№ 331
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110158904 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу ЮЛ обективно и кумулативно съединени
установтелни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
411 КЗ от ЗАД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД, с искане да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 1443.70 лв., представляваща незаплатен
остатък по заплатено застрахователно обезщетение по щета № *************
по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №
**************, във връзка с настъпило застрахователно събитие на
19.02.2019 г. събитие /ПТП/, ведно със законна лихва за период от 08.01.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата от 473.62 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 05.01.2021 г. до 05.01.2024 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 1464/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 19.02.2019 г., в **********, около 16.20 часа, лек
автомобил **************, рег. № ********** бил паркиран на
************* пред № 88, когато бил ударен от маневриращ автомобил
**********, с рег. № **********, чийто водач не се бил съобразил с пътната
обстановка. Поддържа, че към датата на произшествието л.а. **************,
рег. № ********** има валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото
дружество, а л.а. **********, с рег. № ********** бил застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За
причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета №
*************, по която било изплатено обезщетение от 1940.10 лв., като
били направени и ликвидационни разноски от 15 лв. Твърди, че ответното
дружество на 02.08.2019 г. било поканено да заплати дължимата сума, като на
21.10.2019 г. ответникът бил заплатил сума в размер на 496.40 лв., поради
което остатъкът от 1443.70 лв. се претендира в настоящото производство.
1
Претендира се и обезщетение за забава в периода от 05.01.2021 г. до
05.01.2024. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба
и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Твърди, че искът е в завишен размер и цените на нови части и труд
следвало да се определят по средни пазарни цени. Сочи, че с плащането на
сумата от 496.40 лв. ответникът бил изпълнил задължението си по застраховка
„Гражданска отговорност“. Било погасено по давност правото на иск. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда страната не
изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца
плащане стойността на вредите.
Настоящият състав намира, че се явяват неоснователни оплакванията на
ответника, било погасено правово за предявяване на иск съобразно
разпоредбата на чл. 378, ал. 5 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 5 от
КЗ регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата
по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ се
погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от
страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на
причинителя на вредата. В случая плащането от страна на застрахователя по
имуществена застраховка е било осъществено на 23.07.2019 г., а искът с оглед
разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК се смята за предявен на 08.01.2024 г.,
поради което така направеното възражение се явява неоснователно.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 19.02.2019 г. е настъпило ПТП по вина на водача на
МПС **********, с рег. № **********, в резултат на което са настъпили
имуществени вреди по застрахования по застраховка „Каско“ при ищеца л.а.
марка **************, рег. № **********; наличието на валидно към датата
на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на МПС марка **********, с рег. № **********;
извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение на увредения
л.а. марка **************, рег. № ********** в размер на 1940.10 лв. по
образуваната щета № ************* и направени 15 лв. ликвидационни
разноски; че ответникът е възстановил сумата от 496.40 лв.
2
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, преводни нареждания, застрахователна
преписка и др./, както и извършеното от ответника частично погасяване, което
по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на
посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът
приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при ЮЛ автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността за възстановяване
на МПС „Мерцедес ГЛС“, рег. № **********, изчислена на база пазарни цени
към датата на ПТП е 1925.10 лв. Ищецът има право да получи и обезщетение
за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че
сумата от 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума или дължимото от
ответника обезщетение възлиза на сумата в общ размер на 1940.10 лв. По
делото е безспорно, че ответникът след отправената регресна покана е
заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 496.40 лв., то
дължима се явява сума в размер на 1443.70 лв. поради което предявеният иск
3
на основание чл. 411 КЗ следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Страните не спорят, че поканата е предявена на
ответника на 02.08.2019 г., а това се установява и от извършеното от ответника
отбелязване на поканата, както и с оглед обстоятелството, че ответникът е
извършил частично плащане. С оглед на гореизложеното основателна се явява
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл. 162
ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от 05.01.2021 г. до
05.01.2024 г. възлиза на сумата в размер на 473.62 лв., поради което искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
на ищеца следва да се присъдят сумите от 38.35 лв. държавна такса в исковото
производство, доколкото това е действителния размер на дължимата държавна
такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 200 лв. депозит за вещо лице,
38.35 лв. платена държавна такса в заповедното производство и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед изход
на спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ************** срещу ЮЛ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *************, по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание 411 КЗ от ЗАД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ЮЛ дължи на ЮЛ сумата 1443.70 лв., представляваща незаплатен остатък
по заплатено застрахователно обезщетение по щета № ************* по
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № **************,
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 19.02.2019 г. събитие
4
/ПТП/, ведно със законна лихва за период от 08.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 473.62 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 05.01.2021 г. до 05.01.2024 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 1464/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*************, да заплати на ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление **************, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК
сумата в размер на 426.70 лв. - разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5