№ 247
гр. Монтана, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630201015 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № СД-05-6/26.08.2025 година, издадено
от кмета на община Б. на Н. Т. П. с ЕГН **********, живуща в гр. М., ул. „Г.
И.“ № ХХ, вх. ХХ, ет. ХХ, ап. ХХ, за нарушение на чл. 30а, ал. 2 от Наредба
№ 1 за осигуряване и поддържане на обществения ред, сигурност и чистота на
територията на община Б. и на основание член 31, алинея 1 от същата
Наредба, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00
лева.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление Н. Т. П.
обжалва същото, като изтъква доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателката Н. Т. П. отглежда животни – овце, кози и крави в
село М., общ. Б., обл. М.. За животните се грижи заедно със сина си. Кравите
отглеждали в стопанска постройка на края на селото, а овците и козите в дома
1
си на ул. „Г. Д.“ ХХХ.
Свидетелят и актосъставител А. А. е кмет на село М.. Познава
жалбоподателката и сина и. В това си качество е получавал многократни
сигнали от жители на селото, че животните на П. се движат свободна из селото
и унищожават и повреждат градините и имуществото на хората. Многократно
е провеждал разговори с П. и сина във връзка с тези оплаквания, но резултат
не е имало.
На 15.08.2025 година при него дошла свидетелката Д. М. М., която
заявила, че на 13.08.2025 година и на 14.08.20225 година, козите на
жалбопадателката са скъсали оградната мрежа на имота й и са унищожили
зеленчуковата и градина. М. подала жалба с вх. № 2231/15.08.2025 година, в
която описала случая. След запознаване с жалбата свидетелят А. А. в
качеството си на кмет на село М., общ. Б. съставил АУАН № 2/20.08.2025
година срещу Н. Т. П. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 30а, ал. 2 от
Наредба № 1 за осигуряване и поддържане на обществения ред, сигурност и
чистота на територията на община Б.. Жалбоподателката П. не била потърсена
за съставяне на акта и същият бил написан в нейно отсъствие. На 20.08.2025
година актът и бил връчен в присъствието на свидетелите М. Р. И. и Г. К. Г..
След изпращане на преписката по случая на АНО – Кмета на Община
Б., същият счел административното нарушение за безспорно установено и
издал атакуваното НП № СД-05-6/26.08.2025 година, с което на Н. Т. П. с ЕГН
**********, живуща в гр. М., ул. „Г. И.“ № ХХ, вх. ХХ, ет. ХХ, ап. ХХ, за
нарушение на чл. 30а, ал. 2 от Наредба № 1 за осигуряване и поддържане на
обществения ред, сигурност и чистота на територията на община Б. и на
основание член 31, алинея 1 от същата Наредба, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300,00 лева.
Издаденото НП било връчено на П. на 04.09.2025 година, а жалбата
срещу него била подадена в законоустановения за това срок на 11.09.2025
година.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. По гореизложеното не се спори от страните по производството.
При така установеното, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима: подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с
2
изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и
процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената проверка, съдът констатира, че от
административнонаказващия орган не са съобразени императивните
изисквания при издаването на двата административни акта, относно реда на
тяхното издаване и лицата които следва да присъстват, съгласно разпоредбите
на чл. 40 ЗАНН. Установи се че не са спазени всички задължителни указания
необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Видно от установената фактическа обстановка АУАН № 2/20.08.2025 е
съставен в нарушение на разпоредбата на член 40 от ЗАНН и по специално
ал.1 от същата съгласно, която „Актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението.“ Не се
доказаха и възможните хипотези по член 40,ал.2 и ал. 4 от ЗАНН, когато е
допустимо актът да бъда съставен в отсъствие на нарушителя. Установено бе в
хода на производството, че АУАН е съставен от кмета на село М., в отсъствие
на нарушителя, без същия да бъде търсен или да е поканен за това. Установи,
се актът е съставен и в отсъствието на свидетели очевидци на отразеното в
него. АНО от своя страна е издал атакуваното НП въз основа на така порочно
издадения акт.
Горепосоченото нарушение при съставянето на АУАН и в издаденото
въз основа на него НП безспорно водят до нарушение на правото на защита на
жалбоподателя. Константна е практиката на върховните съдилища, че всякога
нарушаването на правото на защита на лице, защитаващо свои законни права
и интереси в хода на административнонаказателното производство е
основание за отмяна на съставения акт издаден с такъв порок.
Имайки предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
административнонаказателното производство предшестващо издаването на
атакуваното по настоящето дело НП е опорочено от момента на своето
образувано със съставянето на АУАН № 2/20.08.2025 година от свидетелят А.,
поради което Наказателно постановление № СД-05-6/26.08.2025 година,
издадено от кмета на община Б., също се явява незакосъобразно и като такова
3
следва да бъде отменено.
В хода на производството разноски са претендирани от
жалбопадателката. При запознаване с материалите по производството,
въззивният съд установи, че макар разноски да са претендирани, то списък с
направени разноски не е приложен. Няма приложени и каквито и да било
разходооправдателни документи от страна на жалбоподетеля по делото. При
така установеното и имайки предвид лицата, които са се явили в проведените
съдебни заседания по делото, въззивният съд намира, че не следва да се
произнася по искането за разноски.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Районен съд – М.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СД-05-6/26.08.2025 година,
издадено от кмета на община Б., с което на Н. Т. П. с ЕГН **********, живуща
в гр. М., ул. „Г. И.“ № ХХ, вх. ХХ, ет. ХХ, ап. ХХ, за нарушение на чл. 30а, ал.
2 от Наредба № 1 за осигуряване и поддържане на обществения ред, сигурност
и чистота на територията на община Б. и на основание член 31, алинея 1 от
същата Наредба, е наложено административно наказание – глоба в размер на
300,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4