Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1106 / 10.8.2020г.
гр.
П., 10.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№36
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу
Е.М.Й., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 1181,59 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна
вода за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „***, абонатен № ***, за периода от 01.02.2015 г. до 13.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата в размер
на 212,41 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 13.04.2015 до 21.10.2019 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6690/2019 г. по описа на
Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител (законен наследник на титуляря на партидата) и клиент
за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, възникнало въз основа
на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи
обвързват ответницата без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот е водоснабден. Посочва, че ответницата се явява
задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на
отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата. Твърди
още, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа, което, обуславя
начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание поддържа така
изложеното в исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
не оспорва пасивната си процесуална, доставката и размера на исковата
претенция, като защитната му теза се изчерпва с възражение за погасителна
давност. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение през процесния период по договор за продажба
(доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че
ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период
реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга
и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По
конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорна пасивната процесуална легитимация на ответника, доставката и размерът на
исковата претенция, а ответникът единствено се позовава на погасителна давност.
Това възражение е релевирано с отговора на исковата молба, поради което следва
да бъде разгледано и обсъдено при формиране изводите на съда по същество на
спора.
В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата
разяснения, съгласно които с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. При липса на легална дефиниция,
върховните съдии разясняват, че „периодично” е това плащане, което не е
еднократно, не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими
вещи, неговото задължение е за повтарящо
се изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че имат
един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав
приема, че вземанията за главница, предмет на настоящото производство попадат в
хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава това е
безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа/изискуемостта им,
и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране
на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в конкретната хипотеза
е 31.10.2019 г. Следователно
вземането за главница (изискуемо на датата на издаване на съответната фактура),
възникнало в тригодишен срок преди тази дата е погасено по давност.
С оглед на този правен извод и моментът
на изискуемост по правилото на чл.
33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва,
възникнали/издадени преди 31.10.2016 г.
са погасени по давност.
По делото са представени доказателства
за издаване на фактури в периода от 07.12.2016 г. до 07.08.2019 г. с период на
отчитане от 18.10.2016 г. до 13.07.2019 г. в общ размер на 433,34 лева. Това конкретно притезание съдът намира за доказано и
непогасено по давност, доколкото е възникнало в период по-кратък от три години
преди предявяването на иска. По отношение на разликата до пълния претендиран
размер исковата претенция се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Това е така, защото по делото липсват данни за доставка и
съответно осчетоводяване за период преди - 07.12.2016 г. Само за яснота, следва
да се посочи, че и дори да бе доказана исковата претенция по основание и размер
за период предхождащ горепосочената дата, то по вече изложените съображения
вземанията по всички фактури, издадени преди 31.10.2016 г. биха били погасени
по давност.
Дължимо е и акцесорното вземането за
лихва върху тази сума в общ размер на 62,08
лева, тъй като задължението за заплащане на законна лихва е обусловено от изпадането в забава – 30 дни след възникване
на главното задължение.
Изложеното дава основание на настоящия
съд да приеме, че предявените искове са частично основателни, поради което
следва да бъдат уважени в за сумата от 433,34 лева главница за периода 07.12.2016
г. до 13.07.2019 г. и 62,08 лева законна лихва за забава за периода от 07.01.2017
г. до 21.102019 г. и отхвърлени до пълния претендиран размер и предхождащ като
неоснователни.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски съобразно изхода от спора. Такива са доказани в размер на 27,78
лева заплатена ДТ в исковото производство и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, от които следва да му бъдат присъдени 27.30 лева (за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената претенция.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 27,30 лева
(за ДТ и юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената претенция.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу Е.М.Й., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес *** за сумата в
размер на 433,34 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в
гр. П., ул. „***, за периода 07.12.2016
г. до 13.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 62,08 лева – законна лихва за забава за
периода от 07.01.2017 г. до 21.102019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6690/2019 г. по описа на Районен
съд П..
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата над 433,34 лева до пълния претендиран размер от 1181.59
лева и периода от 01.02.2015 г. до 06.12.2016 г., както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
над 62,08 лева до пълния
претендиран размер от 212,41 лева и за периода от 13.04.2015. до 06.01.2017 г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.М.Й., ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: ********* сумата в размер на 27,30 лева, разноски в исковото и 27,30 лева разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________