№ 16948
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110157290 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от „Дженерали Застраховане“ АД
срещу ЗК „Лев Инс“ АД установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с
правно основание чл. 411 КЗ, за признаване установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 496,67 лв. ,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца по щета № ********, ведно с обичайните разноски по
определянето, ведно със законната лихва считано от 27.06.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39383/2024 г.
по описа на СРС, 174-ти състав.
В исковата молба се твърди, че л.а. „Т“, с ДК № ********, собственост на
А. Д. А., е застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ при
уговорено покритие „пълно каско“. Излага се, че на 11.11.2023 г. по време на
движение в гр. Варна, на ул. „М“ № 10 е настъпило ПТП между паркираното
МПС „Т“, с ДК № ******** и МПС „М *****“, с ДК № ********, чийто водач
предприел необезопасена маневра за излизане от паркомясто, не съобразил
необходимата дистанция от спрелия л.а. „Т“ и му нанесъл щети в задна дясна
част, задна броня и спойлер на броня. Твърди, че е съставен двустранен
констативен протокол за ПТП от 11.11.2023 г., искане за оценка на вреди по
МПС, анкетна карта и др. След настъпване на ПТП, се сочи, че при ищцовото
1
дружество е подадено искане за оценка на причинените вреди, както и че е
образувана ликвидационна преписка по щета № ********. Излага, че е
извършен оглед, опис и оценка на щетите, както и че е ремонтът е възложен на
сервиз „Карком“ ООД, а ремонтно-възстановителните дейности възлизали на
481,67 лв. с вкл. ДДС. Сочи, че са начисление и 15,00 лв. ликвидационни
разноски. На 01.03.2024 г. сумата от 481,67 лв. била платена в полза на
сервиза, извършил ремонта. Твърди, че между ответника и собственика на
МПС „М *****“, с ДК № ******** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Аргументира, че е поканил ответника да му заплати доброволно
претендираните суми, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и в тази връзка сочи, че
задължителна предпоставка за предявяването на иска е претенцията да се
предяви първо пред застрахователя, ведно с пълния набор от документи, с
оглед на което аргументира, че не е дал повод за завеждане на делото. Искът се
оспорва и като неоснователен. Ответникът оспорва на посочената от ищеца
дата да е настъпило ПТП, евентуално оспорва механизма и причинната връзка
с настъпилите щети. Оспорва претенцията и по размер и счита същата за
прекомерна. Счита, че не е установена вината на водача на застрахованото при
него МПС. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
2
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото, приет без възражения, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е заплатил в полза на
сервиза, извършил ремонта – „Карком“ ООД сумата от 481,67 лв. на
01.03.2024 г.; че МПС „М *****“, с ДК № ******** към дата на твърдяното
ПТП е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; че л.а. „Т“, с ДК № ******** към дата на
твърдяното ПТП е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени, гласни
доказателствени средства и приетата без възражение от страните съдебна
автотехническа ескпертиза се установява, че на 11.11.2023 г. в гр. Варна, на ул.
„М“ № 10 е настъпило ПТП между паркираното МПС „Т“, с ДК № ******** и
МПС „М *****“, с ДК № ********, чийто водач предприел необезопасена
маневра за излизане от паркомясто, не съобразил необходимата дистанция от
спрелия л.а. „Т“ и му нанесъл щети в задна дясна част, задна броня и спойлер
на броня.
Съдът намира, че водачът на МПС „Т“, с ДК № ******** да е спрял до
кофите за боклук, където не е обособено паркомясто, видно от свидетелските
показания на участниците в процесното ПТП, които съдът кредитира като
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Съдът не кредитира
заключението на съдебната автотехническа експертиза в тази част, доколкото
същото противоречиви на установеното от събраните гласни доказателствени
средства, след приемане на експертизата с разпит по делегация. Въпреки
фактът, че водачът на МПС със сключена застраховка Каско с ответника е
спрял неправомерно, то съдът намира, че вина за настъпилото ПТП има
водачът на МПС марка и модел „М *****“, с ДК № ********, доколкото
именно това МПС е дживещото се към момента на удара.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.
411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
3
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на
ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на
вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно -
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност по
възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети върху
автомобила, предмет на сключената при ищеца имуществена застраховка,
възлиза на сумата от 548,27 лева.
Страните не спорят, че заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение е в размер на 481,67 лв.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за
съпричиняване, доколкото от събраните по делото гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетеля, участник в процесното ПТП, които съдът
кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че
МПС „Т“, с ДК № ******** е било спряно неправомерно, а не на паркомясто,
с което съдът счита, че водачът е допринесъл за настъпването на материалните
щети. Съдът определя съпричиняването в размер на 20%, поради което следва
да отхвърли предявения иск за сумата над 400,34 лв.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца съдебни
4
разноски в размер на 60,45 лв. за заповедното производство и 302,27 лв. за
исковото производство, съобразно уважената част от иска, представен списък
и доказателства.
Съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът дължи на ответника съдебни разноски в размер на 57,31 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основаниe чл. 422, ГПК, вр. чл. 411
КЗ, че ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* дължи на „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК: ********* сумата от 400,34 лв., представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение от ищеца по щета №
******** от ПТП от 11.11.2023 г. в гр. Варна, на ул. „М“ № 10 между
паркираното МПС „Т“, с ДК № ******** и МПС „М *****“, с ДК №
********, ведно с обичайните разноски по определянето, ведно със законната
лихва считано от 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 39383/2024 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ установителен иск,
предявен от Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ********* срещу ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* за сумата над 400,34 лв. до пълния предявен размер,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца по щета № ******** от ПТП от 11.11.2023 г. в гр.
Варна, на ул. „М“ № 10 между паркираното МПС „Т“, с ДК № ******** и
МПС „М *****“, с ДК № ********, ведно с обичайните разноски по
определянето, ведно със законната лихва считано от 27.06.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39383/2024 г.
по описа на СРС, 174-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********
сумата в размер на 60,45 лв., представляваща съдебни разноски за
заповедното производство.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********
сумата в размер на 302,27 лв., представляваща съдебни разноски за исковото
първоинстанционно производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Дженерали застраховане
АД, ЕИК ********* да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* сумата в
размер на 57,31 лв., представляваща съдебни разноски за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6