.
към Присъда № 260020 от 25.02.21 г.
по НОХД № 25/20 г.
Обвинението срещу подс. С.Ю.С. е по чл.
331 ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 330 ал. 1 от НК за това, че на 15.10.2017
г. в местността „С.Б.“ в землището на с.
Х., общ. К., обл. С.Т. по непредпазливост е запалил чужд имот със значителна
стойност, собственост на И.Ф.Т. *** – нива четвърта категория с площ 4.238 дка
(имот № 032076) на стойност 1695 лв. и
нива четвърта категория с площ 4.237 дка (имот № 032077) на стойност 1695 лв.,
закупени с един нотариален акт № 190, том III, рег. № 3833, дело № 558/2006 г. на нотариус № 443 – П. П. с район на действие
Районен съд К. и обединени фактически в един имот с обща ограда с намиращите се
в тях 329 бр. черешови дръвчета, 88 бр. ябълкови дръвчета, 41 бр. крушови
дръвчета, 38 бр. сливови дръвчета сорт „Стенли“, 6 бр. кайсиеви дръвчета с обща
стойност на насажденията – 59′480 лв., 7 бр. пчелни кошери с пчелни семейства на стойност
1′210 лв. и 1 бр. фургон на стойност 600 лв., всичко на обща
стойност 64′680 лева, вследствие на което са унищожени 90 бр. черешови
дръвчета на стойност 11′041 лева и 7 бр.
пчелни кошери с пчелни семейства на стойност 1′210 лева, всичко на
обща стойност 12′251 лв., като са последвали значителни вреди.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.
Защитникът му – адв. М.З. в с.з.
пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на РП С.Т., ТО К. в с.з.
поддържа обвинението.
Частният обвинител И.Ф.Т. в с.з. чрез
адв. З. поддържа обвинението.
Предявен е граждански иск против подс. С.С.
от И.Ф.Т. за причинените му имуществени вреди в размер на 12′251 лв., ведно
със законната лихва от 15.10.17 г. и за направените по делото разноски, който
бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а св. Т. бе
конституиран като граждански ищец.
Гражданският ищец И.Ф.Т. в с.з. чрез
адв. З. поддържа гражданския иск.
От събраните по делото доказателства,
установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. И.Т. бил земеделски производител и
притежавал имот от 8,475 дка в местността „С.Б.“ в землището на с. Х., общ. К.,
състоящ се от две ниви с №№ 032076 и 032077 с площ съответно 4,238 дка и 4,237
дка. През 2007 г. свидетелят оградил по външен периметър двата имота и засял в
него дръвчета - 329 бр. череши, 88 бр. ябълки, 41 бр. круши, 38 бр. сливи и 6
бр. кайсии. Над черешите разположил фургон и 7 бр. кошери тип „Дадан-Блат“ с
пчелни семейства. За засяване на овощната градина св. Т. ползвал финансово
подпомагане от ДФ „Земеделие“, а дърветата, които не се прихванали през първата
година, свидетелят засадил отново. Към 15.10.2017 г. общата стойност на имота с
насажденията и другите вещи в него била 64′680 лв. Около овощната градина
на свидетеля имало имоти, обработвани от сина на подсъдимия – св. Ю.С. чрез
дружеството му - „Еджи агро“ ООД, с. Х..
На 15.10.2017 г. свидетелите М.С. и Т.М.,
които работели като трактористи в дружеството, продълбочавали и бранували
нивите около имота на св. Т.. По обед те седнали да обядват в нивата източно от
имота на св. Т.. По това време дошъл подс. С. с л.а. „Лада Нива“. Той видял, че
в нивата в близост до овощната градина имало слама, която пречела на
обработването и казал на трактористите, че ще запали сламата за да не пречи на
обработката. Св. С. му казал да изчака да дискова около овощната градина да не
стане пожар, но подсъдимият не го послушал и запалил сламата, намираща се
западно от овощната градина. Огънят обаче се разпрострял неконтролирано и разгорял
тревите в северозападния край на градината като унищожил кошерите с пчелните
семейства и 90 бр. черешови дървета, причинявайки щети на св. Т. на стойност
12′251 лв. Подсъдимият с помощта на тупалка започнал да гаси огъня и
успял да го угаси в западния край, като накарал трактористите да обработят
земята за да не си личи, откъде е тръгнал пожара. По-късно през деня св. Т.
посетил имота си и установил последиците от пожара, като разбрал от св. С., че
подс. С. го е запалил. Св. Т. намерил подсъдимия, опитал да се договори с него
за обезщетение, но като не постигнал такова сигнализирал органите на Полицията.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите И.Т., Т.М., М.С., М.Л., Ю.С.,
нотариален акт, протокол за оглед на местопроизшествие, скица, трасеровъчен
карнет, справка на ДФ „Земеделие“, заявления за регистрация и подпомагане,
сателитна снимка експертните заключения на пожаротехническата,
съдебнооценителната агрономическа и двете допълнителни съдебнооценителни
агрономически експертизи, които отчасти кореспондират на обясненията на подс. С..
В с.з. подс. С. отрича авторството на
деянието. Установява, че само е гасил пожара, защото видял пушек. По смисъла на
обясненията му, той отрича да е предизвикал пожара. В този смисъл са и
възраженията на защитника.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия и не приема възраженията на защитника.
Както подсъдимият, така и свидетелите М.С.
и Т.М. установяват, че към момента на идването на подс. С., последните двама са
почивали и обядвали.
От показанията на св. С. в с.з. и пред
съдия на ДП се установява, че пушекът се е появил 20 минути след идването на
подсъдимия, като преди това той е заявил, че ще запали ивиците слама останали
след комбайнирането, а последствие е карал двамата трактористи да минат там,
където било горяло, казал му да спре да работи, защото огънят дошъл в
черешовата градина. Тогава били само тримата, други хора нямало.
От показанията на св. Т.М. пред съдия
на ДП също се установява, че подсъдимият дошъл, докато той и св. С. обядвали,
казал че ще пали ивиците със слама до границата с черешовата градина, после
видял пушек като подсъдимият гасял с палка, бил целия опушен и му казал да мине
участъка с браната за да замаскира. Свидетелят установява, че подсъдимият дошъл
сам, а той и колегата му не са палили стърнища.
Свидетелите С. и М. са очевидци на
идването на подсъдимия и на неговите намерения да запали ивиците със слама в
близост до градината на св. Т., но не са очевидци на самите действия по
запалването.
От показанията на св. С. се установява,
че е питал трактористите дали те са палили, но те му отговорили, че не са.
Следователно свидетелите установяват
косвени доказателства, но те са в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, че подс. С. е автор на деянието (относно доказването по
косвени доказателства вж. Р 80-69-II, Р 59-81-II, Р 93-94-ВК, Р 70-95-III).
От показанията на св. Ю.С. се
установява, че пред него баща му е казал, че не е запалил градината на св. Т..
Св. С. установява, че не е присъствал лично. Трябвало подсъдимият да води негов
клиент на блоковете с граха, въпреки че реколтата била прибрана, но не знаел
баща му какво е правил там.
Тези показания обаче нямат решаващ
характер, те не променят направения по-горе извод за авторството на деянието, а
само препредават обяснения на подсъдимия, които той дава и в настоящото
производството и които съдът приема за недостоверни и защитни по съображенията
по-горе.
От показанията на св. С. и обясненията
на подсъдимия се установява, че същия ден на километър по-долу също е имало
пожар в ниви, обработвани от др. арендатор. Съдът счита, че без правно значение
са причините за посочения пожар, тъй като подс. С. не е обвинен за запалването
му. Доколкото с тази теза на защитата се цели разколебаване на косвеното
доказване, съдът не я споделя. В хода на съдебното производство не се установи,
че в близост е имало др. лица, ясни са били намеренията на подсъдимия, пожарът
също е бил факт. Да се предполага, че имотът се е самозапалил през месец
октомври е теза, която от една страна не почива на обективните физични явления
за сезона и човешкия опит, а от др. страна разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК забранява присъдата да бъде постановявана на предположения, а това се
отнася и до оправдателните присъди (Р 12-90-ВК, Р 80-07-І (последното решение не е
публикувано в “Апис”, вж. Бюлетин ВКС бр. 10/07 г. стр. 5).
Имайки
предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. С. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 331 ал. 3 вр.
с ал. 1 вр. с чл. 330 ал. 1 от НК.
Престъплението е резултатно.
С предизвикване на възпламеняване на
ивиците сено и разрастване на пожара в овощната градина на св. Т., подс. С. е
осъществил изпълнителното деяние „запалил“ от състава на престъплението.
Експертното заключение на
пожаротехническата експертиза и разпитът на вещото лице в с.з. не установяват
средството, с което е бил запален пожара, а само посоката на разпространение и
обхвата на засегната площ. Обстоятелството, че в хода на съдебното производство
не се установиха начина и средството, с които е предизвикан пожара от подсъдимия,
каквито възражения се правят в тази насока от защитника, не е основание да се
счита, че подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние, тай като пожарът е
факт, който не се оспорва.
От експертното заключение на
допълнителната съдебно-оценителна агрономическа експертиза (л. 126) се
установява, че общата стойност на запаленото имущество на св. Т., включващ
двете ниви, насажденията, кошерите и фургона, възлиза на 64′680 лв. За да
бъде съставомерно деянието по см. на чл. 330, ал. 1 от НК и във вр. чл. 331,
ал. 1 от НК, е необходимо запаленото имущество да бъде на значителна стойност,
като е без правно значение размерът на реално причинените вреди, стига те да
преодоляват малозначителността по см. на чл. 9, ал. 2 от НК. В случая обаче
според другите две експертизи по делото на л. 65 и л. 70 реално причинените
вреди са на стойност 12′251 лв., което съответства на признака значителни
имуществени вреди по см. на чл. 331, ал. 3 от НК, съобразно Р 312-08-III
(Бюлетин бр. 2/2008 г.), според което на този признак отговаря стойността на 14
минимални работни заплати (МРЗ-460 лв., общо 6440 лв.). Запаленото имуществото
е на значителна стойност дори ако се вземат предвид само насажденията, които са
в размер на 59′480 лв.
В
с.з. се оспорва експертните заключения и броя на засегнатите насаждения и
кошери, но съдът не приема тези възражения. На първо място не се оспорва
компетентността на вещото лице, а на второ място съдът счита, че са били
оценени като унищожени реално увредените вещи. Основание за това дава обстоятелството,
че най-напред в качеството си на частен експерт местопроизшествието е било
посетено от св. Л., която е изготвила частна експертиза на л. 10 (неприобщена
от съда като писмено доказателство по реда на чл. 283 от НПК), по делото е бил
правен оглед на л. 59 на 06.03.2019 г. в присъствието на подсъдимия, неговия
защитник адв. Р. Колев, вещото лице и пострадалия. От огледа се установяват
реално причинените вреди върху насажденията една година и половина след пожара,
т.е. броя и вида на унищожените насаждения е бил установен обективно след преценка
за самовъзстановяване, като присъстващите лица не са направили възражения.
От
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че той е извършил деянието
по непредпазливост.
Подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
Имайки
предвид изложените мотиви съдът намира, че подс. С. следва да бъде признат за
виновен и наказан.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства необремененото съдебно минало, добрите характеристични данни и
възрастта на подсъдимия (66 г. към 15.10.2017 г.). Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се приеме, че реалните вреди надхвърлят значително признака
значителни имуществени вреди с 5′811 лв. (≈90%), което също е
значителна стойност.
На
подс. С. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати
при наказание в размер на една година лишаване от свобода при условията на чл.
66, ал. 1 от НК за срок от три години.
В
хода на съдебното следствие не се установи изключителна причина подсъдимия да
извърши деянието, нито се събраха многобройни смекчаващи вината обстоятелства с
оглед приложението на чл. 55 от НК.
Съгласно
ПП 9-61 ВС, основанието на гражданския
иск в наказателното производство е деянието, поради което предявеният
граждански иск се явява основателен и доказан за сумата от 12′251 лв.,
представляващи реално причинените вреди според експертните заключения. Ето защо
подсъдимият следва да бъде осъден за тази сума ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 15.10.2017 г., както и за направените разноски
за адвокат от св. Т. в размер на 900 лв.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски за експертизи и фотоалбум в хода на ДП в общ
размер на 274,46 лв. следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на ОДМВР С.Т.,
а направените по делото разноски в съдебното производство за явяване на вещите
лица в размер на 120 лв., следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на РС К..
Подсъдимият дължи на РС К. и сумата от 490,04 лв., представляваща държавна
такса в размер на 4% върху размера на гражданския иск.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия,