Решение по дело №5790/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№    1851                                             18.07.2019 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII – ми граждански състав

на девети юли                                                              две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КОВАЧЕВА

 

Секретар: Зинаида Монева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 5790 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ж. к. П ул.  № , представлявано от Г. Й. Т, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Й.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 99,65 лева, представляваща сбор от неизплатени суми по фактури, издадени в периода от 25.08.2015 г. до 26.09.2016 г.  за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект с административен адрес: гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 411, вх. 2, ет. 6, ап. ляв, аб. № 820311, сумата от 4,25 лева, представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 26.09.2015 г. до 10.01.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 459/2018 г. по описа на БРС.

 Твърди се, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен номер № 820311 и че като такъв е бил длъжен да плаща ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил тези си задължения за потребени през периода 01.07.2015 г. до 29.08.2016 г. ВиК услуги. Потребители за посочения недвижим имот са Минчо Янков Колев и Й.А.А. в качеството си на съсобственици. Потребителите са задължени при условията на разделност за обща сума по фактури в размер на 199,31 лева, както и лихви за забава в размер на 8,51 лева. Й.А.А. е собственик на 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот и съответно дължи сума по фактури в размер на 99,65 лева и лихва за забава в размер на 4,25 лева, представляваща 1/2 от дълга.

Ответникът чрез особен представител е посочил, че искът е неоснователен. Ответникът не е потребител на услугата, плащане за която се търси. Моли се съда да отхвърли иска.

Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представени са от ищцовата страна 9 бр. фактури, неносещи подписа на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 25.08.2015 г. до 26.09.2016 г., както и отчетни карнети и справки за отчетени показания с мобилно устройство за водоснабден имот в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 411, вх. 2, ет. 6, ап. ляв. Приложени са общи условия на дружеството за предоставяне на ВиК услуги.

Приложени са декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена до Община Б от М. Я.К, касаеща процесния имот, акт за граждански брак, справка по лице, изготвена от Служба по вписванията – Бургас за М. К.и Й.А. за периода 01.01.1992 г. – 31.10.2017 г., удостоверения за декларирани данни. От тях е видно, че на 23.11.2001 г. по време на брака между Минчо Колев и Й.А. е закупен процесния имот, като двамата са придобили същия в режим на СИО. Бракът им е прекратен с решение от 23.05.2007 г. на БРС, като те са станали обикновени съсобственици на имота по ½ ид. ч.

Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза е констатирало, че водоснабдяваният обект представлява апартамент със самостоятелен санитарен възел, в който е монтирано едно измервателно устройство. Има открита партида с абонатен № 820311. Вещото лице е посочило, че общото изразходвано количество вода за отчетния период от 01.07.2015 г. до 29.08.2016 г. в недвижимия имот на абоната е 90 куб. м., като е начислена вода и от разпределение в размер на 5,88 куб. м. Цените, по които е изчислено това количество, съответстват на одобрените от ДКЕВР цени за този вид услуга.

Според заключението на съдебно–счетоводната експертиза представените по делото фактури, чиято стойност се претендира в настоящото производство, са осчетоводени в счетоводството на ищеца като приходи от продажби и върху тях е начислен ДДС като задължение към бюджета. Относно воденето на счетоводните книги е дадено мнение, че същото е водено редовно. Законната лихва върху задълженията по фактурите възлиза на сумата от общо 37,03 лева до 15.01.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Изслушани са показанията на свидетеля М. М.. Тя е посочила, че работи в ищцовото дружество като инкасатор отчетник водомери. Отчита ж. к. Меден рудник, включително процесния имот. До м. август 2016 г. е осигуряван достъп до имота, след което е необитаем.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.      

За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т.е. задължено към ищеца лице. По делото бяха ангажирани от ищеца доказателства, че за процесния период ответникът Й.А. е била собственик на ½ ид. ч. от процесния имот. Въпреки че титуляр на партидата на водомера е само бившият й съпруг Минчо Колев, който също е притежавал ½ ид. ч. от имота, ответникът се явява задължено към дружеството, предоставящо услугата,  тъй като не е установено по делото кой е реалният ползвател на имота. Установява се от показанията на свидетеля, че до м. август 2016 г. имотът е бил обитаем и че на инкасатора е осигуряван достъп за отчитане на водомера.

Общото изразходвано количество вода за отчетния период е 90 куб. м., като са начислени и 5,88 куб. м. за разпределение. Според съда е спазена процедурата на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. Това означава, че отчетеното количество вода е реално потребено в процесния апартамент. Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени доказателства и приетите по делото експертизи.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната вода. След като не е изплатил поетото от него задължение по договора, той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумата, претендирана с исковата молба, представляващи задължение по фактури, издадени през периода 25.08.2015 г. до 26.09.2016 г., в размер на половината от сумите по тях, предвид наличие на друг съсобственик на имота.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото производство разноски, възлизащи в размер на 795 лева, съобразно представения списък, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 37,50 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ж. к. „”, ул. „” №, представлявано от Г.Й. Т, сумата от 99,65 лева (деветдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща сбор от половината от неизплатените суми по фактури, издадени в периода от 25.08.2015 г. до 26.09.2016 г.  за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект с административен адрес: гр. Б, ж. к. , бл. , вх. , ет. , ап. ляв, аб. № 820311, сумата от 4,25 лева (четири лева и двадесет и пет стотинки), представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 26.09.2015 г. до 10.01.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 459/2018 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА Й.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ж. к. „”, ул. „” № , представлявано от Г. Й. Тенев, сумата от 832,50 лева (осемстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща направените в настоящото и в заповедното производство разноски.  

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Невена Ковачева

Вярно с оригинала: З.М.