Разпореждане по дело №60016/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 148895
Дата: 27 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20231110160016
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 148895
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА Частно
гражданско дело № 20231110160016 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „ПКБя“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу Л. Х. И. и за вземане в размер на 1500 лв., представляващо възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст и за сумата от 3100 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга Флекси.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Заявлението е неоснователно-относно претенцията за възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст, изразяваща се според заявителя в приоритетно становище по
искането за потребителски кредит и изплащане на кредита преди клиентите без закупена
такава услуга-защото клаузата, на която се основава тази претенция, е нищожна. Клаузата за
тази услуга е нищожна като влизаща в противоречие с добрите нрави, тъй като няма ясно
определена и дефинирана насрещна престация. Освен това големият й размер води до
извода, че тя не може да се квалифицира като „такса“ и явно води до неоснователно
разместване на блага. Действието и приложението на тази клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
значително увеличаване размера на задълженията му, без да е налице яснота относно
насрещната престация, а при съпоставка между размера на тази такса и законната лихва е
1
явно, че таксата противоречи и на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което е нищожна съгласно чл.19, ал.5 ЗПК. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради
заобикаляне на закона, доколкото чрез така уговореното възнаграждение за тази услуга се
цели да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Нищожна е и клаузата, на която се основава претенцията за възнаграждение за
услуга Флекси, изразяваща се според заявителя в право на длъжника на едностранна
промяна в погасителния план по договора. Това възнаграждение е включено в седмичните
погасителни вноски-това индивидуализиране, падеж и уговореният размер водят до извода,
че начисляването му е извършено за осъществени действия по усвояване и управление на
кредита, което влиза в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за подобни действия. Клаузата е
нищожна и поради заобикаляне на закона, доколкото чрез така уговореното възнаграждение
за тази услуга се цели да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Освен това според чл.15.2 от
общите условия възнаграждението е за услуга, представляваща възникването на право на
клиента да променя погасителния план, но при уговорените в чл.15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3
изисквания: да спази определена процедура, да представи определени доказателства,
клиентът може да иска това изменение само при настъпването на изрично посочени факти и
обстоятелства и най-вече-това негово „право“ зависи от насрещното съгласие на кредитора
(чл.15.2.3), който променя със свое волеизявление и по своя преценка погасителния план по
договора, като липсва уговорка, че той е длъжен да даде съгласие за това-следователно в
нарушение на правилата на добросъвестността тези клаузи не уреждат право на длъжника да
измени погасителния план, а да иска съгласие от кредитора за такова изменение, каквото
право той и без това има по силата на закона-чл.8 и 9 ЗЗД; това води до извода, че
стойността на кредита се оскъпява с разход, които реално не се извършва за конкретна
допълнителна услуга, а потребителят заплаща за едно свое съществуващо право.
Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
31.10.2023 г. на „ПКБя“ ЕООД срещу Л. Х. И. и за вземане в размер на 1500 лв.,
представляващо възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и за сумата от 3100
лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси.
2
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3