Р Е Ш Е Н И Е
№ 1440, 15.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 26.02.2020 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8868 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищците П.П.М.
с ЕГН **********, и П.Г.М. с ЕГН **********,*** 16, представлявани от
пълномощника им *** Х.Г.И. с адрес ***, твърдят, че на 28.04.2016 г. сключили с
„БУЛГРЕЙПС” ООД два договора за аренда на земеделски земи с нотариална заверка
на подписите и съдържанието за срок от 26 години, по първия от които
предоставили на дружеството за ползване 140.97 дка земеделски земи, находящи се
в землището на Община Н. З., а по втория - 19.74 дка земеделски земи, находящи
се в земището на Община Т., срещу задължение на последното да извършва арендни
плащания в размер на цената на 166 кг. жито, умножена по борсовата му стойност,
но не по-малко от 25 евро за един декар съгласно чл. 4, ал. 1 от всеки един от
двата договора и чл. 1, ал. 2 от анексите към тях, което следвало да бъде правено
в началото на всяка започваща стопанска година или от 01-ви до 30-ти октомври
на съответната стопанска година. Ищците твърдят, че ответникът не изпълнил
задълженията си да заплати арендните вноски по всеки един от двата договора за
стопанските 2016-2017 г. и 2017-2018 г., като към датата на завеждане на
исковата молба в съда той дължи : по първия договор за аренда и за двете
стопански години - по 1712.50 лева на всеки от тях; по втория договор за
арендна : за стопанската 2016 г. - 2017 г. - 481.50 лева на ищеца М. и 482 лева
на ищцта М., а за стопанската 2017 г. - 2018 г. - 482 лева на ищеца М. и 481.50
лева на ищцата М.. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищците
молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати
дължимите арендни вноски и да развали сключените помежду им два договора за
аренда на земеделска земя. Претендират присъждане на разноски.
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 8, ал. 1 от Закон за арендата в земеделието и чл. 28, ал.
2 от Закон за арендата в земеделието.
Ответникът „БУЛГРЕЙПС” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Крали Марко” 13,
представляван от ****, а също и от пълномощника им *** П.Т., не оспорва, че е
сключил с ищците два договора за аренда на описаните в тях земеделски земи, но
твърди, че : последните са неизправна страна по договорите и не разполагат с
правото да ги развалят, тъй като в договорите са уговорени срокове за плащане
на арендните
Продължение на решение по гр. д.
№ 8868/18 г. на РСПд – стр. 2/9
вноски, но не е определено местоизпълнение на
задължението на дружеството за плащането на тези вноски; с оглед изпълнението на
задължението за плащане на дължимите вноски многократно са правени опити за
връзка с арендодателите, за да бъде предоставена банкова сметка, ***а, но без
успех, а въпреки многобройните посещения на посочения в двата договора адрес на
ищците в продължение на месеци не е бил осъществен контакт с тях, тъй като те
не живеят на адреса; дължимите арендни вноски предмет на делото са заплатени,
тъй като първата стопанска година обхваща периода от сключване на договорите до
30.09.2017 г. и рентата за 2017 г. е следвало да бъде заплатена до 30.10.2017
г., като поради непредставяне на банкова сметка ***, дружеството е забавило
плащането, но независимо от това плащане е направено преди изтичане на
уговорения в двата договора 6-месечен срок, след който арендодателите са могли
да поискат разваляне - на 13.04.2018 г.; претенциите за плащане на арендните
вноски за стопанската 2017 г. - 2018 г. са неоснователни, тъй като към датата
на завеждане на исковата молба в съда същите не са изискуеми – те се дължат
едва след 30.09.2018 г.; дори и да се приеме, че е налице забава по отношение
на изпълнението на задълженията на дружеството за плащане на арендните вноски,
не са налице предпоставките за разваляне на договорите, тъй като неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредиторите. По
изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Не е налице спор, а и се установява от
представените с исковата молба писмени доказателства, че на 28.04.2016 г.
страните са сключили :
Договор за аренда на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите рег. № ****, с
район на действие – Районен съд – Пловдив, по който П.П.М. и синът й П.Г.М.
/наследници на ****. – съпруг на първата и баща на втория/, в качеството им на
арендодатели, са се задължили да предоставят на „БУЛГРЕЙПС” ООД, в качеството
му на арендатор, собствените си 140,974 дка земедлски земи, находящи се в
землищата на с. ****, с. Н., ЕКТТЕ ****, с. Р., ЕКТТЕ ***, и с. ***, ЕКТТЕ ****,
Община Н. З., за временно ползване – за срок от 26 стопански години, срещу
поето от арендатора задължение да извършва годишно арендно плащане /рента/ за
декар арендувана площ, дължима в земедлски продукти или лева, в размер на 166
килограма жито или равностойността им в лева или евро според моментната борсова
цена на житото за всеки един декар арендувана площ, като съгласно анекс към
договора от същата дата страните са се споразумели, че размерът на арендното
плащане не може да бъде по-малко от 25 евро за всеки един арендуван декар
земеделска земя /чл. 1, ал. 1, чл. 3, и чл. 4, ал. 1 от договора и чл. 1, ал. 2
от анекса/;
Продължение на решение по гр. д.
№ 8868/18 г. на РСПд – стр. 3/9
Договор за аренда на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите рег. № ****, с
район на действие – Районен съд – Пловдив, по който П.П.М. и синът й П.Г.М.
/наследници на ****. – съпруг на първата и баща на втория/, в качеството им на
арендодатели, са се задължили да предоставят на „БУЛГРЕЙПС” ООД, в качеството
му на арендатор, собствените си 19,748 дка земедлски земи, находящи се в землището
на с. З., ЕКТТЕ …, Община Т., за временно ползване – за срок от 26 стопански
години, срещу поето от арендатора задължение да извършва годишно арендно
плащане /рента/ за декар арендувана площ, дължима в земедлски продукти или
лева, в размер на 166 килограма жито или равностойността им в лева или евро
според моментната борсова цена на житото за всеки един декар арендувана площ,
като съгласно анекс към договора от същата дата страните са се споразумели, че
размерът на арендното плащане не може да бъде по-малко от 25 евро за всеки един
арендуван декар земеделска земя /чл. 1, ал. 1, чл. 3, чл. 4, ал. 1 от договора
и чл. 1, ал. 2 от анекса/.
Изхождайки от обектите на двата договора –
земеделски земи, от техния предмет -
поемане на задължение от страна на ищците да
предоставят на ответника за временно ползване обекта на двата договора, а
последният да извърши определено арендно плащане, а също и от срока им и начина
на определянето му – срокът по всеки договор е 26 стопански години, който
надхвърля минималния изискуем такъв по чл. 4, ал. 1 от Закон за арендата в
земеделието /ЗАЗ/, то същите имат белезите на договора за аренда съгласно чл. 2
и сл. ЗАЗ. В съответствие с изискванията на последния, регламентирани в чл. 3, ал.
1 /в редакцията на закона към датата на сключването им – ДВ, бр.14 от
20.02.2015 г./, договорите са сключени в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, като обстоятелството, че на са вписани не води до порок на формата
им, тъй като вписването съгласно чл. 1 от Правилник за вписванията има значение
да даде гласност на подлежащия на вписване акт.
Ето защо настоящият състав приема, че двата
договора са валидни източници на облигационни правоотношения между страните. Те
са породили за тях редица права и задължения, в това число и задължение на
арендатора да извърши уговорените арендни плащания, чийто размер по всеки
договор не може да бъде по-малък от 25 евро на декар арендувана земя.
В този размер ищците претендират плащания по двата
договора, като е налице спор относно изпълнението на задълженията на ответника
за арендните 2016 г. – 2017 г. и 2017 г. – 2018 г.
Съобразно постигнатите договорености в двата
договора : те са в сила от датата на сключването им – 28.04.2016 г., и са
сключени за срок от 26 стопански години, като стопанска година е времето от
1-ви октомври на текущата година до 30-ти септември на следващата /чл. 3
от договорите/; арендната вноска се дължи от 01 до 30 октомври на започващата
стопанска година, като за първа стопанска година се счита периодът от сключване
на договорите – 28.04.2016 г., до 30.09.2017 г. / чл. 4, ал. 2 от договорите/.
Продължение на решение по гр. д.
№ 8868/18 г. на РСПд – стр. 4/9
Базирайки се на цитираните в предходния абзац
уговорки съдът приема, че независимо, че двата договора са сключени преди
началото на стопанската 2016 г. – 2017 г., то те са в сила от предходен момент
– от 28.04.2016 г. /датата на сключването им/, но арендното плащане за първата
стопанска година /2016 г. – 2017 г./ е следвало да бъде направено от 1-ви до
30.10.2016 г., а това за стопанската 2017 г. – 2018 г. - от 1-ви до 30.10.2017
г.
Установява се от неоспореното заключение на вещото
лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, а също и от
представеното в последното проведено по делото открито съдебно заседание
заверено копие на Нареждане за кредитен превод от 25.02.2020 г., че : по
Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите
рег. № **** г. за стопанските 2016 г. – 2017 г. и 2017 г. – 2018 г. дължимите
арендни плащания са в размери от по 6893.03 лв., а по Договор за аренда на
земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № **** г. дължимите арендни вноски за всяка
една от двете процесни стопански години са в размери от по 965.59 лв.;
ответникът е направил четири плащания по договорите : първо плащане на
13.04.2018 г. със сума в размер на 6893.03 лв., с която е заплатил рентата за
първата стопанска година по Договор за аренда на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите рег. № **** г.; второ плащане на 01.06.2018 г. /след датата на завеждане на исковата
молба в съда – 31.05.2018 г./ със сума в размер на 6318.45 лв., представляваща
рента за стопанската 2017 г. – 2018 г. по Договор за аренда на земеделска земя
с нотариална заверка на подписите рег. № **** г.; трето плащане на 31.10.2018 г. със сума в размер на 6893.03 лв., с
която е погасил рентата за стопанската 2018 г. – 2019 г. по Договор за аренда
на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № **** г., която не е предмет на делото и
четвърто плащане със сума в размер на 2896.77 лева, с които е погасил рентите
за стопанските 2016 г. – 2017 г., 2017 г. - 2018 г. и 2018 г. – 2019 г. по
Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № **** г. Или към датата на приключване на
съдебното дирене непогасени остават още 574.58 лв. до пълния размер на
дължимата рента за стопанската 2017 г. – 2018 г. по Договор за аренда на
земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № **** г.
Следователно арендното плащане за стопанската 2016
г. – 2017 г. Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка
на подписите рег. № **** г. е извършено още преди датата на завеждане на исковата молба в съда –
31.05.2018 г., а към датата на приключване на съдебното дирене с извършените в
хода на производството три плащания са погасени арендните вноски за двете
процесни стопански години по Договор за аренда на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите рег. № **** г., като е налице частично неизпълнение само на задължението за плащане
на рентата за стопанската 2017 г. – 2018 г. по Договор за аренда на
земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № **** г., поради което предявените искове по
този договор от всеки ищец за стопанската
2017 г. – 2018
Продължение на решение по гр. д.
№ 8868/18 г. на РСПд – стр. 5/9
г. следва да бъдат уважени до размера на половината
от сумата от 574.58 лв. – или до 287.29 лв., а за разликата до пълните
претендирани с исковата молба размери от по 1712.50 лв. същите като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени, както и като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени всички останали претенции с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ.
Според чл. 28, ал. 1 ЗАЗ договорът за аренда може да бъде развален от
арендодателя поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три
месеца, но няма пречка с оглед на регламентираната в чл. 9, ал. 1 Закон за
задълженията и договорите свобода на договаряне, страните да уговорят и
по-дълъг срок на забавата за плащане на арендната вноска, както е сторено и в
процесния случай – в чл. 10, ал. 2, б. „в” от всеки един от двата договора
страните са предивидили възможност за арендодателя да прекрати договора при
забава на арендатора с плащане на годишната арендна вноска с повече от 6
месеца, като поради обстоятелството, че договорите са сключени за срок по-дълга
от 10 години, то в съответствие с чл. 28, ал. 2 ЗАЗ развалянето им следва да
бъде сторено по съдебен ред, към какъвто са прибегнали ищците с предявяването
на настоящата искова молба.
Налице е, обаче, спор, относно правото на ищците да поискат разваляне на
договорите с оглед на извършените от ответника плащания, едно от които преди
датата на подаване на исковата молба в съда, а останалите три – в хода на
производството по делото.
Бе прието вече в предходното изложение с оглед на постигнатите между
страните договорености в чл. 4, ал. 2, че арендното плащане за първата
стопанска година от сключване на договорите, която съгласно изречение 2 на
цитираната алинея започва от 28.04.2016 г. и завършва на 30.09.2017 г., е
следвало да бъде извършено до 30.10.2016 г., а за следващата стопанска 2017 г.
– 2018 г. – до 30.10.2017 г. Следователно с изтичане на последните дни от
сроковете за изпълнение на задълженията за плащане на арендните вноски за тези
две стопански години по двата договора ответникът е изпаднал в забава –
съответно на 01.11.2016 г. и на 01.11.2017 г. От тези два момента е започнал да
тече и 6-месечният срок по чл. 10, ал. 2, б. „в” от двата договора, в рамките
на който арендаторът е могъл да извърши плащане, което макар и със закъснение е
следвало да бъде прието от кредиторите, без същите да имат право да
прекратят/развалят договорите, като за стопанската 2016 г. – 2017 г. той е
изтекъл на 01.05.2017 г., а за стопанската 2017 г. – 2018 г. – на 01.05.2018 г.
Същевременно установи се, също така, от заключението по счетоводната
експертиза и от приетото като доказателство заверено копие на платежно
нареждане от 25.02.2020 г., че : арендното плащане по Договор
за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № **** г. за стопанската 2016 г. – 2017 г. е
извършено на 30.04.2018 г., т. е. много след 01.05.2017 г.; арендното плащане
по същия договор за стопанската 2017 г. – 2018 г. е извършено 01.06.2018 г. –
също след 01.05.2018 г., а по Договор за аренда на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите рег. № **** г. към 01.05.2017 г. и към 01.05.2018 г. няма никакви плащания за
стопанските
Продължение на решение по гр. д.
№ 8868/18 г. на РСПд – стр. 6/9
2016 г. – 2017 г. и 2017 г. – 2018 г. Следователно
към датата на подаване на исковата молба в съда са налице визираните в чл. 28,
ал. 1 ЗАЗ във връзка с чл. 10, ал. 2, б. „в” от двата договора предпоставки за
развалянето им.
Неоснователно е твърдението на ответника, че
виновни за неизпълнение на задълженията на ответника за плащане в срок на
арендните вноски за процесните две години са ищците.
В действителност в договорите няма уговорки относно
мястото и начина на плащане на арендните вноски, с оглед на което и тъй като се
касае за парично задължение в съответствие с общита правила на ЗЗД относно
изпълнението следва да се приеме, че плащането е следвало да се прави в
местожителството на арендодателите по време на изпълнение на задължението - чл.
68, б. „а” ЗЗД.
Съобразно отговорите на ищците дадени по реда на чл
176, ал. 1 ГПК : П.М. е заявила в регистрите на населението следния адрес както
за постоянен, така и за настоящ – ***** и на
него живее вече 49 години, включително и след датата на сключване на двата
договора, а след месец април 2016 г. не е излизала извън България; постоянният
и настоящ адрес *** и на него живее, макар и временно да го напуска, но за
периода, през който отсъства, майка му постоянно пребивава на този адрес.
В абсолютно противоречие с твърденията на ответника
наведени в отговора на исковата молба, че въпреки многократните посещения в
продължение на месеци на посочения в предходния абзац адрес ищците не били
намерени на същия, са показанията на свидетеля му **** – консултант и пряк
отговорник за лозарския бизнес на дружеството, съобразно които : той нямал
отношение към плащанията по двата договора, но затруднение за изплащане
задълженията по тях не е имало; имали добра комуникация с арендодателите –
самият свидетел имал както българския, така и канадския телефон на ищеца П.М.;
той бил посещавал адреса веднъж, но не намерил никой. Доколкото свидетелят на
ответната страна сам призна, че не е имал отношение към плащанията по
договорите, а и не уточни кога е посетил адреса на ищците и с каква цел, то и
предвид липсата на данни други служители на дружеството да са търсили ищците на
адреса посочен в договорите с цел плащане на арендните вноски за процесните
стопански години настоящият състав намира това твърдение на ответната страна за
недоказано. А тъй като свидетелят Т. заяви, че имал както българския, така и
канадския телефон на ищеца М., то при наличие на желание от страна на ответника
не е имало пречки той да установи връзка с арендодателите, за да се уговорят за
извършване на дължимите плащания в предвидените в договорите срокове.
Не би могла да бъде споделена и тезата на
ответника, че неизпълнената част от задължението му е незначителна с оглед на
интереса на кредиторите.
По силата на двата договора ищците са поели не
лекото задължение в продължение на 26 години да се лишат от възможността да
ползват собствените си земеделски земи, срещу добросъвестното изпълнение на
което са разчитали да получават определените в договорите доходи от рента. В
разрез с тези
Продължение на решение по гр. д.
№ 8868/18 г. на РСПд – стр. 7/9
очаквания, обаче, установи се по делото, че в
продължение на две години от сключване на договорите е налице пълно
неизпълнение на задълженията на ответника да заплати в уговорените срокове
арендните вноски за първите две стопански години, а впоследствие, макар и
неизправна страна в арендните отношения, той е налагал собствени правила, в
отклонение от постигнатите договорености, относно това кога да плати, колко да
плати, по какъв начин и по кой от договорите, като дори и със закъснелите
плащания отново е в нарушение на договорите, тъй като въпреки огромната си
забава в разрез постигнатата в чл. 4, ал. 3 договореност, съобразно която при
забавяне на плащането арендаторът дължи лихва в размер на основния лихвен
процент определен от БНБ за всеки месец просрочие, той не обезщети ищците за
последиците от забавеното изпълнение най-малкото чрез плащане на законната
лихва върху незаплатените в срок и претендирани по настоящото дело арендни
вноски от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на съответното
плащане. Нещо повече, най-вероятно с цел париране на обоснованите иначе
претенции на ищците в отговора на исковата молба ответникът отправи и
предупреждение за евентуални негови претенции към тях в случай на разваляне на
договорите.
Предвид гореизложеното предявените искове с правно
основание чл. 28, ал. 2 ЗАЗ като доказани следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците : сумата от 642.73 лева
разноски по производството съразмерно на уважените искове с правно основание
чл. 8, ал. 1 ЗАЗ /500 лв. адвокатско възнаграждение + 374 лв. държавна такса +
180 лв. депозитни разноски х 60.98%/; сумата от 741.66 лева разноски по
производството по предявените искове с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, в
това число : 100 лв. държавна такса, 500 лв. адвокатско възнаграждение, 43 лв.
държавни такси за издаване на съдебни удостоверения и преписи от исковата молба
с оглед на вписването й; 70 лв. разноски за снабдяване на ищците със скици на
имотите – обект на двата договора, с оглед на вписването на исковата молба;
22.90 лв. такси за вписване на исковата молба и за издаване на заверен препис
на вписаната искова молба; 5.76 лв. куриерски разходи за получаване на
документи от АВ – Я.
На ответника разноски не следва да бъдат присъждани
поради липсата на доказателства за направата на такива.
Предвид гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БУЛГРЕЙПС” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Крали Марко” 13, да заплати на всеки
от ищците П.П.М. с ЕГН **********, и П.Г.М. с ЕГН **********,*** 16, суми в
размери от по 287.29 лева, представляващи незаплатени остатъци от дължимото им
арендно плащане за стопанската 2017 г. – 2018 г. по сключен
Продължение на решение по гр. д.
№ 8868/18 г. на РСПд – стр. 8/9
помежду им на 28.04.2016 г. Договор за аренда
на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № ******., като над уважените до пълните претендирани размери от по
1712.50 лв. – отхвърля предявените от всеки един ищец искове с правно основание
чл. 8, ал. 1 Закон за арендата в земеделието, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от всеки
един от ищците П.П.М. с ЕГН **********, и П.Г.М. с ЕГН **********,*** 16,
против „БУЛГРЕЙПС” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „Крали Марко” 13, искове с правно основание чл. 8, ал. 1 Закон
за арендата в земеделието за заплащане на следните суми от дължимите им арендни
вноски както следва : по Договор за аренда на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите рег. № **** г. за стопанската 2016 г. – 2017 г. в размери от по 1712.50 лева -
поради плащането им преди датата на подаване на исковата молба в съда; по
Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите
рег. № **** г. за стопанската 2016 г. – 2017 г. в размер от 481.50 лв. за ищеца П.М.
и в размер от 482 лева за ищцата П.М., а също и за стопанската 2017 г. – 2018
г. в размер от 482 лв. за ищеца П.М. и в размер от 481.50 лв. за ищцата П.М. -
поради плащането им в хода на производството.
ОСЪЖДА „БУЛГРЕЙПС” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Крали Марко” 13, да заплати на
ищците П.П.М. с ЕГН **********, и П.Г.М. с ЕГН **********,*** 16, сумата от 642
лева разноски по производството съразмерно на уважените искове с правно
основание чл. 8, ал. 1 Закон за арендата в земеделието.
РАЗВАЛЯ сключения на 28.04.2016 г. между
„БУЛГРЕЙПС” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „Крали Марко” 13, в качеството му на арендатор от една страна
и от друга - П.П.М. с ЕГН **********, и П.Г.М. с ЕГН **********,*** 16, Договор
за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № ****. на Нотариус рег. № **** с
район на действие – Районен съд – Пловдив, посредством който последните са
поели задължение да предоставят на арендатора за временно ползване – за срок от
26 години, собствените си 140.974 дка земедлски земи както следва : НИВА в
местността „****” с площ от 4.000 дка, четвърта категория, съставляваща имот № **** по плана за земеразделяне на с. ****,
община Н. З., при граници и съседи: имот № **** ; имот № **** полски път; НИВА в местността „****” с
площ от 7.204 дка, трета категория, съставляваща имот № **** по плана за земеразделяне на с. Н.,
община Н. З., при граници и съседи: имот № *** ; имот № ****:кад. № **** полски път; НИВА от 3.771 дка, от които
0.386 дка десета категория, 3.385 дка четвърта категория, в местността „****”,
Продължение на решение по гр. д.
№ 8868/18 г. на РСПд – стр. 9/9
имот № **** по плана за земеразделяне на с. Р., община Н. З., при граници и съседи:
имот № **** ; имот № **** ; кад. № **** полски път, имот № ****; НИВА от 46.827 дка, четвърта категория,
в местността „ ****”, имот № *** по плана за земеразделяне на с. ****, при граници и съседи: имот №*** ; имот № ***; имот № ****; имот № ****; имот № ***; имот № ****; имот № ****; имот № ****; имот № ****; имот № ****; имот № ****; имот № ****; НИВА от 79.172 дка, трета категория, в местността „ ****”, имот № **** по плана за земеразделяне на с. *****,
община Н. З., при граници и съседи: имот № *** ; имот № **** ; имот кад. № **** полски път и имот кад. № *** полски път, срещу поето задължение от
арендатора да заплати арендно плащане /рента/.
РАЗВАЛЯ сключения на 28.04.2016 г. между
„БУЛГРЕЙПС” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „Крали Марко” 13, в качеството му на арендатор от една страна
и от друга - П.П.М. с ЕГН **********, и П.Г.М. с ЕГН **********,*** 16, Договор
за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № **** г. на Нотариус рег. ****, с район на
действие – Районен съд – Пловдив, посредством който последните са поели
задължение да предоставят на арендатора за временно ползване – за срок от 26
години, собствените си 19.748 дка земедлски земи както следва : НИВА от 11.750
дка, пета категория, в местността „ ****”, имот № **** по плана за земеразделяне на с.З.,
община Н. Т., при граници исъседи: имот № **** ; имот № *** ; имот ***; имот № ***; имот № ***, имот № ***; имот № *** и имот № ***; НИВА от 7.998 дка, пета категория, в местността „ ****”, имот № *** по плана за земеразделяне на с.***,
община Н. Т., при граници и съседи: имот № *** ; имот № *** ; имот № ****; имот № ****, срещу поето от арендатора задължение да
заплати арендно плащане /рента/.
ОСЪЖДА „БУЛГРЕЙПС” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Крали Марко” 13, да заплати на
ищците П.П.М. с ЕГН **********, и П.Г.М. с ЕГН **********,*** 16, сумата от
741.66 лева разноски по производството по предявените искове с правно основание
чл. 28, ал. 2 Закон за арендата в земеделието.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението
да се връчат на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с
оригинала.
Р.М.