№ 260029 / 1..9.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 1..09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 2756 по описа на РС-Монтана за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание 415, ал.1от ГПК, във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.432, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Под евентуалност осъдителни искове с пр. основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.432, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79 от ЗЗД ,чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Предявени са от ,,Р., ЕИК:8., със седалище и адрес на управление:гр.С., район Л., бул.,,Н. В.‘‘№55, Е. 2., представлявано от законен представител-Изпълнителен директор А. В. А. и Прокурист-М. Т. П. срещу Н.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,С.‘‘ № 1. следните искове:
Главни положителни установителни искове, за признаване за установено спрямо ответника, че съществуват вземания на дружеството към него, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1. г., сключен между страните, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ПГК по ч.гр.д.№1401/2019г., както следва: 467,35лв.-изискуема главница с настъпил падеж, за падежирали месечни вноски от 05.01.2019г. до 05.05.2019г., 14 070,44лв.-предсрочно изискуема главница, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост-13.05.2019г., 339,78лв. изискуема възнаградителна лихва,, начислена за периода от 05.12.2018г. до 12.05.2019г. включително, 75,57лв. изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.01.2019г. до 22.05.2019г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението/27.05.2019г./ до окончателното й изплащане.
Под евентуалност са предявени осъдителни искове/ в случай, че бъдат отхвърлени, или бъдат приети за недопустими установителните/, както следва: да бъде осъден отв.Б., да заплати на дружеството-ищец, сумите: главници в общ размер от 14 070,44лв., ведно със законната лихва.
Исковото производство се развива, след като е издадена от МРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №898/30.05.2019г. по ч.гр.д.№1401/2019 г. по описа на РС-Монтана.
Дружеството-ищец извежда основанието на своя иск от сключен между страните договор за потребителски кредит № 1. г. На ответника бил отпуснат кредит в размер от 14 630,00 лв. с краен срок на погасяване на кредита-05.1..2028г. Кредитът бил отпуснат за потребителски нужди. Паричната сума била преведена на заемополучателя и настоящ ответник, като кредитът бил усвоен на 26.10.2018 г. Съгласно чл. 5.2 от Договора, Кредитополучателя се е задължил да погаси кредита на 120 анюитетни месечни вноски, всяка с размер от 162,02лв., дължими на 15-то число на съответния месец.
Ответникът изпаднал в забава, като ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, съгласно клаузите на договора.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и е направено искане за допускане на ССЧЕ, с подробно поставени на вещото лице задачи.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника, не е постъпил писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо него са настъпили законовите последици по чл.133 от ГПК. Съдът не взема предвид постъпилият на 28.02.2020г. в съда писмен отговор на исковата молба, представен от назначеният на отв. Б. особен процесуален представител адв.Х., поради следното: съобщението по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК с приложен препис от исковата молба с доказателствата е надлежно връчен на особения представител на дата 27.01.2020г. Както вече беше посочено, отговорът е подаден на 28.02.2020г.- т.е. с един ден след като е изтекъл преклузивният срок за подаване на писмен отговор по чл. 131, ал.1 от ГПК. Съдът не взема предвид процесуалните действия на страните и постъпилите документи, направени извън определените срокове за това.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице Т. по назначената от съда ССЧЕ.
Безспорно е по делото възникналото между страните облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 1. г. На ответника бил отпуснат кредит в размер от 14 630лв. с краен срок на погасяване на кредита-05.1..2028г. Кредитът бил отпуснат за потребителски нужди. Паричната сума била преведена на заемополучателя и настоящ ответник, като кредитът бил усвоен на 26.10.2018 г. Съгласно чл. 5.2 от Договора, Кредитополучателя се е задължил да погаси кредита на 120 анюитетни месечни вноски, всяка с размер от 162,02лв., дължими на 15-то число на съответния месец. Кредитът е усвоен, със заверката на сметката на ответника от страна на дружеството-ищец.
Съдът, във връзка със своята служебна проверка за неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК, не установи наличието на такива.
Спорно е дали кредитът е обявен надлежно за предсрочно изискуем.
Що се отнася до главният установителен иск за предсрочно изискуема главница и като съобрази постановките на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г. то т.д.№ 4 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС, т.18 от същото, съдът намира, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем преди датата на подаване от ищеца в съда на заявлението по чл. 410 от ГПК/27.05.2019г./. За да се приеме, че кредитът е обявен за предср.изискуем, то следва кредиторът, преди подаване на заявлението в производството по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, да е обявил предсрочната изискуемост на вземането- освен безспорно настъпилите по договора обстоятелства за обявяването на предср. изискуемост/неплащането на определен брой вноски/, то също ишецът е следвало да обяви/да съобщи/ и на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. От събраните по делото доказателства това не се установи, въпреки твърденията на ищеца в обратния смисъл- видно от пощенските известия, изпратената до отв. Б. уведомлението за предсрочна изискуемост е останало непотърсена пратка, респ. уведомлението за предср. изискуемост не е сведено до неговото знание преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК/27.05.2019г./.
Относно предявените под евентуалност осъдителни искове: постановките на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г. то т.д.№ 4 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС, т.18 от същото се отнасят единствено до производство по установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК и не важат за осъдителен иск. Респективно, за да са налице предпоставките да се уважи такъв иск и да се счете, че е настъпила надлежно предсрочната изискуемост на вземането, не е задължително тя да е съобщена на длъжника преди подаване на иск.молба. Връчването на исковата молба има характера на покана до длъжника и по този начин му е предявена предср. изискуемост на вземането. Фактът, че исковата молба не е връчена лично на ответника, а на назначеният от съда по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК негов особен представител не опорочава връчването, тъй като ищецът няма вина за ненамирането на отв. Б. на никой регистриран негов адрес в страната. Да се счете противното, би било в неоправдан ущърб на дружеството-ищец.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и обективно изготвено, останалите непогасени от страна на ответника Б. по процесния договор за потребителски кредит суми са, както следва: 467,35 лв. главница/просрочена/, 14 070,44 лв. непадежирала/предсрочно изискуема главница/, 339,78 лв. договорна лихва, 75,57 лв. Сумите, изчислени от вещото лице, точно отговарят на исковите суми, заявени в исковата молба. Поради което и следва да бъдат уважени в пълния си размер.
Така мотивиран съдът намира, че: главните установителни искове за сумите от 467,35лв.-изискуема главница с настъпил падеж, за падежирали месечни вноски от 05.01.2019г. до 05.05.2019г.; 339,78лв. изискуема възнаградителна лихва,, начислена за периода от 05.12.2018г. до 12.05.2019г. включително; 75,57лв. изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.01.2019г. до 22.05.2019г. включително, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/27.05.2019г./ до окончателното й изплащане, като основателни и доказани, следва да се уважат в пълен размер.
Главният установителен иск за сумата от 14 070,44 лв. предсрочно изискуема главница, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли ИЗЦЯЛО.
Предвид фактът, че съдът отхвърля главният положителен установителен иск за предсрочно изискуема главница, като неоснователен и недоказан, то съдът, като разгледа предявените под евентуалност осъдителни искове, намери същите за основателни, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на дружеството-ищец 14 070,44лв.- главница по месечни вноски с падежи от 05.06.2019 г. до датата на връчване на исковата молба на ответника и предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ,,Р., ЕИК:8. следва да се присъдят направените деловодни разноски в пълен размер, реализирани както в настоящото исково производство, така и в заповедното такова/ч.гр.д.№ 1401/2019г. по описа на МРС/.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,,Р., ЕИК:8., със седалище и адрес на управление:гр.С., район Л., бул.,,Н. В.‘‘№55, Е. 2., представлявано от законен представител-Изпълнителен директор А. В. А. и Прокурист-М. Т. П. КЪМ Н.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,С.‘‘ № 1. произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1. г., сключен между страните, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ПГК по ч.гр.д.№1401/2019г., както следва: 467,35лв.-изискуема главница с настъпил падеж, за падежирали месечни вноски от 05.01.2019г. до 05.05.2019г.; 339,78лв. изискуема възнаградителна лихва,, начислена за периода от 05.12.2018г. до 12.05.2019г. включително; 75,57лв. изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.01.2019г. до 22.05.2019г. включително, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението/27.05.2019г./ до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният от ,,Р., ЕИК:8., със седалище и адрес на управление:гр.С., район Л., бул.,,Н. В.‘‘№55, Е. 2., представлявано от законен представител-Изпълнителен директор А. В. А. и Прокурист-М. Т. П. срещу Н.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,С.‘‘ № 1. главен положителен установителен иск, за признаване за установено спрямо Н.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, че съществува вземане на ,,Р., ЕИК:8. към него, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1. г., сключен между страните, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№1401/2019г., за сумата от 14 070,44лв.- предсрочно изискуема главница, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост-13.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението/27.05.2019г./ до окончателното й изплащане- като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,С.‘‘ № 1. ДА ЗАПЛАТИ на ,,Р., ЕИК:8., със седалище и адрес на управление:гр.С., район Л., бул.,,Н. В.‘‘№55, Е. 2., представлявано от законен представител-Изпълнителен директор А. В. А. и Прокурист-М. Т. П. сумата в общ размер от 14 070,44лв.- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 1. г., сключен между страните, по месечни вноски с падежи от 05.06.2019 г. до датата на връчване на исковата молба и предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/16.09.2019г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,С.‘‘ № 1. ДА ЗАПЛАТИ на ,,Р., ЕИК:8., със седалище и адрес на управление:гр.С., район Л., бул.,,Н. В.‘‘№55, Е. 2., представлявано от законен представител-Изпълнителен директор А. В. А. и Прокурист-М. Т. П. сумата от общо 1 699,06 лв.. деловодни разноски по гр.д.№ 2756/2019 г. по описа на РС-Монтана /за държавна такса, депозит за назначен от съда особен представител на ответника, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лв./, както и общо 449,06 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 1401/2018 г. по описа на РС-Монтана, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 150,00лв.
УКАЗВА на осн. чл.127, ал.4 от ГПК на Н.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, че може да заплати присъдените в полза на ,,Р., ЕИК:8., посочени по-горе суми, по следната банкова сметка: xxx: xxx, BIC: xxx.
ОСВОБОЖДАВА в полза на адв. Е.Х. внесеният депозит от 900,00 лв. за особен процесуален представител на ответника. Да се издаде РКО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: