№ 19454
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110101826 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът И. А. Г. твърди, че сторил разноски в размер на 306 лева, за преглед,
евтаназия и екарисаж на бездомно куче, мъжко, бежово, приблизително 35 кг, блъснато и
прегазено на 14.06.2024 г. около 16:45 часа до спирка на градския транспорт от автобус 305 в
гр. София, спирка бл. 43 ж.к. „Младост-1“. Ищецът не бил пряк свидетел на инцидента, но
минавал покрай мястото му в момента, в който други хора местели прегазеното куче от
пътното платно на тротоара. Предвид тежкото състояние на прегазеното куче ищецът го
натоварил в колата и го закарал във ветеринарна клиника, където препоръчали незабавна
евтаназия с оглед неговото тежко състояние и невъзможност за спасяване. Ищецът заплатил
прегледа, евтаназията и екарисажа. На 16.06.2024 г. ищецът изпълнил задължението си по
ЗВМД и уведомил ответника Столична община за инцидента и поискал ответникът да му
възстанови сумата, но отговор не последвал. На 16.08.2024 г. ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по която било образувано ч.гр.д. № 49938/2024 г., СРС,
161-ви с-в. На 28.08.2024 г. била издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414
ГПК длъжникът възразил и на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване
на вземането. Ето защо ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 306 лева, вземане във връзка с водене на чужда работа без натоварване по
преглед, евтаназия и екарисаж на бездомно куче, мъжко, бежово, приблизително 35 кг,
блъснато на 14.06.2024 г. [при допусната очевидна фактическа грешка в издадената заповед
за изпълнение – посочена дата 16.06.2024 г.] до спирка на градския транспорт от автобус 305
в гр. София, спирка бл. 43 ж.к. Младост-1, ведно със законната лихва върху главницата от
16.08.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска като неоснователен. Твърди, че всички
1
действия и разходи на ищеца по повод прегазеното куче били израз само на негови лични
морални интереси и чувства, но не съставлявали истинско оправдано водене на чужда
работа в чужд интерес. Ветеринарите, а не ищецът взели решение за евтаназията. Ищецът
изпълнявал нравствен дълг, а не действал като управител на чужди действия. Ответникът
оспорва по основание и размер иска. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 149, ал. 3 ГПК ищецът представя писмени бележки по съществото на
спора, с които поддържа изразените в процеса тези.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД
Нормата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД урежда т.нар. обратен гестионен иск (actio negotiorim
gestorum contraria) – на гестора против доминуса – за осъждане на последния да изпълни
задълженията, сключени от гестора от името на доминуса, да обезщети гестора за личните
задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с
лихвите от деня на изразходването им. В случая – за необходимите и полезни разноски,
сторени от гестора в защита и управление на чуждия интерес.
Основателността на контрарния гестионен иск предполага, на първо място,
действително да е налице институтът на гестията (водене на чужда работа без натоварване),
и, на второ място, работата да е започната, предприета, добре управлявана и уместна в
защита на чуждия интерес.
В случая се твърди, че ищецът е видял бездомно куче, пострадало при инцидент, за
което други очевидци са твърдели, че е блъснато/прегазено от автобус на градския
транспорт в София; че ищецът е взел спешно това куче в личния си автомобил и го е закарал
в частна ветеринарна клиника, където ветеринарните лекари с оглед тежкото състояние на
животното препоръчали незабавна евтаназия; ищецът платил със свои средства прегледа,
евтаназията и екарисажа на бездомното куче.
Гореописаните факти съдът намира за доказани при съвкупна преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
Така, от разпита на св. Н., позната на ищеца, които съдът кредитира, въпреки някои
техни неточности (свидетелката напр. сочи, че инцидентът се е състоял на 14 юни 2025 г.,
вместо на 14 юни 2024 г.), се установява, че на процестата дата свидетелката е минавала с
личния си автомобил покрай мястото на инцидента – спирка на градския автобусен
транспорт до бл. 43 в гр. София, ж.к. „Младост 1“ – и е видяла блъснато окървавено светло
куче, около което са се скупчили хора. Видяла и ищеца сред скупчилите се хора и му писала
по Месинджър да пита какво се случва, тъй като шофирала и не могла да спре и да изчака.
Отговорът, който получила от ищеца, е, че той не е пряк свидетел на сблъсъка между кучето
и автобуса, но свидетели очевидци му казали за това блъскане на кучето. Впоследствие
ищецът съобщил на свидетелката, че е завел кучето на ветеринар, но там се наложила
спешно евтаназията на кучето поради невъзможността то да бъде спасено.
2
Обстоятелството, че едно куче или коя да е движима вещ, няма собственик (т.е. е res
nullius), не подлежи на пряко доказване, защото това е отрицателно фактическо твърдение –
твърдение, че по отношение на определена вещ не се е осъществил предвиден в закона
юридически факт или фактически състав, с който законът свързва придобиване на право на
собственост (осъществил се предвиден в закона придобивен способ). Доколкото обаче при
движимите вещи, без специален режим на прехвърляне или удостоверяване правото на
собственост, а особено при животните, собствеността може да се придобие чрез завладяване
и по разпореждане на закона да се докаже чрез доказване на фактическата власт върху вещта
(арг. чл. 465 ГПК), то за установяване на обстоятелството, че процесното куче е било
безстопанствено, е достатъчно да се установи, че то не е било в ничия фактическа власт към
деня на инцидента, като същевременно в тежест на ответника е да установи, че по
отношение на това куче е осъществен предвиден в закона юридически факт или фактически
състав, с който законът свързва придобиване на право на собственост в полза на дадено
лице. Последното ответникът не е сторил, пък и не твърди. Фактът, че кучето при инцидента
се е намирало на пътното платно, без видими белези за притежание – каишка, намордник и
пр. – и около него човек, твърдящ да е собственик, е нямало, е достатъчно за да се приеме, че
блъснатото куче е безстопанствено.
А за това, че кучето, което е било блъснато и евтаназирано, е безстопанствено,
допълнителна индиция е и фактът, че във ветеринарната клиника City Jungle, издала
епикризата за прегледа и евтаназията е посочено, че кучето е безстопанствено, т.е.
ветеринарният лекар не е открил белези за това то да е било обгрижвано и гледано в
домашна обстановка. Фактът, че в епикризата кучето е наименувано „Лъки“, не е индиция,
че то е собственост на ищеца, довел кучето в клиниката, а е обясним с общоизвестната
практика на ветеринарните лекари винаги да дават имена на животинските си пациенти,
дори безстопанствените.
Представеният фискален бон от 14.06.2024 г. и фактура с № 857 от същата дата,
издадени от ветеринарната клиника City Jungle (с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл. 273,
вх. А, ет. 9, ап. 26) сочат, че е платена сумата от 255 лв. за екарисаж и 51 лв. за евтаназия на
куче. Преценени в съвкупност с епикризата от 17.06.2024 г., издадена от същата клиника, в
която е описан приемът в тежко състояние на куче в агонално състояние с препоръка за
хуманно умъртвяване, което е извършено незабавно след прегледа, сочи, че платените
средства са именно за прегледа, евтаназията и екарисажа на доведеното от ищеца на
14.06.2024 г. куче, и то именно на това, което е блъснато/ударено пред бл. 43 на спирката в
ж.к. „Младост 1“. Че именно ищецът, със собствени средства, е платил сумата от 306 лв. се
установява от представените писмени доказателства и от опитното правило, че документите
за плащане на едно задължение стоят обикновено у платилия същото – този, чийто
патримониум е засегнат от плащането.
И така, събраните писмени и гласни доказателства, установяват, че на процесната
дата ищецът е платил 306 лв. на ветеринарна клиника за спешния преглед, евтаназия и
екарисаж на тежко пострадало бездомно куче на територията на Столична община.
3
От правна страна задълженията на ответника по отношение на бездомните кучета са
очертани в глава пета на ЗЗЖ. ЗЗЖ предвижда в чл. 41, ал. 3, че общинските съвети приемат
програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната
община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2 относно овладяване на
проблемите с безстопанствени кучета. § 5 ПЗР ЗЗЖ пък предвижда, че в тригодишен срок от
влизането в сила на закона, отдавна изтекъл, общинските съвети и кметовете на общини
осигуряват насТ.ването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1. Веднъж
настанени в приют, бездомните кучета следва да получат преглед и лечение, вкл. ако
състоянието им налага това и евтаназия – арг. чл. 46, ал. 3 и чл. 51 ЗЗЖ. Труповете на
евтаназираните в приюта животни се съхраняват съгласно изискванията на чл. 272 ЗВМД,
докато не бъде кремирано.
Както вече се посочи, безстопанствените кучета са ничии вещи, не са собственост на
общините, но последните имат юридическо задължение да ги заловят от улиците и приберат
в приюти кучетата, да се грижат за тях, да им оказват ветеринарномедицинска помощ и при
нужда – да ги евтаназират и предадат на екарисаж. Когато, както в случая, гражданин със
знанието, че става дума за бездомно куче, го взема от улицата и го води в общински приют
или в частна клиника, където се грижат за здравословното му състояние, то този гражданин
изпълнява задълженията на общината по отношение популационния проблем с бездомните
кучета и по отношение задължението за хуманно отношение към болно или ранено животно.
Изпълнението на чуждо задължение (когато липсва намерение за даряване, което никога не
се предполага), е класически пример за гестия – Апостолов, Ив. Правни сделки с действие в
чужд правен кръг. С., печ. С. М. Стайков, 1937, с. 301-302.
За да е налице гестия, е нужно само гесторът – управителят на чуждата работа – да
знае, че работата е чужда (без да е нужно някакво особено намерение anumis gerendi – в чл.
60, ал. 1 ЗЗД е ясно посочена нуждата от знание, а не от намерение), както и той да я
предприеме, за да защити чуждия интерес по начин, все едно е упълномощен, т.е. с грижа на
добър стопанин, и да продължи да я управлява, докато не получи нареждания от доминуса –
заинтересувания. В случая ищецът вместо незабавно да позвъни на общински приют или на
друга общинска служба и да чака нарежданията им, сам е взел в автомобила си тежко
раненото куче и го е завел не в общински приют или в посочената в отговора на исковата
молба общинска ветеринарна клиника, а в частна ветеринарна клиника. Следва да се има
предвид обаче, че за пораждането на контрерния гестионен иск по чл. 61 ЗЗД изпълнението
на задължението за уведомяване на доминуса за предприетата работа и дори за
подчиняването на такива дадени нареждания не е нужно. Евентуалното противопоставяне
на доминуса има значение само за размера на иска – по коя от трите алинеи на чл. 61 ЗЗД ще
бъде присъдено обезщетение – арг. чл. 61, ал. 3 ЗЗД. Следва да се има предвид, че гесторът
не е длъжен да се подчинява на незаконни или аморални нареждания да прекрати воденето
на работата (Иванов, Св. Водене на чужда работа без възлагане в българското
облигационно право. С., ИК „Петко Венедиков“, 2021, с. 290-291). Следователно, дори в
случая ищецът да беше се обадил предварително на служител на общината и да бе чакал
4
нареждания, той не би бил длъжен да се подчини на нареждането да остави на тротоара
тежко раненото куче, в очакване на общински служител да го прибере, или на нареждането
да закара с автомобила си кучето от ж.к. „Младост 1“ до общинската ветеринарна клиника в
ж.к. „Връбница“ – на другия край на града, вместо да направи това, което е сторил – да
закара кучето във ветеринарна клиника, която е по-близо – в ж.к. „Дружба 2“. Нарежданията
да се остави да страда на тротоара продължително тежко ранено животно биха били
аморални и е безсмислено ищецът да ги беше търсил.
За основателността на контрерния гестионен иск по чл. 61 ЗЗД е нужно чуждата
работа да е уместно предприета и добре водена в чужд интерес. Възражението на ответника,
че ищецът не е водил работата в чужд интерес, а в свой интерес – за удовлетворение на своя
нравствен дълг – поради което в тежест на ответника не се е проявило задължение по чл. 61
ЗЗД, е неоснователно поради приетото в т. 3 от Постановление на Пленума на Върховния
съд № 1 от 28.05.1979 г., че въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг може да
се разглежда (като правоизключващо възражение) само в случаите на иск по чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД. Следователно при гестията достатъчно е, че чуждата работа да е уместно предприета
и добре водена. Ищецът е установил тези обстоятелства, тъй като е доказал, че е сторил
това, което ответникът бездруго е длъжен да стори – да прибере от улицата раненото
безстопанствено куче и да осигури ветеринарномедицинска помощ, вкл. евтаназия и
екарисаж. Основателен е доводът на ответника, че ищецът е сторил това по собствени
хуманни подбуди, поради свой нравствен дълг, ала то няма отношение към основателността
на иска (заради посочения по-горе задължителен за съдилищата тълкувателен акт на
Върховния съд), а само към размера му.
Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, когато гестията е предприета и в свой – на гестора –
интерес, доминусът отговаря само до размера на обогатяването си. В показанията си св. Н.
сочи, че ищецът е принципно загрижен към бездомните кучета, тя го е виждала да ходи на
помага в общинския приют в Горни Богров, от което се прави извод, че ищецът несъмнено
знае, че грижата за безстопанствените кучета е задължение на общината – това всъщност
обосновава извода за знание за управляване на чужда работа по чл. 60, ал. 1 ЗЗД. Но,
основните подбуди на ищеца да закара незабавно тежко раненото куче в най-близката
ветеринарна клиника и да плати евтаназията и екарисажа му, несъмнено са собствени
негови, хуманни. Т.е. той удовлетворява с гестията и своя морален дълг за грижа към
непринадлежащо нему тежко ранено животно. Прочее, налице е хипотезата на гестия в
съвместен интерес по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Общината дължи възстановяване само на това, което
е спестила – нейното обогатяване се измерва с това – а тя пести толкова, колкото сама би
платила за залавянето, евтаназията и екарисажа на бездомното куче.
По реда на чл. 162 ГПК съдът може за определяне на размера на иска заключение на
вещи лица или своята преценка. При проверка в сайтовете на ветеринарни клиники в София
с обявени ценоразписи се установява, че цената на самата евтаназия е в силна зависимост от
килограмите на евтаназираното животно, в случая куче. За куче с тегло от 35 кг (колкото се
твърди, без да се оспорва, че е било процесното куче) цената в посочените частни клиники
5
би варирала между 100 лв. и 140 лв. А ищецът е платил доста по-ниска стойност – 51 лв.
Наопаки, ищецът е платил 256 лв. за екарисаж, докато цената в частните ветеринарни
клиники в София с обявени на сайтове ценоразписи варира между 6 и 7 лв. на кг. – между
210 лв. и 245 лв. – малко повече. Съвкупно обаче платената цена от ищеца е по-малка от
средната за евтаназия и екарисаж на куче със същите килограми и съдът приема, че
ответникът не би сторил по-малки разходи, ако бе изпълнил сам задълженията си по ЗЗЖ и
ЗВМД.
С оглед на изложените по-горе мотиви съдът намира, че предявеният иск е
основателен изцяло в предявения размер от 306 лв. и следва да се уважи, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК 16.08.2024 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.
В заповедното дело ищецът е сторил разноски от 225 лв., а в исковото – 25 лв. за
държавна такса, които следва да му се присъдят.
Адв. Т. К., представлявала безплатно ищеца по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., претендира
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Съдът намира, че следва да й присъди възнаграждение в
размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. А. Г., ЕГН **********, против
Столична община, БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 61,
ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 306 лева, главница, представляваща
вземане във връзка с водене на чужда работа без натоварване по евтаназия и екарисаж на
бездомно куче, мъжко, бежово, приблизително 35 кг., блъснато на 14.06.2024 г. до спирка на
градския транспорт до бл. 43 в София, ж.к. Младост-1, ведно със законна лихва за период от
16.08.2024 г. до изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 28.08.2024 г. по ч.гр.д. № 49938/2024 г., СРС, 161-ви
с-в.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, да заплати на И. А. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв., разходи, сторени в
производството по делото, и сумата от 225 лв., разноски, сторени в производството по
ч.гр.д. № 49938/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, да заплати на адв. Т. Х. К.-К.,
ВТАК, личен № **********, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лв., възнаграждение за
безплатно представителство на ищеца И. А. Г. по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
6
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7