О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №98
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ,
На двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ СЪБЕВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
разгледа докладваното от съдия Н. Събева
в.ч. т.д. № 66 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.83, ал.2 вр.чл.274 ГПК .
Образувано е по частната жалба на К. В. Г. от гр. Б.
чрез адв. В. , против Определение № 1234/ 28.12.2018
г., постановено по т.д. № 208/
Определението се обжалва като незаконосъобразно. Жалбоподател посочва , че първоинстанционният съд е мотивирал отказа си за освобождаване от държавна такса за въззивното производство с липсата на предпоставки за това, защото освен твърдяните обстоятелства за липса на доходи и трудова заетост, е установил, че молителката притежава дялове от търговско дружество. Твърди, че „Е“ ЕООД е недействащо предприятие. Освен това не е взел предвид, че молителката е тежко и хронично болна. Сочи, че диагнозата й е „захарен диабет“, като същата е претърпяла хирургически интервенции във връзка със заболяването си. Твърди, че Г. в настоящия момент се лекува в Германия, но е в болнични и на легло, поради което не може да представи анамнеза за заболяването си. Настоява, документите във връзка с твърденията ѝ да бъдат изискани от трети неучастващи в производството лица като УМБАЛ – Бургас и д-р Е. .
Моли за отмяна на обжалваното определение и освобождаване на К. Г. от заплащането на държавна такса.
В срока по чл. 276 ГПК страните по делото, надлежно уведомени за подадената частна жалба, не изпращат отговор по нея.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид писмените доказателства по делото и прилагайки законовите разпоредби, счита че жалбата е подадена в законовия срок по чл.274, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и е допустима.
Против Решение № 50/07.03.2019 г., постановено по т.д. 208/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е депозирана въззивна жалба от ответника Е. „Х“. С нарочна молба е поискано освобождаване от заплащането на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради липса на средства, заболяване и нетрудоспособност.
С атакуваното в настоящото производство определение, окръжният съд е приел, че от представените от молителката – частна жалбоподателка писмени доказателства не се установява в достатъчна степен невъзможността на лицето, съответно едноличния търговец, да внесе определената държавна такса.
Настоящата инстанция споделя тези изводи.
В писмената декларация към молбата за освобождаване от държавна такса, молителката твърди, че не разполага с месечен доход, а издръжката й се осигурява от Б. Г. – неин брат. Твърди се също, че Г. притежава жилище с площ от 76 кв.м. в гр. Б. и земеделска земя от 7 дка. В декларацията се сочи също, че Г. не притежава дялове в търговски дружества, както и парични влогове.
Съдът има право и задължение да прави справки и проверки във всички общодостъпни регистри, за да формира волята и обоснове изводите си, включително в електронните регистри, водени от Агенция по вписванията и Имотния регистър към АГКК. Не на последно място тези справки са наложителни и предвид отговорността, която носят деклараторите по чл.313 НК.
Такава служебна справка в Търговския регистър
установява, че К. Г. е едноличен собственик и управител на „Е“ ЕООД, ЕИК *******. Твърденията на частната жалбподателка,
че дружеството не упражнява дейност от
По отношение твърденията за хирургически интервенции във връзка със заболяванията на Г. , включително последната операция в Германия, настоящият състав установи, че такива не са приложени. От амбулаторния лист от 28.11.2016 г. е видно, че същата страда от диабет, но отбелязването е „неинсулинозависим захарен диабет без усложнения“.
Както правилно е отбелязал Окръжен съд – Бургас, всички обстоятелства, свързани с доходите, семейното положение, трудовата заетост, здравословното състояние и възрастта на молителите, се доказват с писмени доказателства, предоставени от тях самите.
Безспорно, писмените доказателства във връзка с направените хирургически интервенции, медицинска документация свързана с операцията в Германия, такива доказващи престоя на молителката там, както и състоянието на дружествата, в които същата участва и за които твърди, че не осъществяват дейност, би следвало да са на разположение на молителката, като в случай че същата иска те да бъдат взети предвид от съда, следва да му предостави надлежни копия. Неоснователни са доводите на страната, че документите били при Г. в Германия, тъй като при наличието на модерни комуникации, същата би могла поне да изпрати дигитални копия или снимки на процесуалния си представител, за да бъдат приложени към молбата й за освобождаване.
Оттук, като анализира обстоятелствата, релевантни съгласно закона за формиране извода на съда относно възможността на К. в производството да заплати дължимата държавна такса за въззивно производство, настоящият състав счита, че не са налице основания за освобождаване от държавна такса на жалбоподателката.
Настоящият състав отбелязва също така, че указаната от съда държавна такса е нормативно определена и предвидима, поради което на Г. е било известно, че тя следва да бъде внесена при образуване на делото.
Предвид изложеното, определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Мотивиран от горните съображения, Апелативен съд - Бургас, Търговски състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 1234/ 28.12.2018 г., постановено по т.д. № 208/
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: