№ 15
гр. София, 02.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110134536 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба от И. И. Х. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
законоустановения срок последният е подал отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба се оспорва допустимостта на исковете. Сочи се, че
искове с правно основание чл. 439 ГПК били недопустими при липса на висящо
изпълнително дело. Правен интерес не можело да се изведе и от вписването на вземането в
ЦКР, защото за кредитната институция имало нормативно задължение да оповестява
задълженията, дори да са е естествени.
Възраженията са неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. Според господстващото у нас становище искът против принудителното
изпълнение е отрицателен установителен иск и предметът му е несъществуването на
изпълняемото право, удостоверено в изпълнителното основание, респ. неговата
неизискуемост (т.нар. установителна теория за същността на иска против изпълнението на
длъжника). Независимо от това, безспорно е, че с тези изрично уредени в закона искове се
парира изпълнителната сила на изпълнително основание и в крайна сметка се стига до
прекратяване на изпълнителния процес, като след събиране на вземането установителен иск
за несъществуването или неизискуемостта на изпълняемото право е недопустим – допустим
е само осъдителен иск.
При наличие на изпълнителен титул и водено изпълнително действие длъжникът
всякога има правен интерес да води иск по чл. 439 ГПК, за да докаже последващо погасяване
на изпълняемото право – в случая поради давност. Дори при бездействие на кредитора, дори
поради перемпция. И причината е, че по ГПК и по ЗЧСИ съдебният изпълнител не може да
прави преценка дали изпълняемото право е погасено поради давност – неговите правомощия
да прекрати или да приключи изпълнителното дело са очертани в чл. 433 ГПК и там
давността за вземането не фигурира. Друго е било положението по действалия преди 1989 г.
Правилник за работата на съдебните изпълнители, който, дописвайки ГПК 1952, е
предвиждал възможност длъжникът да направи възражение, че изпълняемото право е
погасено по давност, и съдията-изпълнител да се произнесе, като прекрати делото. Сега
подобна норма няма и длъжникът е изложен винаги на опасността кредиторът да се
възползва отново от изпълнителния лист. Само предявен и уважен иск по чл. 439 ГПК е
основание за прекратяване на (бъдещо) изпълнително дело – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
1
Исковете са допустими. Уточнението на исковата молба следва да се допусне.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
Доказателствените искания на страните са основателни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА уточнение на исковете съобразно молба уточнение от 14.08.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за връщане на исковата молба
като недопустима, по чл. 130 ГПК.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът И. И. Х. твърди в исковата молба от 12.06.2025 г. и в молба уточнение от
14.08.2025 г., че против него бил издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист
на 26.05.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 20474/2011 г., СРС, 50-ви с-в, за заплащане на сумата
от 1500 лв., главница по договор за стоков кредит чрез банкова карта от 11.04.2006 г., ведно
със законната лихва от 13.05.2011 г. до окончателното изплащане, сумата от 480,82 лв., лихва
за забава за периода 05.05.2010 г.-12.05.2011 г., и 155 лв. разноски по делото. Впоследствие
вземанията по изпълнителния лист били прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а
от последния – на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Ищецът твърди, че в хода на изп.дело
№ 4167/2011 г. на ЧСИ Милен Бъзински, вземанията се погасили по давност. Въпреки това
задълженията по листа фигурирали в Централния кредитен регистър и след покана
ответникът отказал да предприеме действия за заличаване на вписването в регистъра. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумите, предмет на изпълнителния лист, поради
погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД признава исковете. Поддържа, че давността е
изтекла. Претендира разноски. Твърди, че не е дал повод за делото.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че са титуляр на задължения по
изпълнително основание, ползващо се с формално удостоверена изпълнителна сила.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността, или до отказ от изтекла давност; валиден
договор или договори за цесия, съобщаване на цесията на длъжника.
ПРИЕМА представените с исковата молба и молбата от 14.08.2025 г. писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Милен Бъзински в 1-седмичен срок заверен препис от
посоченото изпълнително дело.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от
09:30 ч., за което да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищците – с
препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3