№ 148
гр. Пазарджик, 31.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
частен характер № 20245220201557 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Частната тъжителка В. Г. Н. се явява лично и с повереника си адв. М. П.
от АК Пазарджик, надлежно упълномощена.
Подсъдимата Я. Й. Й. не се явява. За нея се явява адв.Е. П. АК
Пазарджик, надлежно упълномощена.
Явяват се свидетелите Н. Г. Г., С. Г. П., Г. П. Й., Т. Т..
Не се явява св.Х. Й. Н..
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Моля да заличите св.Х. Н., като
ние се отказваме от него.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на свидетели, както следва:
Н. Г. Г., на 33 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство с подсъдимата.
С. Г. П., на 51 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с подсъдимата.
Г. П. Й., на 37 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, син на подсъдимата.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ.Й.: Искам да бъда свидетел.
Т. ТОДОРОВА Т., на 30 години, българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, без родство с подсъдимата.
1
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. На свидетелите се разясниха правата. Свидетелите обещаха да кажат
истината. Свидетелите напуснаха съдебната зала.
АДВ. П.: Аз не чух името на нашия свидетел Г. Й., но пък ту се яви
неговият внук, който е със същите три имена като дядо си.
АДВ. П.: Аз казах миналия път, че искам същия свидетел, но ставаше
въпрос за имената. Аз не знаех, че неговият дядо е със същите три имена. Ние
искаме внука, а те искат дядото.
АДВ.П.: Моля да допуснете като свидетел по делото и другия Г. П. Й..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото Г. П. Й..
Снема самоличността на свидетеля, както следва:
Г. П. Й., на 83 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с подсъдимата – свекър на подсъдимата.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
На свидетеля се разясниха правата. Свидетелят обеща да каже истината и
напусна съдебната зала.
АДВ.П.: Моля да се разпита този свидетел първи, тъй като е много
възрастен.
АДВ.П.: Аз не възразявам да се разпит този свидетел първи.
АДВ.П.: Нямам искания на този етап.
АДВ.П.: Няма искания на този етап.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Докладват се основанията за образуване на делото: делото е образувано
въз основа на внесена частна тъжба от В. Г. Н. против Я. Й. Й. за описаното
престъпление по изложените подробно факти, както и по предявения
граждански иск.
Дава възможност на повереника да изложи обстоятелства във връзка с
обвинението:
АДВ.П.: Поддържам обстоятелствата изнесени в тъжбата.
Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:
В залата влиза св.Й..
СВ.Г. Й./дядото/: Искам да бъда свидетел и ще кажа. На 23-ти юни
2024г. стана проблемът. Аз извиках Г. - внука, този който е с моите имена.
Казах му ако може да дойде, да види има едно сайвантче от северната страна
2
да го намали, че е издадено. Той каза, че ще дойде. Дойде. В. и тя дойде там.
Тя ми е дъщеря, а той ми е внук от сина ми. В. попита само това дали сме
почнали по сайвантчето. Г. като чу, че тя каза тези думи и каза „Недей вика“ и
хвана В. дъщерята за двете ръце – горе при раменете я хвана. Аз му казах да я
пусне и че не е хубаво това, което прави. Той замълча и не отговори. В. се
отдръпна и на бегом отиде на долния етаж, където живее тя и аз. На горния
етаж живее внукът Г., с майка си Я. и приятелката си Т..
В. избяга долу и каза, че ще се обади на 112 за полиция. Аз веднага
отидох след нея и Г. и той дойде. Той взе едно желязо от релси, което ние го
използваме за работа и което беше при стълбището. С това желязо бурна
мрежата за мухи на прозореца на долния етаж и така закачи хладилника, който
е в коридора. И каза „Е сега ще дойда вътре с желязото”. Аз му казах и му се
помоли „Нейде дядо така да правиш, не е хубаво”. Той остави желязото, както
си беше до стълбите и от там отиде да забере майка му от работа. С колата я
докара. През това време докато го нямаше Т. отиде на долния етаж и каза на
В. „Нищо нямаш тук, всичко е наше, ще те смажем”. В. каза, че тяхно е на
Пазарджик апартамента, а тази къща е на майка и татко и аз съм в къщата на
майка и на татко. Т. се прибра и през това време дойде полицията и ги
предупредиха В., Т. и Г. и Я. да не си посягат. Тогава Я., като разбра от
полицаите, че глобата, където се посяга е над 1000 лева и каза „Ще я утрепя и
ще ида да я излежа в затвора”. Полицаите казаха да се обърнат към съда, като
видяха как е работата. После се подписаха под едни листи, че няма да посягат.
Минаха се 5-6 месеца спокоен живот, няма да посягат няма нищо.
На допълнителните въпроси към свидетеля - Дали Я. е направила нещо
друго този ден освен споменатите от него думи изречени на В., свидетелят
отговаря:
СВ.Г. Й./дядото/: Докато бяха полицаите Я. скуба В., да скубането. Тя
като й каза, че ще я смаже и другите неща тогава я изскуба и бяха и полицаите
и видяха и казаха „Недейте да посягате, пуснете я”. И тогава тя каза, че ще я
утрепе и ще влезне в затвора. Преди да я заскубе тогава не каза нищо, после
каза, като я заскуба, че ще я утрепе и ще я излежи в затвора – това каза Я. на
В.. Полицаите казаха „Недей да посягате”.
Когато бяха полицаите бяхме аз, В., Т., Г..
На допълнителен въпрос към свидетеля дали е била и Я. свидетелят
отговоря:
СВ.Г. Й./дядото/: Да, беше. В. беше, но тя не каза нито дума. И Я. не
каза нищо.
Имаше случай когато Я. искаше да трепе В. с мотиката на стълбите. Аз
преписах на Г. - внука къщата. Трябва да питат тях какво искат като му дадох
къщата. И аз не мога да си помисля защо Я. иска да удря В.. В. нищо не е
направила, а тя иска да я бие и да я трепе.
В залата влиза св.Г..
3
СВ.Г.: Като виждам тъжителката и свидетеля /св.Й. -дядото/ в залата си
спомня бегло за случая. Посетихме с колегата П. техния дом и имаха спор за
подялбата на имота. Спомням си, че бяха съставени протоколи за
предупреждение – 4 на брой на всички присъстващи там.
В наше присъствие обидите бяха от всички страни. Съставихме и един
АУАН на лице от женски пол, което посегна към госпожата /сочи тъжителката/
за това, че посегна към нея и я оскуба, но преди това госпожата /сочи
тъжителката/ отправяше множество заплахи, обиди, закани от всякакво
естество. Госпожа Н. се заканваше с всичко с каквото можете да си
представите – със съд, с посегателство, заканваше се на другата жена.
Обиждаше ги. Първо ги гонеше от къщата да се махат, защото делът бил
нейна. Сигурна съм, че тази жена /сочи тъжителката/ изричаше обиди и
закани към другата страна. Спомням си сигнала, защото четох и доклада
преди да дойда за да си опресня паметта.
В доклада не съм отразила, че тя се е заканвала и ги е обиждала, но все
пак си спомних, че тя се заканваше и ги обиждаше.
Дамата беше от едната страна, а от другата страна племенникът й и
неговата съпруга и една жена Я., която не знам дали е сестра на тъжителката.
Я. срещу нея съставихме АУАН, че отскубна кичур коса от Н. и това стана след
като Н. я обиждаше и й се заканваше. Те всички се заканваха.
Тъжителката многократно апострофира свидетелката, като обяснява, че
това, което тя говори, не е истина и след реакции на повереника и защитника
три пъти бе предупредено да спазва реда в съдебната зала.
Съдът предупреждава тъжителката, че ще й бъде наложена глоба при
следващо неспазване на реда в залата.
СВ.Г.: И от двете страни беше спора. Когато пристигнахме на место
водиха спор помежду си и от двете страни се оправяха закани, обиди от
всякакво естество и не мога да ги цитирам. В един по-късен етап, след като си
размениха обиди и закани, се получи скубането в наше присъствие.
Ние, като се отзовахме на сигнала с моя колега, се продължи скандалът
и в наше присъствие.
В залата влиза св.П..
СВ.П.: Като виждам лицата в залата си спомням, че ни изпратиха на
сигнал. Беше взаимно и от двете страни. От едната страна беше тази госпожа
/сочи тъжителката/, а от другата страна бяха двамата по-млади свидетели,
които сега са свидетели и са отвън и имаше още една жена. Имена не помня.
Беше и възрастният господин /сочи св. Й.-дядо/.
На место спореха нещо за имот - кой, къде да живее. Те поС.но си
разменяха думи с изключение на младото момче и възрастния господин. Но
трите жени непрекъснато си разменяха нещо – обиждаха се взаимно, коя какви
ги вършела. Госпожата, която днес не е тук, хвана за косата тъжителката. То
поС.но нещо си говореха помежду си, обвиняваха се една друга кой, къде
4
трябвало да бъде, кой какъв дял имал. Те се успокоиха нещата когато
започнахме да пишем протоколите и в този момент така ненадейно я хвана за
косата и написахме и АУАН.
В залата влиза св.Й. – внук.
СВ.Й.-внук: Беше може би около 9 часа и с моята приятелка се
събудихме от крясъци, от викане такива работи. Предположихме какво може
да е, защото е за къщата. Леля ми крещи на дядо ми, който мълчи. Аз не
слязох долу и не успях да чуя думи, но предположих, че крещи за къщата,
която дядо ми предписа на мен и тя има възражения. Изчаках, минаха около
10 минути и се спряха караниците и дядо се качи на втория етаж и поиска да
отида. Заведе ме до сайвантчето зад къщата и поиска един ръб, там който е, да
го отстраня. Аз казах, че ще свърша работа и го питах защо се викаше. Той
каза, че не иска да не взима отношение и да не ме занимава и мен. В
последствие леля ми се показа от другия край на къщата и каза, като викаше,
че трябва да се отреже ръба на сайванта и аз казах, че ще го направя, но само
да не се вика. И тя ми каза да не й казвам какво трябва и какво не трябва и тн.
Аз се ядосах, предупредих я и я хванах за ръцете и започнах да я дърпам, да я
бутам, с което исках да й покажа да престане с този спор. Тя се уплаши и
започна да се дърпа назад. Тя ми каза, че тези неща, които правя, може да
стигнат далеч и аз в яда си и на сайванта имаше една черна дъска и аз я ударих
и я счупи в яда си. Продължих за ръцете да я избутвам пак на страни и я
избутах почти до входа на къщата. Тя ми каза, че ще се обади в полицаите и аз
й казах, че това не ме интересува. При дърпането и бутането до вратата,
където тя трябваше да се прибере тя, слезна моята приятелката притеснена и
разплакана и ме хвана за ръцете и ми каза „Недей да продължаваш така, че ще
се случи много по – лошо, не трябва да се стига до такива неща“. Тя се обърна
към леля „Защо продължаваш да правиш такива неща“, че да се кара с мен и
дядо и тя каза в яда си леля „Ти не си никоя тук в къщата за да казваш какво
трябва да става”. В последствие Т. й каза да се разберем и да видим какво ще
правим и защото трябва да постъпва така. Леля ми влезна във вратата на
приземния етаж, където живее дядо ми, затвор се и се заключи. Каза, че ще се
обади на полицията да дойде. Обади се и полицията дойде.
Полицаите дойдоха и започнаха да питат каква е ситуация. Реплики,
докато беше полицията там, имаше и по-скоро от леля ми. Леля каза на майка,
че са 11 парчета, тоест деца и че идват поС.но в къщата и нямат работа там.
Майка и леля си размениха обиди и принципно относно леля ми. Леля ми
обиждаше майка ми, която повечето време мълчеше и не казваше нищо на
леля ми. Майка ми не обиди и не се закани на леля. Леля на майка каза, че те
са 11 парчета. Леля ми не се закани на майка. Леля ми не е обиждала майка
ми. Това, което си спомням, това казвам.
В мое присъствие не мога да отговоря на въпроса дали някой някого е
хващал за косата. Не помня. Не желая да отговоря.
Почти през цялото време майка ми си мълчеше. Тя не е обидила леля.
5
Нищо не й е казвала. Това се случваше в присъствието на полицаите.
Полицаите като дойдоха и направиха забележка на леля ми, защото
докато трябваше да пишат протоколите, продължи да си говори на висок глас
какво сме направили, как е станало това бутане, общи работи. Полицаят й
направи два пъти забележка. Тя на висок тон продължи и говореше, че заради
нас ще полудее и ще я изгоним от къщата. А тя си има нейна част и аз си имам
моя част.
Полицаите - доколкото си спомням трябваше да се плати и глобата от 50
лева. Глобата беше и за майка ми и за леля ми и майка си плати глобата.
Глобата беше за кавгите, които се случиха като цяло, как аз съм постъпил с
нея, за дърпането, с тези работи. Глобата беше на майка ми. Майка директно
каза – защо я обижда по този начин, че са 11 парчета и че нямат право да идват
в къщата, а те са идвали преди много години. Като цяло написаха полицаите,
че не трябва да се занимава с леля ми. Те го написаха в последствие, защото тя
го каза и за минали работи. Имаше и подадени преди жалби - може би 2018 г.
или 2019г. После с дядо ми сме ходили, защото тя поС.но се караше с него, а аз
се застъпвах за него. Не се издържаше с това викане и кряскане. Исках да
живеем в мир. Аз вземам на дядо пенсията и ми ги давам и не съм му казвал
нищо.
В залата влиза св.Т..
СВ.Т.: Знам за какво съм тук. В същия ден имаше викане. Това беше
юни месец лятото, но не мога да кажа дата. В. започна да вика по баща й. Аз
накарах Г. да слезне да види какво става и той слезна. Отидоха от зад на двора.
Аз не бях там. Имаха някаква разправя, но аз не бях там. Чух, че се карат, но
не знам за какво. Видях ги, че идват към къщата и аз излезнах да видя за какво
става въпрос. Те се държаха и си говорех на висок тон. Аз отидох да ги
разтърва и В. ми каза, че аз нямам работа там и не съм никаква и съм била
курва, аз съм имала мъж и дете и да бъда при тях, а не тук. Ние се скарах -
нормално. Казах й коя е тя за да ми каже. Тя влезна вътре в къщата и се
заключи и започна от вътре да ми показва среден пръст. Дойдоха полицаите.
В. извика полицаите. Ние също щяхме да ги извикаме, но тя ни изпревари.
Като дойдоха полицаите и тя каза, че й е омръзнало да идват 11 парчета,
а това са братята и сестрите на Я.. При което си размениха някакво такова и не
знам какво е станало. Скараха се Я. и В. и се размениха думи, които не мога да
кажа. Не съм видяла дърпане, да са се бутали и скубели една друга.
Аз не съм видяла Я. да хваща Велика. Аз бях там и полицаите и Г. и аз
лично не съм видял тя да дърпа В.. Може и да са се дърпали, но аз не съм
видяла. Аз бях на стълбите и на около 2 метра от тях. Аз през цялото време
бях там докато бяха полицаите и не съм видяла никакво съприкосновение.
Полицаите съставиха някакви документи.
Съдът докладва постъпилата писмена информация от РП Пазарджик,
както и от РУ Септември.
АДВ.П.: Да се приемат писмени доказателства.
6
АДВ.П.: Да се приемат, но аз имам искане да се изиска от РУ
постановлението за отказа от 2018г.
АДВ.П.: По искането оставям на съда. Представям справка за съдимост
за подсъдимата.
АДВ.П.: Д се приеме.
Съдът намира, че не следва да уважава искането на защитника за
изискване на евентуално съхраненото след унищожаване на пр.пр.№
2345/2018г. постановление от 21.11.2018г. на прокурор с отказа да се образува
ДП. Категорично постановление, датиращо 6 години преди процесния случай
и касаещо друг такъв, няма да допринесе за изясняване на релевантните по
делото факти. Необходимо е обаче да се изискат в преписи материали от
преписка за процесния случай 3983/2024г., които следва да са налични в РП
Пазарджик предвид постъпило днес писмо вх.№ 2725 от РУ Септември.
С оглед на което, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТКАЗВА да изиска постановление от 21.11.2018г. по пр.пр.
№2345/2018г.
ПОСТАНОВЯВА да се изиска от РП Пазарджик в заверени препис
материалите по пр. пр. №3983/2024г.
ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото справка
за съдимост писмо вх.№ 2725/29.01.2025г. от РУ Септември, писмо вх.№
2520/28.01.2025г. от РП Пазарджик с приложено копие на жалба, писмо вх.
30534/05.12.2024г. от АС Пазарджик, писмо вх.№ 30442/05.12.2024г. от ОП
Пазарджик с приложена резолюция, както и СМУ л.7, лист за преглед на
пациент л.8, жалба до РП л.8 гръб, както и приложените по НЧХД №
1032/2024г. на РС Пазарджик – СМУ л.6 и л.7, лист за преглед на пациент л.8,
жалба л.9, изследване л.19, НП л.21, разписка л.22, писмо л.30, известие за
доставяне л.31 ведно с НП – гръб, акт л.32, писмо л.36, л.37, акт л.38, докладна
записка л.39, протокол л.40, л.41, л.42, л.43, обяснения л.44, л.45, л.46, заповед
л.47 и л.48, писмо л.51, акт л.52, НП л.53, известие за доставяне л.54, писмо
ведно с акт, НП л.56 и сл., известие за доставяне л.58, писмо вх.№
30534/2024г. от Административен съд – Пазарджик, писмо вх.№
30442/05.12.2024г. от ОП Пазарджик с приложена резолюция, както и справка
за съдимост на името на подсъдимата.
ЗАЛИЧАВА като свидетел Х. Й. Н.,
За събиране на горните доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 20.02.2025г. от 13,30 часа, за която дата
и час тъжителката, адв.П. и адв.П. са уведомени. Подсъдимата уведомена чрез
адв.П..
ДА СЕ пише писмо в горния смисъл.
7
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12,17 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8