РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Благоевград, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20241210100674 по описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№674/2024г. по описа на Районен съд-
Благоевград е образувано по искова молба вх.№6595/20.03.2024г., подадена от
„Н “ ООД, , седалище и адрес на управление гр.П , ул.“Р “, бл. , вх. , ет. , ап. ,
представлявано от Л Д , чрез адв.К. Т., против А. М. С., ЕГН **********, гр.Б
, ж.к.Е № , ет , ап. , с която е предявен иск с правно основание чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника А. М. С. да заплати на ищеца „Н “ ООД следните суми: 8 057.70
лв. – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит
№129146/22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
молбата по чл.390 от ГПК – 20.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането; 582.30 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2023г. до
21.12.2023г.; 186.79 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 22.12.2023г. до 20.02.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 22.06.2023г. между „Н “ ООД, от една
страна, като кредитор, и А. М. С., от друга страна, като кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски кредит №129146/22.06.2023г. за отпускане
на потребителски паричен кредит в размер на 8 612 лв., който същият се е
задължил да погаси чрез 26 равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 360 лв., с последна падежна дата – 21.12.2023г., обща дължима сума
по кредита – 9 360 лв. Кредиторът е изпълнил задължението си по договора,
като е отпуснал заемната сума на кредитополучателя. Последният от своя
страна не бил погасил дължимите вноски, съгласно уговорения погасителен
план, и изпаднал в забава. Кредитополучателят е направил две плащания по
договора в общ размер от 720 лв., поради което е останала непогасена
дължима главница в размер на 8 057.70 лв. и договорна лихва в размер на
1
582.30 лв. Сочи се, че за обезпечаване на вземанията си по процесния договор
кредиторът е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск, като по ч.гр.д.
№798/2024г. по описа на РС-Перник е издадена обезпечителна заповед, въз
основа на която е образувано изпълнително дело №115/2024г. по описа на
ЧСИ А Ц .
На основание чл.131 от ГПК, на ответника А. М. С. е изпратено копие от
исковата молба и от приложенията към нея, които са му връчени на
13.06.2024г. В законоустановения 1-месечен срок, който е изтекъл на
16.07.2024г., ответникът не е подал в съда писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът „Н “ ООД не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът А. М. С. не се явява лично. Представлява се
от упълномощен адвокат – адв.М Б , който признава иска за главница и
договорна лихва за основателен, но го оспорва в частта за лихва за забава и
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, и като съобрази приложимия закон, съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
На 22.06.2023г. между „Н “ ООД, от една страна, като кредитор, и А. М. С.,
от друга страна, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит №129146/22.06.2023г. за отпускане на потребителски паричен кредит
в размер на 8 612 лв., който кредитополучателят се е задължил да погаси чрез
26 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 360 лв., с последна
падежна дата – 21.12.2023г., обща дължима сума по кредита – 9 360 лв.,
фиксиран годишен лихвен процент – 40% или 748 лв., ГПР – максимален
размер до 50%, общо дължима сума – 9 360 лв.
„Н “ ООД представлява финансова институцията по смисъла на чл.3, ал.2 от
Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити,
го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна,
ответникът А. М. С. има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК.
Представеният договор за кредит, ведно с Приложение 1 – Погасителен план,
Общите условия към договора и СЕФ, са подписани на всяка страница от
кредитополучателя. Положените подписи не са оспорени в законоустановения
срок.
Съгласно чл.3 от Договора кредитът се усвоява от кредитополучател в
брой. По делото е представена Разписка за усвоена сума в размер на 8 612 лв.,
подписана от получателя на сумата – кредитополучателя А. М. С.. Разписката
е частен документ, който удостоверява неизгоден за подписалата го страна-
кредитополучател факт – че е получил в брой заемната сума, поради което се
ползва с доказателствена сила заради съдържащото се в нея признание.
Поради това съдът приема, че заемната сума е предоставена на
кредитополучателя.
Съгласно условията на договора, ответникът се е задължил да върне
получената сума в сроковете и условията, описани в чл.5 от Договора – на
седмични вноски, описани в Погасителния план. В случая крайният срок на
договора е изтекъл на 21.12.2023г., поради което всички вноски са с настъпил
падеж и са изискуеми.
Видно от приложеното Извлечение за извършени по договора плащания,
2
кредитополучателят е направил две плащания на 23.06.2023г. и 02.08.2023г., в
общ размер от 720 лв.
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на
делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи
нищожността на сделките са от императивен характер и за приложениието им
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното
начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на
представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице
противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1,
т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване.
При извършената служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор договор за кредит, съдът констатира, че
сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание
чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи
от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора
за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение №1 начин.
С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят
цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с
финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са
спазени.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е
посочен реалният размер на ГПР, а е посочено, че ГПР е в „максимален
размер до 50%“. В случая ГПР не е посочен дори абсолютна стойност, не е
налице разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти
точно са включени в него и как се формира конкретния ГПР по кредита.
Формулиран по този начин размерът на ГПР на практика се приравнява на
липса на посочен такъв в договора, с което са нарушени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
3
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора, съобразно изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Липсата на ясно
посочен размер на ГПР и неясната методика на формирането му, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се
окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но
това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените
цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но
посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което
право ЗПК му признава и гарантира.
Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на
целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски
кредит е недействителен. Последиците от недействителността на договора за
потребителски кредит са уредени в чл.23 от ЗПК - потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради това и направените по договора плащания, следва да бъдат отнесени
като погашения към главницата. В случая с извършените плащания от 720 лв.
главницата по договора в размер на 8 612 лв. се явява частично погасена,
поради което предявеният иск за главница следва да се уважи за сумата от 7
892 лв. Исковата претенция в останалата й част следва да се отхвърли като
неоснователна. Не следва да се присъжда законна лихва за забава, както за
периода преди подаване на исковата молба, така и след това, тъй като ако се
присъди такава няма да последват санкционните последици от нищожността
на кредита по чл.23 от ЗПК. В този смисъл е Решение №129/30.07.2024г. по
търг. дело №630/2023г., I т.о., в което е даден отговор на въпроса дължи ми се
законна лихва по чл.86 от ЗЗД от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, при хипотезата на чл.22 и чл.23 от ЗПК.
По отношение на разноските: Независимо че исковете са частично уважени,
съдът намира, че не се следват разноски на ищеца съобразно уважена част от
исковите претенции. Съобразно т.5 от Решение на СЕС от 16 юли 2020 по
съединени дела C-224/19 и C-259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски
да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има
4
предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на
договорни клаузи. Тези разяснения намират приложение и в настоящия
случай. Макар и производството да не е образувано по почин на потребителя,
то в рамките на процеса се установи, че ищецът базира вземането си на
клаузи, които са неравноправни и които водят до извод за цялостна
недействителност на кредитното правоотношение. Именно предвид това,
дадените по - горе задължителни разяснения на СЕС следва да намерят
приложение и в тежест на потребителя да не се възлагат част от разноските,
сторени от ищеца.
В горния смисъл е и практиката на ВКС – Решение №129/30.07.2024г. по
търг. дело №630/2023г., I т.о., в което е прието, че присъждането в тежест на
ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска, при
прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в случай при който спорът е
за съществуването на задължения, произтичащи от признат за изцяло
недействителен на основание чл.22 от ЗПК и при приложение на чл.23 от ЗПК,
би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било
пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на
ефективен съдебен контрол.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН **********, гр.Б , ж.к.Е № , ет. , ап. , да заплати
на „Н “ ООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.П , ул.“Р “, бл. вх. , ет.
, ап. , представлявано от Л Д , сумата от 7 892 лв. /седем хиляди осемстотин
деветдесет и два лева/ – неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит №129146/22.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за следните суми: за
главница над уважения размер от 7 892 лв. до пълния предявен размер от
8 057.70 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата по
чл.390 от ГПК – 20.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането;
582.30 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2023г. до 21.12.2023г.; 186.79
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 22.12.2023г. до 20.02.2024г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5