№ 919
гр. София, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110143919 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД твърди, че на 22.06.2022 г. кредиторът „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, по
което било образувано ч.гр.д. № 33671/2022 г. по описа на СРС, 161 с-в, по реда на чл. 417
ГПК срещу длъжника Л. Д. М.. По това дело в законоустановения срок била издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Постъпило възражение от ответника срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. На 05.07.2023 г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
получила уведомление за подадено възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Твърди, че в периода
след подаване на заявлението и издаване на заповедта за изпълнение, на 29.05.2023 г. чрез
договор за цесия, заявителят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД му прехвърлил вземанията си към
длъжника, във връзка с които е издадена заповедта за изпълнение. Ето защо ищецът
предявява настоящия иск съобразно указанията, дадени на заявителя, да предяви искове
относно вземанията си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Ищецът
поддържа, че на 22.05.2020 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на кредитодател,
и ответницата Л. М., в качеството й на кредитополучател, бил сключен договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който на ответницата бил предоставен
кредит в размер на 4092,18 лева, като общата дължима сума по кредита била в раззмер на
6301,04 лева. Договорът не бил сключен при общи условия, а в самия него било
инкорпорирано съдържанието на чл. 11 ЗПК. Съгласно уговореното, срокът за връщане на
сумите по кредита бил до 25.05.2022 г., а падежната дата за издължаване на месечните
1
вноски – 25-то число на месеца. Поддържа, че изискуемостта на кредита била настъпила на
25.05.2022 г. Вследствие неизпълнение на задълженията на ответницата, кредиторът „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД подал заявление за издаване заповед за изпълнение, по което било
образувано ч.гр.д. №33671/2022 г. по описа на Софийски районен съд, като била издадена
заповед за изпълнение. Поддържа, че в качеството си на цесионер, изрично упълномощен от
цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, бил изпратил
уведомително писмо до ответника на посочения в договора за кредит адрес. Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата Л. Д. М. му дължи сумите, както следва: сумата в размер на 3974,34 лева –
главница, ведно със законна лихва за периода от 22.06.2022 г. до 25.05.2022 г., сумата в
размер на 2040,27 лева – договорна лихва за периода 25.09.2020 г. до 25.05.2022 г., както и
сумата в размер на 1765,70 лева – мораторна лихва за периода 25.09.2020 г. до 07.06.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по 417 ГПК по ч.гр.д. №33671/2022 г. по
описа на Софийски районен съд. Претендира присъждането на разноски.
Ответницата Л. Д. М. оспорва основателността на предявените искове. Поддържа, че
липсвало правен спор между страните относно наличието на задължения, като твърди, че
между страните има сключено споразумение от 16.11.2023 г. за разсрочване на процесните
задължения. В случай че съдът приеме, че е налице правен спор, намира, че исковете следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представените от ищеца извлечения от
счетоводните книги относно изчислените лихви за забава били неверни. Ето защо моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на
страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД
С оглед становището на ответницата в отговора на исковата молба и предвид
подписаното споразумение от 16.11.2023 г. съдът намира за установено, че на 22.05.2020 г.
между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, и ответницата Л. М., в
качеството й на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №
**********, по силата на който на ответницата бил предоставен кредит в размер на 4092,18
лева, като общата дължима сума по кредита е била в размер на 6301,04 лева, като
вземанията по договора са надлежно прехвърлени с цесия, съобщена на ответницата, на
ищеца. Крайният срок на всички вноски – главница и възнаградителна лихва – е изтекъл на
25.05.2022 г.
Със споразумението са признати и задълженията за лихви, като доказателства за
плащане ответницата не е представила. При съвкупна преценка на доказателствата съдът
намира, че исковете следва да се уважат изцяло, тъй като са подкрепени с писмени
доказателства, изходящи и от двете страни.
2
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът, комуто следва да се
присъдят разноски от 205,10 лв. за заповедното дело и 205,10 лв. за исковото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, против Л. Д. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3974,34 лв. главница по договор за
потребителски кредит № **********/22.05.2020 г., със законна лихва от 22.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 2040,27 лв., договорна лихва за периода 25.09.2020 г.-
25.05.2022 г., и сумата от 1765,70 лв., мораторна лихва за периода 25.09.2020 г.-07.06.2022 г.,
които вземания са предмет на заповед № 18250 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 29.06.2022 г. по ч.гр.д. № 33671/2022г.,
СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА Л. Д. М., ЕГН **********, да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 205,10 лв., разноски, сторени по делото, и
сумата от 205,10 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 33671/2022г., СРС, 161-ви с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3