№ 4365
гр. Варна, 20.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502261 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалби против решение № 1536
от 09.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 7252 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна,
десети състав.
А. А. К., К. К. И. и А. К. И. чрез адвокат П. В. обжалват решението в частта, с която е
отхвърлен предявения от тях срещу П. П. Н. иск за постановяване на решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците А. А. К., К.
К. И. и А. К. И., като съсобственици на ½ идеална част от поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 10135.1.318 са собственици на реална част от 3 кв.м, повдигната в жълт
цвят на скицата на лист 38 от първоинстанционното дело, е заснета неправилно като част от
имот с идентификатор № ******, както и че е налице грешка в КККР за тази част, одобрени
със заповед № РД-18-194 от 27.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес в
град Варна - ул. „Хан Пресиян“ № 10.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, като се сочи, че първоинстанционният съд въпреки събраните по делото
доказателства не е напривл извод за наличие на грешка в КК и неправилно е приел, че
претендират за част от имота на ответницата. Спорът по делото е относно
местонахождението на материализираната граница между процесните имоти и правилното й
отразяване на КК, а претенция за част от имота на ответницата не са заявени. Иска се да
бъде отменено решението в обжалваната му част и да се уважи предявеният иск.
Във въззивната жалба е направено искане за повторно изслушване на заключенията на
първата и повторната СТЕ относно това правилно ли е отразена границата между ПИ с
идентификатор № 10135.1.318 и ПИ идентификатор № ****** в незастроената част на двата
имота и има ли несъответствие; на какво се дължи то, ако има такова; каква е площта на
частта на ПИ с идентификатор № 10135.1.318, неправилно заснета като част от ПИ
1
идентификатор № ******.
Постъпил е отговор на въззивната жалба в законовоопределения срок, с който същата
се оспорва. Сочи се, че ищците не са установили да притежават каквито и да е права върху
сочената от тях реална част, а точно обратното – те са навлезли в имота на ответницата.
Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Възразява се против повторното изслушване на вещите лица, защото не е
налице яснота в заключенията им, както и в обясненията им, дадени в съдебно заседание.
П. П. Н. чрез адвокат Е. Е. и адвокат П. Г. обжалва решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният от нея срещу А. А. К., К. К. И. и А. К. И. иск да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че П. П. Н. като собственик на ПИ с идентификатор № ****** е собственик на реална част
от 2 кв.м, повдигната в оранжев цвят на лист 70 от първоинстанционното дело, заснета
неправилно като част от имот с идентификатор № 10135.1.318, както и че е налице грешка в
КККР за тази част, одобрени със заповед № РД-18-194 от 27.03.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес в град Варна - ул. „Хан Пресиян“ № 8.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност на решението. Намира се, че районният съд се е произнесъл извън
предмета на спора, тъй като не е предявявана претенция за пространството под сградата на
ищците, а досежно частта, заключена между точки 2, 1 и 5 по експетизата на вещото лице И.
с площ около 1 кв.м с триъгълна форма, която част не е заета от построената сграда на
ищците. Твърди се, че решението е неясно, защото в диспозитива му не е
индивидуализирана изобщо претендираната от Н. част. Също така от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, а и съдът имплицитно е приел това, посочвайки, че
оградата не е местена повече от 10 години, че въззивницата е собственик на процесната част,
поради което и неправилно е отхвърлил иска. Желае се да бъде отменено решението в
обжалваната му част и да се уважи предявеният иск.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в законовоопределения срок и
отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че следва да остави без уважение
доказателственото искане на въззивниците А. А. К., К. К. И. и А. К. И., тъй като не е налице
възникнала необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд, доколкото
доказването на този факт не е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и
въззивната жалба не съдържа оплакване за това. В случая не са наведени и твърдения, че е
необходимо допълнително изясняване на обстоятелствата, поставени като задача на СТЕ.
Така посоченото не съставлява оплакване за нарушение на съдопроизводствени правила и
2
като резултат - задължение на съда служебно да извърши дължимите процесуални действия,
а съдържа преценка на страната за това дали е налице годно доказателствено средство, което
може да послужи като основа за формиране на съответни изводи по спорни по делото факти.
Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. К., К. К. И. и А. К. И. за повторно
изслушване на заключенията на първата и повторната СТЕ относно това правилно ли е
отразена границата между ПИ с идентификатор № 10135.1.318 и ПИ идентификатор №
****** в незастроената част на двата имота и има ли несъответствие; на какво се дължи то,
ако има такова; каква е площта на частта на ПИ с идентификатор № 10135.1.318, неправилно
заснета като част от ПИ идентификатор № ******.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.01.2024 година
от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4