освен като работа да й
карам заявки и да я напътствам с дистрибутори, отвън сме сядали и знам
обекта и съм си купувала цигари от нея. Аз не съм зареждала обекта на Ц. с
минерална вода. Не сме имали по-специфични отношения с нея.
10
АДВ. П.: Да се приключи делото.
АДВ. П.: Моля, да приемете като писмени доказателства снимки от
двата телефона с тази комуникация между Г. в извлечение по „Вайбър“, а
другото на практика си е снимка на телефонен екран на телефон, който не е
смарт и не може да се снеме такава екрана снимка, в която се съдържа
комуникация от датите 10-ти и 12-ти ноември, предхождащи инцидента.
Преценете доколко са допустими. Аз държа да бъдат приети, защото те ни
уверяват в това, което казва подзащитната ми.
АДВ. П.: Аз нищо не мога да разбера от това. Не може да се разбере, че
има някаква връзка с делото и какво отношение има. Всичко става дума пак за
това за някакви части и отношенията между мъжете, а не във връзка с техните
отношения.
Съдът намира, че искането за приемане на снимките като писмени
доказателства по делото не може да бъде удовлетворено, най-малкото защото
която и да е снимка не може да съставлява писмено доказателство, тъй като
няма статут на документ. Въпросните снимки биха имали статут само и
единствено на веществени доказателства, ако са направени от частно-правни
субекти и върху тях се съдържат следи от престъплението по смисъла на
чл.109 от НПК. Днес представените снимки обаче не са такива и не попадат в
приложното поле на цитираната разпоредба. Още повече, че самите те не
съдържат и от тях не може да се извлече достоверна дата на заснемането им,
при което по никакъв начин не биха могли да бъдат ценени като веществени
доказателства.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за приемане на днес
представените снимки като доказателства по делото, но прилага същите в
кориците на делото, с оглед проверка на правилността на това определение от
по-горните съдебни инстанции.
АДВ. П.: Представям доказателства за разноските, направените от
11
подзащитната ми – 2 броя фактури.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. П.: Уважаеми господин съдия, настоящото производство е по
частен ред и няма да се спирам на причините, които доведоха до
преминаването към дело от частен характер. Ясно е обаче и няма на кого да
се оплача, че всичко се корени в действията на Прокуратурата. По сегашното
обвинение аз считам, че обвинението е доказано категорично. Не може да се
приеме за никакво извинение, че един спор от друго естество, т.е. парното и
това, че Г. е поискала да прекратят отношенията си за в бъдеще, тъй като
нещата не са така непосредствени, както са били, т.е. емоционалният подход
на моята доверителка е човешки разбираем и никакво основание не е имала
подсъдимата да постъпи по този начин, когато е отишла да прибере
хладилната витрина. Това, че е имало първа витрина, нямало никакво
значение. Ето има и втора и е отишла. Не се събраха никакви доказателства
пострадалата да се е възпротивила, да я е хванала, да я е дърпала и да е
предизвикала някаква борба или несъгласие за вземането й, а фактът, който се
излага от подсъдимата, че не е била оказана помощ да я пренесе до колата при
породилите се техни отношение, но не е основание това на подсъдимата да
нанесе уврежданията и то по този начин, описани в тъжбата. Понеже
обстоятелствата при разглеждане на делото и при моята пледоария са твърде
елементарни ще се постарая да бъда много кратък. От представените
медицински документи се установяват телесните увреждания, които са
описани. Едно от тях определя тази повреда като лека телесна повреда.
Амбулаторният лист, изготвен от д-р Т., посочва нейните психични
изживявания, които са подкрепени от свидетеля М. Г., на който макар и
съпруг на пострадалата, няма основание да не му даваме вяра. Освен това,
12
като разгледате по-подробно амбулаторния лист там са описани също и
състоянието по време на прегледа на пострадалата и които данни
кореспондират със състоянието, което описва съпругът и че е продължило
доста време, което не може да се определи точно, но повече от 2-3 месеца. Тя
не е била в нормално състояние, с тремор на цялото тяло, с тежко изживяване,
с очакване на някаква опасност и с тежките изживявания, които са я правили
непълноценна по отношение нуждите за децата. Тя не е била в състояние
дори да има някаква друга връзка емоционална със съпруга си. Искам да
обърна внимание на това, че при този вид травми и увреждания това дълбоко
засяга същността на психика на човека. Наистина това е медицински въпрос
и съжалявам, че д-р Т. не го призовахме, за да обясни подробно характера на
това увреждане, но това е силно психическо изживяване с дълбока личностна
промяна. Друг факт, който подкрепя тежкото състояние е, че само няколко
дни, не повече от една седмица, след като минава този инцидент тя напуска
работа и не е вярно това, което се каза. Ако трябваш д а се разправяме с този
въпрос, то трябваше да вземем нейните данъчни отчети. Това твърдеше
съпругът й, че магазинчето вървяло добре, а това, което я накарало след
едноседмични опити да продължи да работи, се доказали също нейната
абсолютна неработоспособност и възможност да работи с материални отчети
и парични отношения между хората, защото психиката й е свързана с това - с
очакването, че отново ще бъде нападната и това заяви човекът тук пред Вас:
„Беше негодна да работи тази работа, поради което я прибрах“. Така човекът
се изрази просто. Това ще видите и в протокола. Следователно прекъсването
на нейната работа е свързана с нейните дълбоки психически изживявания,
които са я направили неработоспособна. Аз тук не поставих въпроса за
материалните вреди. По делото можеше да се съберат данни за една част от
вещите при бутането, като е унищожена и сокоизстисквачката, с която е
правила фреш. Може да се говори за стойност на поправка на синджирчето,
която е между 30 и 40 и 50 лв., но е все пак е и разход, а може и след
заключение на д-р Т., че е била психически неспособна, да се търсят
пропуснати ползи, които евентуално ще изключат възможността по чл.131а.
Тези жени са били в близки отношения и единственото, което цели Г. и аз
като неин адвокат е да бъде наказана П., макар и с глоба, за да се покаже, че
така не може. Така не може една жена, която има такава длъжност висока в
нейната фирма и може би е имала и дете, по такъв начин невъзможен да се
13
държи. Не искам дори да я обиждам. Това е нещо покъртително - да душиш и
да не може да се спреш. Описанието на Г., както е посочено и за гражданския
иск, на който ще хвърлите едно око, за основанията за този висок размер, че
това е недопустимо - да хванеш човек и да го стискаш на такова уязвимо
място. Това е зла воля и невъздържано и да не може да се спре. Изживява е
сериозни травми от пострадалата, прекъснала е работа. Макар и да е посочено
страдание няколко месеца по данни на съпруга й и че се подобрява
състоянието й, то остава това – подсъдимата да бъде предупредена с една
присъда, макар и такава, каквато е по закон с приложение на чл78а и с
граждански иск, което да бъде едно предупреждение за в бъдеше, защото с
този характер и зла воля, тя ако прескочи Г., която оживя, тя няма начин да
не попадне в друга хипотеза. Тя е бивш спортист, бивш боксьор. Твърдя го
това категорично. Това е психика за всевластие, за безапелационност, да бъде
изпълнено искането й на всяка цена и по начин, по който иска. Откъде накъде
да й помага Г. за витрината? Защо да я пребива заради това, че не е искал да
носи предмета, който е бил? Моля, да уважите искането ми и да наложите
присъда на подсъдимата, съобразно Вашата преценка на основание
посоченото в закона и да уважите гражданския иск, както е предявен в пълния
му размер.
АДВ. П.: Уважаеми господин съдия, моля, да постановите присъда, с
която да признаете подзащитната ми за невиновна по обвинението за
престъпление по чл.130 ал.1 от НК и съответно да отхвърлите като
неоснователен и недоказан предявения граждански иск. Моля, да ни
присъдите сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, за което представих доказателства. Считам, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност,
не само не се доказа подащитната ми да е извършила вмененото
престъпление, а дори се доказа обратното, че тя не е сторила същото. В този
анализ може да имате предвид следното. На първо място, е безспорно, че в
магазина, в който се твърди да е извършено деянието, не е присъствал никой
друг освен подзащитната ми и тъжителката, т.е. на това, което се е случило
между тях, няма преки очевидци. Всички гласни доказателства, които са
събрани, на практика са косвени по своя характер, доколкото касаят
пресъздаване на факти и обстоятелства, предхождащи и следващи момента и
14
срещата между двете в магазина на тъжителката. Ето защо, детайлите при
тези косвени доказателства са от съществено значение и ще обърна внимание.
На първо място, моля, да имате предвид, че така, както е изложено
обвинението в тъжбата, се описва едно изначално причакване на тъжителката
пред магазина й и в момент, в който тя го е отключила, се твърди
подзащитната ми да е нахлула в него. Тук се описва нещо, което е
предварително обмислено, организирано и изпълнено, а от събраните по
делото доказателства се доказа точно обраното, че няма организирано
предварително престъпление, а напротив – имало е две витрини, които са се
намирали там, които са на фирма „Девин“, а в магазина за всяка една от двете
витрини е имало уговорка кога да бъде взета. Това напълно изключва, каквото
и да, е причакване, защото има уговорка за това нещо. Ако има конфликт,
който е назрял до такава степен, че да доведе до извършено физическо
насилие, не ли е житейски оправдано това да се случи при вземане на първата
витрина. Каква е причината да се вземе първата, да има уговорка за втората и
за втората да се наложи сбиване, като е по-малка. Това не е, както се опитва
да обясняват от страна на обвинението, че има причакване и издебване и
побой. В тази насока, както адв.П. каза, имаше изобилие от доказателства в
ДП, което не можем да ползваме, че е била поканена да вземе витрината си,
но това според мен беше доказано и в настоящия процес, с оглед на това, че и
съпругът на тъжителката обясни, че заради желанието да прекрати
отношенията си с П.И. е имало приканване да дойде да си вземе витрините.
Самата П. потвърждава подобно нещо. В този смисъл имайте предвид, че
самото прибиране на витрините то не е просто желание от доверителката ми,
ами то се наблюдава и от фирмата за дали след прекратяване отношенията с
търговския обект дали са взети витрините. В този смисъл нейният пряк
ръководител изрично Г.Т. обясни, че той е бил уведомен за първата витрина,
че е взета и се очаквало прибирането на втората витрина. Нима П.И.,
организирайки всичко в смисъла, който тъжителите твърдят, тя ще уведоми
всички предварително, че отива да го извърши, защото ще вземе тази витрина
и какво се случи. Това аргументира липсата на мотив да извърши
престъплението по начина, описан в тъжбата. Какво се е случило в самия
магазин, моля, да преценявате, както с оглед обясненията на подзащитната
ми, така и с оглед всички последващи събрани доказателства за времето след
напускане на магазина. В тъжбата се описва едно агресивно поведение, което
15
е с изключителна степен – нападение, бутане, хващане за гушата, доколкото
разбираме с бутане в двете посоки, блъскане на тялото на пострадалата в
мивка ли е, шкаф ли е, предмет или стена – нещо, което по принцип
предполага тази агресия да не стихне ей така за две секунди. Същевременно
от разпита на днес разпитаната свидетелка се установява, че когато е влязла
при нея тъжителката П.И. не е показала поведение, което да предполага, че тя
преди няколко секунди е душила някой. Тя не е посегнала на жертвата си, не я
е гонила, не е обиждала, не е укорявала, не се е заканвала. В първия момент,
когато Ц. я забелязва, тя си мести витрината, за която е предупредила , че ще
отиде. Нейните ръководители очакват тя да я вземе. Ако беше наистина
извършила това деяние, каква щеше да бъде причината тя да ходи пред
магазина на Ц. и да я чака или кани до преди малко битата от нея тъжителка
да дойде пак при нея. Самото поведение на П.И. не подсказва тя да е вършила
това, което й се вменява. Според мен хронологично е съществен моментът, че
когато П.И. си тръгва, защото тя не съобщава докато е била там да има
телефонен разговор от тъжителката към тел.112, едва тогава е провежда този
разговор, но забележете какво се казва в него. В него се излага, че П.И. в
момента разрушава магазина на тъжителката и колежки на тъжителката я
пазят от П.И.. Второто – абсолютно считам, че няма съмнение, че изобщо не е
вярно, защото няма никакво предпазване от физическа разправа от страна на
П.. В разговора се вижда, че има едно преекспониране на случващото се от
страна на тъжителката. Тук на изричен въпрос от страна на служител на
тел.112 „Имате ли нужда от медицинска помощ“ в най-първия момент
тъжителката казва: „Не, нямам“. Тя не съобщава срещу нея вече да е
извършено физическо насилие, да има наранявания и да има нужда от
медицинска помощ – нещо, което би било житейски нормално, ако се е
случило. Да, свидетелят Ц. съобщава да й е показано нещо одрано, но на
изричен въпрос в какво се изразявало това одрано – какви са размерите, за
една, две или три дири става въпрос, как са разположени. Никаква прецизност
не можахме да имаме в отговора с аргумент, че дрехите били есенни и на
практика се предполага, че не са били достатъчно видими, за да бъдат
описани. Струва ми се това разколебава доказателствената стойност на тези
показания и в този смисъл не следва да бъдат кредитирани в смисъла, който
се иска от обвинението, а именно, че 100 процентово е имало такива
наранявания.
16
Моля, да имате предвид и това, че след като е тръгнала подзащитната
ми по следващите си обекти, в най-първия момент, когато е получила
обаждане от съпруга си за това, че тъжителката твърди върху нея да е
извършено насилие, тя отива обратно веднага при полицаите. Тя не се крие,
не бяга, не почва да си измисля алиби или каквото и да е, за да я прикрива. Тя
отива, за да се покаже и да каже какво е станало, за да види какво се твърди,
че й се вменява. Тогава за първи път разбира. Днес нейният все още съпруг
И.И. сам каза, че когато й се е обадил да й съобщи, че има твърдение за
насилие от нейна страна, тя не е знаела и останала изненадана. Когато е
отишла там, доколкото Вие можете да цените нейните обяснения, тя заявява,
че не е видяла наранявания по тъжителката и тя не е твърдяла да има такива
пред полицаите. Самите полицейски служители за мое съжаление не пазеха
ярък спомен за случая, но свидетелят Д. Й. все пак възстанови доста голяма
част от спомените си за случката и подчерта, че ако е имало следи от насилие
или ако тя е била казала пред тях, че има упражнено насилие над нея, те биха
я насочили към медицинска помощ, а за такава медицинска помощ започна да
говори съпругът й, че веднага като полицаите са си тръгнали са отишли в
Съдебна медицина. Както съдът правилно обърна внимание на свидетеля
тогава, СМУ не е от тогава, а от следващия ден. На този следващ ден
интересно отново беше посочено, че лице от женски пол е извършило
прегледа в кабинета по Съдебна медицина - една пълна жена, която много
хора познаваме в нашия град. Същевременно подписът на СМУ е от д-р Б.П.,
така че съществува сериозно съмнение за това какво той самият е възприел
като медицински специалист, при положение, че няма данни да се е намирал в
кабинета, когато е извършен прегледът. За точната дата на прегледа имаше
вмешателство от тъжителката по време на разпита на съпруга й, което беше
протоколирано, че той коригира показанията си и каза, че всъщност на
следващия ден е било, но след като това му беше казано от тъжителката. В
този смисъл, относно датата на прегледа може да се приеме, че това е
следващият ден на 14-ти ноември. Считам, че самият преглед е
дискредитиран от гледна точка на извършителя на прегледа, за което казах
преди малко. Независимо в каква степен ще бъде дадена вяра на СМУ, дори
да се кредитира изцяло, в него се описват не само наранявания, изразяващи се
в одиране, а тук се описват не едно наранявания, изразяващи се в
кръвонасядане – нещо, за което никой не говори в настоящото дело. Нещо,
17
което от медицинска гледна точка на всички нас е известно, че се появява в
период след 30-40 минути и вече трябва да има такива следи от
кръвонасядания, поне първоначално зачервяване – нещо, за което не
споменава нито свидетелят Ц., нито съпругът М. Г.. Изрично му обърнах
внимание колко време след обаждането той се е намирал вече при нея и той
каза, че може и час да е минал вече. Имайки предвид, че дори полицейските
служители, ако не могат да възпроизведат да си спомнят какво се случило и
какво са видели, то много по-голям на брой наранявания върху шията щеше
ли да остане незабелязан и да й окажат медицинска помощ. За такива
наранявания не съобщава да са били забелязани и от колежката на
подзащитната ми, на която се обадила Д.Ч., която я съпроводила на връщане
след полученото обаждане, че полиция има и не излага да има забелязани от
нейна страна наранявания, нито пък твърдения към онзи момент тъжителката,
че е получила такива в областта на шията си. От тези наранявания поне
кръвонасяданията няма как да отшумят за период по-малък между 7 и 10 дни,
доколкото това са едни естествени, които преминават през различни цветове
кръвоизливите. Няколко дни по-късно, когато служители на фирмата, в която
работи подзащитната ми, са отишли да разговарят с тъжителката, те са имали
визуален контакт с нея. Свидетелят Г.Т. отново не изложи да е забелязал
такива наранявания или тъжителката да е посочила пред тях, че има такива
наранявания по себе си. Не е изложила, колкото и постно да е това, претенции
за обезщетяване на нейните претърпени болки и страдания от страна на
работодателя на подзащитната ми. Това е още един факт, който потвърждава,
че такива наранявания едва ли са съществували към 13-ти ноември, след като
не са забелязани след 5-6 работни дни по-късно. За това, че е съобщени от
страна на Т., че е бил с още двама души, се потвърждава и от съпруга на
тъжителката М. Г., който потвърди, че наистина тримата са били поднесли
извинения и чаши. В този смисъл показанията му са обективни и следва да
бъдат кредитирани.
Обръщам внимание на още нещо, което ми направи впечатление в
СМУ. Понеже прегледът, който се твърди да е извършен на 14-ти ноември,
констатира разкъсно-контузна рана, която един ден, повече от 24 часа, след
случая е описано, че е без коричка. Това е нещо, което повече отговаря на
прясна рана, а не такава, която протича в процес на кръвосъсирване. Такова
нараняване отговаря да е с по-пресен характер, отколкото от датата, когато се
18
твърди да е извършено престъплението.
Моля, да приемете, че при така анализираните факти и обстоятелства
най-малкото не се доказа твърдяното обвинение по отношение подзащитната
ми. Тя добросъвестно изложи пред Вас нейната версия за случилото се и
голяма част от фактите, които тя изложи за случилото се преди и след
момента на престоя й в магазина на тъжителката, са факти, които са
съпоставими с изложеното от другите свидетели и останалите доказателства и
ако бъдат анализирани, ще се види, че всичко останало съвпада с нейните
думи, с оглед на което няма причина и поради липса на житейска логика да
извърши такова деяние. Фактът, че след като много хора знаят, че в този ден
ще е отишла там да търси витрината си, аргументира извод, че тя не е
извършила вмененото й престъпление. Аз разбирам, че е създадена една
горчивина у тъжителката. Възможно е да има разменени думи и реплики,
които раняват повече от физическо насилие, но това не оправдава
повдигането на обвинение за нещо, което не е извършено. Странно е как най-
първото нещо, което правиш, когато се обаждаш за помощ на полицията, е не
да кажеш „Аз пострадах“, а „Магазинът ми пострада“. Струва ми се, че в
нормален порядък, ако наистина се беше случило това, което се твърди,
нормален човешки инстинкт е инстинктът за самосъхранение и да кажеш
„Биха ме, бях душена, не съм на себе си“, а не да кажеш „Трошат ми
магазина, пазят ме колежки“. За мен това е явно доказателство, че всъщност
агресия в степента, в която се излага, не е имало. Моля Ви да приемете, че
това е така и да признаете подзащитната ми за невиновна по повдигнатото й
обвинение, като отхвърлите и предявения срещу нея граждански иск.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ ЛИЧНО: Искам само да кажа, че ако нищо не
се е случило между мен и П., тогава защо аз правя това?
РЕПЛИКА АДВ. П.: Относно обсъждането на тъжбата за това, че е
имало изложение за предварително планиране – това е било моето
впечатление и не съм обосновавал предварителен сговор за убийство, за да
бъде съществено обстоятелство. Така съм го възприел, с оглед да го сторим и
да вземем витрината докато още няма клиенти, а не някаква форма на
предварителна подготовка за убийство едва ли не. И това сме го обмисляли,
19
но не е мястото тук да говоря.
За записа – не всички думи схванах, но ми направи впечатление това,
което колегата оформя като упрек на пострадалата, че първо трябвало да каже
„Биха ме“, а не че магазинът и т.н., без да се впечатлява от задъханост,
вълнение, прекъсват я и искат точна информация и тя не се сеща да каже къде
се намира, лицето, което се обажда и лицето, срещу което се обажда. Това не
е никакъв аргумент, колега.
Относно разпита на свидетеля Г.Ц. - беше въпрос за това, че този шум в
ДП е твърдяла, че шумът е от падане, но исках в това съдебно заседание да
свържа този шум с падането на шкафовете, които е съборила и това е станало
веднага след отиването й в магазина. След 10 минути се връща Г. за
останалото.
Че не е бягала от полицаите, било аргумент, че не е осъществила бягане.
Това не е аргумент и не може да се направи такова предложение. Това е
предложение. Аз предполагам пък, че търси свидетели - колежката си, която
разпитахме Ч. и съпруга й, за да я чуят, че не го е направила и я обвиняват
неправилно. Такива далечни съображения е абсурдно да бъдат оценявани.
За този случай, за който настоявах да извикаме и вещите лица и лично
да им поставим въпроси, може ли да се поставя въпросът, че като била
посрещната от жена, значи същата жена ще е направила прегледа. Не може да
се обвинява едно длъжностно лице, че не е изпълнило служебните си
задължения и не е лично констатирало наранявания на пострадалата. И това
пак да се внесе ерозия. Цялата пледоария слушах и нищо съществено не се
съобщава, за да я защити, защото е незащитимо. Прави нещо в момент на
гняв подсъдимата, от което сама се плаши - от това, което е извършила,
сякаш не може да повярва, че го е извършила. Недейте да жертваме кариера и
авторитет на длъжностни лица с предположения, които не би трябвало да
правим. Става дума за д-р П..
Голям пропуск било на полицаите и доказателство, че не е извършила
нараняване, защото полицаите не са го видели. Полицаите не са доктори и не
са видели, а пострадалата пък да каже на полицаите „Виж какво ми е“. Това,
което прави, е да каже на колежката си: „Виж какво ми е при колежката Г. и
казва: „Души ме“ и като показва синджирчето то пада, за което не
спекулираме и можехме да използваме за еди какво си, но това е недопустимо
20
нито от пострадалата, нито от адвоката, да злоупотребим и да кажем, че е
грабеж и за повредата на сокоизстисквачката, която е 2000 лв. и ей така.
Мъжът я хвърлил в казана за боклуците, защото не пожела да плати едно
обезщетение за тази сокоизстисквачка. Това е въпрос, който не сме
повдигали.
Колегата твърди, че знаели много хора, че отишла за това и да
направим извод, че не го е извършила. Кои много хора? И защо свидетелят Т.,
който разпитахме, не е видял това нараняване? Г-н Т. е говорил на л.4, после
ще видите, че той на 5-ти или 6-ти ден, точно една седмица тя е ходила там в
офис да работи, но е разбрала, че е негодна и си отиват и затварят магазина.
На 5-ти или 6-ти ден г-н Т. заедно с неговия началник Х. П., който изобщо не
го търсихме, е видял за първия път и са разговаряли. Той казва изрично Т. за
своя началник Х. П., че не помни за подаряване дали е направил, защото
пътували в различни коли, но неговият пряк ръководител е казал: „Извинявам
се от името на фирмата, ако е станало такова нещо случило се и ние ще
заведем разследване“. Разследване не са провели и няма и да го направят,
защото ако признаят повредата на сокоизстисквачката, той ще се признае
след това и иска и затова са искали да ликвидират всякакви отношения и
всякакви обезщетения. Имаме дълга кореспонденция да и платят поне
сокоизстисквачката, но са отказали, защото са се сетили, че признанието за
сокоизстисквачката или да дадат нова за 2000 лв. ще повлече след това и
признание евентуално и гражданския иск за неимуществени вреди и затова се
отказва. Мъжът й казва „Нищо не искам от тях“ и хвърлил сокоизстисквачка
за 2000 лв. в казана. Трябва да погледнете широко на въпроса.
Това, което чухме, не всички думи чух, но вижте вълнението. Пуснете
го пак преди да произнесете присъдата и вижте вълнението и ужаса в
задъхването на една объркана жена, която е бита и сама не може да разбере
защо я бият.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата: Присъединявам се към
адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата: Аз съм невинна.
21
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
Съдът, като съобрази пледоариите на страните и в частност тази на
защитата, с която бе оспорена достоверността на СМУ, издадено на
пострадалата, стъпвайки върху показанията на нейния съпруг, а именно, че
медицинският преглед е бил извършен от лекар жена, след което пък бе
оспорено и авторството на издаденото СМУ в лицето на съдебен лекар д-р
Б.П., намира, че за обективното, всестранно и пълно изясняване на
фактическата обстановка съдебното следствие ще следва да бъде
възобновено, след което издалият СМУ д-р Б.П. ще следва да бъде допуснат и
разпитан в качеството на свидетел по делото.
По тези съображения и на основание чл.302 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие по НЧХД № 1405/2021г. по описа
на Районен съд – Пазарджик.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото д-р Б. Хр. П.,
който за следващото съдебно заседание да се призове по месторабота в
МБАЛ – Пазарджик.
За разпит на допуснатия свидетел съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото 26.05.2022г. от 14.30 часа, за която
дата и час тъжителят и повереникът – уведомени. Подсъдимата и защитникът
– уведомени. Да се призове д-р П. в качеството на свидетел.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.58 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
22