Определение по дело №1788/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 232
Дата: 20 януари 2020 г.
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20192100501788
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 232

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на двадесети януари

през две хиляди и двадесета година                                              в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                                  гражданско дело  № 1788  по описа

за   2019   година.

                  С Решение № 1782 от 10.07.2019г., постановено по гр. дело № 678/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Медиатор 2010“ ООД със седалище гр. Бургас да плати на В.Д.В. сума в размер от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за статията, публикувана от ответното дружество: „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ на 26.01.2013г., сумата 1 522, 89 лева представляваща лихва, начислена за периода от 26.01.2013г. до 24.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 25.01.2018г. до окончателното й плащане.

                   С цитираното решение е осъдено „Медиатор 2010“ ООД със седалище гр. Бургас да плати на В.Д.В. сума в размер от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за препратка, публикувана от ответното дружество към статия статия „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ от 26.01.2013г. от статия „Стана ясно кой събори вековната къща на входа на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен е!“, която препраща към „скандала за източването на „Трансвагон“ (подробности тук) на 17.10.2017г., сумата 84, 17 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.10.2017г. до 24.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 25.01.2018г. до окончателното й плащане.

                   С цитираното решение са отхвърлени исковете, предявени от В.Д.В. против „Медиатор 2010“ ООД със седалище гр. Бургас, представлявано от Управителя Веселин Йорданов В. за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за статиите „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ от 26.01.2013г. и „Стана ясно кой събори вековната къща на входа на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен е!“, която препраща към „скандала за източването на „Трансвагон“ (подробности тук) на 17.10.2017г., за разлика от уважените размери до пълните предявени размери от по 10 000 лева, както и иска за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за статията „НАП и ДАНС проверяват Директора на „Трансвагон“ АД В. Данов, той смята, че го позорим“ от 06.02.2013г.

                   С цитираното решение е осъден и Г.П. да плати на В.Д.В. сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за казаното от него и възпроизведено в статията, публикувана от он-лайн медията www.flagman.bg: „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ на 26.01.2013г., сумата 1 522, 89 лева, представляваща лихва, начислена за периода от 26.01.2013г. до 24.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 25.01.2018г. до окончателното й плащане.

                   С Решение № 2176 от 13.09.2019г., постановено по гр. дело № 678/2018г. по описа на Районен съд – Бургас са допуснати поправки на очевидни фактически грешки, като в Решение № 1782 от 10.07.2019г., постановено по гр. дело № 678/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в ЕИК на ответното дружество и във фамилното име на ищеца, което от „Данов“ следва да се чете „Д.“.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 32885/26.07.2019г. от В.Д.В., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която съдът е отхвърлил претенциите на ищеца против „Медиатор 2010“ ООД за осъждането му да плати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди от статиите „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ – за разликата над уважения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева и „Стана ясно кой събори вековната къща на входа на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен е!“ от 16.10.2017г. за „скандала за източването на „Трансвагон“ (подробности тук), която препраща към статията „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ от 26.01.2013г. – за разликата от уважения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева и статията „НАП и ДАНС проверяват Директора на „Трансвагон“ АД В. Данов, той смята, че го позорим“ от 06.02.2013г. – за пълния предявен размер от 10 000 лева, ведно с припадащата се върху главниците законна лихва от датата на увреждането до окончателното им погасяване.

                   С жалбата се претендира и да бъде отменено първоинстанцинното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца за осъждането на Г.П. да му заплати обезщетение за причинените му душевни и морални болки и страдания, настъпили в резултат от изнасяне на обидна, невярна и опозоряваща информация в статията в интервюто му в статията „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ с дати – 25.01.2013г. и 26.01.2013г. и за причинените му душевни и морални болки и страдания, резултат от умишлено предоставяне от Г.П. на обидна, невярна и опозоряваща ищеца информация на медията Флагман.бг, с която го е дискредитирал пред медията, включая автора и с която е целял, провокирал и постигнал написването от автора ипубликуването от издателя в сайта www.flagman.bg на обидната, опозоряваща и оклеветяваща статия „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ с дати – 25.01.2013г. и 26.01.2013г. – за разликата над уважения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, ведно с припадащата се върху главницата законна лихва от датата на увреждането до окончателното й погасяване. С депозираната жалба се претендира съдът да уважи изцяло исковете та ищеца срещу двамата ответника, като му присъди претендираните вреди в пълен размер, ведно със законната лихва върху главниците от датите на деликтите до датата на пълното им погасяване, както и направените разноски.

                   В жалбата се посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в статията „НАП и ДАНС проверяват Директора на „Трансвагон“ АД В.Д., той смята, че го позорим“, не се съдържат клеветнически, опозоряващи и обидни твърдения по отношение на ищеца в качеството му на длъжностно лице. В жалбата се прави подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, като се посочва неправилността на атакуваното съдебно решение. Посочва се, че съюзното и националното законодателство, практиката на ЕСПЧ и националните съдилища са наложили принципи и критерии за отграничаване на правомерното и противоправното упражняване на свободата на словото, които съдът не е съобразил в преценката си досежно увреждащите ищеца изявления на Флагман.бг в статията на 06.02.2013г. и в тази връзка се цитира практиката на различни съдилища, свързана със спорния по делото предмет. В жалбата отново се излагат твърденията на ищцовата страна, посочени и в исковата молба и се излагат основно съображения по основателността им. По отношение на частично отхвърлените претенции на ищцовата страна се посочват кои са предпоставките, за да бъде уважена претенцията, както и критериите, които следва да вземе предвид съда при постановяване на своето решение, цитира се практика на съдилищата в тази връзка и се сочи, че при определяне на размера на обезщетението съдът трябва да фиксира онази точна линия на справедливост, която да удовлетворява адекватно увреденото лице, но и да наказва адекватно увреждащите го лица.

                   Не се отправят искания за събиране на допълнителни доказателства пред настоящата инстанция.

                   Ответната страна по жалбата – „Медиатор 2010“ ООД депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че съдът правилно е отхвърлил втория обективно съединен иск на ищеца, тъй като цитираната статия е публикувана с оглед спазването на установения в чл. 18, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията принцип, че всеки има право на отговор по отношение на изнесени в предходна статия факти и обстоятелства, за да се защити пред обществото и се претендира да бъде потвърдено атакуваното решение в обжалваната му от ищеца част.

                   Против първоинстанционното решение е депозирана и въззивна жалба с вх. № 37536/29.08.2019г. от „Медиатор 2010“ ООД със седалище гр. Бургас в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на В.Д.В. обезщетения за неимуществени вреди за статия, публикувана от ответното дружество, както и за препратка към статия, като се посочва, че решението в осъдителната му част е неправилно и се претендира да бъде отменен атакувания съдебен акт. В жалбата се посочва, че следва да се приеме, че между страните е завършен фактическия състав на сключена между страните извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, като поетото от дружеството задължение по същата е изпълнено, а срещу изпълнението на задължението на „Медиатор 2010“ ООД ищецът се е отказал от бъдещи претенции спрямо въззивното дружество. В жалбата се посочва, че за установяването на този факт са ангажирани свиделски показания, но те необосновано са били игнорирани от районния съд само поради качеството на прокурист на свидетеля Касабова. Посочва се, че при това положение, първоинстанционният съд е бил длъжен да даде указания в тази насока и изрично да посочи, че страната не сочи доказателства за определени обстоятелства и като не е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК се отправя искане за допускане до разпит на свидетел за установяване на обстоятелството, че между В.В. и „Медиатор 2010“ ООД е налице сключено споразумение, по силата на което В.В. няма да има претенции щом статиите бъдат свалени от сайта на ответното дружество. В жалбата се посочва, че изводът на съда за претърпени от ищеца неимуществени вреди е неправилен. В жалбата се сочи, че процесните статии не съдържат клеветнически или обидни твърдения по отношение на ищеца, тъй като се установява, че представените с отговора на исковата молба кантарни бележки за метални отпадъци не са били фактурирани от страна на „Трансвагон“ АД.

                   Ответната страна по жалбата – В.Д.В. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че възражанието на „Медиатор 2010“ ООД за сключено споразумение между него и ищеца е преклудирано, тъй като такова не е направено в отговора на исковата молба, а единствено е направено изявление, че след искането на В.Д. статиите са свалени от сайта на дружеството, но това изявление е направено в контекста на оправданието, че със статията от 26.01.2013г. не били причинени на ищеца вреди, тъй като изнесеното в нея било вярно, а конкретизация на това изявление се прави едва във въззивната жалба. Посочват се подробни аргументи относно възражението за заинтересованост на разпитаните свидетели и за нарушенията на тяхното ценене, както и за ирелевантността на препечатките на процесните статии. В отговора на депозираната жалба се излагат аргументи относно възражението, че процесните статии били с клеветническо съдържание, както и относно възражението, че ищецът не би преживял морални болки и страдания от процесните статии. Оспорва се искането на ответното дружество да бъде допуснат до разпит нов свидетел и същевременно се претендира да бъдат приети трудов договор и заповед за уволнение на Георги Костуров, разпитан по делото като свидетел, тъй като ответното дружество се позовава във въззивната жалба на показанията на свидетеля.

                   Против първоинстанционното решение е депозирана и въззивна жалба с вх. № 37059/27.08.2019г. по описа на Районен съд – Бургас от Г.П. в частта му, в която жалбоподателят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца В.В.. В жалбата се посочва, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се претендира да бъде отменено. В първоинстанционното решение, съдът макар и да е посочил събраните по делото доказателства не подвежда същите към основните факти, поради което изводите, до които стига са неправилни, необосновани, в противоречие със същите тези събрани доказателства и установената посредством тях фактическа страна на спора. Посочва се, че при условията на пълно и главно доказване се установява истинността на твърденията на жалбоподателя в част от процесната статия от 26.01.2013г., а изнесеното от него няма характер на обида или клевета, а е изказ на човек – основен акционер, който е нормално да изказва мнения за работата на предприятието.

                   Отправя искане до разпит да бъде допуснат и трети свидетел, който е поискан, но въпреки определението на съда за допускането му до разпит не е разпитан.

                   Ответната страна по жалбата – В.Д.В. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че жалбата е неоснователна и се претендира 

                   По отношение на отправеното искане по доказателствата от страна на „Медиатор 2010“ ООД за разпит на нов свидетел относно обстоятелството, че между ищеца и ответното дружество е налице сключено споразумение, че В.В. няма да има претенции щом статиите бъдат свалени от сайта на ответното дружество, съдът намира, че същото следва да бъда допуснато, тъй като първоинстанционният съд е следвало да укаже на страна, че определено доказателство не може да бъде установено с исканото от страната доказателство. Страната се позовава на допуснато от съда процесуално нарушение, поради което и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК настоящата инстанция следва да уважи направеното искане и да допусне до разпит нов свидетел относно посочените обстоятелства. По отношение на направените подробни възражения от страна на ищеца по делото – В.В. съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт и след анализ на всички събрани по делото доказателства.

                   По отношение на отправеното искане от ищцовата страна да бъдат прието като доказателства по делото трудов договр и заповед за уволнение на свидетеля Георги Костуров, поради обстоятелдството, че ответното дружество се позовава на показанията на свидетеля във въззивната жалба, съдът съобрази следното: В своите показания, дадени пред първоинстанционния съд, свидетелят е посочил точно периода, през който е бил в трудово правоотношение с „Трансвагон“ АД, поради което и може да се направи извод относно обстоятелството кога свидетелят е полагал труд в това предприятие и не се налага да бъде приемано като доказателство неговото трудово досие, поради което и искането  следва да бъде оставено без уважение.

                   По отношение на отправеното искане от ответната страна – Г.П. да бъде допуснат до разпит и трети свидетел, воден от  страната, който е поискан, но въпреки определението на съда за допускането му до разпит не е разпитан, съдът съобрази следното: В съдебното заседание процесуалният представител на ответната страна не е заявил желанието си да бъде разпитан и заявеният трети свидетел, поради което и съдът намира, че не са налице допуснати процесуални пречки от страна на съда, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА депозираната въззивна жалба с вх. № 32885/26.07.2019г. от В.Д.В. против Решение № 1782 от 10.07.2019г., постановено по гр. дело № 678/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която съдът е отхвърлил претенциите на ищеца против „Медиатор 2010“ ООД за осъждането му да плати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди от статиите „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ – за разликата над уважения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева и „Стана ясно кой събори вековната къща на входа на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен е!“ от 16.10.2017г. за „скандала за източването на „Трансвагон“ (подробности тук), която препраща към статията „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ от 26.01.2013г. – за разликата от уважения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева и статията „НАП и ДАНС проверяват Директора на „Трансвагон“ АД В. Данов, той смята, че го позорим“ от 06.02.2013г. – за пълния предявен размер от 10 000 лева, ведно с припадащата се върху главниците законна лихва от датата на увреждането до окончателното им погасяване, както и в частта в която е отхвърлена претенцията на ищеца за осъждането на Г.П. да му заплати обезщетение за причинените му душевни и морални болки и страдания, настъпили в резултат от изнасяне на обидна, невярна и опозоряваща информация в статията в интервюто му в статията „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ с дати – 25.01.2013г. и 26.01.2013г. и за причинените му душевни и морални болки и страдания, резултат от умишлено предоставяне от Г.П. на обидна, невярна и опозоряваща ищеца информация на медията Флагман.бг, с която го е дискредитирал пред медията, включая автора и с която е целял, провокирал и постигнал написването от автора ипубликуването от издателя в сайта www.flagman.bg на обидната, опозоряваща и оклеветяваща статия „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ с дати – 25.01.2013г. и 26.01.2013г. – за разликата над уважения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, ведно с припадащата се върху главницата законна лихва от датата на увреждането до окончателното й погасяване.

                   ДОКЛАДВА депозираната въззивна жалба с вх. № 37536/29.08.2019г. от „Медиатор 2010“ ООД със седалище гр. Бургас против Решение № 1782 от 10.07.2019г., постановено по гр. дело № 678/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на В.Д.В. обезщетения за неимуществени вреди за статия, публикувана от ответното дружество, както и за препратка към статия.

                   ДОКЛАДВА депозираната въззивна жалба с вх. № 37059/27.08.2019г. по описа на Районен съд – Бургас от Г.П. в частта му, в която жалбоподателят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца В.В..

                   ДОПУСКА до разпит един свидетел, при условията на довеждане от страна на ответното дружество – „Медиатор 2010“ ООД относно обстоятелството за наличие на споразумение, че В.В. няма да има претенции щом статиите бъдат свалени от сайта на ответното дружество.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна да бъдат прието като доказателства по делото трудов договр и заповед за уволнение на свидетеля Георги Костуров.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна – Г.П. да бъде допуснат до разпит и трети свидетел, воден от  страната.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.      

 

                                              

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          

                                                                                                        2.