Решение по дело №29/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 50
Дата: 4 май 2023 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20237220700029
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 50

гр. Сливен, 04.05.2023  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на пети април

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

ГЕОРГИ БОЗУКОВ

при секретаря                                   Николинка Йорданова                    и с участието на прокурора                       Красимир Маринов                                      като разгледа докладваното от                            председателя                 КАНД № 29        по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Г.Г., подадена чрез пълномощник, против Решение № 14/12.01.2023 г., постановено по АНД № 20222230200829/2022 г. по описа на Районен съд-Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно НП № 6167/11.11.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) на В.Г.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на производствените правила и необосновано. Счита за неправилни изводите на съда, че безспорно е установено извършването на административното нарушение. Твърди, че съдът не е съобразил показанията на разпитаните свидетели. Неоснователно не е кредитирал показанията на свидетелите С. и Н.. Твърди, че са допуснати процесуални нарушения при съставянето на НП, като НП е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Заявява, че не е преценена установената фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят е у. в ч. п.. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.П. ***, който заявява, че поддържа касационната жалба, като излага аргументи за нейната основателност. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по касация - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В постъпило по делото писмено становище от пълномощник заявява, че оспорва подадената жалба като неоснователна и излага становището си по същество. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Съдът, като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира същата за неоснователна по следните съображения:

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.10.2021 г., около 00,30 часа, във връзка с подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина от работещо заведение, полицейски служители посетили заведение „Д." в гр.Сливен. Част от тях се насочили към централния вход на заведението, а други към задния му вход. Пред задния вход свидетелите Д. С. и И. С. забелязали група лица, а самият вход бил отворен. През него те влезли в заведението, където преди това, но през централния вход, били влезли колегите им. Вътре в помещението установили у. му, както и група лица, които обяснили, че п. р. на д. на един от тях. За извършената проверка била съставена Докладна записка с рег. № 1670р-27164 от 17.10.2021 г., в които описали действията си, установеното като място и час и в отделна докладна записали имената и ЕГН на всички лица, които са установили в заведението. Въз основа на тях, на жалбоподателя и на останалите установени и посочени в докладната записка на свид. И. С. лица, били съставени АУАН. В съставения на жалбоподателя АУАН № 6167 от 18.10.2021 г. е посочено, че е извършил нарушение на чл.209а, ал.1 от 33, доколкото е установен като посетител на заведение - кафе-клуб „Д." около 00,30 часа на 17.10.2021 г., с което не изпълнява въведената с т. 1.15 от Заповед РД 01-748 от 02.09.2021 г. на МЗ противоепидемична мярка но чл.63, ал.4 от 33. В законоустановения срок е постъпило възражение от жалбоподателя, което е било разгледано и не е било прието.

Въз основа на съставения АУАН, директорът на ОД на МВР - Сливен издал обжалваното пред Районен съд - Сливен наказателно постановление като приел, че В.Г.Г. е извършил нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева. НП е връчено на лице от д. на касатора на 17.07.2022 г.

За да потвърди НП, Районен съд - Сливен приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателя е извършил описаното нарушение; НП било процесуално и материално законосъобразно; АНО правилно установил състава на конкретното нарушение, подвел го е под конкретна правна норма, спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и нарушените законови разпоредби. Приел е, че не може да се приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като за деянието не е отпаднала административно наказателната отговорност, с отпадането на противоепидемичните мерки..

Решението на Районен съд - Сливен е валидно, допустимо и правилно.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Сливенският районен съд е изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на НП за констатираните административни нарушения. Всички наведени с жалбата възражения са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно постановление, едно от които е нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Това твърдение не е подкрепено от събраните по делото доказателства, напротив въззивния съд е изискал доказателства за регистриране на издаденото НП в администрацията на АНО, при което е установено, че процесното НП е издадено именно на посочената в него дата. От факта, че е връчено значително по-късно на касатора, не може да се изведе обоснован извод за антидатирането му и съответно за неспазване на срока за неговото издаване. 

Въззивният съд е проявил необходимата активност за установяване на фактите по делото, като е събрал всички доказателства поискани от касатора, както и доказателства, които са установили извършеното нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал. 1 от ЗЗ. Свидетелите дават ясни и конкретни свидетелски показания, които установяват фактическата обстановка по делото. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението. Посочени са доказателствата обосноваващи направените изводи. Подробно е мотивиран и формираният от районния съд извод относно съдържанието на разпоредбите на т. I.15 и т. I.16 от Заповед № РД 01-748 от 02.09.2021 г. на МЗ, както и извода за неспазване на т. I.15 от същата, достигнат при цялостен анализ на приобщените по делото доказателства. Обосновано е прието, че деянието на касатора не попада в хипотезата на т. I.16 от Заповед № РД 01-748 от 02.09.2021 г. на МЗ.  Доводите на въззивния съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

Следва да се отбележи, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както твърди касатора, тъй като защитата на живота и здравето на гражданите не дават основание да се предположи, че случаят е незначителен. Обстоятелството, че касаторът не съобразява поведението си с усложнената в страната обстановка поради „Ковид 19“ и застрашава собствения си живот и живота на другите граждани не следва да дава основание да се приеме маловажност на нарушението, което е надлежно установено.

Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Такива обстоятелства изобщо не са посочени в жалбата. АНО е съобразил обществената опасност на деянието, като е наложил административно наказание в минимален размер, с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения, Административен съд - Сливен намира, че решението на Районен съд – Сливен следва да бъде оставено в сила, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

При този изход на делото се явява неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

От страна на ответника по касацията разноски не са претендирани, поради което съдът не следва да ги присъжда.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/12.01.2023 г., постановено по АНД № 20222230200829/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.