Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 09.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на десети април през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10446 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 406492 от 14.05.2018 г. по гр.д.№ 76482/20117 г. на СРС, 85 състав, е
осъдена Агенция „П. И.“ да заплати на ЗАД "Б.В.И.Г.“, сумата 124.29 лева главница/платено
застрахователно обезщетение по щета 470416171720878/, ведно със законната лихва
върху главницата от 26.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 660
лева - разноски по делото.
Срещу
решението е подадена въззивна
жалба от ответника Агенция „П. И.“. Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът твърди, че представеният протокол
за ПТП няма доказателствена стойност относно механизма на ПТП, тъй като
актосъставителят не е очевидец на произшествието, сочи се, че не е посочен и размера
на дупката, и за липсата на снимков материал от
произшествието
съгласно Наредба за взаимодествие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и АЗН. Възразява, че не е установена
скоростта, с която се е движил водача. Оспорва от приетата по делото САТЕ
категорично да се установява механизма и причинно-следствената връзка. Посочва,
че ищцовото дружество не е доказало да е извършена проверка водачът бил ли е
под въздействието на алкохол или други, упойващи вещества, действал ли е
умишлено, попада ли вредата в общите изключения от общите условия, когато
застрахователят не изплаща обезщетение. Посочва
се, че не може да се установи скоростта, с която се е движел водачът, като в
тази връзка следвало да се има предвид, че той е заинтересован да посочи, че се
е движел със скорост, изключваща съпричиняване. Възразява се, че заключението на
съдебно-автотехническата експертиза не можело да служи категорично като
доказателство за механизма и причинно-следствената връзка, защото било
изготвено на база описаното от водача. Твърди се, че застрахователят не е
извършил проверка за установяване на обстоятелствата около възникване на
застрахователното събитие и водачът не е бил тестван за употреба на алкохол или
други упойващи вещества, както и дали не са били налице умишлени действия или
друго основание за неизплащане на застрахователно обезщетение. Сочи също, че в описа на претенцията задължителните
реквизити не са попълнени и не е извършено удостоверяване, и че на декларацията за настъпване на застрахователно
събитие не е посочено име на застрахования и подпис. Твърди се, че не са представени актуалните общи условия на
застрахователя. Аргументира се, че щетата, за която е изплатено
застрахователното обезщетение не е покрит застрахователен риск, тъй като
процесното МПС не е застраховано за допълнителен риск – „гуми“.
Въззиваемата страна-ответник ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД оспорва същата с писмен отговор.Твърди се, че в разглеждания случай не е
налице нито една от хипотезите, при които застрахователят е следвало да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, че механизмът на произшествието се
установява по безспорен начин от събраните доказателства, а ответникът не е
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на възражението си за съпричиняване.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищцата оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, вр. чл. 411 КЗ, вр. 49 ЗЗД.
В чл. 410 КЗ
е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД,
тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал.
1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но
когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по
силата на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар,
че в правната норма, регламентирана в чл. 410, ал.
1 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено
застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу
носещия гаранционна обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за
причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от ППВС № 7/1977 г. се приема, че
суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47
- 49 ЗЗД,
когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са
дадени при действието на отменени правни разпоредби, те са приложими и при
тълкуването на чл. 410, ал.
1 КЗ.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на
лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се
установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на
виновното поведение на определени физически лица, на които Агенция „П. И.”
(АПИ) е възложила да поддържат в изправност пътища – част от републиканската П.
мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица.
За да възникне регресното притезателно право на
застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените
вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.
е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа; 4) застрахователят по имущественото застраховане
да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства- писмени, гласни и заключението на АТЕ, води до извод, че на 17.04.2017г. , около 10,15 часа, на
републикански път ІІ-62 , посока гр.Самоков към гр.Дупница, на км.69.500, е реализирано
ПТП, при което МПС марка Фолксваген Джета, рег.№ ******, управлявано от Д.Б.Т.,
попада в необезопасена дупка на пътното платно. Установява се и това, че
причина за произшествието е необезопасена дупка на пътното платно, и че към
датата на настъпване на ПТП автомобилът е имал сключена застраховка „Каско” с
ищцовото дружество при Общи условия Каско Стандарт, в сила от 9.06.2014 г.,
изм. на 23.03.2016 г., при което дружество е заведена щета по заявление от
27.04.2017 г. от управлявалия МПС-то по време на инцидента, и е определено и заплатено
на собственика на МПС-Я.Т., застрахователно обезщетение в размер на 124,29 лв.
за подмяна на 1 бр. гума, при отчитане на 80 %
годност на увредената. Установено е, че предната дясна гума с джантата
на лекия автомобил е увреден вследствие на попадане в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно.
Действително процесният Протокол за ПТП е съставен по
данни на водача на процесния лек автомобил и в частта, в която е отразен механизмът на настъпилото ПТП
не е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради
което не притежава материална доказателствена сила и съдът не може да формира
своята правосъдна воля въз основа на обективираните в него правнорелевантни
факти, респ. въз основа на обективираните в него обстоятелства не може да се
установи чрез пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между
несигнализираната неравност (дупка) на пътя и настъпилия вредоносен резултат.
Този документ обаче е съставен от административния орган по контрола на
движението по пътищата при посещение на място, съответно в схемата на ПТП е
отразена възприета лично от служителя на МВР необезопасена и несигнализирана
дупка. От друга страна от показанията на разпитания по делегация от
РС-Варна свидетел Д.Т., управлявал увредения автомобил, се установява
механизмът на настъпилото ПТП. Свидетелят заявява, че попаднал в необезопасена
дупка на П.та настилка, която не успял да избегне поради наличието на движещи
се коли в насрещното платно и зад него , като дупките в неговото платно на
движение били две. Показанията на св. Т., дори
и при отчетената евентуална негова заинтересованост в полза на ищеца /доколкото
той е управлявал увреденото МПС/, следва да бъдат кредитирани, тъй като
съобразно чл. 172 от ГПК се подкрепят от други доказателства по делото, а именно - от
заключението на автотехническата експертиза, което установява, че щетите по
процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, така
както е описан от водача и е отразен в Протокола за ПТП.
Изготвеното заключение на автотехническата експертиза
доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила. Установява, че за отстраняването на причинените вреди на процесния
автомобил са необходими 175,51лв. по средни пазарни цени.
С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е
установен механизмът на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди, техния размер
и причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.
Относно довода на въззивника за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на автомобила, съдът счита, че за да се определи
дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ. степента на участие
на водача на автомобила в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизма на настъпване на процесното ПТП. Намаляването на
обезщетението за вреди би било допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, в случай че по
време на произшествието водачът на автомобила е спазил правилата за движение по
пътищата. Доказателствената тежест за установяването на този правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това възражение, като доказването
трябва да е пълно и главно съобразно правилата, предписани в правната норма на
чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящия случай са недоказани твърденията на въззивника
за несъобразяването на водача с П.та обстановка. При неустановяване на тези
правнорелевантни факти несъмнен начин в процеса на доказване при прилагане на
правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът приема тези обстоятелства за неосъществени.
С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30,
ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че именно ответникът Агенция „П. И.” е задължен
да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на процесния участък от
републиканската П. мрежа. Няма спор по делото относно статута на пътя. АПИ като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на съответните служители или лица, на които е
възложено изпълнението на законовите задължения на ответника по изграждането,
ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП.
Неотносимо към предмета на делото е липсата на снимков
материал от произшествието. Въззивният съд не споделя довода на въззивника, че
поради липса на снимков материал, фактите по делото са недоказани. Фактическият
състав на чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с
други доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените средства,
които могат да се използват за установяване на пртоивоправно поведение, вреди и
причинно-следствена връзка.
Обстоятелството, че не се установява по делото
скоростта на движение на водача на лекия автомобил не води до извод, че същият
е карал с превишена или несъобразена скорост, с което да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на въззивната жалба е направено
възражение за съпричиняване, което въззивният съд счита, че се поддържа с
въззивната жалба с оглед твърдението за недоказана скорост на движение на
процесния авомобил. Възражението за съпричиняване е недоказано по делото, като
не са искани и събиране доказателства в тази насока, а доказателствата тежест
да го установи при пълно и главно доказаване се носи от ответника и при
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, СГС стига до правния извод, че липсва съпричиняване
на вредоносния резултат.
Въззивният съд намира твърдението, че не са представени
актуалните Общи условия на застрахователя за неоснователно. Същото не е
подкрепено с доказателства по делото. Видно от представените и приети по делото
Общи условия същите са променени с решение на Управителния съвет на 23.03.2016
г., а процесното ПТП е настъпило след тази дата, поради което представените по
делото общи условия са актуалните към датата на настъпване на застрахователното
събитие.
Доводът на въззивника, обаче, че застраховка „Пълно
Каско“ е сключена без допълнително покритие „Гуми“ и последното не е
допълнително уговорено, поради което и обезщетение не се дължи за наранената
гума, съдът намира за основателен. В представената застрахователна полица не е
отбелязано сключената застраховка да обхваща и допълнително покритие „Гуми“,
нито ищецът е установил за е заплатена и допълнителна застрахователна премия за
това. Съгласно т. 8, гл. Втора на раздел „Каско“ на Общите условия на Булстрад
Каско Стандарт, покритието „Гуми“ се предоставя в изрично предвидените случаи и
при заплащане на допълнителна премия, отделно от покритието по клауза „Пълно
каско“. Според т. 1.1 от раздел IV на Допълнение „Гуми“ срещу допълнително
платена застрахователна премия застрахователят ще обезщети застрахования за
щети по гумите на МПС, причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или
пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. При анализа на цитираните
разпоредби от Общите условия на застраховка „Каско Стандарт“ може да се направи
извода, че застрахователни събития, свързани с гумите на застрахованите автомобили,
се обезщетяват при допълнително заплатено покритие на застраховката, за което в
случая няма данни по делото и това покритие е изключено от застрахователните
рискове по сключената застраховка. При това положение съдът приема, че
повредата, причинена на гумата на автомобила, не представлява в случая покрит
застрахователен риск и същата не е следвало да бъде обезщетявана, съответно
изплащането ѝ от застрахователя е било по негова преценка и за това не
следва да носи отговорност АПИ. Ищецът
като застраховател по имуществена застраховка на МПС е определи и платил
застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на
124,29лв. за подмяна на увредената гума, при калкулиране 80% годност, при което
и доколкото обезщетяване за повреда по гумата в случая не предствалява покрит
застрахователен риск, то иск на платилия застраховател срещу делинквента се
явява неоснователен, и подлежи на отхвърляне, тъй като делинквента не носи
отговорност за платена сума при липса на основание за това по договора за
застраховка.
Съобразно изложеното обжалваното решение следва да
бъде отменено и искът бъде отхвърлен, вкл. и отменено решението и в частта за
разноските като последица от отхвърляне на иска.
При този изход на спора и заявеното искане за разноски
, ищецът дължи на ответника разноски за първата инстанция в размер на 100 лв.
за защита от юрисконсулт съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за правната помощ, при липсата на фактическа и правна сложност на
спора, което възнаграждение се определя от съда, и 400лв. за АТЕ, и за
въззивната инстанция 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за защита от
юрисконсулт, поради уважаване изцяло на жалбата.
Ищецът-въззиваем няма право на разноски поради
отхвърляне на иска.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 406492 от 14.05.2018 г. по гр.д.№ 76482/20117
г. на СРС, 85 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, седалище гр.София, пл.********срещу Агенция „П. И.“, Булстат ********гр.София,
пл. ********, седалище гр.София, пл.********осъдителен иск с основание чл. 410, ал. 1, вр. чл. 411 КЗ, вр.
49 ЗЗД за
заплащане на сумата 124,29 лв. /платено
от ищеца застрахователно обезщетение по щета 470416171720878 за ПТП на
17.04.2017 г. на път ІІ-62 посока Самоков към Дупница/.
ОСЪЖДА
„ЗАД
Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Агенция „П. И.“, Булстат ********, с горепосочените адреси,
на основание чл.78, ал.3и ал.8 от ГПК сумата 500 лв. разноски за първата
инстанция, и сумата 125 лв. разноски за
въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.