№ 18723
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110101958 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу Б. Н. Г.,
с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„**********, с абон. № *********, а именно: 1 350.22 лв. – цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
04.06.2024 г. до изплащане на вземането; 184.82 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 07.05.2024 г.; 41.13 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г. до
окончателното плащане; 8.85 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 30.01.2024
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 33646/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия
за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот през
процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна
енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „************“ ЕООД по
реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно
отношение с ищеца, във връзка с което излага, че дори и да е собственик на имота или да е
1
подала молба-декларация до него, това не обуславя извод за сключен между тях договор,
като счита, че публикуването на общите условия на дружеството също не създава договорно
отношение между тях. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия
период. Твърди, че липсва надлежно отчитане на уредите за дялово разпределение и не е бил
налице реален достъп до имота. Поради неоснователност на главните искове оспорва и
исковете за лихви. Наред с това оспорва да е изпаднала в забава в плащането на главниците,
както и оспорва размера на лихвите. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца „***************“ ЕООД излага становище, че
дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а
предявените искове са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване
дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33646/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са
допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на предпоставката по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването през исковия период на договорно отношение
между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая по делото се установява от Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, че на 05.05.1988 г. ********** Г. е придобила
собствеността върху процесния имот. Видно е от Удостоверение № 48 на л. 16, че името на
2
купувача е променено на Б. Н. Г.. Следователно доказано е, че ответницата е придобила
собствеността върху имота през 1988 г., като не се твърди и не се доказва впоследствие тя да
се е разпоредила с нея. В качеството си на собственик на имота Г. има качеството на клиент
на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. тя е материалноправно
легитимирана да отговаря за задълженията за доставената в него топлинна енергия през
исковия период.
Нещо повече дори – в случая се доказва, че ответницата е подала до ищеца молба –
декларация с вх. № 5391/04.10.2002 г., с която е поискала партидата в „***********“ ЕАД за
имота да бъде открита на нейно име. Посоченият документ има характер на предложение за
сключване на договор с нея, което очевидно е прието от ищцовото дружество, щом именно
то представя молбата – декларация по делото и щом фактурите и изравнителните сметки са
издавани на името на Г.. Ето защо съдът намира, че в случая ответницата има качеството на
клиент на топлинна енергия за битови нужди не само по силата на закона, който презюмира,
че ако друго лице не е сключило в качеството на клиент договор за доставка на топлинна
енергия, страна по договорното правоотношение с доставчика е собственикът или вещният
ползвател на имота, но и поради това, че Г. е сключила нарочен договор с ищеца.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с
абон. № *********, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В
случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„***********“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в процесния имот в обем,
съответстващ на претендираната цена, е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза. От заключението на същата се изяснява, че за периода топлинната енергия,
постъпила в абонатната станция, е измервана с един общ топломер, който е отчитан по
електронен път, като противно на твърденията на ответницата, редовно са отчислявани за
сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, които са правилно
изчислени, и по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата –
етажна собственост. Установява се, че топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй
като е монтиран през 2019 г. като нов, а след това в рамките на процесния период е
преминал една проверка /доколкото проверката от 09.08.2021 г. е била валидна до 09.08.2023
г., т.е. била е валидна известно време след края на исковия период, а проверката от
25.11.2023 г. касае отчетен период, който не попада в процесния период/, която е
приключила със заключение за съответствие. Видно е от заключението, че за исковия период
остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база
прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. Вещото
лице посочва, че през периода радиаторите в имота са били демонтирани и не е ползвана
топлинна енергия за отопление на имот, а топлинната енергия за битово горещо
3
водоснабдяване е начислявана служебно за 1 бр. лице поради липсата на осигурен достъп до
имота за отчет, като не е начислявано допълнително количество топла вода. Изяснява се, че
е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е изчислявана
по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са
правилно извършени. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби.
Заключението на съдебно-техническата експертиза съдът кредитира като обективно,
компетентно и обосновано. В съответствие с изричните указания на съда вещото лице е
проверило всички намиращи се както при ищеца, така и при третото лице – помагач,
документи, относими към поставените му задачи. Същевременно ответницата не представя
по делото, нито сочи като намиращи се при трето лице други конкретни документи, чиято
проверка да е необходима на вещото лице за отговор на задачите. Изводите на вещото лице
Т. намират опора в представените от ищеца и от „***************“ ЕООД писмени
доказателства, които са били съобразени от него. Ето защо съдът счита, че заключението е
изготвено въз основа на всички относими документи, които вещото лице е интерпретирало с
прилагане на специалните му знания от областта на топлотехниката, за да отговори на
поставените му задачи.
Искането на ответницата за прилагане на разпоредбата на чл. 161 ГПК е
неоснователно. Действително третото лице – помагач е представило по делото само част от
документите, за които е било задължено на основание чл. 190, ал. 1 ГПК – изравнителните
сметки и протоколите за неосигурен достъп за отчет на измервателните уреди. В случая то
няма как да представи документи за главен отчет, защото такъв не е извършен поради
поведението на клиента, а представянето на документи относно сертификацията на уредите
за дялово разпределение е без значение за изхода на делото, защото дори и в имота да има
водомер за топла вода, той не е бил отчитан, т.е. верността на неговите показания е
ирелевантна. Що се отнася до непредставянето на документи, удостоверяващи датата на
връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, съдът намира,
че в случая предвид характера на направените от ответницата възражения тези документи не
биха рефлектирали върху извода дали в имота е била реално доставяна топлинна енергия
през исковия период.
Извършвайки съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответницата, че не се установява реално потребено
количество топлинна енергия. Независимо от обстоятелството, че в имота не е имало
радиатори през исковия период, съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Такива клиенти също са обвързани от
задължението по чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването да
осигуряват достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
4
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях, което задължение ответницата признава, а и
от представените от третото лице – помагач документи се изяснява, че не е изпълнила. Ето
защо и на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването е възникнало основание за служебно начисляване на топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване поради неосигурен достъп. Освен това предвид мотивите,
изложени в ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, ответницата при
всички случаи дължи и цена на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
независимо от наличието или липсата на потребление на топлинна енергия за отопление и за
битово горещо водоснабдяване в имота.
След като по делото е доказано наличието на валидно договорно правоотношение
между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и
действителното доставяне на такава, то искът срещу ответницата за нейната цена се явява
доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в
имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата
на чл. 162 ГПК.
На ищеца се дължи цената на реално доставената топлинна енергия през исковия
период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. При
определяне размера на дължимата цена за доставената от „***********“ ЕАД топлинна
енергия съдът възприема напълно посочената в заключението на съдебно – техническата
експертиза сума от 1 394 лв., тъй като тя е определена от вещото лице след запознаване с
всички относими към въпроса документи и при прилагане на специалните му знания от
областта на топлотехниката. Тази сума надхвърля претендираната с исковата молба
главница, поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало произнасянето на съда
следва да се ограничи до претендирания размер на вземането.
Всичко гореизложено обосновава извод, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е доказан по основание и размер.
По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
5
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 04.06.2024 г., поради което погасени по давност биха били вземанията за цената на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 04.06.2021 г., но такива
не са включени в исковия период, защото изискуемостта на вземането за м. 05.2021 г. е
настъпила на 16.07.2021 г.
Следователно искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е изцяло
основателен, като върху главницата ответницата дължи и законната лихва, считано от
04.06.2024 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг в претендирания размер.
По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва
да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи
само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид
изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването на покана.
В случая ответницата е изпаднала в забава в плащането на главното задължение
предвид липсата на извършени плащания в уговорения срок. Началото на забавата е
15.09.2022 г. за главницата за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. и 15.09.2023 г. – за
главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., тъй като съобщенията към фактури са
съответно от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 07.05.2024 г.
6
съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната
лихва и приема, че възлиза на 202.36 лв., което надвишава претендирания от ищеца размер
на това вземане.
Следователно искът за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия
следва да бъде уважен изцяло.
Съобразявайки изложените от ищеца фактически твърдения и формулирания петитум,
съдът счита, че искът за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
намира своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. В случая от писмените доказателства по делото се установява, че клиентите в сградата
– етажна собственост са избрали услугата дялово разпределение да се извършва от
„***************“ ЕООД, с което са сключили договор, и именно последното е извършвало
услугата дялово разпределение в сградата през исковия период, видно от писмените
доказателства на л. 96 – 99 от делото.
В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена
тази дейност, топлопреносното предприятие сключва писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите, по реда на чл. 139б /при
общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на клиентите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 ЗЕ лицето по чл. 139б,
ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. Следователно по силата на закона възниква
система от две относително независими договорни правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение, на цената на
услугата дялово разпределение, а по второто клиентите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество. В този смисъл е и чл. 22, ал. 2 от приложимите
общи условия, съгласно който клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвано от избрания от тях търговец.
Ето защо съдът приема за доказано наличието на задължение на клиента на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя от договора между двете дружества. Без значение е дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение. Единственото основание
7
за задължението на клиентите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
В случая е установено по делото, че през исковия период третото лице – помагач е
извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като са
издавани индивидуални справки за отопление и топла вода за имота. Предвид изложеното
съдът счита, че за ищеца е възникнало вземане за цената на извършената от
„***************“ ЕООД услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача,
за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. Според
чл. 36, ал. 2 редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В чл. 3.1. от Договор с рег. № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „***********“ ЕАД
и третото лице – помагач, е уговорено, че възложителят заплаща извършената услуга
съгласно ценоразпис – Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Приложение № 2 обаче не е представено по делото.
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице. В случая искът е доказан по основание, но липсват
доказателства за размера на вземането за исковия период. Същевременно размерът не може
да се установи чрез заключение на вещо лице, защото за установяването му не са
необходими специални знания, доколкото се касае за писмено уговорена между ищеца и
третото лице – помагач цена на извършваната от последното услуга. При това положение
размерът на вземането следва да бъде определен по преценка на съда, като в случая съдът
счита, че той възлиза на претендирания размер от 41.13 лв.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за
заплащането му. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски за заповедното и за исковото производства, съразмерно на уважената част от
исковете. На ищеца се дължат следните разноски: за заповедното производство – в общ
8
размер на 80.88 лв., както следва: 31.38 лв. – държавна такса, и 49.50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство – в общ размер на 881.30 лв., както следва: 31.38
лв. – държавна такса, 453.92 лв. – депозит за особен представител, 297 лв. – депозит за вещо
лице, и 99 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че
Б. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**********, дължи на „***********“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********,
следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с абон. №
*********, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 33646/2024 г. по описа на СРС, 85 състава, а именно: на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 350.22 лв. – цена на доставена топлинна енергия
през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г. до
изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 184.82 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 07.05.2024 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139,
ал. 2, пр. 1 ЗЕ сумата от 41.13 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 8.85 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 30.01.2024 г. върху
цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**********, да заплати
на „***********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 80.88 лв. – разноски за
заповедното производство, и сумата от 881.30 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ***************“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9