Решение по дело №1291/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от „Плампроект“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя П. Р. К., подадена чрез пълномощник - адв. К. Р., против Решение № 165/10.10.2024 г., постановено по АНД № 410/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е изменено Наказателно постановление № 26-2400091 от 14.05.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на „Плампроект” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя П. Р. К., за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., като е намален размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 2 000 лв. на 1 500 лв.

В касационната жалба се твърди, че при постановяване на съдебния акт, съдът неправилно приел, че не са налице процесуални нарушения при издаване на процесните АУАН и НП и респективно, че са налице материално правните предпоставки за налагане на административното наказание. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение, не била спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и по-конкретно изискването в АУАН да е направено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. В случая описаната фактическа обстановка не била формирана на база писмени доказателства - договори между жалбоподателя и физическите лица, заварени на обекта, а по лични наблюдения на проверяващите органи. От друга страна, бил проявен натиск спрямо лицата от страна на АНО при снабдяване с необходимата им информация, за което били подадени сигнали до Главна инспекция по труда. Освен това процесното наказателно постановление не съдържало изискваните от закона реквизити. Твърди се още, че АНО нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не бил установил виновно поведение от страна на нарушителя. Изтъкват се разликите между трудовия и гражданския договор и се посочва, че в случая бил сключен договор за постигане на определен резултат. Жалбоподателят не бил нарушил чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като същият нямал задължение да сключва трудов договор, а уредил отношенията със съответното лице чрез граждански договор. Всичко това говорело за липса на общественоопасно поведение на нарушителя, целящо накърняване на обществените отношения, уредени от трудовото законодателство. На следващо място, незаконосъобразно било при наличието на представени валидни граждански договори, съдържащи всички изискуеми реквизити, съдът да игнорира валидността на тези договори. Оспорват се мотивите на съда, че извършваната от лицата дейност следва да бъде приравнена единствено и само на „трудова дейност“. Твърди се още, че Районен съд - Свиленград допуснал процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като не уважил направените от страна на пълномощника на жалбоподателя в първото по делото съдебно заседание доказателствени искания, въпреки тяхната явна относимост. Така съдът ограничил правото на защита на жалбоподателя. Съдът неправилно не кредитирал показанията на свидетеля М. И., и не приел възраженията на процесуалните представители на дружеството, касаещи доминиращата роля на служителите на АНО при попълването на декларациите от страна на работниците. От събраните по делото доказателства безспорно се установило, че в конкретния случай било налице престиране на работна сила по гражданско правоотношение, а не трудово такова. В този смисъл бил налице сключен валиден граждански договор с всички изискуеми реквизити с лицата за извършването на определен вид работа, което се потвърждавало както от показанията на свид.И., така и от представената Книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве, видно от която лицата престирали работна сила само определени дни от месец март 2024г., каквато била и целта на гражданския договор - извършване на точно определена услуга. С оглед изложеното се моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 26-2400091/14.05.2024г издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково. Моли за присъждане на направените по делото разноски на двете инстанции.

По делото е постъпила и частна жалба от П. Р. К., управител и едноличен собственик на капитала на „Плампроект“ ЕООД, срещу Определение № 182/14.09.2024 г., постановено по АНД № 410/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В частната жалба се твърди, че същият не бил получил Разпореждане № 712/05.06.2024 г. по АНД № 410/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което били дадени указания на дружеството да осигури всички доказателства по делото. Не му било връчено и протоколно определение от 01.07.2024 г., с което било указано на дружеството да даде обяснения за неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането. Твърди се, че упълномощените процесуални представители дали подробни обяснения защо не се е явил свид. М. Г. И., включително и, че НПК не предвиждал възможност за допускане на свидетел при условията на режим на довеждане. Внесен бил депозит за призоваване на свидетел. Било издадено ново Разпореждане № 948/08.07.2024 г., което К. не бил получил лично, но въпреки това дал писмени обяснения. Свидетелят отново не се бил явил. Предвид това било издадено и Разпореждане № 1023/18.07.2024 г., с което на К. била наложена глоба, но в лично качество, като физическо лице, а не като управител на дружеството. В тази връзка същият заявява, че били допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди също, че разпореждането от 05.06.2024 г. било постановено на основание чл. 61, във връзка с чл. 59 от ЗАНН, а не – на основание чл. 405, ал. 1 от ЗСВ. Оспорва като неправилни изводите на районния съд. Сочи също, че на основание чл. 405, ал. 4 от ЗСВ съдът се произнася с решение или постановление по жалба срещу наложената глоба, а не с определение. Освен това, съдът се бил произнесъл в почивен ден, събота. Налице била предубеденост на състава, което било видно от разрешаването на спора по делото и отхвърлянето на всички направени доказателствени искания. Моли определението, с което е потвърдена наложената глоба, да бъде отменено.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател - „Плампроект“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли решението и измененото с него НП да бъдат отменени. Твърди, че били допуснати съществени процесуални нарушения по образуване и приключване на административнонаказателното производство и в производството пред РС - Свиленград. Необосновано било прието, че свидетелят И. не може да направи разлика между граждански и трудов договор. Обръща се внимание на противоречията в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и вписаното в НП по отношение участието на управителя при попълване на документите по време на проверката. Заявява, че се касаело за престиране на работна сила по гражданско правоотношение. Подчертава, че на лицата бил проведен начален и ежедневен инструктаж.

От процесуалния представител на касационния жалбоподател се излагат и подробни съображения относно основателността на частната жалба. Моли се за присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли оспореното решение да бъде оставено в сила. От събраните доказателства по делото безспорно било установено, че дружеството, в качеството си на работодател, в нарушение на изискванията на чл. 61, ал. 1 от КТ, не било сключило трудов договор с лицето преди постъпването му на работа на строителния обект. В случая отговорността била обективна и безвиновна. Чрез представените граждански договори, сключени между страните, не било допустимо да се уреждат отношенията по предоставяне на работна сила. Подчертава се в тази връзка изявлението на представителя на касатора относно престирането на работна сила по граждански договор. Отделно от това, предметът на самите граждански договори бил престиране на работна сила, а не на определен трудов резултат. Оспорва се твърдението, че свидетелят И. е пряк очевидец, като се акцентира върху неявяването му, като повод за отлагане на делото. Лицата сами попълнили декларациите в хода на проверката, а присъствието на управителя на дружеството не водело до извод за несамостоятелно попълнени декларации. Неотносимо било към предмета на спора недопускането на събиране информация от НАП относно платения данък. Сочи се неразбиране на разликата между трудов и граждански договор. В конкретния случай работещото лице в деня на проверката по работни места се намирало на обекта, явило се на работа и работело, тоест престирало своята работна сила на определеното му място, изпълнявайки възложената му работа. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 25.03.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково извършили в присъствието на управителя П. Р. К. проверка по спазване на трудовото законодателство в обект „СМР: Казино Г. А. - изграждане на хотел, ресторанти, спа център, търговски площи, паркинги и подземни резервоари”, находящ се в [населено място], местност „К. чеир”, УПИ I, [област], по отношение на който обект дружеството-жалбоподател поело ангажимент за почистване на строителни отпадъци след приключване на работния процес. При проверката било заварено лицето Т. С. И. да работи в обекта, като почиства строителни отпадъци. Последният декларирал в Декларация за трудова справка, че работи в дружеството-жалбоподател от 25.03.2024 г. на длъжност „общ работник” с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и с месечно възнаграждение в размер на 860 лв., период на плащане – месечно на 1-во число от месеца, с два почивни дни и с почивка в работния ден 1 час, както и че има сключен трудов договор и няма сключен граждански такъв. На 03.04.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково били представени Граждански договор № 9 от дата 01.03.2024 г., сключен между Т. С. И. и „Плампроект” ЕООД, видно от който работникът постъпил на работа на дата 01.03.2024г., Медицинско становище, Констативен протокол, ведно с Разписка и Начален инструктаж за безопасност и здраве при работа, проведен на 25.03.2024 година. Доколкото било прието за осъществено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, на дружеството – работодател бил съставен АУАН и издадено процесното НП. В тях било прието за установено, че работодателят „Плампроект” ЕООД не сключил Трудов договор с лицето Т. С. И. преди постъпването му на работа в стопанисвания от дружеството обект.

По приложението на процесуалния закон съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Във връзка с приложението на материалния закон, съдът приел за правилна дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Обсъдил е изложените в жалбата доводи и е посочил, че нямало как на дата 25.03.2024 година (датата на проверката на работното място) на работника да бил извършен начален инструктаж, тъй като той се извършвал преди постъпването на работа, а работодателят твърдял, че бил в гражданскоправни отношения с работника от дата 01.03.2024 година съгласно представения Граждански договор. От друга страна, нямало как работникът да бил започнал работа на 01.03.2024 година и да му провеждали ежедневен инструктаж от началото на месец март 2024 година и в същото време началният инструктаж да бил проведен на 25.03.2024 година, тоест почти в края на срока, за който бил валиден представеният граждански договор. Фактът, че работникът имал положени подписи в Книгата за ежедневния инструктаж само за определени дати, довод, изтъкнат от процесуалните представители на дружеството-жалбоподател, не водел до еднозначен извод за наличие на гражданско правоотношение, тъй като било възможно през другите дни просто да не бил инструктиран или, въпреки че бил инструктиран, да не бил положил подписа си. Това навеждало на логичния извод, че всички представени документи от страна на работодателя в насока граждански отношения с въпросния работник били без достоверна дата, тъй като съдържали само подписите на лица без нотариална заверка и почти всички документи били с дата след датата на проверката, тоест били съставени с оглед тази проверка. Отделно от това, работникът в декларацията твърдял, че имал сключен трудов договор, а такъв не бил представен, както и не се навеждали доводи в тази насока от участниците в процеса. Вместо това бил представен граждански договор, по отношение на който работникът твърдял, че нямал сключен.

Нелогично било твърдението в жалбата, че съгласно сключения граждански договор работникът следвало да почиства след приключване на работния процес и след работно време, а в същото време лицето почиствало отпадъци преди обед - по средата на работното време и работния процес. Нелогичността се потвърдила още повече от факта, че не само този конкретен работник почиствал обекта, а и още над 10 други, които имали същите задължения, респективно сключени граждански договори, по твърдение на дружеството-жалбоподател. В този смисъл съдът е приел за безспорно установено извършването на вменененото на дружеството административно нарушение предвид съществуването на трудовоправни отношения между Т. С. И. и дружеството-жалбоподател към датата на нарушението – 25.03.2024 година. Във връзка с наведените твърдения във възражението, съдът е изтъкнал, че не се установява проверката да е била тенденциозна или да бил осъществен натиск от страна на служителите на АНО. Извършената вътрешна проверка е приета за ирелевантна за спора.

Районен съд - Свиленград е постановил оспореното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си в хода на съдебното производство да установи дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя възприетото от районния съд относно извършването на нарушението от сочения от контролните органи нарушител, относно приложимия по време, място и лица закон, поради което не намира за необходимо да преповтаря изложените доводи.

В допълнение следва да бъде отбелязано, че по смисъла на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, доколкото отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай се доказва безспорно наличието на трудово правоотношение между „Плампроект“ ЕООД и Т. С. И., при липса на сключен към момента на проверката трудов договор. Видно от представения по делото граждански договор, в същия са уговорени страните по правоотношението, извършването на конкретна дейност с определено работно място, размерът на дължимото възнаграждение и срокът на изплащането му. При гражданския договор изпълнителят, независим стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението, дължи единствено постигането на уговорения резултат. И при двата договора – граждански и трудов, се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на работата, по принцип еднократно. В случая обаче следва да бъде отчетено, че в хода на проверката проверяваното дружество не е представило този граждански договор, а това се е случило в по-късен момент, като прави впечатление, че управителят на дружеството е заявил наличието на трудови договори, каквито всъщност липсват. Отделно от това, от попълнената от работника декларация се установяват страните по правоотношението, извършването на конкретна дейност с определени работно място и работно време, почивни дни, размерът на дължимото възнаграждение и срокът на изплащането му. В този смисъл правилни са разсъжденията на районния съд, касаещи разликите между трудов и граждански договор. От значение в конкретния случай е, че към момента на проверката, както на място, така и по документи, между страните в правоотношението не е бил сключен трудов договор в писмена форма по смисъла на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ.

По отношение на твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, свързани с недопускане на доказателствени искания, следва да бъде уточнено изрично, че съдът е предприел процесуални действия за разкриване на обективната истина съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 107, ал. 2 от НПК, намиращи субсидиарно приложение съгласно чл. 84 от ЗАНН. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК съдът е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства по случая, обективно, всестранно и пълно, въз основа на внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което е взел решението си по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона. Всъщност съдът не е длъжен да уважи всички доказателствени искания, а да събере само допустимите, относими и необходими за изясняване на фактическата обстановка доказателства. Съдът е разрешил спора при разпределяне на доказателствената тежест, като е приел за установени онези факти, които страната е доказала. Не са нарушени принципите на равенство, безпристрастност и непосредственост, като не се констатира по делото съдът да е разрешил спора в полза на ответника поради наличието на какъвто и да е било интерес от негова страна. Ирелевантно за настоящия спор е изплащането на възнаграждения по гражданските договори и начисляването и изплащането на авансов данък, неприлагането на цялата административна преписка, както и некредитирането на показанията на свидетеля И.. От значение е единствено, че е извършено административно нарушение, което се доказва от събрания в съдебното производство доказателствен материал. От това, че касаторът не е съгласен с резултата от спора, не се следва извод за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда. Такива би имало, когато районният съд не събере допустимите, относимите и необходимите доказателства, при наличието на които би достигнал до различен от процесния резултат. Такива не представляват сочените от страна на касатора. Отделно от това, районният съд е мотивирал отказа си да ги събере, като от цялостното му процесуално поведение не се установява пристрастност към ответника. В противен случай би следвало да се приеме, че във всяко образувано пред него производство той ще нарушава горепосочените, само защото е разрешил спора в полза на едната страна. От факта, че на управителя на дружеството е наложена глоба, също не се следва извод за заинтересованост на съда. В този смисъл и решението не подлежи на отмяна.

Доколкото направените от РС – Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение, с което се изменя НП, като се намалява размерът на наказанието от 2 000 лева на 1 500 лева (установения в чл. 414, ал. 3 от КТ минимален размер), следва да бъде оставено в сила.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково срещу решението в посочената по-горе част не е постъпила, тоест спор относно намаляването размера на наложеното наказание от 2 000 лева на 1 500 лева няма.

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения:

С Разпореждане № 712/05.06.2024 г., постановено по АНД № 410/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, е указано на дружеството-жалбоподател в първото по делото съдебно заседание да осигури всички доказателства – писмени и гласни, включително посочените в жалбата гласни доказателства, като са указани последиците при неизпълнение на това задължение. Разпореждането е връчено на адв. Р., упълномощен представител на дружеството, съгласно представено пълномощно.

В проведеното на 01.07.2024 г. открито съдебно заседание дружеството се е представлявало от адв. Р. и от адв. Ф.-Р., преупълномощена от първия, съгласно представено пълномощно. Направено е доказателствено искане за призоваване на лицето М. Г. И., доколкото същият не е бил осигурен за съдебно заседание, тъй като бил на обект, намиращ се извън община Свиленград. И. е допуснат до разпит като свидетел с протоколно определение от същата дата, като е указано на дружеството да внесе депозит за призоваването му. Освен това са изискани на основание чл. 405, ал. 2 от ЗСВ обяснения за причините, поради които дружеството не е изпълнило дадените от съда указания за осигуряване на всички доказателства в съдебното заседание, неизпълнението на които е станало единствена причина за отлагане на делото.

В срок от адв. Р. и от адв. Ф.-Р., в качеството им на пълномощници, са постъпили писмени обяснения, че лицето И. бил предупреден да се яви в съдебно заседание, но не били уведомени за причините да не го стори, нито успели да осъществят контакт по телефона с него. Това била и причината да поискат призоваването му.

С разпореждане от 08.07.2024 г. повторно е указано на основание чл. 405, ал. 2 от ЗСВ дружеството да даде обяснения защо не е изпълнило дадените от съда указания с разпореждането за насрочване – в първото по делото съдебно заседание, в което е даден ход, да осигури всички доказателства – писмени и гласни, включително посочените в жалбата гласни доказателства, с оглед извършване на преценка за налагане на глоба на управителя на дружеството, като изрично е указано, че обясненията следва да бъдат дадени от законния представител на дружеството, а не от неговите пълномощници-адвокати. Разпореждането е връчено на адв. Р..

В срок от управителя на дружеството са постъпили писмени обяснения, който се присъединява към дадените от процесуалните представители обяснения и заявява, че е положил достатъчно усилия за осигуряване на лицето И., своевременно предупреден за датата и часа на делото. Заявява също, че бил изненадан защо служителят не се е явил в съдебно заседание, опитал се да осъществи контакт по телефона с него, понеже имал информация, че същият е поел ангажимент за обект извън [населено място], но телефонът му бил извън обхват.

С Разпореждане № 1023/18.07.2024 г. по АНД № 410/2024 г. Районен съд – Свиленград е наложил на П. Р. К., [ЕГН], в лично качество, като физическо лице, глоба в размер на 100 лева на основание чл. 405, ал. 2 от ЗСВ. Посочено е, че дружеството не е осигурило за съдебно заседание разпит на лицето И., за което няма как да не знае, че на 01.07.2024 г. е „поел“ ангажимент на обект извън [населено място]. Разпореждането е връчено на К..

От същия е постъпила жалба срещу цитираното разпореждане, в която се акцентира върху това, че не участва в процеса в лично качество, че управлението на дружеството се осъществява от [населено място] и че тъй като имали обекти на територията на цялата страна, нямало как да знае местоположението на всички работници във всеки един момент, включително и в района на [населено място]. Моли се разпореждането да бъде отменено.

С Определение № 182/14.09.2024 г. по АНД № 410/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград е потвърдена наложената на П. Р. К., [ЕГН], глоба в размер на 100 лева. Посочено е, че не са налице уважителни причини за неосигуряване на лицето И. за разпит, като самият К. в личното си обяснение заявил поемането на ангажимент за обект извън [населено място] от работника. Посочено е също, че глобата може да бъде наложена само на физическо лице, както и, че в интерес на дружеството е да се осигурят лицата, които се желае да бъдат разпитани в открито съдебно заседание в процесуалното им качество на свидетели.

Предвид така възприетата фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

В НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН, е допустимо изслушване на свидетелски показания, като свидетелят се призовава. Не е предвидена изрично възможността за разпит на свидетели, допуснати при режим на довеждане. Въпреки това не е налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, ако районният съд при разглеждане на делото допусне до разпит сочен от страната на свидетел, като същият бъде доведен за съдебно заседание. Това е така, тъй като за изясняване на обективната истина, съдът, с цел да не се ограничава правото на участие на страната в производството, се позовава на допустимите, относими и необходими доказателства.

В НПК не е уреден институтът на ангажиране отговорност на страната при недовеждане на сочен от нея свидетел. В чл. 271, ал. 11 от НПК е предвидено налагането на глоба, когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице. В случая не е проведено производството по чл. 271, ал. 11 от НПК, въпреки че районният съд изрично е посочил в протоколното си определение от 01.07.2024 г., че неявяването на свидетеля е единствената причина за отлагане на делото. Доколкото обаче свидетелят не е бил призован, на същия не може да бъде наложена глоба, нито такава може да бъде наложена и на страната в производството по реда на чл. 271, ал. 11 от НПК. Дори да се приеме, че е налице произнасяне с определение по чл. 271, ал. 11 от НПК, то същото подлежи на обжалване по реда и условията на глава Двадесет и втора от НПК, а не по реда и условията на ЗСВ, както е сторил РС – Свиленград в случая.

В ГПК е уреден институтът на допускане до разпит на свидетел, който страната води и без призоваване (чл. 169, ал. 3 от ГПК). В конкретния случай съдът с разпореждане от 05.06.2024 г. е разпределил доказателствената тежест и е указал на страната в първото по делото съдебно заседание, в което е даден ход, да осигури всички доказателства – писмени и гласни, включително и поисканите с жалбата гласни доказателствени средства. При неизпълнение на разпореждане на съда обаче се прилагат разпоредбите на чл. 89, т. 2, чл. 91 – чл. 92 от ГПК, в която хипотеза съдът се произнася с определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. В случая съдът се е произнесъл с определение и е указал възможността същото да се оспори с частна жалба. Въпреки това, видно от същото, не е проведено производство по налагане на глоба по реда и условията на ГПК.

Районен съд – Свиленград е провел производство по реда на чл. 405 от ЗСВ. Разпореждането от 05.06.2024 г. обаче не е дадено по съответния ред, въз основа на този закон, за да може да бъде ангажирана отговорност по реда на чл. 405 от ЗСВ. Отделно от това, за да бъде ангажирана отговорност по чл. 405 от ЗСВ, такава не следва да бъде предвидена в ГПК и НПК, като последица от неизвършването на конкретно процесуално действие, водещо до отлагане на делото.

Дори да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 405 от ЗСВ, то РС – Свиленград е следвало след даване на обяснения от лицето да се произнесе с решение, а не с определение. Установена е съдебна практика, че подобно произнасяне представлява съществено процесуално нарушение от страна на съда, което води до отмяна на постановения от него акт. Настоящият състав не се отклонява от това разбиране, като държи да отбележи, че в случая районният съд е следвало да се произнесе с решение, което всъщност подлежи на оспорване в отделно производство по чл. 405, ал. 4 от ЗСВ по реда на ЗАНН. Допуснатата от РС – Свиленград грешка относно производството, което е проведено по повод налагане на глоба за отлагане на делото поради неосигуряването на свидетел за първото откритото съдебно заседание, е довело както до постановяване на неправилен съдебен акт, така и до провеждане на настоящото съдебно производство. За процесуална икономия и предвид формиран извод за отмяна на наложената глоба, обаче, делото в тази част не подлежи на връщане за ново разглеждане от районния съд.

Отмяната на глобата се следва и от това, че в случая не се доказва виновно неизпълнение на разпореждане на съда от страна на управителя на дружеството П. Р. К.. Действително управителят на дружеството е този, който представлява дружеството и който следва да понесе отговорност при неизпълнение на разпореждане на съда, включително и предвид вида на предвиденото от законодателя наказание, но от данните по делото не се установява същият да е получил разпореждането от 05.06.2024 г., така че да се приеме за предупреден за последиците от неизпълнението му. Касае се за различни правни субекти – юридическо лице и управител, поради което и следва по безспорен начин да се докаже, че последният е бил наясно с вмененото му задължение и какви са последиците при евентуално негово неизпълнение, включително и доколкото отговорността е лична. Отделно от това, дори да не е направено своевременно искане за допускане до разпит на свидетел още в жалбата, с която е сезиран районния съд, подобно доказателствено искане може да бъде направено за първи път в открито съдебно заседание. Предвид спецификите на конкретния случай не може да се приеме, че неявяването на свидетеля е причина за отлагане на делото, включително и доколкото свидетелят се е явил след призоваването му в следващото открито съдебно заседание. Дали причините за неявяването на свидетеля са били уважителни или не, съответно – знаел ли е управителят на дружеството за неявяването му, са обстоятелства, които настоящата съдебна инстанция не изследва. Следва също така да бъде отбелязано, че действително управителят представлява дружеството, включително и в качеството му на работодател, но е също така факт, че няма как този управител като физическо лице да е наясно във всеки един момент, без да извърши необходимите проверки и при съобразяване на седалището и адреса на управление на дружеството и различните работни места, къде точно се намира всеки един от работниците на дружеството. В този смисъл наложената глоба на управителя на дружеството следва да бъде отменена.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника по касация се дължат разноски, които на основание чл. 63д, ал. 4-5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП представляват юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, платимо в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Разноски в производството по частната жалба не се дължат, тъй като те се претендират от лице, което е упълномощено от дружеството и не разполага с представителната власт по отношение на неговия управител.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165/10.10.2024 г., постановено по АНД № 410/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОТМЕНЯ Определение № 182/14.09.2024 г., постановено по АНД № 410/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е потвърдена наложената на П. Р. К., [ЕГН], глоба в размер на 100 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1023/18.07.2024г., постановено по АНД № 410/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което на П. Р. К., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА „Плампроект“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя П. Р. К., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.