Решение по адм. дело №322/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Предмет на настоящото съдебно производство е жалба от Д. П. П. [ЕГН] против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № МД – АУ – 5167/01.11.2024 г. издаден от инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с който за установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в общ размер 7009,24 лева, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна.

Жалбоподателят посочва, че за периода 2021 – 2024 г. е платил задълженията за ателиета № 4, № 5, № 6 и гараж в [населено място], [улица], но счита, че те са установени неправилно, поради което е отправено искане да се отмени оспорения акт за горницата и да се върне преписката със задължителни указания за възстановяване на надвнесената сума. Претендира за присъждане на сторените разноски. Изтъква, че разпоредбата на чл.22 ЗМДТ не разграничава обектите на жилищни и нежилищни, поради което въвеждане на такова разграничение е незаконосъобразно. Посочва, че от начина на описание на задълженията не става ясно за кои обекти, какъв ДНИ и ТБО са определени, в това число и за земя от 60 кв. м. Не е обсъдена подадената Декларация по чл. 14 ЗМДТ № **********/02.04.2021 г., в която е декларирана промяна относно ползването на трите ателиета като жилища. Намира, че предвид подадената коригираща декларация е приложим чл. 14, ал.9 ЗМДТ, предишна ал.5 и ателиетата трябва да са с данък за жилища съгласно §5, т.29 и т.29а ДР ЗУТ. Уточнява, че при първоначалното деклариране на имотите ги е посочил като жилища, защото му е било указано, че ако не ги посочи като ателиета, декларацията няма да бъде обработена. От представените в административното производство експертизи счита, че се установява, че ателиетата се ползват като жилища. По същество на спора жалбата се поддържа. В допълнение е изложено, че не следва да се провежда процедура по промяна предназначението на ателиетата, защото те се използват като жилища. Не е проведена процедура по чл. 103 ДОПК за промяна на декларацията, защото са дадени незаконосъобразни указания, в несъответствие със ЗУТ. Отдаването под наем на имот не е основание да се третира за нежилищен. Неправилно е определена и данъчната оценка на гаража, което е установено чрез съдебно – счетоводна експертиза, което се отразява на размера на ДНИ и ТБО за този обект. Относно размера на задълженията за магазина не оспорва, че правилно са определени. Отправено е искане за отмяна на АУЗД в частта за трите ателиета и гаража съобразно заключението на ССЕ. Претендира за присъждане на сторени разноски по делото.

Ответник – Директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, чрез гл. юрисконсулт Х. оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Варна намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно [нотариален акт], том LХХVІ, дело № 15920/2014 г. вх. рег. № 28978/16.12.2014 г. за учредяване право на строеж, Д. П. П. и М. З. П., като съсобственици на имот в [населено място], [улица] с А. Н. П. и Н. А. П., са запазили за себе си магазин за промишлени стоки № 2, ателие № 4; ателие № 5, ателие № 6 и 20 [жк], находящ се на подземен етаж, включващ общо девет паркоместа, маневрено хале и рампа, като ще бъдат ползвани като паркоместа № 8 и № 9.

Съгласно [нот. акт], том ХХVІ, дело № 5257/20.04.2016 г. вх. рег. № 9631/20.04.2016 г. Д. П. П., М. З. П., А. Н. П. и Н. А. П. прехвърлят на „ЕВРО КА“ ЕООД само 83,90 кв. м ид. ч. от собственото си дворно място в [населено място], [улица], ПИ с ид. 10135.1504.90 по скица с площ 205 кв. м, а по предходни документи и данъчна оценка 204 кв. м.

Издадено е Удостоверение № 108/13.04.2016 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Офис сграда“, находящ се в УПИ ХІ-54, кв.433 /ид. 10135.1504.90/ по плана на 4-ти м.р. [населено място], [улица].

Подадена е Декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № **********/01.06.2016 г., в която е декларирано от Д. П. П. и М. З. П., че са съсобственици, всеки от тях на ½ ид. ч. от 60 кв. м ид. ч от имот с площ 204 [жк], [улица], ателие №4, ателие №5, ателие №6, търговски магазин №2 и гараж.

Удостоверение за наследници № 29404/02.10.2019 г. установява, че М. З. П. е починала на 15.07.2019 г. и нейн наследник е Д. П. П..

Подадена е декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № **********/24.07.2020 г., с която Д. П. П. е декларирал, че е собственик на 60 кв. м ид. ч от имот с площ 604 [жк], ел. Ген. К. №20, ателие №4, ателие №5, ателие №6, търговски магазин №2 и гараж.

Подадена е Декларация по чл.14 ЗМДТ вх. № **********/02.04.2021 г., с която Д. П. П. е декларирал, че е налице промяна на обстоятелствата от 2021 г. относно обекти: жилище №4, жилище №5, жилище №6, които се намират в [населено място], [улица]. Притежаваните търговски магазин №2, гараж и 60 [жк], но относно тях не е налице промяна.

С писмо /без номер и дата/ на гл. инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ в Община Варна е указано на жалбоподателя да представи техническа експертиза със снимков материал за едно от ателиетата, че се ползва като жилище /При положение, че няма друго основно/, след което да се декларира като основно с Удостоверение за настоящ адрес. Писмото е оспорено по съдебен ред, образувано е адм. дело № 455/2022 г. на Адм. съд. Варна. С окончателно решение по адм. дело № 10406/2022 г. на ВАС е обезсилено решение № 1097/04.08.2022 г. по адм. дело № 455/2022 г на Адм. съд - Варна, прекратено е производството по адм. дело № 10406/2022 г. по описа на ВАС и е изпратено делото като преписка на кмета на Община Варна за произнасяне по жалбата от Д. П. П. срещу обективирания отказ в писмо без номер и дата на главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, отдел „КРДПС“ в Община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021 г.

Д. П. П. е оспорил обективирания отказ в писмо /без номер и дата/ на главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция „Местни данъци", в община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 ЗМДТ, мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна, образувано е адм. дело № 2463/2023 г. на Адм. съд – Варна. С окончателно решение по адм. дело № 4600/2024 г. на ВАС е обезсилено Решение № 1939/26.02.2024г., постановено по адм. д. № 2463/2023 г. на Адм. съд - Варна и вместо него е постановено оставяне без разглеждане жалбата на Д. П. П. срещу "обективирания отказ в писмо /без номер и дата/ на главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция „Местни данъци", отдел „КРДПС" в община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 ЗМДТ", прекратено е производството по делото.

С молба рег. № МД21001330ВН_004ВН/17.10.2024 г. от Д. П. до дирекция „Местни данъци“ в Община Варна е отправил искане да се издаде акт за установяване на задължение и акт за възстановяване и прихващане, за периода от подаване на декларацията 02.04.2021 г. до настоящия момент. Уточнил е, че фактическото ползване на процесните обекти е за жилища и нито един от трите обекта не е основно жилище.

Издаден Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № МД – АУ – 5167/01.11.2024 г. издаден от инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени задължения за данък недвижими имоти / ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Връчен е на жалбоподателя на 07.11.2024 г. Оспорен е с жалба от 20.11.2024 г. до директора на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, който мълчаливо е потвърдил оспорения АУЗ.

С процесния АУЗ са установени задължения за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. за ДНИ в размер на 2582,84 лева и ТБО в размер на 4426,40 лева /общ размер на задълженията 7009,24 лева/, относно: І. Земя - 60 кв. м. от ПИ с [идентификатор] целият с площ 204,00 кв. м, ІІ. Самостоятелни обекти в сграда: 1.нежилищен – ателие №4 с площ 37,75 кв. м, 2. нежилищен – ателие №5 с площ 53,41 кв. м, 3. нежилищен – ателие № 6 с площ 65,32 кв. м, нежилищен – магазин №2 с площ 21,50 кв. м и 4. жилищен обект – гараж с площ 20 кв. м. Задължения за лихви не са установени, тъй като задълженията за ДНИ и ТБО са заплатени в срок, видно от справка л. 158-159.

Д. П. П. в административното производство е представил три технически експертизи, със снимки, изготвени на 27.08.2020 г. от „В. консулт“ ЕООД за ателиета: № 4 /ид. 10135.1504.90.4.4/, № 5 /ид. 10135.1504.90.4.5/ и №6 /ид. 10135.1504.90.4.6/, всяка от които е със заключение, че съответното ателие се използва като жилище.

По делото е прието съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, която не е оспорена от страните. Съдът ще обсъди ССЕ в мотивите на решението.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Процесният АУЗ е връчена на жалбоподателя на 07.11.2024 г., в 14 – дневния срок по чл.107, ал.4 ДОПК, вр. чл. 4, ал.5 ЗМДТ на 20.11.2024 г. е подадена жалба срещу АУЗ до директора на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна. В срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, който е бил до 27.01.2025 г. директорът на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна не се е произнесъл по жалбата, т.е. налице е мълчаливо потвърждаване на АУЗ. От Д. П. П. на 03.02.2025 г. в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК е подадена жалбата по съдебен ред срещу АУЗ, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна. Следва че, жалбата по съдебен ред е подадена в срок, от надлежна страна, след изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което е допустима. В жалбата е посочено, че АУЗ се оспорва изцяло. По същество на спора жалбоподателят е посочил, че размера на задълженията за гаража и трите ателиета са установени неправилно. Не е направено изявление за оттегляне на жалбата частично, поради което съдът приема, че жалбата е относно АУЗ в цялост. На основание чл.145, ал.1, т.1-5 ДОПК жалбоподателят не е задължен да посочи в какво се състои незаконосъобразността на АУЗ относно всеки имот, съответно не е нередовност на жалбата, относно неоспорвана размера на определяния ДНИ и ТБО за магазин и земя. След като жалбоподателя изрично е посочил, че оспорва АУЗ в цялост /стр.1 от жалбата/ и е отправил искане да се отмени АУЗ в цялост /стр. 7 от жалбата/, следва жалбата де се разгледа относно всички задължения установени с процесния АУЗ.

Съобразно чл.160, ал.1 ДОПК съдът има задължение за установи основанието и размера на ДНИ и ТБО предмет на процесния АУЗ.

Разгледаната по същество жалбата е частично основателна.

Задълженията за данък върху недвижими имоти и ТБО представляват публични общински вземания, което е регламентирано с чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

В случая размера на данъка е определен въз основа на подадена декларация за недвижими имоти – земя и обекти в сграда. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/. Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.

Процесният АУЗД е издаден от В. К. К. - главен инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ Община Варна, с оглед направеното искане от жалбоподателя да се установяват задълженията за ДНИ и ТБО съобразно коригиращата декларация от 02.04.2021 г. по чл. 14 от ЗМДТ.

Със Заповед № К-005/16.02.2024 г. на кмет на Община Варна, на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с отсъствие от Община Варна поради командировка е наредил на 19-20.02.2024 г. функциите му да с изпълняват от зам. - кмет на Община Варна Х. Р.. От представените фактури от 17.02.2024 г. и 23.02.2024 г. с получател Община Варна за закупени самолетни билети за Б. К. за пътуване на 18-19.02.2024 г. и 20.02.2024 г. по маршрут Варна – София – Варна се установява, че в периода 18-20.02.2024 г. Б. К. – кмет на Община Варна е бил командирован, поради което съдът приема, че законосъобразно е бил заместван.

Със Заповед № 0447/20.02.2024 г. издадена от зам. - кмет на Община Варна, в условията на заместване, съгласно Заповед № К-005/16.02.2024 г., е определил на основание чл. 44 ал. 1 т. 2 ЗМСМА вр. чл. 4 ал. 3 и 4 ЗМДТ длъжностните лица от общинската администрация с права и задължения на органите по приходите, които да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, като в т.4 е посочено, че това са главените инспектори „Контролно-ревизионни дейности“. Съгласно чл.9б и чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ, оспореният по делото АУЗД е издаден от компетентен административен орган.

С молба от 17.10.2024 г. до дирекция „Местни данъци“ в Община Варна жалбоподателят е отправил искане с оглед подадената от него коригиращата декларация по чл.14 ЗМДТ, да се издаде АУЗ, тъй като счита, че задълженията му са в по-нисък размер. АУЗ е издаден при наличие на правно основание за това, съобразно чл.107, ал.3, изр.2 ДОПК. Той е в изискуемата писмена форма, посочено е че се издава на основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. чл.9б ЗМДТ. В съдържанието на АУЗ е посочено, че задълженията са относно земя – 60 кв. м от ПИ с ид. 10135.1504.90 целият с площ 204 кв. м, обекти – ателие №4 с площ 37,75 кв. м, ателие № 5 с площ 53,41 кв. м, ателие № 6 с площ 65,32 кв. м, магазин №2 с площ 21,5 [жк], посочен е сбора от данъчните оценки на земя и обекти, размера на ДНИ и ТБО за съответните години. С оглед установеното АУЗ е издаден при спазване на процесуалните правила. Непосочване на математическото изчисляване на размера на задълженията, за всеки един обект и земя не е съществено процесуално нарушение, по аргумент на чл.107, ал.2 ДОПК, тъй като е предвидено, че задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. От ответника в съдебното производство е представена такава справка. В съдебното производството по оспорване на АУЗ жалбоподателят има право да оспори всички факти, въз основа на който е издаден този акт, т.е. няма преклудиране на права, което е допълнителен аргумент, че не е допуснато съществено процесуално нарушение относно излагане на фактическите и правни основания в АУЗ.

Няма спор между страните, че съобразно представените документи за собственост – [нот. акт], том LХХVІ, дело № 15920/2014 г. вх. рег. № 28978/16.12.2014 г. и [нот. акт], том ХХVІ, дело № 5257/20.04.2016 г. вх. рег. № 9631/20.04.2016 г. Д. П. П. е собственик на земята и обектите декларирани на 02.04.2021 г. Спорът между страните е за размера на ДНИ и ТБО, който се определя в зависимост от вида на земя и сгради.

Относно три броя ателиета:

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

Законът за местните данъци и такси не съдържа легална дефиниция на понятието "жилище". С оглед на това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове и чл. 46, ал.2 от ЗНА, съдържанието на понятието "жилище" следва да бъде това, което е дадено в други нормативни актове. Съгласно §5 ДР ЗУТ, т.29 "Жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища, т.29а "Сграда със смесено предназначение" е нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата й застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища и т.30 "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

В настоящия случай от издаденото Разрешение за строеж /РС/ № 35/24.03.2014 г. /л.80/, Удостоверение № 108/13.08.2016 за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж „офис сграда“ /л.99-100/ и данни в АГКК налични в сайта [интернет адрес], за сграда с ид. 10135.1504.90.4 в [населено място], [улица], които са: вид собственост – частна, функционално предназначение – Административна, делова сграда, брой етажи 6, брой самостоятелни обекти 16, застроена площ 134 кв. м, се установява че сградата, в която се намират самостоятелни обекти в сграда /СОС/ – ателиета, магазин и гараж е офис сграда, т.е. всички писмени документи, чрез които може да се установи предназначението на сградата посочват, че тя е нежилищна сграда. Няма спор, че в представената Таблица от 13.08.2014 г. издадена от оценител на недвижими имоти Б. Т. /л.64/ са описани самостоятелни обекти в сграда и след като ателиетата са с площ 773,8548 [жк],2594 кв. м, т.е. те са 83% от РЗП. Както ответникът, така и настоящия съд няма компетентност да променя предназначението на сградата, а следва да се съобрази с представените документи, установяващи нейното предназначение в случая - Разрешение за строеж, Удостоверение за въвеждане в експлоатация и нанасяне в КККР с конкретни данни, поради което само въз основа на представената Таблица от 13.08.2014 г. не следва да се приеме, че е налице жилищна сграда. Съгласно т.6 от Приложение №2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, сред видовете сгради за административно обслужване са административните сгради. В съответствие с посочената разпоредба процесната сграда с ид. 10135.1504.90.4 е нанесена в КККР с предназначение „административна, делова сграда“, брой етажи 6 и няма спор, че процесните ателиета, магазин и гараж са в тази страда.

Приложение №2, чл. 5, ал.3, Таблица №2 от ЗМДТ определя, че базисната данъчна стойност в левове на [жк], като сградите са разделени на жилищни и нежилищни, т.е. основното разделение е относно вида на сградата, в която се намират СОС. От това следва, че в случай, че процесните ателиета, магазин и гараж са в жилищна сграда, тогава базисната данъчна стойност ще се определи в размер на 17,00 лева на кв. м, но поради това че в настоящия случай те са нежилищна сграда тяхната базисна данъчна стойност е в размер на 18,70 лева на кв. м., като за гаража на основание Приложение №2, чл. 5, ал.6, т.1 е 80% от 18,70.

Доводът на жалбоподателя, че за определяне на ДНИ и ТБО е от значение фактическото ползване на ателиетата е неоснователен в случая, защото това негово становище би било основателно само, ако е налице жилищна сграда. В този смисъл представените три експертизи, неоспорени от ответника, въпреки че установяват, че ателиетата са обзаведени като жилища, те не установяват, че ателиетата са в жилищна сграда, напротив сградата е нежилищна. Без значение е за определяне на ДНИ и ТБО е ателиетата, които се използват за жилищни нужди дали се отдават под наем, защото доходите от наем са предмет на подоходно облагане. Без значение за определяне ДНИ и ТБО е тарифата, по която се заплаща електроенергия за ателиетата, т.е. това че е битов клиент не променя установяването, че ателиетата са в нежилищна сграда. За настоящия спор е без значение налице ли издаден акт на основание чл. 178, ал.4 ЗУТ, който предвижда, че не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, защото липсата на такъв административен акт не установява наличие на жилищна сграда.

В посоченото от жалбоподателя съдебно решение по адм. дело № 1602/2019 г. на ВАС е разгледан случай, в който ателието е било в с сграда с предназначение – ваканционен жилищен имот, вилна сграда, поради което е прието, че то отговаря на общото понятие за „жилищен“ имот, а в настоящи случай ателиетата са в сграда за нежилищни нужди, поради което посочената съдебна практика е неотносима за настоящия казус.

От установеното следва, че за ателиетата в нежилищна сграда в съответствие с чл. 5, ал.3 от Приложение №2 ЗМДТ и съгласно чл. 14 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна /определен е 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот размер на ДНИ/ е определен размера на ДНИ за 2021-2024 г.

Относно деклариран гараж с площ 20 [жк], в [нот. акт]/2014 г. е посочено, че жалбоподателят е придобил 20 [жк], включващ общо 9 паркоместа, маневрено хале и рампа, като ще бъде използвани като паркоместа № 8 и № 9, ведно с 22,2222% ид. ч. от маневрено хале, както и 1,7181% ид. ч. от общите части на сградата.

Видно от Схема № 15-842294/23.05.2025 г. за обект с ид. 10135.1504.90.4.8 - гараж е в административна, делова сграда на [улица], [населено място], относно правото на собственост са вписани Д. П. П. и М. З. П., на която първия е наследник, като собственици на ½ ид. ч. от 20 [жк], ведно с 22,2222% ид. ч. от маневрено хале, както и 1,7181% ид. ч. от общите части на сградата, т.е. към момента жалбоподателя е вписан в КККР – Варна, като собственик на 20 кв. м ид. ч. от гараж. След като гаража е в нежилищна сграда съгласно чл.5, ал.6, т.1 от Приложение №2 ЗМДТ базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, както следва гаражи и складове - 80 на сто от 18,70 базисна данъчна стойност в левове на квадратен метър за нежилищни сгради. Поради изложеното и съобразно приетата по делото ССЕ отговор 1, Приложение №1 /Вариант 2 нежилищни имоти/, съдът определя, че данъчната оценка на 20 кв. м от гаража е както следва: 2021 г. – 26066,90 лева, 2022 г. – 25936,57 лева, 2023 г. – 25806,23 лева и 2024 г. – 25675,90 лева. ДНИ за 20 кв. м ид. ч. от гаража е следвало да се определи както следва: 2021 г. - 52,13 лева, 2022 г. – 51,87 лева, 2023 г. – 51,61 лева и 2024 г. - 51,35 лева, /отговор 2, приложение №3 от ССЕ/, общо 206,96 лева. С процесния АУЗ задълженията за ДНИ за 20 кв. м. от гаража са определени: 2021 г. - 65,17 лева, 2022 г – 64,84 лева, 2023 г. – 64,52 лева и 2024 – 64,19 лева, общо 258,72 лева, защото е прието, че е жилищен имот и не е направено изискуемото изчисление на данъчната оценка /80 на сто/. Следва, че АУЗ е частично незаконосъобразен в размер на 51,76 лева относно определения ДНИ за 20 кв. м ид. ч. от гараж и в тази част следва да се отмени.

Съдът за пълнота посочва, че в документите за собственост на жалбоподателя е вписано, че е собственик на две паркоместа в гараж, поради което законосъобразно задълженията са изчислени за идеалните части, които притежава от гараж. Между страните няма спор и съдът е установил, че в случая не са налице паркоместа, които не са обособени в гараж. В случай, че се касае за паркоместа, които не са в гараж, то тогава те не се облагат с ДНИ и ТБО, защото те нямат самостоятелност, съответно по арг. на чл.10 ЗМДТ за тях не се дължи ДНИ и ТБО самостоятелно, въпреки че са предвидени в чл. 37, ал.4, т.3 ЗУТ, също така не са предмет на прехвърлителни сделки и ако евентуално са предмет на такива сделки, то тези сделки са нищожни /решение по гр. дело № 3834/2007 г. на ВКС/.

Относно магазин с площ 21,5 кв. м, на основание чл. 5, ал.3, Приложение 2 ЗМДТ след като е в нежилищна сграда законосъобразно при изчисляване на ДНИ е прието, че базисната данъчна оценка на 1 [жк],70, съответно законосъобразно са установени задълженията за процесния период и съдът изцяло възприема математическото изчисление направено от ответника /л. 41-52/.

Относно земя 60 кв. м от ПИ с ид. 10135.1504.90 законосъобразно в съответствие с чл. 13 от Приложение № 2 ЗМДТ е определена оценка на земята в строителните граници, и правилно са установени задълженията за ДНИ за 2021 г. – 2024 г. и съдът изцяло възприема математическото изчисление направено от ответника /л. 41-52/.

Относно задълженията за ТБО:

Съгласно чл.62 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Съгласно Заповед № 3689/15.10.2020 г., относима за 2021 г., Заповед № 3446/15.10.2021 г. относима за 2022 г., Заповед № 3296/13.10.2022 г. относима за 2023 г. и Заповед № 3696/26.10.2023 г. относима за 2024 г. издадени от кмет на Община Варна са определени районите, в които през съответната година Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като район „Одесос“, съответно [улица] е в обхвата на посочените заповеди.

С процесния АУЗД е определена ТБО относно трите компонента. От представените доказателства се установява, че дейностите за процесните периоди са извършени и имота попада в зоната на извършването им. Установено е за 2021 – 2024 г. извършване на:

сметосъбиране и сметоизвозване – представени са обобщени констативени протоколи за санкции за неизпълнение на дейности по „Събиране и транспортиране на отпадъци“, актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове дейности в район „Одесос“ по събиране и транспортиране на отпадъци;

обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения – представени са отчети и протоколи за количеството приети отпадъци в регионално депо за неопасни отпадъци в [населено място], протоколи за реално приети количества отпадъци в депо за неопасни отпадъци от общ. Варна, Аксаково и Белослав, калкулации за количество приет отпадък и цена за компостиране ;

чистота на териториите за обществено ползване – представени са актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове дейности в район „Одесос“ относно събиране на отпадъци от обществени територии, дворове и градини на домакинствата /клони, опадали листа и други/ до компостиращо съоръжение на депо за неопасни отпадъци [населено място] или друго съоръжение посочено от възложителя, обобщени констативни протоколи относно ръчно метене и почистване на пораснала трева на тротоари, регули на улични платна, спирки, подходи към подлези, подлези, алеи, паркинги, обществени пространства и други обществени територии; оборка на междублокови пространства, паркинги, алеи детски и спортни площадки и други места за обществено ползване и пътно почистване на пътното платно от отпадъци като смеси за зимно обезопасяване, наноси, пясък, пръст, трева и др.

Съгласно чл.67, ал.1 от ЗМДТ - Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като с ал.2 е определено, че размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.

От представените доказателства се установява, че са извършени дейностите по трите компонента, поради което ТБО е определена за всяка от процесните години съгласно приложимата Наредба на Общински съвет – Варна за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Варна.

За 2021 г. – 2024 г. относно размера на ТБО е приложимо Решение № 1876-3/19.12.2014 г. на Общински съвет – Варна за определя размера на ТБО, съответно чл.18, т.2 от Приложение №1 към Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна – За нежилищни имоти на физически лица в размер на 3.7 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка на имотите, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По видове услуги, таксата е както следва: За сметосъбиране и сметоизвозване – 2.00 на хиляда; За обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0.55 на хиляда; За почистване на териториите за обществено ползване - 1.15 на хиляда. Законосъобразно за земя, три ателиета и магазин в посочения размер е установена ТБО за процесните 2021-2024 г. с АУЗ.

Относно идеални части от гараж размера на ТБО е определена на основание чл.18, ал.1 от Приложение №1 към Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, която разпоредба предвижда, че Общински съвет – Варна определя такса за битови отпадъци, за жилищни имоти на граждани и предприятия в размер на 0,98 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка за имотите, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По видове услуги таксата е както следва: За сметосъбиране и сметоизвозване – 0,35 на хиляда; За обезвреждане на битови отпадъци и депо – 0,35 на хиляда; За почистване на териториите за обществено ползване – 0,28 на хиляда. Гаражът е на първи етаж в нежилищна сграда – административна, делова /офис сграда/. Следвало е ТБО за 20 км. м ид. ч. от гараж да се определи на основание чл.18, т.2 от посочената Наредба на Общински съвет Варна, а не както е определена с АУЗ по чл.18, т.1 от Наредбата. Въпреки това размера на ТБО, която е определена с АУЗ за гараж е по-висока, защото както беше отбелязано при определяне на данъчната оценка не е спазена нормата чл.5, ал.6, т.1 от Приложение №2 ЗМДТ, че за гаражи базисната данъчна стойност се определя като процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, а именно 80 на сто от 18,70. С АУЗ е определена ТБО за гаража за 2021-2024 г.: 31,93 лв., 31,77 лв., 31,61 лв. и 31,45 лв., общо 126,76 лева. Чрез ССЕ отговор 2, Приложение №2 е определена ТБО за гаража за 2021 – 2024 г. като за нежилищен имот, но при данъчна оценка 80% от 18,70: 25,55 лева, 25,42 лева, 25,29 лева, 25,16 лева, общо 101,42 лева. АУЗ е незаконосъобразен за размера на ТБО за гаража в размер на 25,34 лева /126,76 – 101,42/ и следва в тази част да се отмени.

В случай, че съдът определи ТБО за гаража като жилищен имот, с данъчна оценка 80 на сто от 17, изчислена в отг.2, Приложение №2 на ССЕ за 2021-2024 г.: 23,22 лв., 23,11 лв.,22,29 лв. и 22,87 лева /общо 91,49 лева/, тогава би се стигнало до определяне на ТБО на правно основание чл.5, ал.6, Таблица 2 /жилищни сгради/, което не е установено, защото не е налице жилищна страда, поради което ТБО за гаража не следва да се определя в общ размер на 91,49 лева. Съгласно чл.160, ал.6 ДОПК, със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. Нормата предвижда да не се определя задължение, в случая за ТБО за гаража, по-голямо от фактически определеното 126,76 лева с АУЗ, но не и грешното определеното /гараж в жилищна страда/ да се намалява. В този смисъл съдът приема, че следва ТБО за гаража да се определи в размер на 101,42 лева.

Съдът установява, че в АУЗ таблица „ТБО общо по партида 5305Н185608“ е посочено в графа „Общо ТБО“, че за 2024 г. е 1103,84 лева, след което в графа платени суми е посочено 1098,31 лева и в графа „остатък“ е посочено 0,00 лева. При посочване на задължението общо ТБО за 2024 г. е допусната техническа грешка, като е следвало да се посочи 1098,31 лева, това се установява и от представеното математическо изчисление от ответника /л.51–гръб/, в което е посочено, че общо ТБО за 2024 г. е 1098,31 лева. Поради това съдът прави изчисленията на базата на установено задължение за ТБО за 2024 г. в размер на 1098,31 лева.

Съгласно чл. 128-131 ДОПК производството по прихващане и възстановяване е самостоятелно и не се провежда едновременно с издаване на АУЗ, поради което е неоснователно искането на жалбоподателя да се даде указание на ответника за извършване на такова.

АУЗ е установил общ размер на задълженията 7009,24 лева. АУЗ е незаконосъобразен в размер на 77,10 лева /51,76 + 25,34/, тоест за част от определените ДНИ и ТБО за гаража и законосъобразен в размер на 6932,14 лева в останалата част.

Относно разноските:

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева, възнаграждение за вещо лице 700 лева и възнаграждение за адвокат 1500 лева. От ответника е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат. Възражението е основателно, тъй като делото не е с по-висока фактическа и правна сложност от обичайната за дела от този вид. Материалния интерес по спора е в размер на 7009,24 лева. Минималното възнаграждение за адвокат спрямо материалния интерес по спора, определено на основание чл.8, ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. е в размер на 1000,92 лева и съдът на база този размер ще определи дължимите разноски. Общия размер на сторените разноски от жалбоподателя са 1710,92 лева /10+700+1000,92/. Съразмерно уважената част от жалбата в размер на 77,10 лева, дължимата сума за разноски и възнаграждение за адвокат на жалбоподателя е в размер на 18,82 лева, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.

От ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, извършено е процесуално представителство по делото. С оглед отхвърлената част от жалбата в размер на 6932,14 лева, дължимото възнаграждение за юрисконсулт, съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК е в размер на 989,91 лева.

Следва прихващане следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати в полза на Община Варна сумата в размер на 971,09 лева.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от Д. П. П. [ЕГН] Акт за установяване на задължения № МД – АУ – 5167/01.11.2024 г. издаден от инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с който за установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, в частта с която са установени задължения за ДНИ в общ размер на 51,76 лева – главница и ТБО в общ размер на 25,34 лева – главница както следва:

за ДНИ за 2021 г. за разликата от 637,51 лева до пълния размер от 650,55 лева;

за ДНИ за 2022 г. за разликата от 634,35 лева до пълния размер от 647,32 лева;

за ДНИ за 2023 г. за разликата от 631,19 лева до пълния размер от 644,10 лева;

за ДНИ за 2024 г. за разликата от 628,03 лева до пълния размер от 640,87 лева;

за ТБО за 2021 г. за разликата от 1108,51 лева до пълния размер от 1114,89 лева;

за ТБО за 2022 г. за разликата от 1103,01 лева до пълния размер от 1109,36 лева;

за ТБО за 2023 г. за разликата от 1097,52 лева до пълния размер от 1103,84 лева;

за ТБО за 2024 г. за разликата от 1092,02 лева до пълния размер от 1098,31 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д. П. П. [ЕГН] против Акт за установяване на задължения № МД – АУ – 5167/01.11.2024 г. издаден от инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с който за установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, в частта с която са установени задължения за ДНИ в общ размер на 2531,08 лева – главница и ТБО в общ размер на 4401,06 лева – главница както следва:

общо за ДНИ за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. за разликата от 51,76 лева до пълния размер от 2582,84 лева.

общо за ТБО за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. за разликата от 25,34 лева до пълния размер от 4426,40 лева.

ОСЪЖДА Д. П. П. [ЕГН] да заплати в полза на Община Варна сумата от 971,09 лева /деветстотин седемдесет и един лева, и девет стотинки/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.