РЕШЕНИЕ
№ 260024
гр. Перник, 19.05.2022 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание проведено на пети май две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР БОСНЕШКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАИЛ МАЛЧЕВ
МАРИЯ
МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Катя Станоева, като
разгледа докладваното от съдия Малчев възз. гр. д. № 94/2020 г. по описа
на ОС Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба, подадена от ОД на МВР - Перник срещу
решение № 2128 от 27.12.2019 г. по гр. д. № 6776/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, с което са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон, неправилно и необосновано. Сочи
се, че допълнителното възнаграждение, предмет на иска, се изплаща според
определения от министъра на вътрешните работи ред, поради което няма правно
основание за изплащане на претендираните суми. Въззиваемият възразява, че на
ищеца Р.Д. са изплатени всички реално дължими суми за положения от него нощен
труд и няма правно основание същият труд да бъде преизчислен и заплатен като
извънреден такъв. По-нататък във въззивната жалба се прави сравнение между
разпоредбите на ЗМВР и КТ досежно уредбата на образуването на работната
заплата, както и на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Моли се да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна Р.Д., чрез адв. И.М.,
в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подал отговор на жалбата, с който се оспорва същата
като неоснователна. Пледира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, моли да му бъдат присъдени разноски във
въззивното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят ОД МВР се
представлява от юрк. В., като е изразила становище в
подкрепа на въззивната си жалба.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител
адв. М., пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В производството пред въззивна инстанция е допусната и
изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.В..
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд
– Перник е образувано по предявен иск от Р.Д.Д. срещу ОД МВР – Перник с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на Д. сумата от 1 683,00 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 255 часа за периода от ***до ***,
получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху вземането, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Искът е изменен в частна относно размера, като е намален до сумата
от 1263,45 лв.
В срока по чл.131 от ГПК
ответната страна чрез юрк. В., е възразила в писмен отговор, в който са
изложени аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Първоинстанционният съд е
определил като безспорни
обстоятелствата, че Р.Д. е държавен служител в структурата на МВР през
процесния период, като с акт за встъпване в длъжност считано от *** е
преназначен на длъжност „***“ в сектор „***“ при *** към ОД МВР - Перник,
полагал е труд на смени, включително и нощен такъв.
От приетата по делото от Районен
съд – Перник съдебно-икономическа експертиза, съдът е установил, броя на
работните часове, положени от ищеца през процесния период, като същите са
преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (коефициент 1,143). В резултат на това, вещото лице е приело, че стойността
на така определения извънреден труд за процесния период възлиза на
1 679,45 лв., от която сума работодателят ОД МВР е изплатил сумата от
416,00 лв. като „нощен труд“ и остава дължима сума в размер на 1 263,45
лв.
След като взе предвид направените с жалбата
възражения и по реда на чл.269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното :
Настоящият състав счита
фактическата обстановка по делото за правилно установена от първоинстанционният
съд. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, приобщени към делото като доказателствена съвкупност, въз основа
на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Правилно съдът е приел, че
доколкото ищецът е държавен служител по смисъла на ЗМВР и орган по назначението
е Директорът на ОД МВР - Перник, то пасивна легитимация да отговаря по предявения
иск има именно ОД МВР – Перник. От тук следва да се приеме за правилен и
изводът на съда, че страните са обвързани помежду си въз основа на служебно
правоотношение, поради което приложим закон е именно ЗМВР по аргумент от
чл.142, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Дефиниция на понятието дава чл. 143, ал. 1 КТ – "извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време". В
случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на
чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към
настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Макар по отношение реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, да са създадени специални правила, определени с наредба на министъра
на МВР, то безспорно е налице липса на изрично регламентирано правило за начина
и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения
труд през нощта. Поради това, въззивният съд споделя извода на първоинстанционният
съд, че в посочените от същия действащи в процесния период подзаконови
нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща правилата за
преизчисляване на нощния труд в дневен спрямо служителите в МВР.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА,
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Настоящият състав счита, че Районен съд – Перник правилно и
законосъобразно е приел, че в случая субсидиарно приложение следва да намерят разпоредбите
на Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В текста на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове следва да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, в резултат на което изчисление коефициентът е равен на 1.143.
Доколкото безспорно се установява
от доказателствената съвкупност по делото и приетите съдебно-икономически
експертизи, през процесния период от ***до *** Р. Д. има общо отработени часове
5 249 часа, при индивидуална норма за периода от 4 662 часа, то
следователно часовете, които подлежат на компенсиране с възнаграждение са 587
часа. С оглед на изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че
дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния
период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен
такъв, е в размер на 1 263,45 лв.
За пълнота на изложението, следва
да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано
по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В
решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква "а" от Директива
2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда,
че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм
за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото
трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и
правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането
на трудовото законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското
законодателство в рамките на процесната хипотеза. В т. 2 от цитираното решение
на СЕС, чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. В мотивите на решението се приема, че що се отнася до обосноваността на
евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно
постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована, когато се
основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима
от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел
(решение от 29 октомври 2020 г., Veselibas ministrija, C 243/19, EU: C: 2020:
872, т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото становище,
че в член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на
труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната
продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага
преобразуване. Според СЕ подобен аргумент не отразява допустима от закона цел,
годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за
държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със
съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат
върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В
решението се сочи, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се
в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно
най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите
от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея
цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C 882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71 и
цитираната съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да се има
предвид, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че доводите
на жалбоподателя касателно естеството на извършваната дейност, с което се
обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, защото
посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на
длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази
връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали
преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент
не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че
подобна цел е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за
защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и в размера,
присъден от първоинстанционният съд.
Ето защо, настоящият съдебен състав
на ПОС намира, че РС - Перник е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение
като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за
разноски заявява всяка една от страните. Предвид изхода по спора разноски се
дължат на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Последните са
своевременно поискани, като са представени доказателства за заплащане на сумата
от 350 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2128 от 27.12.2019 г. по гр. д. № 6776/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Перник, ЕИК: *********, гр. Перник, ул.
"Самоков" 1, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 350 лв.
- разноски по въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.