№ 7850
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20211110139757 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.403 от ГПК от „Б т
г“ООД,ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление гр.ххх,представлявано
от В К и О Т,против „Б“ООД,ЕИК ххх,с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди,както следва : 6118,52
лева – пропуснати ползи и 5056,27 лева претърпяна загуба,ведно със законата
лихва,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди,че ответникът е поискал обезпечение на бъдещ иск пред
СГС и искането му било уважено като е наложен запор върху банковите
сметки на ищеца до размера от 62241,91 лева при парична гаранция в размер
от 1500 лева. В исковата молба се поддържа,че по предявените искове с
решение на СГС по търг.дело № 584/2018 г. исковата претенция е била
отхвърлена,а впоследствие с решение на Софийския апелативен съд е
отменено частично решението на градския съд и е уважен искът до размера от
45416,08 лева,а за сумата от 15296,29 лева решението на СГС било
потвърдено като искът се явява отхвърлен. Твърди се,че решението на САС е
влязло в сила на 15.04.2021 г.,когато с определение на ВКС не е допуснато до
касационно обжалване. Ищецът поддържа,че запорът върху банковите сметки
не е бил вдигнат,при което дружество е лишено от ползване на паричните
средства,които са запорирани. Ищецът твърди,че ответникът,който е поискал
обезпечението,отговаря пред ищеца за вреди в хипотезата на отхвърляне на
исковата претенция. В исковата молба са изложени твърдения,че ищецът е
търпял загуба в размер на законната лихва от налагане на запора до
16.06.2021 г.,която възлиза на 5056,27 лева и е пропуснал ползи от
невъзможността да ползва паричните средства в размер на 6118,52 лева,ако
бъде отчетено,че при ползване на паричните средства ищецът би реализирал
10 % печалба. Моли съда да постанови решение,с което да уважи
1
предявените искове.
В писмения отговор са изложени твърдения,че искът е
недопустим,защото адвокатът не разполага с представителна власт,тъй като в
пълномощното е посочен предмет,различен от предмета на делото,по
съществото на спора са изложени твърдения,че исковете са неоснователни –
твърди се,че липсва причинна връзка между вредите на ищеца и поведението
на ответника,твърди се,че вредите,изразяващи се в пропусната полза са
хипотетични и недоказани,сочи се,че претенцията за претърпени загуби е
неоснователна,защото по отношение на запорираната парична сума е
съществувал особен залог,учреден в полза на банкова институция,както и са
наложени други запори. Оспорва се периода,за който са претендирани вреди с
довод,че ищецът по настоящото дело е имал възможност да поиска вдигане на
запора към 15.04.2021 г. и за периода след тази дата ищецът не отговаря.
Твърди се,че обезпечителният запор е трансформиран в изпълнителен запор
като с оглед изхода от делото в полза на ответника по настоящото
производство са присъдени разноски. Ответното дружество моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представена е молба от 07.03.2018 г.,подадена до Софийски градски
съд,с която „Б“ООД претендира налагане на обезпечителни мерки срещу „Б
г“ООД.
С определение от 08.03.2018 г.,постановено по ч.гражд.дело №
3053/2018 г. по описа на СГС е допуснато обезпечение на бъдещи
искове,които „Б“ООД възнамерява да предяви против „Б г“ООД чрез
налагане на запор върху банковите сметки на бъдещия ответник общо за
сумата от 62241,91 лева.
Видно от решение № 2675/18.10.2018 г.,постановено по търг.дело №
584/2018 г. по описа на Софийския градски съд,са отхвърлени предявените от
„Б“ООД осъдителни искове против „Б г“ООД с правна квалификация
чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.266,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумите
от 15296,29 лева възнаграждение по договор за изработка от 14.05.2016 г. и за
сумата от 45416,08 лева удържана гаранция за срочно изпълнение.
С решение № 1646/03.07.2019 г.,постановено по търг.дело № 17/2019 г.
по описа на Софийския апелативен съд е отменено решението в частта,в
която е отхвърлен искът за сумата от 45416,08 лева,уважен е иск за сумата от
1766,32 лева мораторна лихва за периода 07.11.2017 г. до 26.03.2018 г. и е
потвърдено решението в частта,в която е отхвърлен иск за сумата от 15296,29
лева.
Прието е преводно нареждане от 14.05.2021 г.,според което „Б г“ООД е
наредило изплащането на сумата от 62241,31 лева по сметка на ЧСИ Я.
Представено е писмо от „У Б“АД,според което сметките на „Б г“ООД се
явяват блокирани,върху същото вземане има учреден залог по ЗДФО в полза
на „У Б“АД.
Според изпълнителен лист,издаден на 05.05.2021 г. по търг.дело №
2
584/2018 г. е осъден „Б г“ООД да заплати на „Б“ООД сумите от 45416,08 лева
удържана гаранция за срочно изпълнение,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 26.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането,сумата от 1766,32 лева мораторна лихва за периода 07.11.2017 г. до
26.03.2018 г.,4635,78 лева разноски за първоинстанционното производство и
2212,43 лева разноски за въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Съдът счита,че следва да бъде отбелязано,че доводите на ответника
досежно представителната власт на пълномощника на ищцовото дружество не
следва да бъдат обсъждани,тъй като въпросът за представителната власт се
отнася до вътрешните отношения между представител и представляван.
Според приетото Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк.
дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представителна власт засяга
единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания. Извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по
отношение на нея. Пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата
страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от
значение за отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник,
но не и за отношенията между страната упълномощител и насрещната за
правния спор страна,поради което за насрещната страна не съществува
правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка.
Липсата на представителна власт е възражение,на което може да се позове
само мнимо представляваното лице. Отделно от това,ищцовото дружество е
представило пълномощно,с което упълномощава адвокат да го представлява
по иск за вреди от незаконно обезпечение.
Уважаването на иск с правно основание чл.403 от ГПК е обусловено от
провеждането на доказване,че са настъпили вреди,вредите са пряка и
непосредствена последица от допуснато обезпечение,при което
страната,спрямо която са наложени обезпечителните мерки има право да
претендира обезвреда. С исковата претенция по чл.403 от ГПК се реализира
отговорността на страна,по чието искане е допуснато обезпечение,когато
искът,който е обезпечен е отхвърлен или производството по делото е
прекратено. В настоящия случай се установява,че е допуснато обезпечение на
бъдещи искове,единият от исковете – за сумата от 45416,08 лева удържана
гаранция е уважен,докато искът за сумата от 15296,29 лева е отхвърлен. С
оглед уважаването на единия от предявените искове – искът за сумата от
45416,08 лева съдът счита,че по отношение на уважения иск липсват
предпоставки да се счита,че са реализирани предпоставките,предвидени по
чл.403 от ГПК,а по същество спорът е концентриран относно обстоятелството
дали са настъпили вреди в резултат от допуснатото обезпечение на искова
претенция за сумата в размер от 15296,29 лева,която искова претенция е
отхвърлена. Принципно вредите,които страната,спрямо която е наложена
обезпечителната мярка може да претендира,могат да бъдат както претърпяна
загуба,така и пропусната полза,които представляват пряка и непосредствена
3
последица от допуснатото обезпечение. В конкретния случай ищецът
претендира сумата от 5056,27 лева като претърпяна загуба,равняваща се на
размера на законната лихва,която би получил върху запорираната сума от
15296,29 лева за периода от налагане на запора до 16.06.2021 г. Съдът
намира,че ищецът неправилно определя претендираната парична
сума,равняваща се на законната лихва за периода,за който е действала
обезпечителната мярка като претърпяна загуба,защото такава вреда би
представлява пропусната полза. За да е реализирана претърпяна загуба,следва
да е настъпило намаляване на имуществото на лицето,а пропусната полза е
нереализирането на увеличаване на имуществото,поради което съдът счита,че
претенцията за присъждане на законната лихва като обезщетение за вреди е
такава за пропусната полза. Доколкото обаче,законът включва в обхвата на
отговорността на лицето,по чието искане е допуснато обезпечението както
претърпяната загуба,така и пропуснатата полза,съдът приема,че по същество
преценката дали искът е основателен следва да реализира при съобразяване
дали тази вреда е непосредствена последица от наложеното обезпечение на
иск,който впоследствие с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен.
Уважаването на иск за присъждане на обезщетение за вреди,представляващи
пропусната полза е предпоставено от доказване,че е налице закономерно
очакване за увеличаване на имуществото. Съдът приема,че в
хипотезата,когато парична сума,налична по банкова сметка е запорирана,за
периода на действие на запора,титулярът на банковата сметка е лишен от
възможността да си служи с паричната сума,поради което следва да се
счита,че вредата за лицето се съизмерява с размера на законната лихва. При
това положение и като съобрази,че запор върху паричната сума е
действително наложен,обстоятелство,за което страните не спорят,съдът
счита,че искът за присъждане на обезщетение,равняващо се на законната
лихва,подлежи на уважаване. В подкрепа на разбирането,че при запориране
на парична сума и при отхвърляне на иска,вредата се съизмерява със
законната лихва е и съдебната практика на Върховния касационен
съд,обективирана в решение № 156/18.12.2017 г.,постановено по търг.дело №
449/2017 г. по описа на ВКС. Изводът на съда за доказаност на иска по
основание не се променя предвид довода,че върху паричната сума е имало
учреден залог в полза на банкова институция,тъй като макар от запорното
съобщение да може да се предположи,че е налице договор за финансово
обезпечение,сключен между ищцовото дружество и банкова институция,при
липсата на доказване какви права и задължения са уговорени по този
договор,респективно при липсата на доказване,че договорът за финансово
обезпечение би довел до невъзможност на ищеца да си служи с паричната
сума,налична по банковата сметка, не може да бъде възприето,че за ищеца не
са настъпили вреди вследствие на наложената обезпечителна мярка,не може
да бъде счетено,че последващо налагане на запор върху същата банкова
сметка води до отпадане на отговорността. Изводът на съда за основателност
на иска не се променя и предвид съораженията на ответника,че
обезпечителният запор се е трансформирал в изпълнителен,а в полза на
ответника са присъдени освен паричните суми по исковете,така също и
разноски. Отговорността по чл.403 от ГПК се реализира при наличието на
предвидените в същата предпоставки – да е допуснато обезпечение,а
производството по делото да е прекратено или искът да е отхвърлен. С оглед
4
обстоятелството,че на обезпечаване подлежат исковете,отхвърлянето на иск
означава,че страната,спрямо която е наложена обезпечителната мярка може
да претендира обезвреда за възникналите за нея вреди,вземанията за разноски
не се обезпечават,разноските представляват последица от уважаване или
отхвърляне на иска,но наличието на разноски,присъдени при съобразяване
уважените искове не може да доведе до отпадане или ограничаване
отговорността на лицето,по чието искане е допуснато обезпечението,когато
иск е отхвърлен. Предвид изложените съображения и като бъде съобразено,че
съдът приема,че искът е основателен за периода 16.03.2018 г.,на която дата е
наложен запорът до влизане в сила на съдебното решение – на 15.04.2021
г.,относно която дата и двете страни излагат непротиворечиви
твърдения,съдът намира,че искът подлежи на уважаване за сумата от 4788,58
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до претендирания
размер от 5056,27 лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция за сумата от
6158,52 лева,представляваща пропусната полза поради нереализиране на
печалба подлежи на отхвърляне. Пропуснатата полза се характеризира с
ненастъпване на увеличение на имуществото,когато настъпването на
увеличението би представлявало закономерна и логична последица. Това
означава,че за да бъде уважена такава искова претенция е необходимо да бъде
установено,че ищецът със сигурност би получил благоприятни
последици,свързани с увеличаване на имуществото и реализиране на
печалба,ако не беше наложена обезпечителната мярка,но не е допустимо
присъждане на обезщетение за хипотетични или вероятни вреди. Софийският
районен съд приема,че дружеството ищец не е доказало по категоричен
начин,че би реализирало печалба в размер на 6118,52 лева,ако паричната сума
от 15296,29 лева не беше запорирана. Не може да бъде възприет доводът на
ищеца,че върху всяка парична сума може да бъде реализирана печалба от
около 10 % за всяка календарна година,тъй като от една страна следва да бъде
взето предвид,че нито през 2018 г.,нито през 2021 г. запорът е бил наложен в
рамките на цялата календарна година,а и отделно от това,не съществува
сигурност,че използването на паричната сума в търговската дейност на
дружеството неминуемо би довела до увеличаване на имуществото в размер с
около 10 %. В тази насока трябва да бъде отчетено,че дружеството ищец не
ангажира доказателства относно размера на реализираната от него печалба в
период,предхождащ процесния период и към процесния период,липсват
доказателства за реализирания финансов резултат от дружеството,поради
което и исковата претенция за присъждане на обезщетение за пропуснати
ползи не може да бъде уважена поради недоказаност на същата. С оглед
липсата на проведено доказване от страна на ищеца на реализирания
финансов резултат от търговската му дейност,съдът счита,че исковата
претенция е недоказана. Уважаването на иск за присъждане на пропуснати
ползи на конкретен ищец е свързано с доказване резултатите от търговската
дейност на този ищец,защото пропуснатата полза трябва да е свързана със
сигурно увеличение на имуществото,а не с вероятно или хипотетично
такова,поради което и съдът е отхвърлил доказателствено искане на ищеца за
допускане на експертиза относно средния размер на печалба на дружество с
дейност като на ищеца,защото за уважаването на такъв иск трябва да бъде
проведено доказване за сигурно увеличаване имуществото на ищеца,а не за
5
средната стойност на нивата на печалба на дружество с дейност като на
ищеца,доколкото тази средна стойност се получава като резултат от
дейността на дружества с по-висока и с по-ниска печалба. Така
мотивиран,съдът намира,че исковата претенция за сумата от 6118,52 лева
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
разноски съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 191,54
лева,а при липса на доказателства за размера на адвокатското възнаграждение
такова не следва да бъде присъдено,а в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски,защото не е направил такива в хода на
производството,а същевременно доказателства за размера на адвокатското
възнаграждение липсват.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б“ООД,ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление
гр.ххх,представлявано от ИИ,да заплати на основание чл.403 от ГПК на „Б т
г“ООД,ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление гр.ххх,представлявано
от В К и О Т, сумата от 4788,58 лева ( четири хиляди седемстотин осемдесет и
осем лева петдесет и осем стотинки ) – обезщетение за вреди от допуснато
обезпечение по гражд.дело № 3053/2018 г. по описа на СГС,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в
частта за разликата над 4788,58 лева до пълния претендиран размер от
5056,27 лева и за сумата от 6118,52 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б“ООД,ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление
гр.ххх,представлявано от ИИ,да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Б т г“ООД,ЕИК ххх,със седалище и адрес на
управление гр.ххх,представлявано от В К и О Т, сумата от 191,54 лева ( сто
деветдесет и един лева петдесет и четири стотинки ) съдебноделоводни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6