Присъда по НЧХД №339/2024 на Районен съд - Разград
| Номер на акта: | 44 |
| Дата: | 29 август 2025 г. |
| Съдия: | Силвина Дачкова Йовчева |
| Дело: | 20243330200339 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 24 юни 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НЧХД № 339 по описа за 2024 г.
на Районен съд – Разград
Наказателното производство е образувано във връзка с постъпила тъжба и
допълнение към нея, подадени от Ю.С.Р. срещу Т.М.Т.. С оглед посоченото в тъжбата и
допълнението съдът е дал ход на тъжбата, с която е повдигнато обвинение срещу
подсъдимия за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
По отношение на обвинението в първоначалната тъжба за престъпление по чл. 146,
ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от НК, е налице влязъл в сила съдебен акт, с който наказателното
производство е прекратено, поради което съдът не дължи произнасяне.
Тъжителят предяви граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 100 000,00 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, напрежение, уплаха, умисленост, загриженост, неспокойно спане, уронване честта и
достойнството, в резултат на извършените от подсъдимия деяния на 06.11.2023 г. и
07.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2023 г. и 07.11.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение. Съдът конституира Ю.С.Р. като
граждански ищец по образуваното наказателно производство.
Тъжителят ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на исканията си.
Защитата ангажира събиране на гласни доказателства във връзка с повдигнатото
обвинение.
Тъжителят самостоятелно и чрез повереника си поддържа обвинението.
В хода по същество повереникът приема, че повдигнатото обвинение по отношение
на подсъдимия е доказано и моли за осъждане на подсъдимия с предвиденото в НК
наказание, както и за уважаване на предявения граждански иск по справедливост.
Тъжителят поддържа становището на повереника си. Акцентира на показанията на
свид. Н. във връзка с предявения ГИ, конкретно по отношение на посочените от свидетеля
болки, стрес неудобства, медикаменти, които е ползвал.
Защитникът изразява мнение, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен
начин, както изисква НПК. Сочи, че обвинението се крепи единствено на изложеното в
тъжбата, а събраните доказателства с нищо не са допринесли за подкрепа на твърденията,
изложени в тъжбата. Сочи, че приложените по полицейската преписка сведения следва да
бъдат игнорирани, доколкото не са събрани по установения в чл. 104 НПК ред. Акцентира,
че в показанията си свид. Н. сочи, че единствено е виждал кореспонденцията, а останалото
му е известно от тъжителя. Изтъква още, че обвинението твърди, че съобщенията са
изпратени от подсъдимия, но в тази посока по делото няма събрани доказателства. Сочи, че
скрийншотът не е годно доказателство. Счита, че за комуникация във Фейсбук трябва да има
съгласие и на двамата. Навежда доводи, че дори съдът да приеме, че е имало комуникация,
остава неизяснен въпроса кой стои зад този профил, дали подсъдимият конкретно или някой
друг, доколкото такъв профил с имената на подсъдимия може да създаде всеки, т.е. няма
гаранция че именно подсъдимият е комуникирал с тъжителя. Сочи, че разпитаният в
последното с.з. полицейски служител е отрекъл твърденията на тъжителя за показани му
снимки на подсъдимия. Акцентира, че дори и това да е вярно, същото представлява ново
твърдение, непосочено в тъжбата, заявено извън сроковете по чл. 81, ал. 3 НПК. Сочи, че
предвид недоказаността на обвинението, подсъдимият следва да бъде оправдан, а
предявения ГИ да бъде отхвърлен.
1
В осигуреното право на реплика тъжителят не се съгласява със становището на
защитника в частта конкретно за това кой с кого е осъществявал кореспонденция. Изтъква, че
според възможностите си е правил искания по доказателствата. Повереникът акцентира, че
подсъдимият е уведомен и ако е имал интерес може да се защити с лично участие.
В осигуреното право на дуплика защитникът сочи, че една присъда не може да
почива на предположения.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата на
повереника на тъжителя, на последния и на защитника на подсъдимия, както и събраните в
хода на съдебното следствие доказателства по делото, ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.М.Т. с ЕГН-********** е роден на *** г. в гр. Шумен. Той е
български гражданин. Според приетата към доказателства справка за съдимост подсъдимия е
неосъждан. С влязло в сила на 23.12.2024 г. споразумение по АНД № 2284/2024 г. на РС –
Шумен се е признал за виновен за извършено на 15.02.2024 г. деяние, представляващо
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК и е приел да бъде
освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лева. Няма осъждания в чужбина, за които българската държава да е
уведомена.
Докато бил в дома си и използвал приложението Facebook Messenger тъжителят
Ю.С.Р. отправил към друго лице с профил с имена „Т.М.Т.“ следното съобщение: „Нещо
много си ме коментирал. (нов ред) Не знам какво общо с имал с определен гражданин в
Шумен, че да го намесваш по някакъв начин и да го коментираш. Става на въпрос по твоите
думи за Р.М.. Както и наследниците му да ги коментираш. (нов ред) Гледай си твоето
семейство. Разгласявай на шуменската общественост твоите деца, жена, родители и
роднини, за да ги знаят щом считаш, че е необходимо шуменската общественост да знае за
определени и непознати за теб граждани на Шумен на кого са наследници, но не е твоя
работа да се месиш в обясненията си да коментираш кои са наследниците на Р. и по твои
твърдения – М.. Ти видял ли си да е бил Р. в държавата Мексико и от там да го назоваваш
така – Р.М.? Първи виж и след това твърди с категоричност“. На това съобщение получил
следното като отговор: „ti dobre li si (нов ред) izobshro necmi puka za nikoi ot vas ama ako
iskash moga da ri obqsnя na jivo che necmi puka“. От страна на тъжителя било изпратено ново
съобщение със следния текст: „Знаеш ли на кого си говорил. В Тракията имаш ли познат?“.
На това съобщение получил следния отговор: „avecei muhlio“. Тъжителят продължил
кореспонденция и на получените по-горе съобщения, конкретно това започващо с „izobshro
necmi puka…“, отправил следното питане: „Като не ти пука. Не товори тогава защото теб
сочат не мен“. На съобщението от другото лице, с което осъществявал комуникацията, с
текст: „avecei muhlio“, той отговорил: „Мухльо си ти“. Кореспонденцията продължила и от
отсрещната страна получил следното съобщение: „ne drazni da ne te namerq i da te napraviq
truden za risuvaneqsno li ti e ve“. Тъжителят отговорил: „Не е твоя работа да се месиш в чужд
живот. Гледай си твоя.“. Отсреща получил съобщение: „ti mai nne me razbra“. Тъжителят
продължил кореспонденция и на получените по-горе съобщения, конкретно това започващо
с „ne drazni da ne te namerq…“, отправил следното: „Ти дразниш хората и повече не се
занимавай с мен. Аз не се занимавам с теб.“. Отсреща получил: „mlakvai ve kopele“.
Получавайки последното съобщение тъжителят реагирал по следния начин: „Продължаващ
(нов ред) Мисля че спрях“. След това отсреща получил следното съобщение: „shte te nametq
i togava shte vidish (нов ред) kainar“. Тъжителят продължил кореспонденцията по този начин:
„Всичко се чува в този град. Разбра ли“. Отсреща пък получил следното съобщение: „ave ti
zashto me karash da te namerq i da mlaknesh zavinagi“. Тъжителят продължил
кореспонденцията със следното съобщение: „Имам един въпрос към теб. Ще спреш ли вече
да се занимаваш с мен и да ме коментираш без да се познаваме с теб? Аз никъде не съм
2
говорил за теб лоши неща. Защото Аз спирам да се занимавам с теб“. Кореспонденцията
продължила и той продължил следното в отговор: „ei carvul shte doida ta toq shel i togava shte
se razberem dovechera iskash li (нов ред) nqma da te bavq izobshto qsno lo ti e (нов ред) kazvai
ve (нов ред) dovechera kolko chasa“. Тъжителят също отговорил с: „Отиди в Тракията и там
си реши проблемите. Аз проблем нямам. Очевидно ти имаш нещо против мен и не знам
защо без да съм ти направил нещо?“. Отсреща получил: „ne me zanimavai poveche ako ne
iskash da ti nachupq krata (нов ред) qsen li bqh bokluk“. Тъжителят продължил
кореспонденцията с: „Очаквам също и от теб да не се занимаваш повече с мен. Ясен ли съм?
(нов ред) Каквото е било, било. До тук. (нов ред) Не желая да те виждам“. Отсреща получил
съобщение със следния текст: „che mai si mn tap i ne me razbra“. Тъжителят отговорил така:
„Ами ти като си умен защо не прекрати вече разговора?“. После отсреща му отговорили с
„ave mlakvai ve“. След това тъжителят написал следното в отговор: „Купи ми хляб и тогава с
твоите съвети“. След това съобщение получил следното в отговор отсреща: „ave ti mai si go
prosish (нов ред) i shte si go namerish pederastche. Nai takivackato teb obicham (нов ред) i shte
mi go lapash pomni mi dumata“. Тъжителят продължил корепспондетцията, изпращайки
следното съобщение: „Аз спрях, а ти ще спреш ли вече каквато е твоята молба към мен?“.
След това на тъжителя били изпратени следните съобщения в този чат: „da ama sega spri
men. kazah ti veche shte tecizbasilq pedalche (нов ред) znam te kade hodish s kogo se sabirash
kade jiveesh nqma da secotarvesh (нов ред) shte te chukam dravo (нов ред) kopelence neshtasno
(нов ред) ti znaesh li izobshto s kogo se zakachav ve neshtasnik“. Тъжителят отговорил с: „В
Прокуратурата ще потвърдиш ли това написаното от теб? (нов ред) И в Полицията?“. На
това съобщение се чете от отсрещната страна: „i pred maika ti sashto (нов ред) ei sega veche
me qdosa (нов ред) a ti pak mai nqmashe maika (нов ред) ti izobshto roditeli ilash li (нов ред) ili
sirak li beshe (нов ред) kopele bqkvo mai beshechali (нов ред) prisqk li beshe skitnik li si ili samo
pederastche (нов ред) kvo beshe ti nqkakav parazid (нов ред) neshtasnik (нов ред) bolen (нов
ред) hodi da se shibash nqkade qsni li tia be spermo (нов ред) toq pat iztegli huq (нов ред) ei
pedalche (нов ред) iskash li da mi lapashcmaljo taq vecher (нов ред) ili napravo da teciznasilq
(нов ред) kopele gadno (нов ред) kajo ve bokluk (нов ред) kaji ve (нов ред) iskash li da go lapash
maljo (нов ред) izrod mrasen (нов ред) ei gnido, pomiqr mrasen povrashta mi se to teb znaesh ki
(нов ред) li“. Тъжителят след тези съобщения, отговорил с: „Ти луд ли си?“. Отсреща
продължили кореспонденцията с: „ti kvo si mislish checs tvoite eftini jalbichki shte me uplashish
li ve. nikoi ne te vzema ba seriozno be bokluk takav“. Тъжителят отговорил на последното
съобщение със следното: „Да те пратя ли в Царев брод на лечение?“. Отсреща получил
съобщениe: „da (нов ред) kade da doida da me pratish (нов ред) idvam kaji kafe (нов ред)
checedva edva tetarpq (нов ред) parazit takav (нов ред) shte te izqm“. Тъжителят изпратил
съобщение в следния смисъл: „Теб никой не те търпи“. Отсреща му отговорили с: „samo
gledai (нов ред) ot parvia red“. Тъжителят попитал: „Кой първи ред?“. Отговорили му по
следния начин: „tvoq red toi e na red (нов ред) nqmam tarpenie da se vidim (нов ред) kurvichke
(нов ред) shtecsabuvash razboinici vqrvai mi“. Тъжителят продължил кореспонденцията,
изпращайки: „Научи се да пишеш грамотно първо, и после на латиница да пишеш“. Отсреща
получил: „ei sega shte otida pri oniq vuicho ti dr nenormalen da go vidq i posle i teb (нов ред)
plamen mexikoto nail go zbaesh (нов ред) urod (нов ред) shte te pobarkam (нов ред) ei
neshtastnici shte meta s vas“. На това съобщение тъжителят написал: „Иди го виж“.
Последното съобщение не било изпратено.
От представените екранни снимки не е видно кога е проведена тази кореспонденция,
както и не е ясно, че част от съобщенията са изпратени в два поредни дни. Твърдението в
тъжбата, неподкрепено с доказателства е, че част от съобщенията са изпратени на 06.11.2023
г., а друга част – на 07.11.2023 г.
След тези съобщения тъжителят блокирал също този профил. Тъжителят не
предприел никакви действия, не депозирал жалби в прокуратурата или в полицията.
На 23.11.2023 г. тъжителят посетил заведение за бързи закуски (дюнери) в центъра на
3
гр. Шумен, в което работи свид. Д.Р.И.. Последният поздравил тъжителя, докато
преминавал, попитал го как е, получил отговор от тъжителя, който се приближил и застанал
отпред до мястото, където клиентите били обслужвани. В този момент свидетелят
обслужвал друг клиент, когото не познавал и който възприел като „почерпен“. Последният
се подразнил от разговора и се обърнал към тъжителя с думите: „Айде, махай се от тука, не
ме дразни, ям, пречиш ми!“. Добавил, че има столове, да не стане някакъв проблем.
Заплашил тъжителя с: „Ще ти ударя един стол!“. След тази забележка свидетелят не знаел
какво да мисли, включително дали двамата се познават и дали имат някакви отношения
помежду си. Тъжителят си тръгнал, а почерпеният клиент седнал да се храни. Малко по-
късно и след жалба на тъжителя, в заведението пристигнали полицейски служители.
Почерпеният клиент вече бил напуснал мястото. Полицаите разпитали свид. И., а по-късно
бил призован и в РУ – Шумен. В полицията го попитали дали познава другият клиент, а той
отговорил отрицателно. Не го извикали повече. Не е участвал в разпознаване.
По делото и по искане на защитника е проведен разпит на полицейския служител,
работил по преписката във връзка с жалбата на тъжителя за случилото се на 23.11.2023 г.
Свид. В.Й. потвърди, че при изпълнение на служебните си задължения е снемал сведения и
изготвял докладни, поради което познава тъжителя.
Свидетелят отрече да е показвал снимки на тъжителя, изобщо да е провеждано
някакво разпознаване – формално или неформално.
Първоначално полицейските служители не събрали доказателства за самоличността
на клиента. По разпореждане на прокурора било снето допълнително сведение от тъжителя,
който посочил, че единственият, с който има разногласия е лице с профил във Фейсбук
Месинджър с имена Т.М.Т.. Свидетелят по тези сведения установил, че единствено с такива
имена от град Шумен е подсъдимия. Последният отрекъл да познава тъжителя и да е имал
някакви взаимоотношения с него.
След изпращане на материалите, с постановление на прокурор при РП – Шумен било
отказано образуването на досъдебно производство.
Свид. В. Н. познава тъжителя отдавна, били са съученици. Не познава подсъдимия.
Когато тъжителят му разказал за заплахи, му показал получени от него съобщения в
социалната мрежа Фейсбук, в които имало отправени заплахи за физическо и сексуално
малтретиране. Разбрал, че тъжителят и подсъдимият не се познават. Тъжителят му казал, че
единственото им общуване лично станало в заведение, дюнерджийница, където работил
свид. Д.. Тъжителят му разказал, че подсъдимия бил в заведението и го изгонил. Там
тъжителят бил заплашен физически, другият замахнал към него със стол. След това
тъжителят се обадил в полицията. Пристигналите полицейски служители не установили
това лице, нямало и видеозапис. Тъжителят показал на свидетеля съобщенията, бил
разстроен. След това изпаднал в депресия, страхувал се за живота си, бил в стрес, известно
време приемал лекарства. На свидетеля не е известно дали тези лекарства са предписани от
лекар. Това продължило няколко месеца, през което тъжителят бил неспокоен, изнервен и
разстроен. Не след дълго подсъдимият напуснал страната и заминал за Франция. Тъжителят
му сподели разказаното му от призовкар. Когато подсъдимият научил за заведеното срещу
него НЧХД, той взел призовката и я зашлевил по физиономията на призоваващия го.
Свидетелят сочи, че вярва на тъжителя, тъй като двамата са завършили теология. Тъжителят
бил свестен, свестен, хетеросексуален, смирен, вярващ в добродетелите и духовните
ценности. Не е способен да предизвика агресия. Свидетелят сочи, че не може да се спомни
дали при кореспонденцията, която му била показана, тъжителят е отвръщал.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите и
писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК.
4
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели.
На първо място, по делото няма събрани доказателства по отношение на това дали
именно подсъдимият е кореспондирал в приложението Фейсбук Месинджър с тъжителя.
Още повече, че свид. Н. сочи, че страните не се познават лично. Нищо от конкретно
обсъжданите обстоятелства и съобщения в кореспонденцията не би могло да се свърже със
събраните доказателства за личността на подсъдимия. Не е ясно кой и кога е кореспондирал
с тъжителя във Фейсбук Месинджър, кой използва този профил в социалната мрежа,
конкретно дали това е подсъдимият, дали именно той, използвайки профил с имена „Т.М.Т.“
в социалната мрежа Фейсбук, е кореспондирал с тъжителя на посочените в тъжбата дати, а
именно на 06.11.2023 г. и 07.11.2023 г.
Показанията на свид. В. Н. са косвени по отношение на част от релевантните факти,
включително дали тъжителят и подсъдимият са се срещали някога. Свидетелят сочи, че това
му е било съобщено от тъжителя. Факт е обаче, че няма събрани доказателства, които да
сочат, че подсъдимият и тъжителят са имали разногласие на 23.11.2023 г. в заведение в гр.
Шумен.
Особено внимателно следва да се отнася съдът поради основните принципи, посочени
в чл. 15, чл. 16, чл. 18, чл. 19 НПК, както и текста на чл. 105, ал. 2 НПК, към събрани
материали по полицейска преписка, включително сведения, дадени от подсъдимия.
Изводите на прокурора по отношение на това кой е извършител на деянието не са
задължителни за съда. Тези изводи съобразно посоченото в чл. 7, ал. 1 и чл. 301 НПК са
задължение на съда. Съдът е независим съгласно чл. 14 НПК в преценката си кой е
извършител на деянието. Има законово задължение да оценява доказателствата по вътрешно
убеждение. В тази връзка изводите на прокурора в постановлението по делото имат
характер на становище, те не обвързват съда.
По делото са събрани категорично доказателства единствено за кореспонденция във
Фейсбук Месинджър, проведена между тъжителя и друго лице. Съдът кредитира
представените разпечатки/снимки от кореспонденцията като комуникационни данни с
автентично съдържание на чат между две лица с профили в социалната мрежа Фейкбук. От
съдържанието може да се направи извод, че общуването е започнало по инициатива на
тъжителя, има взаимни остри реплики и от двете страни. С оглед посоченото от тъжителя в
началото на кореспонденцията може да се заключи, че такъв конфликт е търсен и от него,
независимо от причините. От кореспонденцията става ясно също, че общуващите не се
познават, получили за някаква информация един за друг от общуването с други хора. Не са
събрани доказателства за лични срещи помежду им. Видно е също, че кореспонденцията е
прекратена от отсрещния, не от тъжителя.
По отношение на случилото се на 23.11.2023 г.: Не са събрани свидетелски показания
или други доказателства, които да потвърдят извод, че страните в съдебното производство са
се срещнали в заведение на 23.11.2023 г. в гр. Шумен. Не беше потвърдено чрез събраните
доказателства твърдението на тъжителя в проведено с.з. (такова твърдение няма в тъжбата),
че е имало неформално разпознаване и по показани снимки от полицейския служител, той е
разпознал подсъдимият като лицето, с което е имал разногласия в заведение в гр. Шумен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Заканата с престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и
изпълнителното и деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на
посегателство срещу човешката личност от естество да възбуди основателен страх за
реализирането му. Деянието по чл. 144, ал. 1 от НК се определя от законодателя като закана с
престъпление срещу личността, която в момента на отправянето и е годна да възбуди страх.
Следва да са събрани доказателства и за умисъла у дееца. Според съдебната практика
съставомерна е само заканата с такова престъпление против личността, от която може да
5
пострада адресата, като обаче заканата сама по себе си трябва да бъде годна да възбуди
основателен страх у адресата, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде
наистина осъществено. Съдебната практика категорично подкрепя становището, че във
връзка със заканата, нейното възприемане и основателния страх, който може да възбуди,
законодателят е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с
индивидуални особености на пострадалия като физическо или психическо развитие. За
осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК от субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като
действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а
само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена. Формираната у
пострадалият представа в тази насока не може да е плод на личната му интерпретация на
казано или направено.
В случая е налице кореспонденция, осъществена от тъжителя с лице, за което
събраните по делото доказателства не са достатъчни за извод, че това е именно
подсъдимият, която може да се охарактеризира като взаимна онлайн кавга, без конкретика
по отношение на заканите за време, място и начин. Правят впечатление действията на
тъжителя, който започва пръв, а после продължава кореспонденцията, пишейки нови
съобщения, провокирайки отговори. Такова поведение обосновава извод, че в момента на
заканите у него не е възникнал страх за осъществяването им. Освен че не е доказано
участието на подсъдимия, по-късния епизод в заведението не може ретроактивно да създаде
такава основателност на страха. Именно отсрещният комуникиращ прекратява
кореспонденцията. Взаимните реплики създават впечатление за импулсивност, каквато често
е комуникацията в социалните мрежи, когато мненията не съвпадат и стоящите пред
клавишите не са лице в лице. За такава комуникация и така започнал/продължил разговор е
характерна подобна лексика, включително употребата на груби и вулгарни изрази. От
съдържанието им не може да се направи извод, че те са годни да възбудят основателен страх
у адресата, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено
към момента на кореспонденцията, което личи и от отговорите на тъжителя. Доколкото
отправените закани са лишени от конкретика за време, място и начин, а страните не се
познават (не са се срещали преди по признание в тъжбата), вземайки предвид и поведението
на тъжителя към момента на кореспонденцията, съдът приема, че отправените закани не са
обективно годни да възбудят основателен страх към момента на възприемането им от
тъжителя. Последващите твърдения за действия на подсъдимия в заведение, за което също
не са събрани доказателства, не биха могли да променят тази оценка.
Дори да се приеме, че част от репликите съдържат заплашителни елементи
(конкретно следните: „да не те намеря и да те направя труден за рисуване“, „ще те намеря и
тогава ще видиш“, „аве ти защо ме караш да те намеря и да млъкнеш завинаги“, „не ме
занимавай повече, ако не искаш да ти начупя краката“, „ще ми го лапаш, помни ми думата“,
„казах ти вече ще те изнасиля... знам те къде ходиш ... няма да се отървеш, ще те чукам“,
„искаш ли да го лапаш“, „ще те побъркам“), по делото не е установено по несъмнен начин,
че това е деятелност на подсъдимия, че именно той е автор на заканите, а съгласно чл. 303 от
НПК присъдата не може да почива на предположения, обвинението е необходимо да бъде
доказано по несъмнен начин.
Поради това съдът приема, че съобразно изискванията на закона деянията на
подсъдимия са несъставомерни от обективна и субективна страна.
С оглед горното съдът прецени, че събраните факти не водят до извода за налични
обективни и субективни признаци на престъпление по чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
Наказателен кодекс, поради което липсва основание за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Съдът прие, че подсъдимият
Т.М.Т. с ЕГН-**********, роден на *** г. в гр. Шумен, български гражданин и неосъждан е
6
невиновен за това, че в периода 06.11.2023 г. – 07.11.2023 г., в условията на продължавано
престъпление, при използване на електронно устройство посредством осъществена връзка с
Интернет, се е заканил на тъжителя Ю.С.Р. с престъпления против неговата личност в
процеса на общуването им по електронен път, осъществено чрез приложението Facebook
Messenger“, изпращайки електронни текстови съобщения с латински букви от профила си до
профила на тъжителя в посочения сайт в Интернет с електронен адрес: https: /
/www.facebook.сom , във време когато последният бил в обитаваното от него жилище в гр.
Шумен, а именно: на 06.11.2023 г.: „mlakvai ve kopele“; „shte te namerq i togava shte vidish“,
„kainar“, „ave ti zashto me karash da te namerq i da mlaknesh zavinagi“, „ave mlakval ve“, „ave ti
mai si go prosish i shte si go namerish pederasche. nai takivackato teb obicham i shte mi go lapash
pomni mi dumata“, „da ama sega spri men. kazah ti veche shte tecizbasilq pedalche“,„znam te kade
hodish s kogo se sabirash kade jiveesh nqma da secotarvesh“, „shte te chukam dravo“, „kopelence
neshtasno“, ti znaesh li izobshto s kogo se zakachav ve neshtasnik“; на 07.11.2023 г.: „ei
pedalche“, iskash li da mi lapashcmaljo taq vecher ili napravo da teciznasilq kopele gadno kajo ve
bokluk kaji ve“, „tvoq red toi e na red“, „nqmam tarpenie da se vidim“, „kurvichke“, shtecsabuvash
razboinici vqrvai mi“, „ei sega shte otida pri oniq vuicho ti dr nenormalen da go vidq i posle i teb“,
plamen mexikoto nali go zbaesh“, „urod“, „shte te pobarkam“, „eii neshtasnici shte meta s vas“, и
това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването му, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 144, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Относно предявения граждански иск, с който се претендират репарации за обезвреда
на претърпените неимуществени вреди от деянието и лихва за забава, съдът прецени, че
следва да го отхвърли като недоказан по основание, доколкото произтичат от повдигнатото
обвинение за извършено престъпление. Съдът прие, че подсъдимият не е осъществил
фактическият състав на непозволеното увреждане на 06.11.2023 г. – 07.11.2023 г., за да
дължи обезщетение за неимуществени вреди, както и лихва за забава. Поради това съдът
отхвърли предявения граждански иск от Ю.С.Р. срещу подсъдимия Т.М.Т. за сумата от 100
000 (сто хиляди) лева, заявен като обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, напрежение, уплаха, умисленост, загриженост, неспокойно спане,
уронване честта и достойнството в резултат на деяния по чл. 144, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, извършени на 06.11.2023 г. и 07.11.2023 г, ведно със законната лихва, считано от
06.11.2023 г. и 07.11.2023 г. до окончателното му изплащане.
По направените разноски:
Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК, когато съдът признае подсъдимия за невиновен,
разноските се възлагат на тъжителя. По тази съображения направените разноски от страна
на тъжителя във връзка с производството остават за негова сметка.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
7