Решение по дело №10477/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 270
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20221110210477
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210477 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я. К. С., с адрес гр. София, ***, срещу наказателно
постановление № 21-4332-016529/11.08.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР,
Отдел „Пътна полиция” при СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 100 /сто/ лв. за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съгласно изложеното в жалбата, издаденото наказателно постановление се оспорва
бланкетно, без да се сочат конкретни съображения.
За проведеното на 06.12.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 29.07.2021 г. около 19:50 ч. в гр. София жалбоподателят С. управлявал лек
автомобил „***”, ДК № *** по бул. „***”. Движел се с посока от ул. „***” към „***”. На
кръстовището, образувано от бул. „***” и „***”, управляваният от жалбоподателя
автомобил преминал на забранен червен сигнал на работещата в нормален режим
светофарна уредба. Това обстоятелство било възприето от свидетеля В. Х. и колегата му Й.
А., младши контрольори при ООП-СДВР. Те спрели автомобила за проверка и изискали
документите на С.. Същият не представил контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС, тъй като не го носел в себе си. Предвид това свид. Х. съставил АУАН
1
бл. № 221772/29.07.2021 срещу С. г. за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен, като жалбоподателят го
подписал без възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушенията и дадена им аналогична правна квалификация
съобразно разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на С.
била наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля В. Х., и писмени - справка-картон на водач;
заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство от страна на
жалбоподателя С. се установяват безпротиворечиво посредством показанията на разпитания
свидетел-очевидец. Последният е възприел пряко и непосредствено преминаването на
управлявания от жалбоподателя автомобил на светещ забранен /червен/ сигнал на
работещата в нормален режим светофарна уредба, което декларира в показанията си.
Същите са информативни и относно обстоятелството, че при извършената проверка С. не е
представил контролен талон към СУМПС.
Съдебният състав кредитира изцяло депозираното от свид. Х., който демонстрира
съхранен спомен относно процесните събития, намирайки показанията му за обективни,
достоверни и лишени от заинтересованост.
Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и
съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и
компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват
съгласно длъжностните им качества, респективно правомощията, предоставени им по
силата на заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания относно
съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН - съдържат
всички изискуеми от закона реквизити, очертаващи с необходимата степен на
конкретизация обстоятелствата по твърдените да са извършени нарушения, обусловили
санкционирането на нарушителя по административен ред, в това число времето и мястото,
на които се твърди да са осъществени. Издадени са от компетентни органи и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Предвид това съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя и да
представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.
Въз основа кредитираните доказателствени източници съдът прие, че жалбоподателят
С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на посоченото време, навлизайки и преминавайки
през кръстовището, образувано между бул. „***“ и „***“, при забранен /червен/ сигнал на
работещата в нормален режим светофарна уредба, е нарушил задължението си в качеството
на участник в движението по пътищата да съобразява поведението си със светлинните
сигнали, в частност с червения сигнал, означаващ „преминаването е забранено”, и вменяващ
му задължение да спре. Нарушението е от категорията на формалните, поради което
настъпването на вредоносни последици като резултат от извършването му не се изисква
2
като елемент от обективната съставомерност.
Осъществено е при форма на вината пряк умисъл, тъй като възприемайки светещата в
червен сигнал светофарна уредба, като правоспособен водач на МПС, запознат с правилата
за движение по пътищата, жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре, въпреки
което не го е направил.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената
глоба, която съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е предвидена в
абсолютен размер от 100 /сто/ лв. Предвид това атакуваното наказателно постановление по
този пункт е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
По отношение нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдът формира аналогични
изводи, доколкото въз основа показанията на разпитания свидетел се установи, че при
извършената полицейска проверка С. не е представил контролния талон към СУМПС, с
оглед на което се налага изводът, че на посочените в АУАН и НП време и място от
обективна страна е осъществил състава му. От субективна страна е действал при
непредпазлива форма на вина - небрежност, доколкото при управлението на автомобила е
следвало да положи необходимата грижа да носи в себе си изискуемите от контролните
органи документи, сред които контролен талон към СУМПС, което задължение в случая не е
изпълнил.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП предвижда за извършеното
нарушение глоба в абсолютен размер от 10 /десет/ лв., в който е глобата, наложена на
жалбоподателя. Следователно санкционната норма е приложена правилно от наказващия
орган, при което атакуваното НП следва да бъде потвърдено и по този пункт като правилно -
законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с изискванията на материалния
закон и при съобразяване с процесуалните правила.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-016529/11.08.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР срещу Я. К. С.
за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за
които са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 5,
т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3