Р Е Ш Е Н И Е
№….........../14.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17709 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Я.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, местн. ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми (след
допуснато изменение на исковете чрез намаляване на техния размер): сумата от 250,55 лв., представляваща
главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК
услуги за отчетен период от 06.03.2015 г. до 04.08.2016 г., формирана като сбор
от стойността на издадените фактури в периода от 07.08.2015 г. до 04.08.2016
г., за обект с абонатен № ***, находящ се в гр.
Девня, ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 57,01 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 07.09.2015 г. до 11.05.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10083/2018 г. по
описа на Районен съд - Варна.
По твърдения в исковата молба ответникът,
в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
обект, находящ се в гр. Девня, ***, за който е разкрита партида с абонатен № ***,
е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Ищецът поддържа,
че за периода от 06.03.2015 г. до 04.08.2016 г. ответникът дължи сума общ
размер на 250,55 лв. за предоставените му ВиК услуги,
формирана като сбор от стойността на издадените в периода 07.08.2015 г. -
04.08.2016 г. фактури, подробно описани в приложена справка за недобора на
частен абонат, както и лихва за забава в размер на 57,01 лв., начислена за
периода от 07.09.2015 г. до 11.05.2018 г. Твърди, че за посочените суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и
мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Велина Якимова, поддържа исковите претенции и
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Т.Н. - С., е депозирал отговор на исковата молба, в който признава предявените искове.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез упълномощения представител, поддържа депозирания
отговор и моли за уважаване на исковите претенции, както и за присъждане на
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вземания, поради което е необходимо предметът на исковите претенции да
съвпада с този на заповедното производство. В настоящия случай заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 10083/2018 г. по описа на Районен съд – Варна е
издадена за главница и обезщетение за забава, начислено до 03.05.2018 г. С
предприетото от ищеца изменение на предявените искове е намален размерът на
претенциите за главница и обезщетение за забава, но същевременно е променен
периодът на начисляване на обезщетението до 11.05.2018 г., която дата следва
крайния момент на заявения в заповедното производство период. Подобно изменение
е недопустимо, доколкото води до разминаване между вземането за обезщетението
за забава, предмет на заповедта за изпълнение, и това – предмет на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. При съпоставката между представените
по делото справки за недобора на частен абонат за дължимите суми преди и след
изменението на исковете (л. 38 и л. 90) се изяснява, че разликата между
обезщетението за забава по издадените в периода 07.08.2015 г. – 04.08.2016 г.
фактури, начислено до 18.05.2018 г. (57,01 лв.) и до 03.05.2018 г. (56,44 лв.),
възлиза в размер на 0,57 лв., за която сума исковото производство е недопустимо
и следва да бъде прекратено.
По отношение на останалата част на
производството - за исковете за главница и обезщетение за забава до 03.05.2018
г. са налице
общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както
и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което
исковият процес е допустим и посочените претенции следва да бъдат разгледани по
същество.
Същите са за стойността на незаплатена
консумирана вода в периода от 06.03.2015 г. до 04.08.2016 г. по издадени от ВиК оператора фактури – общо 250,55 лв., както и за начислена
лихва за забава от 56,44 лв. за периода от 07.09.2015 г. до 03.05.2018 г. за
обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в
гр. Девня, ***. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест
в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, реалното количество на доставените ВиК
услуги, както и тяхната стойност, а в случай, че се касае за служебно начислени
количества - предпоставките за извършеното начисляване.
Безспорно по делото е обстоятелството, че
между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът се явява
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т.
2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2,
ал. 1 от ОУ за процесния обект.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в
разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ, както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, обн.,
ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества питейна вода
се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от
ОУ), като на отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна
вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК
операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са
длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
Страните не спорят,
че за процесния период от 06.03.2015 г. до 04.08.2016 г. отчитането на
фактурираното количество вода е извършено по предвидения в ОУ ред. Изпълнението
на задълженията на ищцовото дружество по
правоотношението с ответника се потвърждава и от съдържанието на приобщените карнети (л. 88 и 89). Видно от същото, начислените суми са
от реален отчет, като последно положеният подпис в графата за потребител е от
датата на последния отчет за исковия период - 04.07.2016 г. Автентичността на карнетния лист, представляващ частен свидетелстващ
документ, не е оспорена от ответната страна, поради което следва да се приеме,
че документът е подписан от ответника - абонат или негов представител, с което
е удостоверено съответствието на показанията на водомера с отразените в отчета
данни, по аргумент от разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ. С подписването на
карнета за извършен отчет на 04.07.2018 г. абонатът е приел отчетените на тази
дата показания на водомера, съответно и до тогава посочените в карнета кубични
метри вода са изразходвани от него. Следователно предявеният главен иск е
доказан по основание.
По отношение на
неговия размер страните също не споят, като стойността на начисленото
количество вода се установява и от представената справка за недобора на частен
абонат № ***, според която дължимата сума за отчетен период от 06.03.2015 г. до
04.08.2016 г. възлиза на 250,55 лв.
Няма данни за
извършени плащания по издадените фактури в установения в ОУ 30-дневен срок от
датата на фактурирането, поради което ответникът е изпаднал в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД същият дължи и обезщетение за забава върху
непогасената главница. Според справката за недобора за периода от 07.09.2015 г.
до 03.05.2018 г. обезщетението е в общ размер на 56,44 лв.
По изложените мотиви
съдът намира, че предявените искове за главница от 250,55 лв. за периода
06.03.2015 г. - 04.08.2016 г. и обезщетение за забава от 56,44 лв. за периода
07.09.2015 г. - 03.05.2018 г. са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 53,46 лв. за сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете,
при общ размер на разноските от 175 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна
такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 75 лв. (25 лв. за заплатена държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с
уважените претенции, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 22,91
лв.
Макар ответникът
да е признал исковете, същият е дал повод за завеждане на делото, поради което
разноски в негова полза не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №
17709/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, в частта по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, срещу Д.Я.Ц.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, местн.
***, установителен иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата 0,57 лв. (петдесет и
седем стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
от 03.05.2018 г. до 18.05.2018 г., като
недопустимо;
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Д.Я.Ц., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, местн. ***, дължи на ищеца „В.и к.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 250,55 лв. (двеста и петдесет лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за отчетен период от 06.03.2015 г. до 04.08.2016
г., формирана като сбор от стойността на издадените фактури в периода от
07.08.2015 г. до 04.08.2016 г., за обект с абонатен № ***, находящ
се в гр. Девня, ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 56,44 лв. (петдесет и шест лева и четиридесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
07.09.2015 г. до 03.05.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10083/2018 г.
по описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА Д.Я.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
местн. ***, да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 53,46 лв. (петдесет и три лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА
Д.Я.Ц., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, местн. ***, да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 22,91 лв. (двадесет и два лева и деветдесет и
една стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: