№ 41265
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110103118 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Б. Х. срещу
ФИРМА.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск, който
е изпратен за отговор на ищцата. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
насрещния иск.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищцата за
задължаване на ответника да представи извлечение от сметки по процесния договор за
кредит, стандартен европейски формуляр, общи условия и тарифи, доколкото същите
са представени с отговора на исковата молба.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по въпросите, посочени в исковата молба е основателно, но единствено за
въпроса по т. А, доколкото останалите въпроси не са спорни по делото. Експертизата
следва да отговори и на въпроса: уговорената в процесния договор за кредит сума в
размер на 800 лева била ли е реално предоставена на ищцата и ако да- по какъв начин
кредитът е усвоен?
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.11.2025 г. от 10:30
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът
– с препис и от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
1
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние № *******, сключен между страните на
08.12.2024 г.; при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор,
предвиждаща заплащането от страна на потребителя при непредоставяне на
обезпечение по договора.
Ищецът твърди, че на 08.12.2024 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит от разстояние № *******, по силата на който ответникът, в
качеството на заемодател, й предоставил сумата в размер на 800 лева. Срокът за
погасяване на кредита бил 30 дни, при годишен лихвен процент в размер на 36% и
годишен процент на разходите в размер на 42,58%, а общата сума, която следвало да
върне ищцата била в размер на 824 лева. В чл. 19 от договора било уговорено, че
договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията,
посочени в Общите условия относно доход, или с банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. В чл. 29 от договора било уговорено, че в случай на
неизпълнение на задължението по чл. 19 от договора, потребителят дължал неустойка
в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоения кредит. На ищеца била начислена
неустойка в размер на 280 лева, като общата сума, която следвало да плати за
погасяване на кредита, била в размер на 1104 лева.
Ищецът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействиелен,
тъй като не бил коректно посочен годишния процент на разходите по кредита (ГПР),
липсвала и ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите
по кредит. Сочи, че погасителния план бил предвиден промоционален ГПР в размер на
42,58%, а в договора – ГПР в размер на 0%. Намира, че неправилното посочване на
ГПР по кредита следвало да се приравни на непосочване на ГПР. В нарушение на
императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното дружество не било включило
неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР, тъй като същата неустойка по
своята същност представлявала „скрита печалба“, надбавка към главницата, която се
плащала периодично. При включването на процесната неустойка към годишния
процент на разходите, щяла да се получи стойност, която многократно надхвърля
посочения в договора процент. Ищецът излага съображения относно нищожността на
клаузата на чл. 27 от договора, регламентираща задължението на потребителя да
заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Сочи, че в глава четвърта на ЗПК било предвидено задължение за кредитора да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже да сключи такъв. Намира, че уговорената в чл. 27 от договора неустойка била
за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди,
поради което същата накърнявала добрите нрави. С посочената клауза се уговаряло
още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение;
посочената неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да бъде
събрано от длъжника в срок, каквато била и функцията на мораторната лихва.
Непредоставянето на исканите обезпечения по силата на чл. 71 ЗЗД било основание да
се иска незабавно изпълнение на цялото задължение, но не и да се иска неустойка. С
уговарянето на посочената неустойка се постигало заобикаляне на забраната по чл. 33
ЗПК в случай на забава длъжникът да дължи единствено законната лихва. В случая се
стигало до уговаряне на допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорното
задължение за предоставяне на поръчителство. Ето защо моли съда уважи предявения
иск за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит, евентуално – на
разпоредбата от договора, предвиждаща предоставянето на обезпечение.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество – ФИРМА, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете.
Излага съображения относно начина на сключване на договора, както и относно
действителността на сключения с потребителя договор. Сочи, че атакуваната в
настоящото производство неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна,
като излага теоретични съображения относно функцията на неустойката и
предпоставките за нейното възникване. Не оспорва, че неустойката за непредоставяне
на обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР по кредита, поради което
намира за ненеобходимо назначаването на съдебно-счетоводна експертиза по въпроса.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещни искове за осъждане на
ищцата да му заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 800 лева –
главница по договор за кредит, а при условията на евентуалност – за осъждане на
първоначалната ищца да заплати на ответника на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23
ЗПК сумата в размер на 800 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на насрещния иск до окончателното плащане. Ищецът по насрещния излага
съображения за сключен между страните по делото договор за кредит, аналогични на
посочените в исковата молба. Сочи, че е изпълнил задължението си по договора, като
предоставил на ищцата сумата в размер на 800 лева, но същата не е направила каквито
и да било плащания по договора за кредит. Твърди, че общото задължение на ищцата
по договора било в размер на 2415,76 лева, от които 800 лева – главница, 24 лева –
възнаградителна лихва, 280 лева – неустойка по договора, 1311,76 лева – други
разходи. По изложените съображения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от
съдържанието на договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на неустойка
за непредоставяне на обезпечение, както и че договорът е нищожен на посоченото
основание.
В доказателствена тежест на ищеца по евентуалния иск с правно основание 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор, част от
съдържанието на който е уговорката за неустойка при непредоставяне на обезпечение,
както и че посочената клауза е нищожна на твърдяното основание.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор, както и че
е изпълнил задължението си и е предоставил на ищцата сумата в размер на 800 лева.
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване: сключването на процесния
договор между страните със соченото в исковата молба съдържание; че неустойката,
дължима при непредоставяне на обезпечение, не е включена при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства,
приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата по реда на чл.
190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи извлечение от сметки по договор
за кредит №******* от 08.12.2024 г., стандартен европейски формуляр, общи условия
и тарифи
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на въпроса по т. А) от доказателствени искания в исковата молба, както и на зададения
3
от съда въпрос по-горе.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 350 лева, вносими
поравно от страните в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й.а М..
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4