Р
Е Ш Е Н И Е
№
260765 / 28.6.2021г.
гр.
П., 28.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на седемнадесети юни, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5313 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Й.С.Ш., ЕГН: **********,*** е издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № ***. по описа на Районен съд П.
за сумата от 132,10 лв., представляваща задължение, произтичащо от Договор за
мобилни услуги от дата 29.08.2015г., с клиентски номер №***, предпочетения
мобилен номер ***с избрана абонаментна програма ***. с уговорен срок на
действие до 29.08.2016 г. (Договора). Допълва, че към Договора е сключено
Допълнително споразумение от 18.08.2016г., с което ответникът е предпочел
ползването на програма ***. със срок до 18.08.2018г. Също така е сключен и
Договор за лизинг от дата 18.08.2016г., по силата на който на ответника е
предоставено за ползване мобилно устройство “***” за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 5,59лв., както и с правото на
абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 5,59лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава като е преустановил плащанията. За потребените услуги за периода
18.02.2017 г. до 17.06.2017г. е издадена - фактура №**********/18.03.2017г. за
отчетения период на потребление 18.02.2017- 17.03.2017г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 23,58лв. с ДДС, от които
14,99лв./без ДДС/ за месечен абонамент ***., и 5,59лв. - дължима лизингова
вноска. Същата е платима в срок до 02.04.2017г. Издадена е и фактура
№**********/18.04.2017г. за отчетения период на потребление 18.04.2017-
17.04.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 24,48лв. с ДДС, от които 14,99лв./без ДДС/ за месечен абонамент ***.,
и 5,59лв. - дължима лизингова вноска. Същата е платима в срок до 03.05.2017г.
твърди се също, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 48,06лв., фактурирани за два последователни отчетни периода - за месец
03/2017г. и за месец 04/2017г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие № ***. за извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -5,40лв./с ДДС/ за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
като е начислена и дължимата се лизингова вноска в размер на 5,59лв., отразен е
и незаплатения баланс в размер на 48,06 лв. за предходните два отчетни периода,
при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 48,25 лв.
Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство са обявени за предсрочно
изискуеми. Допълва, че съгласно чл. 3(2) от договора за лизинг е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 18-то число от месеца като всички
лизинговите вноски, дължими след месец 06/2017г„ когато е издадена крайната
фактура №**********/18.06.2017г., съгласно уговорения погасителен план са
обявени за предсрочно изискуеми и дължимата се сума е в общ размер на 83,85лв.
Позовава се на приетите от ответника
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор.
С оглед гореизложеното, моли съда да
постановите решение, с което да признае за установено наличието на вземане по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд П., против длъжника за сумите, предмет на заповедното
производство - 48.25лв. представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 83,85лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.08.2016г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Намира представените по
делото фактури за нередовно съставено. Счита претенцията за абонаменти такси и
лизингови вноски за погасена по давност, позовавайки се на кратка – тригодишна
такава, тъй като изискуемостта им е настъпила в срок по – дълъг от три години
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По отношение на претенцията за заплащане
а дължимите се лизингови вноски намира, че не са изпълнение условията по чл.
12, ал. 1 от Общите условия, тъй като не е изпратено писмено уведомление до
лизингополучателя, с което предсрочната изискуемост да му е съобщена.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозирано е писмено становище, с което поддържа така предявените
искове.
Ответникът се представлява. Не оспорва
наличието на облигационна връзка между страните по договори за предоставяне на
мобилни услуги и лизинг, както и размера на претенции. Поддържа, че не са
налице предпоставките за обявяване на договора за лизинг за предсрочно
изискуем, както и че защитната теза се съсредоточава в релевираното възражение
за погасяване по давност на вземанията.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 342, ал. 1 ТЗ по сключени договор
за доставка на електронни съобщителни услуги и лизинг.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от горепосочените договори. По правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже, че претендираните суми се
дължат на валидно договорно основание, че е изпълнил своето основно договорно
задължение за предоставяне на услугите/предал е вещите, поради което неговото
вземане е възникнало по основание и размер.
Правното действие на сключения договор
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с
упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида
на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл.
16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е
приел, съгласно приложената по делото декларация, озаглавена „Декларация -
съгласие“.
Настоящият състав приема за установено
по делото, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
силата на сключените между тях договор за мобилни услуги от 29.08.2015г., с
клиентски номер №***, предпочетения мобилен номер ***с избрана абонаментна
програма ***. с уговорен срок на действие до 29.08.2016 г. и допълнително
споразумение от 18.08.2016г., с което ответникът е предпочел ползването на
програма ***. със срок до 18.08.2018г. Също така е сключен и Договор за лизинг
от дата 18.08.2016г., по силата на който на ответника е предоставено за ползване
мобилно устройство “***” за период от 23 месеца.
При тези обективни данни, удостоверени в
представените по делото писмени доказателства следва извода, че „Теленор
България“ ЕАД е задължило да предостави: електронни съобщителни услуги и лизингови
вещи, а ответникът се е задължил да заплати цена на предоставените услуги и лизингови
вноски, съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на
вещта. Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши
задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има
право да прекрати едностранно сключеният с абоната договор, да обяви същият за
предсрочно изискуем, както и да получи неустойка в размер на дължимите такси до
изтичане на посочения в договора срок.
Съдът приема, че ищецът е доставял
услуги по сключените договори, тъй като е налице системното заявяване за
ползване на поредица от мобилни услуги, сключване на допълнителни споразумения
и договор за лизинг към тях. При наличието на тези доказани обективни
обстоятелства и наличието на интерес от страна на ответника за сключването на
допълнителни правоотношения следва извода, че кредиторът (ищец) е доставял
заявените услуги. Тези обстоятелства са обявени и за безспорни с доклада по
делото.
Доказана по основание е и претенцията за
заплащане на цената лизинговите вещи. В договорите за лизинг (чл. 4) ответникът
декларира, че е получил устройството предмет на договора, поради което ищецът е
изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ. Също така, в Общите условия към
договора за лизинг, страните са постигнали съгласие, че при неплащане от страна
на лизингополучателят, лизингодателят може да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми. Доколкото липсват възражения, а още по – малко
доказателства относно погасяване на това конкретно задължение, то съдът приема,
че същото е изискуемо и ликвидно.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не са налице предпоставките за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора лизинг. Такива са налице, но
обявената от ищеца предсрочна изискуемост не е съобщена на ответника.
Независимо от това, сумите са дължими, тъй като срокът на договора за лизинг
изтича на 18.07.2018 г., поради което по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът
прецени, че всички вноски са падежирали.
Ответникът е въвел правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност. В настоящия случай, вземането,
представляващо главница за доставка на мобилни услуги има характера на
периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че тригодишният давностен
срок е приложим и по отношение на вземането за лизингови вноски (така Решение
№16/09.05.2017 по дело №50185/2016 на ВКС, ТК, I г.о.), тъй като този договор
разкрива специфика, характерни за договор за наем – арг. чл. 345 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер имат процесните, началният момент на
давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на
иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.05.2020 г. Следователно вземанията, възникнали в тригодишен срок
преди дата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е
погасено по давност.
Съгласно приетите по делото общи условия
на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услучи, приложими в частта за плащанията и по договорите за лизинг
(чл. 6, ал. 5 от ОУ към договорите за лизинг).
Съгласно Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги - чл. 71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Представените по делото фактури,
отчитащи задълженията за мобилни услуги са с посочени в тях падежи – 02.04.2017 г. - фактура
№**********/18.03.2017г, 03.05.2017
г. - фактура №**********/18.04.2017г. и 02.06.2017
г. - № ***.
При тези обективни данни, съдът приема,
че цялата сума, дължима по договора за мобилни услуги в размер на 48,25 лева е
погасена по давност. Това е така, защото първите две фактури са падеж,
предхождащ с повече от три години датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, а третият документ представлява кредитно известие,
което не удостоверява вземания, възникнали на по – късен етап. Също така,
издаването на последващи фактури за същите вземания не променят вече
определения техен падеж.
Неоснователно е възражението за
погасяване по давност на лизинговите вноски. Съгласно представената по делото
фактура техният падеж е 03.07.2017 г., поради което не се покрива от срока на
погасителната давност. Този извод не се променя и от приетото от съда, че
обявената предсрочна изискуемост не е надлежно съобщена, тъй като в тази
хипотеза, вземанията за лизингови вноски биха възниквали поетапно във времето
до изтичане срока на договора.
При тези правни изводи, искът с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло, а този по чл. 342,
ал. 1 ТЗ уважен.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски в
размер на 25,00 лева за държавна такса, 180,00 лева за процесуално
представителство, 150,00 лева за особен представител. В полза на ищецът следва
да бъдат присъдени разноски в рамките на исковото производство в размер на 225,34 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 130,09 лева съразмерно на уважената част от исковете,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 342, ал. 1 ТЗ, че В ПОЛЗА на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище град София, жк. „Младост” № 4,
Бизнес парк, сграда 6 ЕИК №********* СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу Й.С.Ш., ЕГН: **********,*** за сумата в размер на 83,85 лв. ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 14.05.2020 г., представляваща задължение, произтичащо от Договор
за лизинг от дата 18.08.2016г., по силата на който на ответника е предоставено
за ползване мобилно устройство “***” за период от 23 месеца.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, съществува изискуемо вземане срещу Й.С.Ш., за сумата в размер на 48,28
лева, ведно със законната лихва за забава по Договор за мобилни услуги от дата
29.08.2015г., с клиентски номер №***, предпочетения мобилен номер ***и
Допълнително споразумение от 18.08.2016г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.С.Ш. да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, суми в размер на 225,34
лева разноски в рамките на исковото производство и 130,09 лева в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________